Парични обезщетения при временна неработоспособност

Редът за отпускане и изплащане на паричните обезщетения при временна неработоспособност е регламентиран в Глава четвърта “Обезщетения”, Раздел I "Обезщетения при временна неработоспособност и трудоустрояване" на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и в Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НИИПОПДОО).

1. Лица, които имат право на парични обезщетения при временна неработоспособност.

Това са лицата, които упражняват трудова дейност и са осигурени за общо заболяване и майчинство и/или за трудова злополука и професионална болест, с вноски за фонд “Общо заболяване и майчинство” и/или за фонд “Трудова злополука и професионална болест” на държавното обществено осигуряване , а именно:

  1. работниците и служителите, наети на работа за повече от 5 работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, както и лицата, включени в програми за подкрепа на майчинството и насърчаване на заетостта;
  2. държавните служители;
  3. съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители, както и членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората към Висшия съдебен съвет;
  4. военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по Закона за Държавна агенция “Национална сигурност”, както и служителите в Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" на Министерството на вътрешните работи, изпълняващи някои от дейностите по чл. 52г, ал. 2, т. 8 и 9 от Закона за Министерството на вътрешните работи;
  5. членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията и членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията;
  6. лицата, които работят по втори или по допълнителен трудов договор;
  7. управителите, прокуристите и контрольорите на търговски дружества и на едноличните търговци, синдиците и ликвидаторите, членовете на управителните, надзорните и контролните съвети на търговските дружества, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицираните дружества;
  8. лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията;
  9. специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение -за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето;
  10. кандидатите за младши съдии и младши прокурори по Закона за съдебната власт;
  11. самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват за общо заболяване и майчинство – лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества; регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводителите;
  12. съпрузите на лицата, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, или на регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, когато с тяхно съгласие участват в упражняваната от тях трудова дейност, които се осигуряват по свое желание и за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство;
  13. морските лица.

Работниците и служителите, наети на работа при един работодател за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец или наети на работа при повече работодатели - при всеки от тях за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец, се осигуряват задължително само за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест и те имат право на парични обезщетения само за трудова злополука и професионална болест, санаторно-курортно лечение, належащ медицински преглед, изследване и/или лечение във връзка със злополуката или професионалната болест.

(чл. 4, ал.1 - 4 и ал. 9, чл. 4а и чл. 11, 12 и 13а от КСО)

2. Условия за придобиване право на парично обезщетение при временна неработоспособност.

Право на парично обезщетение за времето на отпуск поради временна неработоспособност се придобива при наличието на следните условия:

  1. към деня на настъпване на временната неработоспособност лицето да е осигурено за общо заболяване и майчинство, т.е. да упражнява трудова дейност, която е основание за осигуряване и да са внесени или дължими осигурителни вноски върху получено, начислено или неначислено трудово възнаграждение;
  2. лицето да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурено за общо заболяване и майчинство. Това изискване не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст и за придобиване право на парично обезщетение за трудова злополука и професионална болест. Шестмесечният стаж може да бъде прекъснат или непрекъснат, да е положен при различни работодатели, като не е задължително да е положен непосредствено преди излизането на лицето в отпуск поради болест;
  3. да е разрешен отпуск поради болест, т.е. да е издаден болничен лист от органите на медицинската експертиза.

(чл. 40, ал.1 и ал.2 от КСО, чл. 162 от КТ)

3. Време, което се включва в осигурителния стаж, необходим за придобиване право на парично обезщетение.

В осигурителния стаж, необходим за придобиване право на парично обезщетение при временна неработоспособност се включва:

  • времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО за съответната професия; когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време;
  • времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималната работна заплата за страната, за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5, 9 и 10 от КСО; когато възнаграждението на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5, 9 и 10, върху което са внесени осигурителните вноски, е по-малко от минималната работна заплата за страната, осигурителният стаж се зачита пропорционално;
  • времето, за което за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 от КСО са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО;в
  • ремето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица и от лицата по чл. 4, ал. 9 и чл. 4а, ал. 1 от КСО;
  • времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 4 от КСО, за които не е определен минимален осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО, са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но върху не по-малко от минималната работна заплата за страната; когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното за него работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху съответната пропорционална част от минималната работна заплата;
  • времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;
  • времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и на отпуск за бременност и раждане;
  • времето на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година;
  • времето, през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, през които не са имали право на парично обезщетение.

