Българската политология е малко по-добра от българската политика

Огнян Минчев "На практика всичко е възможно да се случи в човешкото съзнание, дори и най-необяснимото. Валери Найденов е ерудиран, логичен и много интелигентен човек, от когото можеш да научиш много. Освен ... когато става дума за мажоритарна избирателна система. Тук аргументите стават без значение, аргументи се намират навсякъде и на всяка цена. Ето текста по-долу. Писан е на 14 юни - т.е. след парламентарните избори във Франция, където Е. Макрон и неговото движение взеха 32 на сто от гласовете и ... 80 на сто от депутатските места в Националното събрание. Не търсете тази информация в текста на В. Найденов - няма я там. Вместо това има разсъждения за британските избори и тяхната "непредсказуемост" - която, между впрочем, е твърде нов феномен - възникнал заедно с непредсказуемостта на всеки избор, по всяка избирателна система във време на засилващ се популистки вот. Иначе, в продължение на много десетилетия, британските избори бяха толкова добре прогнозируеми, колкото и френските, немските ... и т.н. Единственият намек, че мажоритарната система може драматично да променя волята на избирателите в текста на В. Найденов е позоваването на Морис Дюверже - и "тенденцията" към двупартийност. Дюверже е добър източник на политическо знание от 60-те години на 20 век. Така както Ситроен-костенурка (като онази на Фантомас) е много добра кола от същото време. И Дюверже, и Ситроенът-костенурка си остават добри величини до днес, когато има много по-добри и много по-точни автомобили и познания за избирателни системи. На всичко отгоре, за половин век светът се е променил доста съществено. Проблемите на мажоритарната система - особено тази на Слави Трифоновата школа в политическите науки и международните отношения - са свързани преди всичко с това, че не отговарят на дълга поредица въпроси:
1. Как ще се подобри доверието в представителните институции, след като въведем система, при която получилият 30 на сто от гласовете ще разполага със 60-80 на сто от депутатите?
2. Ако днес едно коалиционно управление се изтощава в очите на общественото мнение за около две години, за колко време ще се изтощи едно еднопартийно управление, почиващо върху доверието на 1/3 от избирателите?
3. И ако отговорът на въпрос № 2 е - по-бързо ще се изтощи, тогава къде е решението? Да правим избори всяка година, или да извадим сопата и да затворим устите на избирателите?

Списъкът с въпроси може да бъде продължен, голяма част от тях бяха вече многократно задавани. Много обичам да чета анализи на В. Найденов. Те са разумни и компетентни, ако ... не се отнасят до "мажоритарната система". Но, всеки от нас си има необясними слабости. Както се казва в "Котка на горещ покрив" - "Никой не е съвършен".

P.S. Относно нашенската политология, която според автора е "кофти" - всеки народ има политологията, която заслужава. С риск да прозвучи нескромно - българската политология е малко по-добра от българската политика - поне малко..."