Р Е Ш Е Н И Е № гр. Варна, 07.11.2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Давност ДВСК, ХЕИ

Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Варна, 07.11.2012г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Варна, първо отделение, тридесети състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 3366 по описа на АС – Варна за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс.
Образувано е по жалба на Н.Г.Н. срещу решение № 175 от 20.07.2012г. на директора на ТД на НАП – Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане изх. № 20834/2003/000023/11.06.2012г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна. Жалбоподателят счита, че решението е незаконосъобразно, тъй като противоречи на материалния закон. Конкретно сочи, че няма валидно извършени действия, които да са прекъсвали петгодишния давностен срок и респ. той е изтекъл. Изтъква още, че ако в продължение на две години не се предприемат действия по едно изпълнително дело то трябва да се прекрати по право. По тези съображения се прави искане съдът да отмени решението и да отмени оспорените действия на публичния изпълнител.
Ответникът по жалбата – директорът на ТД на НАП – Варна, чрез процесуален представител оспорва основателността на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема от фактическа страна следното:
Със заповед № ЗЦУ 534 от 04.05.2010г. на Изпълнителния директор на НАП на зам.директорът на ТД на НАП – Варна е възложено да замества директора на ТД на НАП при негово отсъствие при отпуск, командировка и др. подобни.
С оспореното решение № 175 от 20.07.2012г. на зам. директора на ТД на НАП - Варна, постановено от името на директора на ТД на НАП, е отхвърлена жалбата на Н.Г.Н. срещу разпореждане от 11.06.2012г. на публичен изпълнител в частта, с която се отказва да се прекрати производство по принудително събиране на публични вземания, установени с изпълнителни титули, както следва: Наказателно постановление № 537 ХЕИ от 26.08.2002г. на ДВСК за 150лв., Наказателно постановление № 18/20/11.03.2002г. на Главна инспекция по труда – гр. Русе за 250лв., Наказателно постановление № 36 от 10.07.2002г. на РДНСК – Русе за 100лв., данъчна декларация за патент № 1802002777 от 16.07.2004г. на ТД на НАП – Варна, офис Русе за 205,50лв. и лихви 201.07лв., данъчна декларация за патент № 1800002069 от 25.01.2005г. на ТД на НАП – Варна, офис Русе за 540лв. и лихви 466.81лв., данъчна декларация за патент № 1800002892 от 30.01.2006г. на ТД на НАП – Варна, офис Русе за 540лв. и лихви 400.17лв., по съображения, че вземанията не са погасени по давност. Оспореното решение е съобщено чрез същия пощенски оператор на жалбоподателя на 06.08.2012г., а жалбата срещу него е подадена на 13.08.2012г. по пощата. Съображенията на решаващия орган са, че разпореждането на публичния изпълнител е правилно, тъй като не е изтекла погасителната давност за задълженията по всеки един от титулите.
Срещу жалбоподателя има образувано изпълнително дело № 20834/2003г. за събиране в частност на публични вземания, установени с изпълнителни титули и в размери, както следва:
1. Наказателно постановление № 537 ХЕИ от 26.08.2002г. на ДВСК за 150лв., в сила от 23.01.2002г.
2. Наказателно постановление № 18/20/11.03.2002г. на Главна инспекция по труда – гр. Русе за 250лв., в сила от 22.04.2002г.
3. Наказателно постановление № 36 от 10.07.2002г. на РДНСК – Русе за 100лв., в сила от 09.02.2004г.
4. данъчна декларация за патент № 1802002777 от 16.07.2004г. на ТД на НАП – Варна, офис Русе за 205,50лв. и лихви 201.07лв.,
5. данъчна декларация за патент № 1800002069 от 25.01.2005г. на ТД на НАП – Варна, офис Русе за 540лв. и лихви 466.81лв.
6. данъчна декларация за патент № 1800002892 от 30.01.2006г. на ТД на НАП – Варна, офис Русе за 540лв. и лихви 400.17лв.
Задълженията не се били отсрочвани или разсрочвани. По отношение на тези задължения жалбоподателят е възразил, че са погасени по давност и е поискал от публичния изпълнител да се прекрати производството за принудителното им събиране, по повод на което е постановено и процесното разпореждане на публичния изпълнител. Спор по фактите по делото няма, спорът се свежда до приложението на закона.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице, което има правен интерес от оспорването, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което същата е допустима.
