Р Е Ш Е Н И Е № ........../............, гр.Варна В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Административен съд – Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ........../............, гр.Варна

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Административен съд – Варна
На двадесети септември две хиляди и дванадесета година
В публично заседание  в следния състав:

Председател:  Даниела Станева
Членове: 1. Мария Иванова - Даскалова
        2. Миглена Николова
Секретар: Д.Р.
Прокурор: Антония Иванова
Като разгледа докладваното от административния съдия М. Иванова- Даскалова КНАХД №2494 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр.чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП – Варна срещу Решение №1686/29.05.2012г., постановено по НАХД №1693/2012г. на РС-Варна, с което е отменено НП №12-131/09.01.2012г. на ТД на НАП-Варна.
С жалбата се твърди, че Решението на ВРС е постановено в нарушение на закона. С регистрацията си като едноличен търговец, физическото лице не придобивало правосубектност, различна от тази, която притежава като физическо лице – между ФЛ и ЕТ нямало разлика, тъй като с регистрацията му като ЕТ не възниквал нов субект. Поради това проверката обхванала приходите на задълженото лице както като ЕТ, така и като ФЛ. Счита, че в случая не е налице хипотеза на ограничаване правото на защита на наказаното лице, тъй като в административно-наказателната преписка е приложен Протокол №031831100013599/19.12.2011г., в който подробно са описани фактите и обстоятелствата, касаещи определяне на оборота за регистрация по ЗДДС, който възприел наказващият орган при издаване на НП. Моли за отмяна на Решението на ВРС и потвърждаване на Наказателно постановление №12-131/09.01.2012г. като правилно и законосъобразно. В съдебно заседание не се явява представител. В писмени бележки представителят поддържа жалбата и исканията в нея.
Ответникът – ЕТ „К.96 – Х.М.”*** депозират писмена молба, в която заявяват, че оспорват жалбата. Развиват становището си за неоснователност на същата. Решението на ВРС намират за правилно и законосъобразно и молят да бъде потвърдено.
Представителят на Окръжна прокуратура–Варна в съдебно заседание изразява становище Решението да бъде оставено в сила.
Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН въззивното решение подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в чл.348 ал.1 от НПК, а именно: нарушение на закона, допуснато съществено  нарушение на процесуалните правила или явна несправедливост на наложеното наказание. Съгласно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. В жалбата се твърди незаконосъобразност на съдебния акт.
Настоящият съдебен състав след като извърши проверка на  Решение №1686/29.05.2012г., постановено по НАХД №1693/2012г. на РС-Варна, с оглед наведените касационни основания и правомощията си по чл.218 ал.2 от АПК, установи следното: ВРС е постановил валидно и допустимо решение. Основателно обаче е оплакването за неправилно приложение на материалния закон от ВРС.
Въз основа на събраните доказателства правилно е установил фактите и обстоятелствата, свързани с вмененото на жалбоподателя нарушение, а именно: На 19.12.2011г. в ТД на НАП–гр.Варна била извършена проверка в хода на която констатирали, че за периода м. февруари 2009г. – м.януари 2010г. формирания от приходи от ЕТ и отдаване под наем на недвижими имоти от Х.К.М., вкл. и като ЕТ „К.96 – Х.М.” оборот е в размер на 50 507.68 лева. С оглед на това служителите на НАП направили извод, че към 31.01.2010г. лицето е достигнало облагаем оборот над 50 000 лева, поради което с оглед чл.96 ал.1 от ЗДДС е следвало в срок до 14.02.2010г. вкл. да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. За периода 15.02.2010г. до 28.02.2011г., лицето, в т.ч. ЕТ „К.96 – Х.М.” проверяващите определили формиран облагаем оборот в размер на 51 509,40 лева, за които размерът на дължимия ДДС бил 8584,90 лева, който не бил начислен. В Протокол №031831100013599/19.12.2011г. били посочени констатациите и резултатите. Същият връчен на Х.М.. Такова заявление не било подадено към момента на проверката. За неначисляването на данък, поради неподаването на заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 14.02.2010г. бил съставен АУАН срещу Хр.М., вкл. и като ЕТ. В него е посочена и констатацията, че основанието за регистрация по ЗДДС е отпаднало на 28.02.2011г., към която облагаемия оборот по ЗДДС е бил 49450,45лв. АУАН бил подписан без възражения от М.. Въз основа на него на 09.01.2012г. Директора на Дирекция”Контрол” при ТД на НАП издал НП №12-131, с което за нарушението на чл.180 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.96 ал.1 вр. чл.86 ал.1 от ЗДДС наложил на М. вкл. и като ЕТ имуществена санкция в размер на 8584,90 лева, какъвто е размера на неначисления дължим данък ДДС за периода от 15.02.2010г. до 28.02.2011г.
