Имам много сериозни притеснения, тревоги от факта, че ние пропиляхме поредните 27 години от историята на България

Сашо Дончев в специално интервю за рубриката на журналистката Полина Паунова в предаването „еМисия България“ по телевизия BiT

Сашо Дончев:Тя беше малко особено организирана. За да избегнем всякакви неточности, аз освежих паметта си. В събота, на 18 март, г-н Гергов ми се обади някъде по обяд. Тези, които ме познават, знаят, че и в събота, и в неделя съм на работа. И той ми каза, че има да ми предава нещо и дали е възможно да се видим в понеделник. И аз му казах, че да, още повече, че в понеделник имам да ходя в Министерски съвет, по Европейския съвет някакво заседание, и с удоволствие ще го видя. Отидох след заседанието при г-н Гергов и се видях с него. Той ми зададе тези въпроси – имам ли нещо общо с „Да, България“, с BiT. Аз, разбира се, се усмихнах. Вижте, аз не съм близък приятел с Гергов, но се познавам с него отдавна и нямам причини да имам лошо отношение към него, както предполагам, че и той няма причина да има лошо отношение към мен. Така че аз приемах разговора по-скоро като приятелски, като някой, който иска да се информира нещо. И затова и така участвах в разговора.

Полина Паунова: Така, после какво се случи?

Сашо Дончев: След това той се обади по телефона, очевидно на г-н главния прокурор, оказа се, че главният прокурор в момента не може да дойде и аз бях поканен следващия ден отново.

Полина Паунова: На 19-и?

Сашо Дончев: Понеделникът беше 20-ти, значи на 21-ви, вторник. и на 21-ви във вторник аз отидох повторно на тази среща, като си мислех, бях абсолютно убеден в това, че г-н Гергов има искреното, така да кажем приятелско желание да изчисти някакви недоразумения. Даже не съм го питал какъв е смисълът от това, което прави. Но когато г-н главният прокурор започна разговора с това: защо го правите, вие имате такъв хубав бизнес, дори вашите, нарече ги врагове, но аз врагове нямам, признават, че така добре сте си го организирали професионално и всичко останало… Таз аз тогава едва разбрах какъв е смисълът на срещата

Полина Паунова: Сега по самата среща. Тъй като днес, предполагам знаете, г-н Цацаров излезе с едно становище, което е точно обратното на това, което Вие твърдите във видеото, зрителите го виждат на стената зад нас. Той казва, че всъщност вие сте го натискал по някакъв начин, че твърденията Ви са неверни, спекулативни и непочтени. Можете ли да кажете всъщност какво се случи на този разговор, да се опитате да го възстановите.

Сашо Дончев: Всичко ли? Аз започнах в момента да губя ориентация, защото целият разговор е бил над 30 минути. Едва ли е нужно да влизаме във всички детайли. Всичко онова, което не е казано достатъчно коректно, може утре да навреди някому. Така че най-важното е казано.

Полина Паунова: Той попита ли Ви какви са Ви отношенията с „Да, България“?

Сашо Дончев: Да, той ми зададе в прав текст въпроса, така зададен - защо ви е необходимо, с една дума от какъв зор го правите, като имате такъв хубав бизнес и всичко ви е наред в живота. За „Да, България“, за BiT, за Комарницки говорихме дори малко повече от гледна точка на естетиката в неговите карикатури. Това е наистина дълъг разговор, няма смисъл, а и ние не разполагаме с толкова много време.

Полина Паунова: Вие все пак почувствахте ли се заплашен, че ако Вие евентуално…

Сашо Дончев: Вижте, аз съм от онези хора, които може би ако страхът е осъзната опасност, то може би не съм достатъчно интелигентен и трудно се страхувам. Така че аз не го приех така. Почувствах се омерзен, защото това не ми се случва за пръв път в последните 27 години, в новата история на България. Защото изведнъж разбрах, че ние 27 години не вървим натам, накъдето аз през 89-та си мислех, че сме тръгнали, че в България се създадоха и се възпроизвеждат някакви практики, които нямат нищо общо със свободата, с демократичното общество, с правото на всеки в неговия личен живот на собствени решения. Ако имаше нещо, което тогава бушуваше в главата ми, то в никакъв случай не е било от стъписване или страх.

Полина Паунова: Тази ваша среща, 30-минутна горе-долу, колкото казвате, имаше ли друг предмет извън Вашите политически и медийни интереси?

