Президент обикновено се става в края на една успешна политическа кариера

Огнян Минчев "Така се развиха обстоятелствата в България, че повечето от новоизбраните президенти имаха недостатъчен, понякога съвсем минимален политически опит когато заемаха поста си на държавен глава. Но всички те се стремяха да компенсират недостатъчния опит и познания за упражняване на своите пълномощия колкото се може по-бързо. Притеснително е, че президентът Радев прави бързи и уверени грешки като не изглежда да си прави съответните изводи от тях. Започна мандата си с неадекватни полуизявления за "премахване" на санкциите срещу Русия - сякаш някой го бе избрал за високопоставен представител на РФ, а не на България. Слава Богу, някой в Брюксел или в Берлин му обясни за какво става дума. Не разбра, че в Брюксел е гласувал документ, включващ подкрепа за споразумението между ЕС и Канада СЕТА. Върна се - и "осъди" СЕТА. Политизира служебното правителство, за което носи отговорност с поредица откровено политически уволнения и назначения - дваж по-абсурдни след като резултатите от изборите са известни. За да стигнем до скандалния проекто-закон за уседналост. Нима проф. Друмева не е обяснила на президента Радев, че уседналост не може да се иска нито за парламентарни, нито за президентски избори. Дори държавите, които не разрешават гласоподаване извън своята територия, безусловно осигуряват правото на глас на всеки свой гражданин, който е физически присъствен пред избирателната урна в деня на изборите - откъдето и да идва. Може би тези подробности не са били интересни за президента? Ако президентът Радев не се заеме сериозно с процеса на своето политическо самообразование в позицията на държавен глава, ако продължава да бърка познанията за политиката с ирационалните митологии, характеризиращи колективното безсъзнателно на издигналата го на този пост партия, ще му бъде трудно да се ориентира в своите задължения, за които той и без друго е твърде неподготвен. Президент обикновено се става в края на една успешна политическа кариера - не в началото й. В България, както казахме, нещата са винаги особени и различни, но дори и тук определено "влизане в час" е безусловно дължимо."