Решението е издадено по заместване от компетентен орган в предвидената от закона форма. При постановяването му не се установиха съществени процесуални нарушения. За да прецени съответствието на оспореното решение с материалния закон, съдът взе предвид следното:
Институтът на погасителната давност като съвкупност от правни норми, които уреждат фактическия състав на давността, специалните видове, началния и момент, основанията и ефекта на спирането и прекъсването, действието и, е институт на материалното право. Затова правилата на ДОПК следва да се прилагат не само за нововъзникналите юридически факти, но и за заварените правоотношения и в частност за непогасените на някакво основание публични задължения към момента на влизане в сила на закона (т.е. за непогасените по реда на ДПК), доколкото след отмяната на ДПК (в сила от 01.01.2006г.) не бе предвидено някакво специално преходно правило относно започналите да текат давностни срокове. Затова, когато се касае за публични задължения, възникнали при действието на ДПК (пет от шестте процесни задължения са такива), следва да се провери дали към момента на влизане в сила на ДОПК те са били погасени по давност, и ако не – дали са погасени по давност към настоящия момент, съобразно правилата на ДОПК.
И двата закона – ДОПК и ДПК предвиждат, че публичните задължения се погасяват по давност (чл. 138, ал.1, т. 3 от ДПК и чл. 168, ал.1, т. 3 от ДОПК) с изтичане на пет годишен давностен срок, смятано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок (чл. 140, ал.1 от ДПК и чл. 171, ал. ДОПК). Такъв по-кратък срок е предвиден за вземанията по влезли в сила наказателни постановления със законът за административните нарушения и наказания – ЗАНН. Съгласно чл. 79 от същия закон наказателните постановления и решенията на съда, с които са наложени глоби или са присъдени парични обезщетения в полза на държавата се изпълняват по реда за събиране на държавните вземания, но административното наказание „глоба” не се изпълнява, ако са изтекли две години от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието – чл. 82, ал.1, б. „а” от ЗАНН. Предвидено е, че тази две годишна давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприети спрямо наказаното лице за изпълнение на наказанието, като след завършване на действието, с което е прекъсната давността започва да тече нова давност – чл. 82, ал.2. Независимо от спирането или прекъсването на давността, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1 – чл. 82, ал. 3 от ЗАНН. Следователно вземането за глоби, наложено с влязло в сила наказателно постановление се погасява независимо от спирането и прекъсването на давността след изтичане на три годишен срок от влизане в сила на наказателното постановление.
Нормата на чл. 225, ал. 1 ДОПК, предвижда, че производството по принудително изпълнение на публичните вземания се прекратява с разпореждане на публичния изпълнител в нормативно уредените в посочения текст случаи, в т. ч. и тези по т. 7 - когато това е предвидено със закон. Съгласно чл. 168, т. 3 ДОПК и чл. 138, ал. 3 от ДПК публичното вземане се погасява по давност, като в посочения случай се "отписва" съобразно императивното правило на чл. 173 ДОПК, респ. на 142 от ДПК.
При тази уредба вземанията по наказателни постановления № 537 ХЕИ от 26.08.2002г. на ДВСК за 150лв., в сила от 23.01.2002г. , № 18/20/11.03.2002г. на Главна инспекция по труда – гр. Русе за 250лв., в сила от 22.04.2002г. и № 36 от 10.07.2002г. на РДНСК – Русе за 100лв., в сила от 09.02.2004г. , са погасени по давност и предвид направеното възражение от страна на длъжника за изтекла погасителна давност неправилно производството по събирането им не е било прекратено по отношение на тях. В тази част решението директора на ТД на НАП е неправилно и следва да бъде отменено, респ. следва да се отмени разпореждането на публичния изпълнител в тази част, като преписката се върне на публичния изпълнител за ново произнасяне съобразно дадените с настоящото решение задължителни указания по приложението на закона.
По отношение на вземанията по данъчна декларация за патент № 1802002777 от 16.07.2004г. на ТД на НАП – Варна, офис Русе за 205,50лв. и лихви 201.07лв., данъчна декларация за патент № 1800002069 от 25.01.2005г. на ТД на НАП – Варна, офис Русе за 540лв. и лихви 466.81лв. и данъчна декларация за патент № 1800002892 от 30.01.2006г. на ТД на НАП – Варна, офис Русе за 540лв. и лихви 400.17лв.:
И ДОПК и ДПК регламентират случаите, при които давността спира или се прекъсва и последиците от това (чл. 141, ал.1 и ал. 2 от ДПК и чл. 172, ал.1 и ал. 2 от ДОПК, както и абсолютния давностен срок – 10 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, след изтичането на който публичното задължения се погасява независимо от спирането и прекъсването на давността освен в случаите когато задължението е отсрочено или разсрочено – чл. 171 ал. 2 от ДОПК и чл. 140, ал. 2 от ДПК, който изключва приложението на абсолютната давност и по отношение на една специфична хипотеза, която предполага да има решение на министерски съвет, и в която конкретния казус несъмнено не попада.
Без съмнение установените давностни срокове за тези погасяване на тези задължения не са били изтекли при действието на ДПК. Не е изтекъл към настоящия момент и абсолютния десетгодишен давностен срок по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, тъй като задълженията са от 2004г., 2005г. и от 2006г.