Сашо Дончев: Не, нямаше нищо. Има детайли в нея, любопитни, на моменти чисто човешки обменени мисли. Нямаше нищо друго освен това, че ставайки от тази среща или в самия край на тази среща аз го попитах, извадих и му го подадох, за съжаление го забравих оттатък, ще ви го оставя това, което получих. 2 или 3 седмици преди това, всъщност на 7 март, погледнах преди малко, получих едно писмо от градска прокуратура, в което искаха някаква информация. И в тази връзка аз извадих едно писмо и го попитах всичко това, за което си говорихме в момента, това ли е причината за това писмо.

Полина Паунова: Това очевидно е драмата. И все пак искам няколко неща да уточним, г-н Дончев. Първо, срещата при всички положения не е инициирана от Вас. Това много ясно трябва да кажете така ли е или не.

Сашо Дончев: Никога. Всички онези, които ме познават и аз често съм упрекван, че аз нямам такъв навик, в качеството ми вече 6-та година на председател на Българската стопанска камара аз нито веднъж не съм инициирал среща с държавна институция, защото не смятам, че ние имаме нужда от такива официални, ПР и парадни срещи. В живота на всички нас, българите, има неща които не могат да се дискутират публично. Но това е тема на друг разговор. Аз дълбоко се съмнявам, например, в полезността на така наречения тристранен съвет.

Аз никога не съм инициирал подобни срещи с изключение на един случай, в който в качеството си на председател на един формат 4+2 – четири работодателски организации и два синдиката – в годината, когато тръгнаха да фалират КТБ и ние всички бяхме разтревожени по различни причини, очевидно. Тогава аз си позволих да поискам от името на всички тези 6 организации среща с г-н Цацаров. Тази среща се проведе по протокола в неговия кабинет. След тази среща аз говорих с журналистите пред кабинета му. Това е единственият случай, когато аз съм се виждал с г-н Цацаров извън тази среща.

Полина Паунова: Вие казвате на този обяд, на който огласявате това, цитирам ви, за да не стане някакъв гаф… тук казахте, че сте изпитал омерзение, а там, че неприемливо и нетърпимо става поведението Ви за главния прокурор. Той каза ли Ви подобно нещо?

Сашо Дончев: При всички случаи смисълът беше такъв на казаното от него и това беше в самия увод, в самото начало на разговора. В началото на разговора имаше и нещо друго много любопитно. Влизайки в офиса на Гергов, той попита дали съм видял това произведение, не си спомням на коя от медиите бяха тези книжки, които излизаха. 2 книжки излязоха, не знам на кой вестник бяха.

Полина Паунова: На вестник „Телеграф“ имате предвид, двете анонимни.

Сашо Дончев: Да, на „Телеграф“ и дали съм го видял. Аз не разбрах каква точно е връзката, но обясних, че предния ден съм имал възможността да се запозная с това второто издание и бях особено очарован от факта, че съм приет в пантеона на… кои сме там, не знам.

Полина Паунова: Кръгове.

Сашо Дончев: Да, някакви.

Полина Паунова: Нещо друго конкретно извън книжката, извън забележките му, че харесвате „Да, България“. Всъщност чакайте да изясним нещо.

Сашо Дончев: Вие почнахте като следовател.

Полина Паунова: Вие имате ли някакви отношения с Христо Иванов извън това, че го познавате, както Вие казвате?

Сашо Дончев: Не, нямам.

Полина Паунова: Финансирал ли сте Вие или Ваш близък партия „Да, България“?

Сашо Дончев: Не, никога. Никога не съм и имал намерение. Аз не финансирам партии и политически живот в България. Аз имам проекти, с които мога да бъда полезен на обществото. Подарих на обществото едно училище за 23 милиона лева. Подарих на обществото 20 години свободен вестник, който струва страшно много в прекия и преносния смисъл. Има и други проекти. Помагам на хората, които действително имат нужда. Нямам и не обичам това. Тук ще влезем в един по-сложен разговор…

Полина Паунова: Време имаме.

Сашо Дончев: …аз имам много сериозни притеснения, тревоги от факта, че ние пропиляхме поредните 27 години от историята на България, вървейки в обратна посока на тази, за която уж бяхме тръгнали през 89-та година. Аз много съжалявам, че тогава някак си участвах и всички ние участвахме неподготвени в началото за тая промяна и ние позволихме цялата енергия на обществото да се разпилее по глупости. Съжалявам за това, че не се проведе истинският политически разговор, когато отхвърляме едната организация на обществото – тази до 89-та година, каква нова организация искаме да създадем. С какво ще се различава новото ни общество от онова старото.

