Изявление на държавния глава Росен Плевнелиев на отчетната пресконференция по повод петата година от встъпване в длъжност

Уважаема г-жо Вицепрезидент,
Уважаеми представители на медиите,

Един безспорно много труден, но достоен и успешен мандат приключи. Мандат по време на извънредна нестабилност в страната и по света. В международен план бяхме свидетели на рекорден брой конфликти, мигранти и терористични актове, на многобройни и паралелно протичащи кризи в региона, в Европа и по света. Във вътрешнополитически план изключително силното политическо противопоставяне доведе до парламентарни кризи, ниско доверие в институциите и граждански протести. В мандата работих с пет правителства и три парламента. Особено критични бяха 2013 и 2014 г., когато само за две години, се смениха пет правителства и три парламента. Бях първият български президент, назначил две служебни правителства, и то в един мандат. Те внесоха спокойствие в обществото и преведоха държавата успешно през кризите. В този труден мандат президентската институция бе център на стабилност и гарант за приемственост.

В една не малка част от мандата цялата власт бе в ръцете ми и държавата се крепеше на президентската институция. В такива моменти личността на президента е особено важна. От решаващо значение е принципната позиция, сътрудничеството с политическите партии, но и с гражданското общество, за да се запази гражданския мир в критичен момент, да се гарантира успешен преход към нов парламент и правителство. Бях първият български президент, преминал успешно през три извънредни политически и парламентарни кризи, две служебни правителства и две вълни от граждански протести, в рамките на един мандат.

Посочих ясно: „Президентската институция не е институция на силната ръка, а на баланса. Смисълът в политиката е да овластиш гражданите. Не да местиш граници, а да мислиш отвъд границите. Да интегрираш, не да разделяш, да подкрепяш принципи, не интереси.“ Застанах зад гражданите. Стартирах инициативата „Диалог с гражданите“ и бях първият президент, който организираше и провеждаше редовно граждански дебати като най-пряка форма на диалог между народа и държавния глава. По време на служебните правителства създадохме „изборен борд“, орган, който да позволи на гражданското общество да участва в решенията, свързани с подготовката на избори. Във всяко министерство създадохме обществени съвети. За мен активното гражданско общество бе незаменим партньор при взимането на управленски решения. По време на масовата протестна вълна в България срещу монополите, отидох при протестиращите, поканих ги в президентството, заедно минахме през изпитанията.

Въведох пряката демокрация в страната. Горд съм да бъда първият български държавен глава, инициирал референдум. В рамките на мандата се проведоха първите три демократични национални допитвания. Други президенти обещаваха референдум, аз го направих. Много пъти апелирах гласът на народа да бъде чут, а не купен. Радвам се, че допринесох за това.

Много неща се случиха за първи път в този мандат. Списъкът е много дълъг и много често ще чувате в моето изложение днес „за първи път“. Първият български президент, публично свалил доверието си от правителството и мандатоносителя, след скандален акт на задкулисни зависимости. Първият, отказал да присъства на клетвата на конституционен съдия, със съмнения за липса на интегритет и морал. Първият, който си тръгва в добри отношения с партията, която го издигна и нейния лидер. Първият, въвел дългосрочното планиране в държавата и постигнал пълно съгласие по Националната програма за развитие „България 2020“. Стартирахме и дебата за „България 2030“. Знаех, че можем да постигаме резултати по националните приоритети, само когато надграждаме и търсим съгласие по тях. Апелирах безцелното политическо противопоставяне да остане сред научените уроци на прехода. Вече пето правителство изпълнява Националната програма за развитие „България 2020“, а аз осигурих тази приемственост. Не беше така в миналото, когато всяко правителство оспорваше приоритетите на предишното.

На един президент му отива да гледа напред, да задава посоката. Зададох стратегически национали приоритети, като иновациите, електронното правителство и електронното гласуване, модернизацията и свързаността, дуалната система на образование, енергийната ефективност, либерализация и диверсификация. Реализирахме успешно първата иновационна екосистема и първият високотехнологичен парк в България и на Балканите. Основен приоритет бе развитието на индустриите Информационни и комуникационни технологии, аутсорсинг и автомобилостроене като в моя мандат се създадоха над 70 000 нови, добре платени, работни места в тях.

Водих икономическа дипломация в действие. Например след моето държавно посещение в Китай двустранната търговия в следващите 3 г. се удвои, с Турция търговията също се удвои. Стокооборотът с Румъния многократно се увеличи. Посетих неведнъж Германия - постигнахме рекорден стокообмен от над 6,3 млрд. евро. Днес Германия е нашият най-голям пазар, като бяха договорени и построени десетки нови немски фабрики. Горд съм, че съм първият български президент, осигурил доставка на газ от алтернативен доставчик – 1 млрд. куб. м. от Азербайджан и участвал в първата копка на Южния газов коридор – истинска диверсификация в действие, от която българските компании много ще спечелят. През 2013 г. стотици хиляди българи протестираха срещу енергийните монополи, в края на мандата електроенергийният пазар е изцяло либерализиран, а гражданите и фирмите са свободни да изберат своя доставчик на ток. За първи път разработваме собствени източници на природен газ в шелфа на Черно море, благодаря на всички политици за това, едно смело действие, от което нашата държава може много да спечели.

Под мотото „Градим модерна България“ зададохме модернизацията и свързаността като стратегически национален и регионален приоритет. Многократно заявих, че България е силна, само когато е свързана и интегрирана, а не изолирана. Като министър поех ангажимент за първите три, изцяло завършени български магистрали и той бе реализиран. Горд съм, че в моя мандат се изпълнява най-мащабната досега програма за модернизация, строят се магистрали, пречиствателни станции, метро и хиляди други проекти.

Икономиката е в подем. Днес имаме втория най-добър ръст за държава-членка на ЕС – 3,6%. Безработицата е на рекордно ниско ниво – 7,1% според Евростат. Дефицит няма, като България завършва фискалната 2016 г. с финансов излишък от 1,6 % от БВП. Държавният фискален резерв е рекордно висок, както и ръста на експорта. Здравната каса вече не е на минус, НЕК видимо се оздравява, пенсионната реформа е усъвършенствала пенсионния модел. Приходите и броят на туристите са рекордно високи. Гордея се, че и аз допринесох своя скромен принос за изключително позитивния баланс от първия програмен период, в който са усвоени 96% от еврофондовете, а България е на плюс със 17 млрд. лв. Днес България се ползва с доверието на пазарите и има исторически най-ниски лихви върху държавния дълг. Рекордно ниски са лихвите върху кредитите на гражданите.

За първи път от 17 г. страната ни бе изправена пред банкова криза, като тогава поставих на дневен ред въпроса за олигархичния модел в икономиката и срастването на бизнес, политика и медии. Назначеното от мен служебно правителство на Марин Райков, въведе правила за прозрачност в управлението на държавните пари, изцяло в интерес на българския народ, а не на олигарсите.

Още от първия ден на мандата, зададох електронното правителство, като стратегически приоритет и силна антиолигархична мярка. Казах ясно: „Когато се работи с парите на народа, няма какво да се крие“. Така действах и като министър, когато поканих световния лидер за борба с корупцията, организацията „Прозрачност без граници“ да организира обществената поръчка за магистрала „Тракия“. Като резултат икономисахме милиарди. Искам повече политици да последват този пример.

Реформата в енергетиката доведе до постепенното оздравяване на сектора. Извършена бе пенсионна реформа, с цел адаптиране на пенсионния модел в страната. Важна стъпка за реформиране на системата на образованието бе приетият Закон за предучилищното и училищното образование. Започна реалното изпълнение на проекта за въвеждане на система на дуално професионално обучение, на която бях патрон. Борих се години наред с три парламента, докато накрая 43-то НС прие пакета закони в сектор „Сигурност“, по който постигнах консенсус на КСНС. По този начин съществуването и функционирането на ключови служби в системата за национална сигурност, се поставиха на принципна основа.

Бе направена важна крачка напред в процеса на реформиране на съдебната система с промяна в Конституцията и приемане на промени в Закона за съдебната власт. Въвеждането на първия пакет промени в Закона за съдебната власт, свързани с разделянето на ВСС на две камари и съдийското самоуправление са неизменно и бе несъмнено позитивна стъпка в правилната посока. Днес голямата тема в обществото е за справедливостта в държавата. Всички ние сме длъжници на народа. Всички ние носим своята отговорност за ниското ниво на доверие на гражданите и в съда, и в прокуратурата и в институциите. Трябват решения, трябват резултати. Необходими са спешни действия за повече справедливост в държавата.