(чл. 9, ал.1 и ал. 2 от КСО)

4. Време, което не се включва в осигурителния стаж, необходим за придобиване право на парично обезщетение.

В осигурителния стаж, необходим за придобиване право на парично обезщетение при временна неработоспособност не се включва:

  • времето, зачетено за осигурителен стаж на лицата, задължително осигурени за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест като наети на работа при един работодател за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец или наети на работа при повече работодатели - при всеки от тях за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец,
  • времето, зачетено за осигурителен стаж на лицата, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт като работещи без трудово правоотношение;
  • времето, зачетено за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица, избрали да се осигуряват само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт;
  • времето, през което лицето е получавало обезщетение за безработица;

В шестмесечния осигурителен стаж за придобиване право на парично обезщетение не се включва и времето, в което неработещите майки са гледали дете до навършване на 3-годишната му възраст; времето на наборна или мирновременна алтернативна служба; времето на обучение във висши или полувисши учебни заведения, както и времето, през което родител (осиновител) или съпруг (съпруга) са полагали грижи за инвалиди с трайно намалена работоспособност и степен на увреждане над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, поради което не са били осигурени и не са получавали пенсия.

(чл. 9, ал.3 - ал. 7 и чл. 9а, ал. 1 от КСО)

5. Задължение на осигурителя да изплаща на лицето възнаграждение за някои от дните от периода на временната неработоспособност.

Осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.

Ако лицето няма изискуемия 6 месечен осигурителен стаж, то няма право на парично обезщетение, но осигурителят изплаща възнаграждение за първите 3 работни дни от временната неработоспособност. Осигурителят не изплаща възнаграждение за първите три работни дни от временната неработоспособност в случаите, в които:

  • след първите 3 работни дни временната неработоспособност продължава без прекъсване (независимо дали е констатирана с първични болнични листове, или с продължения на предходни болнични листове и независимо от това дали болничните листове са за едни и същи или за различни заболявания и причини за неработоспособност);
  • временната неработоспособност е настъпила до 30 календарни дни от прекратяване на правоотношението или осигуряването;
  • в случаите при бременност и раждане.

Паричните обезщетения на самоосигуряващите се лица за целия период на временната неработоспособност и при бременност и раждане са за сметка на ДОО.

(чл. 40, ал. 5 от КСО)

Паричните обезщетения за временна неработоспособност се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия за инвалидност за същото заболяване, с изключение на случаите, когато болничният лист е издаден при обективни данни за обостряне на състоянието, както и с интервенции, свързани с лечение на хроничното заболяване.

Чл. 40, ал. 7 от КСО

6. Възнаграждение, от което се определя обезщетението. Начин на изчисляване на обезщетението.

Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест – в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението.

За дните, включени в периода от 18 календарни месеца, се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период, ако лицето:

  1. не е било осигурено за общо заболяване и майчинство;
  2. е ползвало неплатен отпуск, който се зачита за трудов и осигурителен стаж;
  3. е ползвало отпуск за отглеждане на дете;
  4. е било осигурено по законодателството на друга държава по условията на международен договор, по който Република България е страна.

За дните, включени в периода от 18 календарни месеца, през които лицето е получавало парично обезщетение от общественото осигуряване за временна неработоспособност или за бременност и раждане, се взема предвид доходът, от който е определено паричното обезщетение.

(чл. 41 от КСО)

7. Определяне на нетното възнаграждение.

За работещите по трудови и по служебни правоотношения и приравнените към тях правоотношения месечното нетно възнаграждение се определя, като изплатеното или начисленото месечно възнаграждение се намали с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с данъците по Закона за данъците върху доходите на физическите лица и не може да бъде повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година. Когато възнаграждението не е начислено, до начисляването за нетно възнаграждение се взема предвид минималният месечен осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО или минималната месечна работна заплата за страната, ако нямат определен минимален осигурителен доход.

За управителите, прокуристите и контрольорите на търговски дружества и на едноличните търговци, за синдиците и ликвидаторите, за членовете на управителните, надзорните и контролните съвети на търговските дружества, както и за лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицираните дружества, месечното нетно възнаграждение се определя, като изплатеното или начисленото месечно възнаграждение се намали с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с дължимия данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година. Когато възнаграждението не е начислено, до начисляването за нетно възнаграждение се взема предвид минималният месечен осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО.

За членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията; за лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, за служителите с духовно звание на Българската православна църква и други вероизповедания по Закона за вероизповеданията и за специализантите по чл. 4, ал. 1, т. 9 от КСО месечното нетно възнаграждение се определя, като изплатеното или начисленото месечно възнаграждение се намали с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с дължимия данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година. За лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности и за служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията, когато възнаграждението не е начислено, до начисляването му за нетно възнаграждение се взема предвид минималният месечен осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО.

Изплатеното или начисленото месечно възнаграждение, от което се определя нетното възнаграждение, включва брутното трудово възнаграждение и други допълнителни доходи от трудова дейност за съответния месец.

При определяне на месечното нетно възнаграждение не се вземат предвид средствата, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи.

За самоосигуряващите се лица месечното нетно възнаграждение е избраният от тях месечен осигурителен доход, върху който са внесени авансовите осигурителни вноски.

За лицата по чл. 4, ал. 9 КСО - съпрузи на упражняващите свободна професия и/или занаятчийска дейност, месечното нетно възнаграждение е минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, а за лицата по чл. 4, ал. 9 КСО - съпрузи на регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители - минималният осигурителен доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

За морските лица месечното нетно възнаграждение е избраният от тях месечен осигурителен доход, върху който са внесени осигурителните вноски.

Среднодневното нетно възнаграждение за 18-месечния период, а при бременност и раждане - за 24-месечния период, предхождащ месеца на настъпване на временната неработоспособност или началото на отпуска за бременност и раждане, се определя, като сборът от месечните нетни възнаграждения и/или пропорционалната част от минималната работна заплата за периодите по чл. 41, ал. 2 от КСО, и/или дохода, от който са определени паричните обезщетения за временна неработоспособност и/или за бременност и раждане за периодите по чл. 41, ал. 3 от КСО, но не повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година, се раздели на броя на работните дни по календар за същия период.

(чл. 17 от НИИПОПДОО)

8. Изчисляване на паричното обезщетение при работа на дневни сменни графици и при сумирано изчисляване на работното време и работа на смени по часов график.

Паричното обезщетение за временна неработоспособност или за бременност и раждане при работа по личен или групов дневен сменен график се изплаща за работните дни по индивидуалния или груповия график на осигурения, а ако няма такъв - по графика на звеното, към което той се числи, включени в периода на временната неработоспособност или на бременността и раждането.

Паричното обезщетение за временна неработоспособност или за бременност и раждане при сумирано изчисляване на работното време и при работа на смени по часов график се изплаща за работните часове по личния график на осигурения, а ако няма такъв - по графика на звеното, към което той се числи, включени в периода на временната неработоспособност.

Средночасовият доход за 18-месечния период, а при бременност и раждане - за 24-месечния период, от който се изчислява часовото парично обезщетение, се определя, като сборът на брутните трудови възнаграждения и/или осигурителния доход, и/или пропорционалната част от минималната работна заплата за периодите по чл. 41, ал. 2 от КСО, и/или дохода, от който са изчислени паричните обезщетения за временна неработоспособност и/или за бременност и раждане за периодите по чл. 41, ал. 3 от КСО, но не повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година, се раздели на общия брой на работните часове по календар за същия период.
Средночасовото нетно възнаграждение за 18-месечния период, а при бременност и раждане - за 24-месечния период, предхождащ месеца на настъпване на временната неработоспособност или началото на отпуска за бременност и раждане, се определя, като сборът от месечните нетни възнаграждения и/или пропорционалната част от минималната работна заплата за периодите по чл. 41, ал. 2 от КСО, и/или дохода, от който са изчислени паричните обезщетения за временна неработоспособност и/или за бременност и раждане за периодите по чл. 41, ал. 3 от КСО, но не повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година, се раздели на общия брой на работните часове по календар за същия период.

(чл. 18 и чл. 19 от НИИПОПДОО)

9. Определяне на общата сума на паричното обезщетение.

Общата сума на паричното обезщетение се определя, като дневният/часовият му размер се умножи по броя на работните дни/часове, включени в периода на временната неработоспособност или на бременността и раждането, за които лицето има право на парично обезщетение.

(чл. 20 от НИИПОПДОО)

10. Изчисляване на паричното обезщетение за временна неработоспособност, когато лицето работи по повече от едно правоотношение или основание за осигуряване.