Полина Паунова: Репресивният ни апарат според Вас различава ли се? После пак ще се върнем към този въпрос.

Сашо Дончев: Аз мисля, че сега може би има някаква приемственост между хората, които реализират новите схеми за натиск и принуда. Те нещата си приличат много, даже в някаква степен са по-нечистоплътни, по-груби са в момента.

Но не това е важното. Важното е, че на нас ни бе предложен разговор комунизъм и антикомунизъм, но ние не разбрахме това общество, антикомунистическото, как ще изглежда и каква ще е ролята на всеки един от нас. Каква ще е ролята на общината, на училището, на църквата, ако щете, за да стигнем най-накрая до ролята на държавата. Ние повторихме старото общество, като махнахме член първи от Конституцията и направихме същото общество със същата роля на държавата.

И когато някой, днес особено актуално в процеса на изборите и в предизборната кампания, говори, че вече няма ляво и дясно, той просто откровено лъже. И ляво и дясно най-просто бихме могли да формулираме в контекста на това каква роля отреждаме на държавата в собствения си живот. Повече от ясно е, че дясно мислещите хора са по-самоуверени, те повече вярват на собствените си сили, на това, че могат сами да се оправят в живота. Ролята, която те отреждат на държавата е по-малка и тя се свежда до граници, до живот, до сигурност и т.н. Ляво мислещите хора са по-колебливи в мечтите си и във вярата в това, че могат да ги постигнат. Те виждат някаква по-важна роля на държавата в своя живот. Но този разговор не се състоя.

Полина Паунова: Пак ще се върнем на този разговор.Искам да ви попитам през цялото време ли Гергов присъстваше на този разговор?

Сашо Дончев: Да, през цялото време присъстваше.

Полина Паунова: Т.е. станал е свидетел на всичко?

Сашо Дончев: Абсолютно на всичко. Нещо повече, оставих ги двамата, когато аз си тръгнах.

Полина Паунова: Вие сте си тръгнал, те са останали в кабинета на Гергов, не знам какво са си говорили там, но кажете ми какви претенции е имал г-н Цацаров към карикатурите на Христо Комарницки и към вестник „Сега“? Казахте, че някакви естетически забележки е имал.

Сашо Дончев: Той разказа за една конкретна карикатура. От чисто човешки план аз го разбирам, когато той ми казва за неговата 20-годишна дъщеря, която вижда тази карикатура и какво ли тя преживява. И тук имахме разменени реплики по тоя повод, защото аз също какво ли не съм прочел и видял за себе си в медиите.

Полина Паунова: Ясно, разбрах Ви, имало е личен аспект.

Сашо Дончев: Въпрос на формула е, аз не знам дали я споделих или я премълчах. Формулата е такава, че живееш по начин, по който не те притеснява какво пишат по твой адрес и най-вече не те притеснява, защото знаеш, че твоите близки хора вярват на теб, а не на това, което напишат за теб.

Полина Паунова: Поиска ли г-н главният прокурор Вие, като издател, да предприемете някакви мерки срещу Комарницки?

Сашо Дончев: Не, нищо конкретно не е искал.

Полина Паунова: Поиска ли да се разграничите публично от „Да, България“?

Сашо Дончев: Не, нямаше възможност. Аз, в момента, в който разговорът влезе в тази достатъчно ясна фаза, аз казах – вие сте объркали адреса. Не точно с тези думи, но аз обясних, че това не е вярно и че аз нямам никакво намерение повече да участвам в тази тема.

Полина Паунова: В тази фраза, че Вие имате добър бизнес ли Вие прочетохте уклона към натиск?

Сашо Дончев: А защо не го разкаже той? Аз по-добре от него знам колко добър е моят бизнес и по-добре от него знам какви са професионалните качества и лични, и на компанията, която съм създал.

Полина Паунова: Т.е. механизмът е това… Вижте, опитвам се да извлека какъв е механизмът един бизнесмен да бъде принуден.

Сашо Дончев: Механизмът вероятно е много простичък. Ето – защо ти трябва, виж колко спокойно и хубаво си живееш, защо ти трябва на баир лозе, казват българите.

Полина Паунова: Защото ако правиш еди-какво-си, няма да е толкова спокойно, вероятно?