В международен аспект водих последователна и категорична политика за активно и достойно членство на България в ЕС и НАТО. Като убеден европеец още от началото казах ясно, че Европейският Съюз за мен не е външна политика, а моето семейство. Така и действах през целия мандат. Като президент, убеден демократ и европеец, дадох всичко от себе си в подкрепа на обединена и силна Европа, която да мине през кризите и да стане по-силна от тях.

Заех принципна позиция в подкрепа на международния правов ред и срещу незаконното анексиране на Крим от Руската Федерация и инициираните от нея поредица замразени конфликти в региона. Посочих ясно: „Това, че аз съм първият демократично избран български президент, който системно и категорично се противопоставя на руския президент, в никакъв начин не ме прави ястреб, а ме прави политик и гражданин с позиция. Правя голяма разлика между руския народ и руския президент, между Кремъл и Русия. Обичам Русия, но не одобрявам водената от руския президент политика.“

Водих последователна политика по налагане на равнопоставеността и върховенството на правото във всички аспекти на отношенията ни с Русия. Не пестях критиките си към руския президент за водената от него политика за преразпределяне на сфери на влияние. Това е много опасна политика, която доведе до две световни войни, до Берлинския конгрес и Ялтенската конференция, които унизиха и разделиха България. Моята визия е съвсем друга - за историческата трансформация на България и Балканите от поле на интереси на Великите сили към интегрална част от обединена Европа.

Представлявах България на историческия Европейски съвет през август 2014 г., като подкрепих санкциите, наложени на Русия след окупацията и анексирането на Крим. Ясната позиция на България в този труден момент, бе високо оценена от всички европейски лидери. Подкрепих санкциите, но бях и единственият държавен глава от ЕС, който отиде на закриването на зимните Олимпийски игри в Сочи, в знак на подкрепа за олимпийското движение и необвързване на спорта с политиката. Бях категоричен: „България е господар на собствената си съдба, но зависи от всеки един от нас да не допуснем Европа да бъде върната обратно във времето на Берлинския конгрес, когато едни Велики сили си играеха със съдбата на малките, слабите и тези в периферията. Сблъсъкът в Европа днес е ценностен – между едни държави, които вярват във върховенството на закона и други държави, които вярват във върховенството на интересите и геополитиката. В 21 век се изискват нови идеи, а не връщане към погрешни идеологии от миналото.“

В моя мандат бях изправен пред многобройни предизвикателства. Вярвах, че: „Във време на трудности и изпитания, липсата на позиция и снишаването, докато бурята отмине, не са опция.“ Затова е толкова важно политическото лидерство – да отстояваш уверено своите позиции, да се водиш от своите ценности и убеждения.

Водих изключително активна външна политика, за да позиционирам страната ни като видим и незаобиколим фактор на международната сцена. Редовно представлявах страната ни на най-високите международни трибуни като по този начин осигурих голяма видимост на българските позиции по актуални международни въпроси. Държах ключови речи в Европейския парламент, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, ООН, ЮНЕСКО, Европейският институт, Харвард, Чатъм хаус, Берлинската и Виенската дипломатически академии, Първият Берлински глобален форум, Форума на германския семеен бизнес, Третия и Четвъртия глобален форум в Баку и много др. Участвах като основен говорител в международни събития по различни теми. Бях приет с отворени обятия в цял свят и отличен с най-висши държавни отличия на десетки държави. Те са за българския народ и ще останат тук в Президентската библиотека.

Участвах в пет сесии на Общото събрание на ООН, три срещи на върха на НАТО, имах четири посещения във Ватикана. Три поредни години участвах в Мюнхенската конференция по сигурността, като съм първият български президент, участвал в президентския дебат на Световната конференция по въпросите на сигурността.

Допринесох за утвърждаването на България като надежден съюзник и партньор, гарант на мира и сигурността в евроатлантическото пространство и европейските ценности. Водих балансирана и принципна външна политика. В моя мандат България бе добър съсед в региона, доверен партньор в Европейския съюз, силен съюзник в НАТО. Отстоявах ценностите, върху които е изградена следвоенна Европа и категорично осъждах потъпкването на принципите и нормите на международното право и върховенството на закона. Гордея се, че съм първият български президент, избран за личност на годината в друга държава.