Паричните обезщетения на лица, които към деня на настъпване на временната неработоспособност са осигурени за общо заболяване и майчинство и/или трудова злополука и професионална болест по различни договори или на различни основания, се изплащат поотделно по всеки от договорите или за всяко от основанията.

Лицата, които работят като осигурени за общо заболяване и майчинство и/или трудова злополука и професионална болест по повече от един договор или основание за осигуряване при различни работодатели трябва да представят пред всеки от работодателите отделни екземпляри болнични листове.

(чл. 16, ал. 4 от НИИПОПДОО и чл. 8, ал. 1 от НМЕ)

11. Срок за изплащане на обезщетението.

Паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест се изплаща от първия ден на настъпването до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.

Когато временната неработоспособност е поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест и е настъпила до 30 календарни дни от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 30 календарни дни. В тези случаи паричното обезщетение не се изплаща на лица, които получават пенсия или обезщетение за оставане без работа, определено съгласно нормативен акт. Изплатените парични обезщетения за временна неработоспособност се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия или им е изплатено обезщетение за оставане без работа.

В случай, че временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на срочни трудови и служебни правоотношения, договори за военна служба и договори за управление и контрол на търговски дружества, паричното обезщетение се изплаща за не повече от 30 календарни дни след прекратяване на правоотношенията или договорите. Ако временната неработоспособност е поради трудова злополука или професионална болест, паричното обезщетение се изплаща до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.

(чл. 42 от КСО)

12. Изплащане на парично обезщетение поради карантина или отстраняване от работа.

Парично обезщетение за временна неработоспособност поради карантина или отстраняване от работа по предписание на здравните органи се изплаща съответно за:

  1. времето, за което осигуреният е под карантина;
  2. времето на отстраняване от работа, ако осигуреният не може да бъде трудоустроен на друга подходяща работа през това време, но за не повече от 90 календарни дни през една календарна година.

(чл. 43 от КСО)

13. Изплащане на парични обезщетения за санаторно-курортно лечение.

На неработоспособните лица, изпратени от здравните органи на санаторно-курортно лечение, парично обезщетение се изплаща за целия им престой, включително до три календарни дни за пътуване, в размерите, определени съответно за общо заболяване или за трудова злополука и професионална болест.

(чл. 44 от КСО)

14. Изплащане на парично обезщетение за гледане на болен член от семейството.

Парично обезщетение при условията и в размера на паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изплаща и за:

  1. гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болен член на семейството над 18-годишна възраст – на всеки осигурен до 10 календарни дни през една календарна година;
  2. гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болно дете до 18-годишна възраст – до 60 календарни дни през една календарна година общо за всички осигурени членове на семейството; в този срок не се включва времето за гледане на дете по т. 3 - 5;
  3. гледане на дете под карантина до 18-годишна възраст, болно от заразна болест – до изтичането на срока на карантината;
  4. гледане на болно дете до 3-годишна възраст, настанено в заведение за болнична помощ заедно с осигурения – за времето, през което осигуреният е бил в заведението;
  5. гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина – докато трае карантината.

За членове на семейството на осигуреното лице се считат неговите възходящи (майка, баща, баба, дядо, прабаба, прадядо) и низходящи (деца, внуци и правнуци) по права линия, съпругът и съпругата.

(чл. 45 от КСО)

15. Давностен срок за изплащане на обезщетението.

Дължимите от държавното обществено осигуряване парични обезщетения за временна неработоспособност се погасяват с изтичане на 3 годишна давност, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят.

(чл. 115, ал. 4 от КСО)

16. Случаи, при които не се изплаща парично обезщетение.

Парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на осигурени лица, които:

  • умишлено увреждат здравето си с цел да получават отпуск или обезщетение;
  • нарушават режима, определен от здравните органи – само за дните на нарушението;
  • са станали неработоспособни поради употреба на алкохол, приемане на силно упойващо средство без лечебна цел или поради прояви, извършвани под въздействието на такива средства;
  • са станали неработоспособни поради хулигански и други техни противообществени прояви, установени по съответния ред;
  • са станали неработоспособни поради неспазване от тях на правилата за безопасна работа, установено по съответния ред.

В случаите, в които лицата са станали неработоспособни поради употреба на алкохол, приемане на силно упойващо средство без лечебна цел или поради прояви, извършвани под въздействието на такива средства и поради хулигански и други техни противообществени прояви, установени по съответния ред, срокът, за който не се изплаща обезщетение, не може да бъде по-дълъг от 15 календарни дни, а когато лицата са станали неработоспособни поради неспазване от тях на правилата за безопасна работа, установено по съответния ред – не по-дълъг от 3 календарни дни.

Парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи.

(чл. 46 от КСО)

17. Необходими документи за изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност.

  • болнични листове, придружени задължително от декларация, по образец приложение № 15 към Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване с попълнени данни от осигурителя (самоосигуряващия се) относно правото на парични обезщетения;
  • анкетен лист в следните случаи: умишлено увреждане на здравето с цел получаване на отпуск или обезщетение; нарушаване на режима, определен от здравните органи; временна неработоспособност поради употреба на алкохол, приемане на силно упойващо средство без лечебна цел или поради прояви, извършвани под въздействието на такива средства; временна неработоспособност поради хулигански и други противообществени прояви, установени по съответния ред; временна неработоспособност поради неспазване на правилата за безопасна работа, установено по съответния ред.

(чл. 3 от НИИПОПДОО)

18. Ред за представяне в териториалното поделение на Националния осигурителен институт на документите за изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност.

Осигурените лица представят болничните листове и приложенията към тях на осигурителя си, който ги завежда в отделен дневник, с вх. № и дата, които следва да се изискват от осигурените лица, като доказателство, че са предадени на осигурителя. От 1 януари 2013 г. документите се представят в съответното ТП на НОИ от осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси в срок до 15-о число на месеца, следващ този, през който осигуреното лице е представило документите за изплащане на обезщетението пред осигурителя.

В случай, че осигурителят забави или не представи документите в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, от същия се търси административнонаказателна отговорност.

От 1 януари 2013 г. самоосигуряващите се лица представят необходимите документи в съответното ТП на НОИ в срок до 15-о число на месеца, следващ този, през който е издаден болничния лист за изплащане на обезщетението, съответно от който се иска изплащане на обезщетението със заявление-декларацията.

Съдружниците в търговски дружества, собствениците на ЕООД и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, представят документите в дружеството, чрез което се осигуряват, а то от своя страна ги представя в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.

Преди представянето на болничните листове в териториалното поделение на Националния осигурителен институт осигурителите са длъжни да проверяват дали те са издадени в съответствие с разпоредбите на Наредбата за медицинската експертиза и Инструкцията за работата и отчетността с болничните листове за временна неработоспособност. При установяване на несъответствие болничните листове се връщат на органите на медицинската експертиза за отстраняване на несъответствието или се обжалват по реда на чл. 112 от Закона за здравето. В случаите на обжалване осигурителите представят на органите на медицинската експертиза само оригиналните болнични листове и едва след произнасянето на компетентните органи, болничните листове се представят в териториалното поделение на Националния осигурителен институт.

(чл. 9 и чл. 10 от НИИПОПДОО)

19. Начин на представяне на необходимите документи за изплащане на паричните обезщетения при временна неработоспобност в териториалното поделение на Националния осигурителен институт.

Необходимите документи за изплащане на паричните обезщетения се представят с придружително писмо по образец съгласно приложение № 8, на хартиен носител и опис по образец съгласно приложение № 9 към Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО.

Документите се номерират и подреждат в съответствие с представения опис поотделно за болничните листове, заявленията и декларациите за промяна на обстоятелствата. При едновременно представяне на повече от 2 болнични листове и/или заявления-декларации, и/или декларации за промяна на обстоятелствата данните от придружителното писмо - приложение № 8, от описа - приложение № 9, от декларациите за банковите сметки - приложение № 7, и от декларацията – приложение № 15, задължително се представят на електронен носител, изготвен с програмен продукт, предоставен от Националния осигурителен институт, или по утвърден от него формат.

С едно придружително писмо и с един опис се представят общо не повече от 50 броя болнични листове и/или заявления, и/или декларации за промяна на обстоятелствата.

Осигурителните каси представят данните от придружителното писмо, описа на документите и от декларациите за банковите сметки, и от декларациите - приложение № 15 задължително на електронен носител независимо от броя на представените документи.

Придружителното писмо, подписано и подпечатано от осигурителя, а за самоосигуряващото се лице - подписано от лицето, се подава в два екземпляра, върху които в териториалното поделение на Националния осигурителен институт се вписва входящият номер и датата на подаването му. Единият екземпляр се връчва на осигурителя, на самоосигуряващото се лице или на упълномощеното от тях лице, а другият остава в териториалното поделение.