Съгласно чл. 172, ал. 2 от ДОПК общия петгодишен давностен срок по чл. 171, ал.1 се прекъсва с предприемането на действия по принудително изпълнение. От прекъсването на давността започва да тече нова давност. Действията по принудителното изпълнение са уредени в раздел ІV на ДОПК – чл. 220 и сл. Те включват: образуване на изпълнително дело, изпращане на съобщение за доброволно изпълнение, налагането на запор и вписването на възбрана. Законът не изисква съобщението за доброволно изпълнение да е получено от длъжника, а да е било надлежно изпратено. В този смисъл важно е какво е изискването на закона, а не какви са субективните представи на длъжника за правилата, които следва да действат в една правова държава. Доказателства, че съобщение за доброволно изпълнение на задължението по данъчна декларация за патент № 1802002777 от 16.07.2004г. на ТД на НАП – Варна, офис Русе за 205,50лв. и лихви 201.07лв. е изпращано на длъжника през 2005г., през 2007г. и през 2011г. по делото има събрани. Съобщенията са изпращани с обратна разписка, но лицето не е явило за да го получи. Всяко едно от тези действия е прекъсвало надлежно петгодишната погасителна давност и е започвал да тече нов давностен срок. Такова е действието и на налагането на обезпечителните мерки през 2012г. Правилен е изводът на публичния изпълнител, че това вземане не е погасено по давност, тъй като абсолютната давност изтича едва 2015г. Съответно налице са доказателства, че съобщения за доброволно изпълнение на задължението по данъчна декларация за патент № 1800002069 от 25.01.2005г. на ТД на НАП – Варна, офис Русе за 540лв. и лихви 466.81лв. и по данъчна декларация за патент № 1800002892 от 30.01.2006г. на ТД на НАП – Варна, офис Русе за 540лв. и лихви 400.17лв. са изпращани през 2007г. и 2011г. и са наложени обезпечителни мерки през 2012г. Всяко едно от тези действия е прекъсвало надлежно петгодишната погасителна давност и е започвал да тече нов давностен срок. Абсолютната давност за тези вземания изтича съответно 2016г. и 2017г.
Уредбата на ГПК по отношение на прекратяването на изпълнителното дело, ако в продължение на две години взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия, на която вероятно се позовава жалбоподателя, в случая е неприложима, тъй като се касае за публични вземания, за събирането на които са приложими правилата на ДОПК – чл. 163 от ДОПК.
По тези съображения решението на директора на ТД на НАП в тази част е съобразено с материалния закон и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.
Разноски по делото не са претендирани.
По изложените съображения и на основание чл. 268, чл. 160, ал. 3 във връзка с чл. 144, ал. 2 от ДОПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 175 от 20.07.2012г. на директора на ТД на НАП – Варна, с което е отхвърлена жалбата на Н.Г.Н. срещу разпореждане изх. № 20834/2003/000023/11.06.2012г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна в частта, с която се отказва да се прекрати производство по принудително събиране на публични вземания, установени с изпълнителни титули, както следва: Наказателно постановление № 537 ХЕИ от 26.08.2002г. на ДВСК за 150лв., Наказателно постановление № 18/20/11.03.2002г. на Главна инспекция по труда – гр. Русе за 250лв., Наказателно постановление № 36 от 10.07.2002г. на РДНСК – Русе за 100лв.
ОТМЕНЯ разпореждане изх. № 20834/2003/000023/11.06.2012г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна в частта, с която се отказва да се прекрати производство по принудително събиране на публични вземания, установени с изпълнителни титули, както следва: Наказателно постановление № 537 ХЕИ от 26.08.2002г. на ДВСК за 150лв., Наказателно постановление № 18/20/11.03.2002г. на Главна инспекция по труда – гр. Русе за 250лв., Наказателно постановление № 36 от 10.07.2002г. на РДНСК – Русе за 100лв.
ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените с решението указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Г.Н. срещу решение № 175 от 20.07.2012г. на директора на ТД на НАП – Варна, с което е отхвърлена жалбата на Н.Г.Н. срещу разпореждане изх. № 20834/2003/000023/11.06.2012г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна в частта, с която се отказва да се прекрати производство по принудително събиране на публични вземания, установени с изпълнителни титули, както следва: данъчна декларация за патент № 1802002777 от 16.07.2004г. на ТД на НАП – Варна, офис Русе за 205,50лв. и лихви 201.07лв., данъчна декларация за патент № 1800002069 от 25.01.2005г. на ТД на НАП – Варна, офис Русе за 540лв. и лихви 466.81лв., данъчна декларация за патент № 1800002892 от 30.01.2006г. на ТД на НАП – Варна, офис Русе за 540лв. и лихви 400.17лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: