25 милиарда лева преки финансови загуби на средства

Публикувано от accountantbg on Ср., 05/09/2018 - 07:55

Васил Велев председателят на Асоциацията на индустриалния капитал - Другият удар върху трудовия пазар са емигрантските процеси. България е загубила повече от един милион и триста хиляди свои граждани. Според него 30 процента от тях са висшисти и 50 процента среднисти, по консервативна оценка, което е довело до 25 милиарда лева преки финансови загуби на средства, които държавата и данъкоплатците са похарчили за обучението на млади хора. А непреките загуби за българската икономика са много по-големи.

Само, че г-н Велев забравя да спомене, че всички тези млади хора имат родители които плащат данъци за да могат децата им да получат образование и те също са данъкоплатци. Приноса на юридическите лица за публичните разходи е в пъти по-малък от приноса на физическите лица (на гражданите). Най-големите приходи от данъци в хазната е от ДДС, който е косвен данък и се плаща от крайния получател, тоест от гражданите. Същия господин забравя да спомене, че най-големия виновник за това, че България се е превърнала в "инкубатор на човешки ресурси за чужди икономики" са българските работодатели, които не желаят да заплатят справедливата цена на наеманите от тях работници. Крадецът вика "Дръжте крадеца!"

Те искат държавата да финансира висшето образование и да създаде правила да задържа завършилите държавна поръчка на сила в страната. Кога ще разберат дървените им глави, че младите хора започнаха вече да не желаят да завършват висшето си образование в България и напускат страната веднага след завършването на средното си образование. Няма ли да разберат най-накрая, че хората не са говеда и не могат да се внасят изкуствено от трети страни. Трудно ли е да разберат, че единствения начин да се спре демографската криза е в ръцете на големите работодатели, които да започнат да дават справедливо възнаграждение на наетите от тях работници. Не може с административни мерки да заробим младите хора, като ги задължим да стоят в България и да работят за мизерни заплати. Ефекта по-скоро ще е отрицателен.

Не трябва да забравяме, че има четирите основни свободи на движение в ЕС - свобода на движение на стоки, услуги, капитали и хора. Свободата на движение на работници е един от основополагащите принципи на ЕС. Тя е заложена в член 45 от ДФЕС и представлява основно право на работниците. Свободното движение на работници включва правото на работниците на движение и пребиваване, правото на влизане и пребиваване за членовете на техните семейства и правото на работа в друга държава членка и на равно третиране с гражданите на съответната държава членка. Реално нашите работодатели им се дава достъп до работници в целия ЕС. Те могат да си наемат свободно работници от Германия, Франция, Белгия, Холандия и т.н. Тези работници са се обучавали в реномирани университети и по този начин нашите работодатели могат да ползват подготвени, готови квалифицирани кадри. Българският работодател има достъп до пазар с над 250 милиона работници. Проблема е, че българският работодател не е конкурентен на европейския, за разлика от българският работник, който няма проблем да се конкурира с европейските работници.

Ако българските работодатели (държавни и частни) не разбират колко вредни са за България да отидат в Северозападна България и да видят обезлюдените населени места, за да добият представа какво ще представлява България след 10-15 години. Една призрачна държава в която няма да има хора, а когато няма хора няма да има и работодатели. За съжаление тогава вече ще е "късно е, либе, за китка".

„дето нас млади пропъди
по тази тежка чужбина -
да ходим да се скитаме
немили, клети, недраги!“ Х.Ботев