Сашо Дончев: Другото се досещай какво е. Аз не знам какво може да е другото, но аз пак ви казвам, Полина, аз съм преживял тези неща много пъти. Аз си спомням много добре разговори с министър-председател на България 97-98 година, спомням си разговор с президента на България 2003-2004-а, когато той се опитваше да вкара свой човек в борда на моята компания, едва ли не да я присвояват… Тези неща са ежедневие.

Някой днес, прочетох някъде, че задал въпроса защо се оплаквам, някаква такава беше формулировката. Не, аз не се оплаквам, аз просто споделям тези неща с всички хора, които мисля, че разбират за какво им говоря. Споделих го веднага, като се прибрах с колегите си, споделих го със семейството си, разказах го на следващия ден на Сашо Диков, разказах го на всички, които познавам.

Полина Паунова: От това последва ли нещо, тази информация не може да не се е върнала до главния прокурор?

Сашо Дончев: Ами не знам. Но има нещо много любопитно. Когато аз разказвах 2 дни по-късно по телефона на Сашо Диков цялата история, на следващия ден аз получих едно съобщение, в което беше написан краткият текст: „Много говориш по телефона“.

Полина Паунова: От кого?

Сашо Дончев: От г-н Гергов.

Полина Паунова: Г-н Гергов?

Сашо Дончев: Да.

Полина Паунова: Колегите от апаратната ми казват, че са търсили по време на целия ни разговор г-н Гергов, той е отказал да се включи. Аргументът е бил цитирам: „Не ме занимавайте“. Т.е. искате да кажете, че някой има информация за това какви разговори водите, така ли?

Сашо Дончев: За съжаление изглежда така. Аз днес подадох през адвокат искане до компетентната агенция или комисия, извинявайте невежеството ми, със запитване на какво основание и кой проследява моята кореспонденция и моите разговори.

Полина Паунова: Това в бюрото за контрол на СРС ли подадохте?

Сашо Дончев: Да.

Полина Паунова: Днес там с адвокат сте подал дали към Вас има неправомерно подслушаване?

Сашо Дончев: Да.

Полина Паунова: Господин Дончев, понеже подхващате една дълга тема – какво е държавата – в този смисъл искам нещо друго да Ви попитам. Вие осмелихте ли се да зададете въпрос на главния прокурор - той откъде например има информация, че вие сте близък с Христо Иванов, или че се познавате, или че въобще може да става дума за някакво общение?

Сашо Дончев: Не, аз не задавах въпроси. Аз просто казах: "Вие сте зле информиран", на което той каза, че него го информират службите. Което беше още по-страшно.

Полина Паунова: Чакайте малко. Той Ви казва, че него за тези неща го информират службите, за частния живот на хората?

Сашо Дончев: Да. Защо службите се интересуват от моя частен живот? Защо те се интересуват с кой политик си общувам? На какво основание?

Полина Паунова: Момент. Значи, първо службите ви гледат с кого си общувате, а после получавате СМС-и от член на изпълнителното бюро на БСП, който има очевидно някакви отношения с главния прокурор…

Сашо Дончев: Вижте, този човек – Гергов – най-вероятно е извършил всичко това от добри чувства към мен – и съобщението, което ми е пратил, и поканата за среща, аз не го подозирам в някакви такива задни мисли. Факт е, обаче, че всичко това, за което говорим, се случи в неговия кабинет. А и още нещо, много любопитно: кога възникна разговора с „прослушванията”? Когато аз дадох това листче и казах: "Искате ли да Ви дам номера на мобилния си телефон, за да не ползваме посредници при общуването?" И тогава главният прокурор ми каза: "Ама вие нали не се съмнявате, че вашата кореспонденция и телефон се контролират?" Аз, много учуден, отговорих: "Ама как така ще се контролират? На какво основание?"

Полина Паунова: Значи главният прокурор Ви казва, че на практика Вие сте контролиран от службите – добре, вие какво направихте в този момент?

Сашо Дончев: Той ми каза, че това не е в компетенциите на прокуратурата и това не са неговите хора, има си други специализирани звена в държавата, които се занимават с тези неща.

Полина Паунова: Добре, ама не може невинен човек…

Сашо Дончев: Е, не може, ама може. Сега ще видим, нали съм подал това искане, ще видим какъв отговор ще получа и вярно ли е това, защото може да не е вярно…

Цялото интервю можете да гледате ТУК.