Изключителна чест ми бе оказана с поканата да бъда член на групата „Арайолуш“, на президенти с представителни функции от ЕС. Бях домакин на срещата на групата през 2016 г., на която десет президенти търсихме заедно решения за бъдещето на Европейския съюз и на Балканите. Благодаря на целия екип. От всички трибуни апелирах, че Европейският съюз е нашето семейство, че в труден момент едно семейство се сплотява, като всеки трябва да допринесе, за да влеем нова доза доверие в този уникален проект за мир и демокрация в Европа.

Поех председателството на водещия политически формат на Балканите, Процеса за сътрудничеството в Югоизточна Европа, което бе оценено като изключително успешно и позиционира България като лидер и незаобиколим фактор на Балканите. За мен бе огромно признание да бъда избран за личност на годината на Балканите през 2015 г.

Реализирахме и изключително успешно председателство на Комитета на министрите на Съвета на Европа. Знакова бе моята ключова реч пред Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, по въпросите на европейския и регионален дневен ред. Зададох за приоритети на българското председателство – свързаността, правата на детето и намирането на общоевропейско решение за миграционния натиск. Голям дипломатически успех за българската държава бе постигането на съгласие от всички 47 държави-членки по Софийската стратегия за правата на детето на Съвета на Европа до 2021 г.

Гордея се, че съм първият български държавен глава, представляващ пет поредни години България в Общото събрание на ООН. От българските президенти имам най-много, а именно 16 изказвания от най-високата трибуна на планетата. От името на България подписах два световни договора с историческо значение - Глобалното споразумение за борба с климатичните промени и Целите за устойчиво развитие на планетата до 2030 г. Изнесох ключова реч пред ЕП, която бе посрещната с огромно одобрение в страната и по света.

Основна цел на моята международна програма бе активизирането на отношенията с традиционни български партньори извън Европа и отварянето на нови пазари.

По време на мои държавни посещения бяха издигнати на ново, по-високо ниво, отношенията с много държави. Например бе установено всестранно приятелско партньорство и сътрудничество с Китай. Бе подписана Съвместна декларация за всеобхватно и ориентирано към бъдещето партньорство с Република Корея. Подписахме Съвместна декларация за стратегическо партньорство и Анекс към нея "Нов модел на икономическо сътрудничество" с Виетнам. Издигнахме отношенията с Азербайджан на ниво стратегическо партньорство. Допълнително укрепено и препотвърдено бе стратегическото партньорство между България и САЩ, България и Турция и др. Специално внимание бе отделено на възстановяването на българските позиции на традиционни за нашите стоки пазари в Близкия Изток, Азия и Латинска Америка. Днес българският експорт е основен двигател на икономиката и има голям ръст благодарение и на целенасочените усилия на българската дипломация.

Външнополитическата активност по време на мандата ми е най-високата досега за български държавен глава, като бяха осъществени 123 международни посещения и участия в глобални и международни форуми и конференции. В последната година от мандата бе отбелязан рекорд по брой посещения на чуждестранни държавни глави в страната - 25 президенти посетиха България за една година. Безспорно признание за нашите усилия, за нашата активна позиция и добро име, затова че винаги бяхме част от решението и ни се доверяваха.

Издигнах приемствеността като приоритет на президентската институция - продължих и надградих всички инициативи, стартирани от предишните президенти, а именно Българската коледа, Подкрепи една мечта, Наградата „Джон Атанасов“. Стартирах пет нови инициативи, а именно Месец на политическите консултации, Младежка визия за развитието на България, Ден на отворените врати, Диалог с гражданите, Съвет на президентите. Всяка една от тези инициативи е изключително смислена и аз очаквам от президента Радев да ги продължи и надгради, така както действах и аз.

Запазих добрия тон с другите президенти, въпреки безпринципните критики на един от тях. Горд съм, че инициирах Съвета на президентите и създадох Президентската библиотека на България.

Бях първият български президент, който не назначи нито един агент на ДС за посланик или служебен министър. Пледирах многократно за честна и обективна оценка на комунизма. Гордея се, че спомогнах, досиетата на комунистическите тайни служби окончателно да бъдат предадени на Комисията по досиетата и така да станат публично достъпни. Спомняте си, че в продължение на 25 г. службите в България работеха „на тъмно“, без обществен контрол, без устройствени закони и правила. Поех предизборно обещание да променя това и го изпълних.

