Лидерите на страната са тия, които определят политиката

Снощи на референдум в Гърция, гръцкия народ беше попитан дали иска да стяга коланите си и да живее по-бедно или иска да живее охолно и спокойно. Предполагам, че никого не са го изненадали резултати от проведения в неделя гръцки референдум. 61,31 % от гръцките граждани на страната са отговорили, че искат да живеят по-добре и да се върне стандарта им от преди 5 години. Те категорично отказаха планът за споразумение, представен от ЕК, ЕЦБ и МВФ. Гърците казаха „не“ на шантажа, който международните кредитори упражняват върху страна им и „да“ на европейската демокрация.

Днес обаче следва трудната част, гръцкото правителство трябва да даде рецептата, как може да върне жизнения стандарт на гърците без споразумение за нови кредити и подпомагане от ЕК, ЕЦБ и МВФ. Гърците не трябва да забравят, че демокрацията се основава на равни права на всички граждани, ако за решението на техните проблеми те искат помощ от ЕС, то това означава, че е важен и гласът на гражданите на целия ЕС, а не само техния. Какъв ли ще бъде резултата, ако в страните от еврозоната се проведат референдуми и се попитат техните граждани дали ЕЦБ да продължи да налива пари в нереформирана Гърция. Според мен и те ще отговорят твърдо "Oxi", нещо което надали ще се хареса на гордия гръцки народ.

Лично аз също гласувам до живот да ми се дават по 1 000 000 евро на година, но още не съм намерил институция, която да ме приеме сериозно и да се съгласи с моя демократичен вот.

След снощното опиянение и празник в Гърция, на които те се почувстваха умни, силни, горди, богати, неуязвими и т.н., следва стадия с изтрезняването. Обикновено след запой, като се събуждаш на сутринта си уморен, главата те цепи, гади ти се, в огледалото виждаш, че те гледа един непознат човек с кървясъли очи и набола брада, беден с празен портфейл и се чудиш как си могъл да изхарчиш всичките си пари за един безсмислен запой.

Пожелавам успех на гърците в демократичният им избор и дано дойдат по-добри времена за тях.

"Най-естествено обикновените хора не искат война, нито в Русия, нито в Англия, нито в Америка, нито в Германия. Това е разбираемо. Но в края на краищата лидерите на страната са тия, които определят политиката и те са тия, които водят хората след себе си, безразлично дали е демокрация, фашистка диктатура, парламент или комунистическа диктатура. Дали имат глас или не, хората винаги могат да бъдат събрани под знамето на лидера. Това е лесно – просто им казваш, че те са заплашени от агресия, след това разобличаваш борците за мир за тяхната липса на патриотизъм, които излагат страната на опасност. Това е схемата, използвана във всяка една страна." Херман Гьоринг.