Указание 20-21-35 ОТНОСНО: Попълване на Справката за определяне на окончателния размер на осигурителния доход към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ

                                    МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ
                      НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

                                    ДИРЕКЦИЯ”ОБЖАЛВАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО” - ПЛОВДИВ

 


ПК 400 гр. Пловдив                                                                                         факс 032 / 679-700

  ул. ”Скопие” № 106                                                                            тел. 032 / 935-411

    
КСО – чл. 4, ал. 1, т. 7, чл. 6, ал. 2, ал. 8 и ал. 10 и § 22о от ПЗР;
ЗЗО – чл. 40, ал. 1, т. 6;
НЕВДОВ – чл. 3, ал. 1 и ал. 4;
НООСЛБГРЧМЛ – чл. 11, ал. 1 и ал. 2;
Наредба № Н-8/29.12.2005 г. – чл. 2, ал. 4 и чл. 11, ал. 1 и ал. 2
ДОПК – чл. 104, чл. 105, чл. 106 и чл. 107

        ОТНОСНО:  Попълване на Справката за определяне на окончателния размер на осигурителния доход към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ

 

       
В запитването поставяте въпроси, свързани с прилагането на чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ при определяне на окончателен размер на осигурителния доход от самоосигуряващи се лица.
Първи казус:
През 2011 г. самоосигуряващо се лице, съдружник в търговско дружество, е получило от друго дружество доход, представляващ възнаграждение по договор за управление и контрол, като трудът е положен през 2010 г.
Въпрос:

  • Справката за определяне на окончателния размер на осигурителния доход към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2010 г. трябва ли да съдържа данни за изплатения през 2011 г. доход или следва да бъде подадена коригираща справка с декларацията за 2011 г.?

  Втори казус:
В Справката за определяне на окончателния размер на осигурителния доход за 2010 г. самоосигуряващо се лице, упражняващо свободна професия, е формирало осигурителен доход, върху който са дължими осигурителни вноски за довнасяне, в размер на 1000 лв. Окончателните осигурителни вноски  за ДОО са в размер на 110 лв., за ДЗПО-УФ – 50 лв., а за ЗО – 80 лв. В резултат на извършена през 2011 г. ревизия е определен нов, по-нисък размер на дохода, върху който се дължат осигурителни вноски за довнасяне – 800 лв., съответно вноските са: за ДОО – 77 лв., за ДЗПО-УФ – 35 лв. и за ЗО – 56 лв. За така определения по-нисък размер на годишния осигурителен доход следва да бъде подадена коригираща справка към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2011 г.
Въпрос:
1.   Къде в ГДД ще се отрази новият размер на осигурителните задължения?

  • Следва ли коригираният размер на осигурителните вноски да се вземе предвид при определяне на данъчната основа за получените доходи през 2011 г.?