Водещ приоритет бе съхраняването на религиозната толерантност в страната. Аз съм първият български президент домакин на тържествена вечеря ифтар, на която присъстваха представителите на всички религиозни общности в страната. Тава е важно и се надявам президентът Радев да го продължи.

Трудните моменти в мандата бяха многобройни - бяхме свидетели и на терористичен акт на родна земя, природни бедствия, невиждана миграционна вълна, кибер атаки срещу българските институции и рекорден брой кризи около нас. За мен бе ясно – нашата сигурност е гарантирана само в НАТО. Аз съм убеден евроатлантик. Полагах огромни усилия България да бъде активен член на Алианса. Участвах в три срещи на върха на НАТО, а именно в Чикаго, Уелс и Варшава. Свиках КСНС по въпросите на отбраната, като зададох съвместимостта със съюзниците като стратегически приоритет. Присъствах на историческата среща на върха в Уелс, където активирахме Плана на НАТО за повишаване готовността за действие, изключително важен за нашата сигурност документ.

Последователно отстоявах необходимостта за реализиране на поетия ангажимент към колективната сигурност на съюзниците за постепенно увеличаване на разходите за отбрана до 2% от БВП. Постигнах национално съгласие за увеличаване на бюджета за отбрана. В съответствие с препоръките на КСНС, бе изработена и приета от Народното събрание „Програма за развитие на Въоръжените сили 2020“ и нов „План за развитие на Въоръжените сили до 2020 година“. Средствата за отбрана бяха увеличени от 1.12% от БВП за 2014 г. до 1.6% от БВП за 2017 г., като е осигурено по-нататъшно плавно увеличаване до достигане на 2% от БВП.

В София бе открит Щабен елемент за интегриране силите на НАТО едновременно с още пет съюзни държави. Това е категоричен израз на ангажираността и солидарността в Алианса за защита на всички негови членове на принципа "28 за 28". Създадохме този щаб като свързващо звено между националните и съюзническите войски при провеждане на общи учения и тренировки, както и за осигуряване на развръщането на Силите с много висока степен на готовност на НАТО при извънредни ситуации, застрашаващи сигурността и териториалната цялост на страните-членки по източния фланг, включително България. По моя инициатива и с активната подкрепа на НАТО бе разработен нов кризисен план за защита на България и бяха утвърдени планове за използване на въоръжените сили при различни сценарии и заплахи.

Разпознах хибридните заплахи и кибер атаките като основен риск пред България. Проведох КСНС по темата, в резултат бе приета Националната стратегия за кибер сигурност „Кибер устойчива България 2020“, която се изпълнява.

Българите, където и да са те по света, бяха в центъра на водената от мен политика. Именно заради тях инициирах национален референдум за въвеждане на електронното гласуване. Отворих вратите на президентството за младите хора. Около 300 стажанти участваха на различни етапи в екипа на президента.

Не членувам в политическа партия, действах по съвест, останах независим докрай. Бях независим, но лоялен. Лоялен на каузата за европейското и демократично развитие на България. Работих неуморно за това, България да мине по един достоен начин през трудностите.

Сигурно съм допуснал и грешки, но те не са големи и стратегически грешки. Народът ще каже тежката си дума, но мисля, че се справихме достойно. Днес България стои добре на фона на извънредната нестабилност около нас. Вярвам в нашия потенциал, знам, че можем да постигнем повече, надявам се идващите след нас да надградят постигнатото, а не да развалят.

Бях президент с ясни приоритети. Още във встъпителна си реч пред Народното събрание поставих 10 приоритета за развитие на България. Отчитах се редовно, като по всеки от тях е постигнат съществен напредък в държавата. Вярвам, че ниското доверие на хората в политиците се базира и на това, че предизборно всичко се обещава, но след това малко се изпълнява. Аз не действах така, дадох друг пример. Не обещах всичко, но изпълних всички свои предизборни обещания. Обещах да не правя коалиции в президентството – изпълнено. Да не назначавам агенти на ДС за посланици – изпълнено. Да инициирам референдум – изпълнено. Дадох общо 40 предизборни обещания. Те бяха на сайта на президентската институция и всеки гражданин можеше да контролира, какво е обещал и изпълнил президентът.

