Нереалистично да се мисли, че Гърция някога ще си върне заемите

Преди пет години държавните дългове на Гърция възлизах на над 300 милиарда евро, което беше около 170% от БВП на страната. Тогава частните държатели на гръцки държавни облигации се съгласиха да отпишат 50% от номиналната им стойност от тези дългове доброволно. Дългът на Гърция беше намален със 100 млрд. евро благодарение на това решение.

В края на 2012 година международните кредитори на Гърция постигнаха споразумение дългът на страната да бъде намален с още 40 млрд. долара. Като след тази отстъпка задълженията на Атина да бъдат сведени само до 124% от БВП до 2020 г. вместо до 120%, каквито бяха първоначалните планове. Бяха понижени лихвите по-вече отпуснатите двустранните заеми. Освен това лихвените плащания по кредитите от първия спасителен пакет се отложиха с 15 години, а по втория – с 10 годни.

През третото тримесечие на 2013 г. държавният дълг на Гърция достигна 317.3 млрд. евро, което е 173% от БВП. След три години на неизпълнени и половинчати реформи, целенасочена политика на увеличение на дефицитите и дълговете, Гърция не можа да реши проблема с огромната си задлъжнялост. За същото време Естония, която в началото на кризата през 2008 година се смяташе, че е по-зле от Гърция, успя да се стабилизира, като през 2010 година въведе и еврото. За разлика от Гърция естонците премахнаха бюджетния дефицит, намалиха дълговете си и проведоха реформи. В следствие на постигнатата стабилизация на страната се увеличиха инвестициите и икономиката започна да расте, а безработицата да спада.

Дългът сега на Гърция е 366 м млрд. щатски долара и е 175% от БВП - по-висок, отколкото беше, когато спасяването на страната започна преди пет години. Ако сме реалисти то трябва да ни е пределно ясно, че Гърция никога няма да изплати целия си дълг. Според мен е нереалистично да се мисли, че независимо от условия, които се договорят сега, че те ще проработят в Гърция и икономиката им ще се стабилизира оставяйки Гърция в еврозоната.

Приемането на Гърция в еврозоната е една от най-големите грешки и това сега се оказва фатално за нейното излизане от обхваналата я дългова криза. Реално евро е прекалено силно за гръцката икономика и пречи в страната да има по-висока инфлация. По този начин на световните пазари гръцките продукти стават по-скъпи и страната не е конкурентоспособна. Тъй като Гърция е част от еврозоната, правителството в Атина не може да увеличи конкурентоспособността на страната, обезценявайки валутата си. За да се успее да се стабилизира докато е в еврозоната, Гърция трябва да предприеме болезнени реформи и да спазва стриктна фискална дисциплина. Но това изглежда не е възможно за нашите съседи. Гърция в цялата си история има само една година, в която е постигнат балансиран бюджет – през 1972 г. по време на Военната диктатура.

Най-добрата опция за Гърция и ЕС е да обявят „фалит“ на Гърция, като им позволят да напуснат еврозоната и да въведат отново драхмата, на девалвирано ниво. В следващите години ще има последващи обезценявания на драхмата докато достигнат до реалното и ниво. Фалитът на Гърция би довел до много по-бързо стабилизиране на страната, отколкото поредното спасяване, което по-скоро ще удължи агонията. Той със сигурност ще доведе до обедняване на по-голяма част от населението, фалити на банки, и обезценяване на активи, но ще доведе след време и до устойчиво развитие на икономиката. До тази стабилизация на икономиката ще се стигне след множество политически кризи през следващите 1-2 години след излизането от еврозоната. Проблем е, че може да доведе и до военни преврати, както и гражданска война.

За това гръцките политици няма да посмеят да обявят фалит и да извадят страната от еврозоната, защото това ще им коства политическата кариера. Докато Гърция е в еврозоната тя има шанс да разчита на евтини кредити, а това ще донесе много по-голямо спокойствие на политиците. Проблема на гръцките и европейски политици е, че голяма част от европейските граждани вече не желаят да се наливат пари в гръцката икономика без тя да се реформира и да стане устойчива. А гръцките граждани не желаят да се реформират. За това надали скоро ще се намери устойчиво решение на гръцката криза, а ще сме свидетели на поредното отлагане на решението.