След получаване на документите териториалното поделение издава справка за приети и върнати документи по образец съгласно приложение № 10 към наредбата. Справката се подписва и подпечатва от длъжностно лице в териториалното поделение и се връчва на осигурителя, на самоосигуряващото се лице или на упълномощеното от тях лице.

(чл. 11 от НИИПОПДОО)

20. Представяне на документите за изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност в териториалното поделение на Националния осигурителен институт от самите лица.

Случаят, в който лицата сами представят в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт документи е, когато правоотношението или осигуряването им е прекратено поради ликвидация или прекратяване на осигурителя. В този случай лицата представят лично или чрез упълномощени от тях лица в съответното териториално поделение със заявление по образец съгласно приложение № 11 към Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетенвия и помощи от ДОО болничните листове за временна неработоспособност, заедно със заповед за прекратяване на правоотношението и документ за заверен трудов, служебен и осигурителен стаж.

(чл. 3, ал. 6 и чл. 12 от НИИПОПДОО)

21. Ред за уведомяване на осигурителите и самоосигуряващите се лица за приети нередовни документи и за отстраняване на пропуски, грешки и непълноти.

При липсващи или нередовни документи териториалното поделение на Националния осигурителен институт изпраща уведомително писмо с обратна разписка на лицата, които са ги представили, в срок 7 работни дни от представянето на документите, като им дава необходимите писмени указания за отстраняване на нередностите.

Когато лицата не са намерени на посочения в представените документи адрес, уведомяването се извършва с поставяне на съобщение на определено за целта място в териториалното поделение, Интернет страницата на Националния осигурителен институт или в общината или в кметството.

Липсващите и коригираните документи се представят в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт по общия ред с придружително писмо и опис на документите в срок 7 работни дни от получаване на уведомителното писмо.

Ако в срок 7 работни дни от датата на уведомяването нередностите не бъдат отстранени и/или не бъдат представени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт липсващите документи, преценката на правото и определянето на размера на обезщетенията и/или помощите се прави въз основа на наличните редовни документи и на данните, свързани с осигуряването на лицата, които осигурителите представят в териториалните поделения на Националната агенция за приходите за всеки месец с декларация образец № 1.

(чл. 15 от НИИПОПДОО)

22. Задължения на лицата да уведомяват териториалното поделение на Националния осигурителен институт за настъпили обстоятелства, които водят до прекратяване изплащането на паричните обезщетения при временна неработоспособност.

В срок 3 работни дни от промяна на обстоятелствата, свързани с изплащането на паричните обезщетения, осигурените лица са длъжни да уведомят за това осигурителя си и да му представят декларация по образец съгласно приложение № 12 към Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО и съответните доказателства към нея. Осигурителите са длъжни да представят декларацията и приложените към нея документи в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт също в срок 3 работни дни от получаването им по общия ред, т.е. с придружително писмо и опис на документите.

Самоосигуряващите се лица и лицата, които сами подават необходимите документи за изплащане на парични обезщетения и помощи, представят декларация по образец съгласно приложение № 12 и приложените към нея документи в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт в срок 3 работни дни от промяна на обстоятелствата. Съдружниците в търговски дружества, собствениците на ЕООД и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, представят декларацията на дружеството, чрез което се осигуряват.

(чл. 14 от НИИПОПДОО)

23. Начин и срокове за изплащане на паричните обезщетения при временна неработоспособност.

Паричните обезщетения при временна неработоспособност се изплащат на правоимащите лица в срок 15 работни дни от представяне на необходимите документи в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. Изплащането на обезщетението се извършва само по банков път. Полагащите се суми се превеждат от НОИ по декларираните от лицата лични разплащателни или спестовни безсрочни банкови сметки.

Когато правоимащото лице пребивава в държава – членка на Европейския съюз или в държава, с която Република България има договор за износ на парични обезщетения, предоставяни от ДОО, обезщетението може да се преведе по посочена банкова сметка в държавата по пребиваване. В този случай разноските по превода са за сметка на лицето.

(чл. 23 и чл. 30, ал. 3 от НИИПОПДОО)

24. Отказ за изплащане на парично обезщетение.

Ако лицето няма право на парично обезщетение, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане за отказ. Разпореждането се отменя, ако в давностния срок по чл. 115, ал. 4 от КСО лицето или осигурителят представят нови или допълнителни доказателства, установяващи правото на обезщетение или помощ.