Основен принцип в работата за мен бе да посочвам проблемите, да имам позиция, да давам решения, а не да си мълча. Това отвори много врати, особено в чужбина. Много политици замитат проблемите, снишават се, отлагат ги за следващото правителство или поколение. Това не работи за доверие. Единственият начин да решиш един проблем е като го назовеш. Не работих по опорни точки, нямах нужда от преводач. Изнасях речи свободно на няколко езика. Знаех, че имам какво да кажа и има кой да ме чуе. Бях коректен и точен, като няма нито една среща, където и да е по света, за която да съм закъснял. Това е важно, показва уважение към всеки.

Работих с 41-то, 42-то и 43-то Народно събрание, което е най-многоликият парламент в годините на прехода, с наличието на 37 политически партии, обединени в 8 парламентарни групи и сложна коалиционна формула. В последния месец от мандата си, с един безпрецедентен акт и обръщение към нацията, отстъпих правото на новоизбрания президент да назначи служебно правителство, воден от съображения за институционална стабилност и приемственост. Въпреки трудностите, президентската институция остана център на стабилност и гарант за приемственост. Работих с пет правителства и три парламента, които управляваха страната в рамките на мандата и не допуснах институционална криза. Бях президент, но и кризисен мениджър. Чувствах се като точния човек на точното място. Вероятно съм най-атакуваният досега български президент. В много моменти бях сам, но носих своята отговорност. Бях мотивиран – работихме до последния ден на високи обороти.
Отказах да се кандидатирам за втори мандат – публично с ясни аргументи. През целия си мандат се водих от това да бъда полезен на народа си, подкрепях всеки смислен проект, който ни придвижва напред. Така ще действам и занапред.

В края на моя мандат България стои добре на фона на рекордния брой кризи. Това е и мое постижение. „Гордея се със свършеното, надявам се да бъде продължено и надградено.“ „Ще продължа да отстоявам националния интерес, модернизацията и европейското развитие на България. Ще продължа да служа на българския народ и българската държавност по всеки смислен начин, който ни придвижва напред по пътя на демократичното и европейко развитие.“

За съжаление, светът ще продължи да бъде в тежка фаза на развитие. Предупреждавам за големите рискове пред България в следващите месеци: например, отнемане на българското председателство на Европейския съвет. Това ще бъде национален срам, но може да се случи, ако България работи за разделение в ЕС. Има риск от непризнаване на изборните резултати, ако има съмнение в интегритета и независимостта на служебното правителство. Има риск от нова миграционна вълна – дотук се справихме добре. Има риск от геополитически провал, ако се промени курса на активното членство на България в ЕС и НАТО и се превърнем в периферия на ЕС.

За финал - видях много и в държавата, и в бизнеса, и в голямата политика. Търсих не силата, а смисъла. А смисълът е в простите неща и те са навсякъде около нас. Да построиш бизнес-парк с 10 хил. работни места, 3 магистрали за милионите българи, енергийна ефективност за хората, дуално образование за младите, иновационна екосистема за предприемчивите, България 2020, енергийна диверсификация и либерализация – това са все смислени неща, които постигнах. Оставам посветен на прогреса, на образованието на младите, на България 2030, на това индустриите и технологиите на бъдещето да се случат в България, да развием човешкият капитал и талант на българите. Да дадем път на добрите решения за България. Има толкова много добри идеи, на които ще се посветя и ще дам път. Не се боря за власт, има и друг смислен начин да служиш на народа. Ще бъда патрон и лидер, ментор и съветник, партньор и преподавател. Ще бъда активен и в България, и в чужбина. Ще гледам напред, а не назад към парламента и властта. Ще работя с политическите партии и бизнеса, ще следя внимателно политиката. Оставам активен, но надпартиен. Ще продължа да допринасям за силния глас на България в Европа и по света. Ще следя България да не бъде отклонена от правия път и ако това се случи, ще бъда готов да отида и на барикадата, за да отстоявам европейското и демократично развитие на страната.

Говорих често в моите речи за Левски, будителите и възрожденците. Не бива никога да забравяме за какво се бориха те. Техните портрети не висят просто формално по стените. Нашата република е чиста и свята само толкова, колкото са чисти и почтени лидерите й. Не е нужно да бъдеш президент, за да служиш на народа си. Продължавам да служа, но по друг начин. Ще продължа да напомням за демократичната и европейска мечта на България още от времето на предците ни. Ще продължа да мечтая заедно с българския народ и ще работя за това българската мечта да се реализира.

Благодаря ви!