        Трети казус:
Самоосигуряващо се лице, осигурено и за общо заболяване и майчинство, през 2011 г. е работило и по трудово правоотношение с месечен осигурителен доход в размер на 1800 лв. През месец май лицето е ползвало 5 дни отпуск за временна неработоспособност. Осигурителният доход, върху който лицето е внасяло авансово осигурителни вноски, е 420 лв., а облагаемият доход, получен от упражняване на свободна професия е 60000 лв.
Въпрос:
1.   Как би следвало да се приложи ограничението до максималния месечен размер на осигурителния доход за това лице?
Във връзка с изложеното,  изразяваме следното становище по запитването:
По първи казус:
На основание чл. 6, ал. 8 /изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г./ от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 7 /самоосигуряващите се лица/ се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или е определен с влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК по-висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година. 
Съгласно чл. 3, ал. 4 /Нова - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., нова - ДВ, бр. 67 от 2009 г., доп. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г./ от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски /НЕВДОВ/ самоосигуряващо се лице, което с данъчна декларация за предходната година декларира доходи, получени за извършена трудова дейност през минали години или има определен по-висок или по-нисък облагаем доход с влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК, формира с коригиращата справка по чл. 6, ал. 8 от КСО нов размер на окончателния осигурителен доход за съответната минала година.
В чл. 2, ал. 4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/ е указано, че самоосигуряващите се лица подават коригиращата справка за определяне на окончателния размер на осигурителния доход в срока за подаване на данъчната декларация за предходната година.
           Когато с годишната данъчна декларация /ГДД/ по чл. 50 от ЗДДФЛ самоосигуряващото се лице декларира доход за повече от една минали години, за всяка една от тези години се попълва съответният образец на Справка за окончателния размер на осигурителния доход, като броят на коригиращите справки съвпада с броя на миналите години, за които са декларирани доходи. Коригиращата справка следва да включва, освен декларираните вече данни за осигурителния доход за предходната година или друга минала година, и новопридобития доход, получен и деклариран за годината, за която се подава декларацията, но отнасящ се за извършена трудова дейност през предходна година. Така формираният окончателен месечен осигурителен доход не трябва да надвишава максималния месечен размер на осигурителния доход за съответната минала година. Дължимите осигурителни вноски за довнасяне за фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване /ДОО/, за допълнително задължително пенсионно осигуряване /ДЗПО/ в Универсален фонд и за здравно осигуряване /ЗО/ за съответните години се отразяват в част VІ на данъчната декларация.
Съгласно чл. 3, ал. 3, т. 2 /изм. - ДВ, бр. 3 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г./ от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица Декларация образец № 6 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите /ТД на НАП/ еднократно от самоосигуряващите се лица - до 30 април за:
а) дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година;
б) задължителните осигурителни вноски върху осигурителен доход, формиран по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО, от получени доходи за извършена дейност през минали години, различни от предходната.
Задължението за подаване на коригираща справка за окончателния размер на осигурителния доход най-често възниква, когато декларираният от самоосигуряващото се лице доход за минали години е от положен труд без трудово правоотношение. По силата на чл. 11, ал. 1 и 2 от НООСЛБГРЧМЛ при изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение на самоосигуряващи се лица осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. Дължимите осигурителни вноски върху доходите за работа без трудово правоотношение се внасят от тези лица по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО, т.е. възнагражденията за работа без трудово правоотношение участват при формиране на окончателния размер на осигурителния им доход. В съответствие с разпоредбата на чл. 3, ал. 1, изр. трето от НЕВДОВ като осигурителен доход тези възнаграждения следва да се отнесат за периода, за който е положен трудът. Ето защо, когато самоосигуряващото се лице декларира с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ възнаграждения за работа без трудово правоотношение, които се отнасят за минали години, различни от годината, за която се подава декларацията, те трябва да определят по реда на горецитираните разпоредби нов осигурителен доход за съответната минала година като подадат коригираща справка за осигурителния доход.
В хипотезата, при която изплатеният доход за минали години е от възнаграждения по договор за управление и контрол, е необходимо да се имат предвид следните разпоредби:
Съгласно чл. 6, ал. 10 от КСО за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1.  доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 /в т.ч. доходи от възнаграждения за управление и контрол/;
2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители /като самоосигуряващо се лице/;

  1. доходи за работа без трудово правоотношение.

        От цитираната разпоредба следва, че при определяне на месечния осигурителен доход с оглед ограничаването му до максимален месечен размер на осигурителния доход на първо място в поредността по чл. 6, ал. 10 от КСО следва да се включи осигурителният доход по договора за управление и контрол /доход от дейност по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО/, а след това да се включи осигурителният доход като самоосигуряващо се лице, при което сборът от осигурителните доходи не следва да надхвърля максималния месечен размер на осигурителния доход.
Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО се дължат текущо през календарната година /в срок не по-късно от края на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът/ и не зависят от обстоятелството, дали възнаграждението е изплатено /за периодите след 31.12.2006 г./ или когато е само начислено, в кой момент е извършено начисляването /за периодите след 31.12.2009 г./, а от факта дали е налице извършване на трудова дейност от лицето. Поради това, няма пречка, ако в колона 3 на Таблица 1 и Таблица 2 от Справката за определяне на окончателния размер на осигурителния доход към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ самоосигуряващото се лице е включило и неизплатени възнаграждения по договори за управление и контрол. В този случай няма да има съвпадение между облагаемия доход от трудови правоотношения в служебната бележка по чл. 45, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДФЛ /получен през съответната година/ и осигурителния доход, вписан в колона 3 на Таблица 1 и Таблица 2. Такова съответствие няма да е налице и когато месечният, съответно годишният осигурителен доход, е различен от облагаемия доход, въпреки че дължимите възнаграждения по договора за управление и контрол може да са изплатени до края на календарната година. В тази връзка, в точка 3 от Указанията за попълване на Таблица 1 и Таблица 2 към Справката за определяне на окончателния размер на осигурителния доход е указано, че вписването на данните за лицата, имащи доходи от възнаграждения по договори за управление и контрол на търговски дружества, които се отразяват в колона 3 на таблиците, става въз основа на ведомостите за работни заплати или други документи.
Предвид изложеното, при деклариране на доходи от възнаграждения за управление и контрол за минали години коригираща справка за определяне на окончателния размер на осигурителния доход следва да се подава от самоосигуряващите се лица, когато в Справката за определяне на окончателния размер на осигурителния доход за съответната минала година възнагражденията /осигурителният доход/ не са били посочени в колона 3 на Таблица 1 и Таблица 2.
По втори казус:
В случаите, при които след подаване на коригираща справка за окончателния размер на осигурителния доход на самоосигуряващото се лице е определен нов по-нисък размер на осигурителния доход Част VІ от ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ не се попълва, тъй като в нея се отразява само разликата в осигурителните вноски за довнасяне, ако има такива върху облагаемия доход, придобит през годината, но отнасящ се за предходни години или върху по-висок облагаем доход, определен с влязъл в сила ревизионен акт. Тъй като задължителните осигурителни вноски по КСО и ЗЗО, които са за сметка на самоосигуряващото се лице, се вземат предвид при определяне на данъчната основа, при промяна в размера на задължителните осигурителни вноски, в т.ч. вноски за довнасяне от минали години, отразени в съответните приложения на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, следва да се приложат предвидените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ способи за извършване на промени в декларирани задължения.
Промени във вече подадени декларации, свързани с декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения, могат да се правят от подателя на декларацията само в срока за подаването й. Ако е подадена след изтичането на определения срок декларацията не поражда правни последици за целите на данъчното облагане. Коригиращи декларации за задължителни осигурителни вноски могат да се подават и след изтичане на законоустановения срок за подаване /чл. 104 от ДОПК/.
Съгласно чл. 105 от ДОПК задълженията по декларация, по която задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски, се внасят в сроковете, определени в съответния закон.
Служебни корекции на задълженията по декларация, по която задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски, се извършват по реда на чл. 106 от ДОПК чрез издаване на акт за установяване на задължение. За да се пристъпи към служебна корекция с акт за установяване на задължение по чл. 106 от ДОПК е необходимо да са изпълнени кумулативно следните условия:

  • подадена е декларация, с която задълженото лице само е изчислило основата и дължимия данък и/ или задължителни осигурителни вноски;
  • установени са несъответствия в декларация, които засягат основата за данъчно облагане или размера на задължението;
  • лицето е поканено в срока по чл. 103, ал. 1 от ДОПК да отстрани несъответствията, но не ги е отстранило или това е направено след 14 – дневния срок.

         Съгласно чл. 107 от ДОПК когато органът по приходите установява размера на дължимия данък или осигурителната вноска въз основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон. Задълженото лице има право при поискване да получи справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения размер. Размерът на задължението се съобщава на задълженото лице. По искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането. Акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия.
Установяването на задълженията за данъци и за задължителни осигурителни вноски с декларацията по чл. 105 и с акт по чл. 106 и чл. 107 от ДОПК е предварително. Независимо от издаването на акта по чл. 106 и 107 от ДОПК, включително когато е обжалван, задълженията за данъка или за задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване, чрез извършване на ревизия. В чл. 108 от ДОПК е регламентирано, че данъчните задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски се установяват с ревизионен акт по чл. 118. С ревизионния акт се:

  • установяват, изменят и/или прихващат задължения за данъци и за задължителни осигурителни вноски;
  • възстановяват резултати за данъчен период, подлежащи на възстановяване, когато  това е предвидено в закон;
  • възстановяват недължимо платени или събрани суми.

        Когато не е издаден ревизионен акт и срокът за започване на ревизия по чл. 109 е изтекъл, установените задължения по раздел първи са окончателно установени.
По трети казус:
Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. На основание чл. 6, ал. 10 от КСО за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по следния ред:
1.   доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2;
2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3.   доходи за работа без трудово правоотношение.
Следователно, месечният осигурителен доход на лице, което през календарния месец е работило по трудово правоотношение и като самоосигуряващо се лице, е сборът от осигурителните доходи, формирани по реда, предвиден за всяко едно от двете правоотношения, но общо не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.
Месечният осигурителен доход по трудовото правоотношение се формира при спазване на следната последователност:  

  1. Брутно трудово възнаграждение, включително възнаграждението по чл. 40, ал. 5 от КСО, но не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии;
  2. доход, получен за сметка на социалните разходи;
  3. осигурителен доход за периодите на временна неработоспособност или за бременност и раждане.

         Месечният осигурителен доход като самоосигуряващо се лице е доходът по чл. 6, ал. 7 от КСО, т.е. избраният от лицето доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната година, върху който се дължат авансовите осигурителни вноски. Самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за по-високия осигурен риск, включващ и общо заболяване и майчинство, не внасят осигурителни вноски за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, поради което в тези случаи месечният осигурителен доход на самоосигуряващото се лице се определя пропорционално на отработените дни /арг. от чл. 3, ал. 3 и чл. 4, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица/.
В разглеждания казус месечният осигурителен доход на лицето, формиран от осигурителните доходи по двете правоотношения за 11-те пълни месеца на 2011 г. /от януари до април и от юни до декември/ е в размер на 2000 лв., в т.ч. 1800 лв. осигурителен доход по трудовото правоотношение + 200 лв. доход като самоосигуряващо се лице. За посочените месеци самоосигуряващото се лице се е осигурявало неправилно върху минималния осигурителен доход в размер на 420 лв., като по този начин е надхвърляло максималния месечен размер на осигурителния доход от 2000 лв.
Осигурителният доход за месец май следва да бъде сборът от брутното трудово възнаграждение за отработените дни, възнаграждението за първите три дни от временната неработоспособност, а не само за първия ден, както е посочено в запитването /§ 22о от ПЗР на КСО/ и доходът, от който е изчислено паричното обезщетение за останалите дни по болничния лист, които се заплащат със средства на ДОО. Определен по този начин осигурителният доход за този месец също не би достигнал максималния осигурителен доход, предвид размера на брутното възнаграждение, който е 1800 лв. Месечният осигурителен доход като самоосигуряващо се лице за този месец ще бъде минималният осигурителен доход, определен пропорционално на отработените дни, но не повече от оставащата разлика до максималния осигурителен доход. В случая не можем да посочим конкретни цифри, тъй като фактическа обстановка не е напълно изяснена и съдържа някои противоречиви данни.
Окончателният размер на осигурителния доход за социално осигуряване на самоосигуряващото се лице ще се определи по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО като се попълнят данните за доходите, върху които са внасяни осигурителни вноски през годината и за декларирания облагаем доход от упражняване на съответната дейност в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. В колона 3 на Таблица 1 следва да се впише осигурителният доход по трудово правоотношение, определен по описания по-горе ред, а в колона 4 да се посочи осигурителният доход като самоосигуряващо се лице, върху който се дължат авансово осигурителни вноски. Декларираният облагаем доход от упражняването на свободна професия в размер на 60000 лв., който се пренася от ред 6.10 на Таблица 6 в Приложение 3 на данъчната декларация на ред 13 от колона 5.3 в Таблица № 1, следва да се разпредели за периода, през който е упражнявана дейността, т.е. само за отработените дни като се изключат дните във временна неработоспособност. В случая обаче, тъй като максималният осигурителен доход се достига с част от авансовия осигурителен доход, посочен в колона 4, редовете в колона 5.3. и следващите колони не следва да се попълват. Това е така, защото в резултат от годишното изравняване на осигурителния доход не се получават осигурителни вноски за довнасяне, а за възстановяване.
При формиране на месечния осигурителен доход за здравно осигуряване трябва да се има предвид следното:
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 6 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ за лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в т. 1, 2, 2а, 3, 4 и 5 от същата норма, вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи и в предвидените за тях срокове по реда, определен в чл. 4а, ал. 6 и чл. 6, ал. 10 от КСО, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. От цитираната разпоредба следва, че лицата, които упражняват дейност и/или получават доходи на различни основания трябва да внасят  здравноосигурителните си вноски в следната поредност:
1.  Пенсии /без добавките към тях/;
2.  Доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2;
      3.  Осигурителен доход като морски лица;
4. Осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
5. Доходи за работа без трудово правоотношение.
Месечният осигурителен доход за здравно осигуряване по трудовото правоотношение се образува, както следва:
1. Брутно трудово възнаграждение, включително възнаграждението по чл. 40, ал. 5 от КСО, но не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии;
2.  Доход, получен за сметка на социалните разходи;
3. Осигурителен доход за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете /минималния месечен размер на осигурителния доход като самоосигуряващо се лице/;

  • Осигурителен доход при неплатен отпуск /половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица/.

     Месечният осигурителен доход за здравно осигуряване от двете правоотношения ще се формира аналогично на осигурителния доход за социално осигуряване при спазване на горепосочената последователност за внасяне на здравноосигурителните вноски и Указанията за попълване на Таблица 2 към Справката за определяне на окончателния размер на осигурителния доход към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.

 

         

copyright © Accountantbg 2008-2012

Онлайн посетители във форума

Кой е на линия Общо на линия са 13 потребители :: 3 регистрирани, 0 скрити и 10 гости
Регистрирани потребители: Bing [Bot], Google [Bot], Google Adsense [Bot]