Правилен и законосъобразен е извода на ВРС, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица и в предвидените в ЗАНН срокове. Неправилен е извода му, че АУАН и НП не съдържат задължителните реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, че не са посочени всички съставомерни елементи, че липсва датата на деянието, както и мястото на извършване на нарушението. За да постанови отмяна на НП ВРС е намерил, че обстоятелствата, от които зависи извода за задължението да се подаде заявление за регистрация са факти, относими към съставомерните елементи от нарушението и изписването им в АУАН и НП е винаги дължимо. Приел е, че като не са описани облагаемите доставки, нито до твърдяното достигане на оборот над 50 000 лева, нито след това, е допуснато нарушение на правото на защита на лицето. Направил извода, че периодът в който следва да се начислява ДДС за доставките не е с начало 15.02.2010г., а 16.02.2010г. Изложил е подробни доводи, че не е ясен субектът на нарушението, предвид конфигурацията „Х.К.М., в т.ч. ЕТ „К.96 – Х.М.”, тъй като безспорно ФЛ и ЕТ са два различни субекта, категорично разграничени не само по принцип, но и от ЗДДС. Заключил е, че само при наличие на описание на извършените доставки, датата на тяхното извършване, цената на доставката и датата на плащане, може да се направи извод била ли е извършвана независима икономическа дейност, какъв е формираният оборот, достигнат ли е оборот от 50 000 лева и за какъв период от време, кога е достигнат, какъв е оборотът на търговеца след възникване на задължението за регистрация; облагаеми ли са доставките и какъв е дължимият ДДС за периода, в който лицето е имало задължение да се регистрира по ЗДДС, но не го е направило.  
Не могат да бъдат споделени изводите на въззивния съд, че в АНП не са установени датата, мястото и други факти, свързани с нарушението, което от своя страна обусловило накърняване правото на защита на лицето. Цялата проверка, респективно – изводите на административно-наказващия орган, се основават на документи, които са приложени по преписката, обсъдени са в цялост, и които по безспорен начин установяват всички релевантни и съставомерни признаци на изпълнителното деяние на конкретното нарушение. Касае се за нарушение извършено чрез бездействие, описано на стр.2 на НП „ За периода от 15.02.2010г. до 28.02.2011г. Х. К.М. в т.ч. ЕТ„К.96 – Х.М. е нарушила чл.180 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС вр. чл.96 ал.1 вр. чл.86 ал.1 от ЗДДС за това, че като не се е регистрирал по ЗДДС в срок, не е начислил дължимия ДДС за периода 15.02.2010г. до 28.02.2011г.”. В НП е посочено, че е „…формиран облагаем оборот в размер на 51509,40лв. за който дължимия ДДС е в размер на 8584,90лева”. Неоснователен и неотговарящ на обстоятелствената част на НП е извода на ВРС, че в НП не е посочена конкретната дата и място на нарушението. В НП е посочено, че лицето не е начислило ДДС в определен размер за периода 15-18.02.2010г., тъй като е следвало в срок до 14.02.2010г. да подаде заявление за регистрация по ЗДДС, каквото не е подадено и към момента на проверката. Безспорно, когато НП е със съдържание неотговарящо на чл.57 от ЗАНН то е незаконосъобразно, но в случая такова несъответствие няма. АНО е посочил всички относими към съставомерността на нарушението събития с техните дати – датата на достигане на съответния облагаем оборот, срока за подаване на заявлението, времето за което е следвало да бъде начислен ДДС и размера му и т.н.
Касационният състав не споделя и изводите на ВРС в Решението, че в случая липсата на описание на всяка една отделна доставка в АУАН и НП представлява съществено нарушение, рефлектиращо върху законосъобразността им и ограничаващи правото на защита на санкционираното лице. Както в АУАН, така и в НП актосъставителят и АНО се позовават на приложения в преписката Протокол № 031831100013599/19.12.2011г., който е връчен на М. и в който са описани подробно доставките, сделките които са осъществени през периода и с които е достигнат облагаемия оборот. Оборота е от продажби в стопанисван от санкционираното лице магазин, отчитани с регистриран ЕКАФП и декларирани като приходи суми от патентна дейност, т.е. безспорно са облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС. По отношение на вида и размера на тези доставки, не е съществувал спор пред ВРС и не са ангажирани доказателства, които да доведат до друг извод за размера на облагаемия оборот по ЗДДС и времето на достигането му. При определяне на оборота за задължителна регистрация по ЗДДС категорично участват и приходите на физическото лице от отдаване под наем на недвижими имоти–съпружеска имуществена общност. В тази връзка, неправилно ВРС е намерил че „…безспорно физическото лице и ЕТ са два различни субекта, категорично разграничени не само по принцип, но в частност и от ЗДДС”. Едноличният търговец и физическото лице, което го представлява, не са различни субекти, включително и данъчни такива. Регистрирането на едно физическо лице като едноличен търговец дава нови правни възможности на този субект, ново търговско качество, което се наслагва върху неговата гражданска правосубектност, но не възниква нов субект на правото. Обстоятелството, че конкретно физическо лице придобива правна възможност да действа като търговец в стопанския оборот и да бъде страна в различни правоотношения не променя неговата правосубектност, не се касае за два различни правни субекта, а за един и същ. Поради това облагаемият оборот, който този единен субект генерира било като физическо лице, било в допълнителното му качество на ЕТ, също е единен и при наличие на останалите законови предпоставки – релевантен и относим към въпроса достигнат ли е оборота при който е задължителна регистрацията по ЗДДС и възникнало ли е задължение за субекта за подаване на заявление за регистрация по ДДС и начисляване на ДДС. Настоящият състав намира, че тези предпоставки в конкретния случай са налице по отношение на приходите от отдаване под наем на недвижим имот-магазин със складово помещение. Последното безспорно представлява независима икономическа дейност по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗДДС, тъй като се извършва редовно и срещу възнаграждение. В този смисъл е и Решение от 26.09.1996г. по дело Enkler, С-230/94, точки 21 и 22, с което СЕО е приел, че отдаването на материално имущество трябва да се счита за „използване” на такова имущество по смисъла на второ изречение на член 4, параграф 2 от Шеста директива, поради което отдаването под наем на материално имущество трябва да бъде квалифицирано като „икономическа дейност” по смисъла на чл.4, §2 от Шеста директива, ако то се извършва с цел получаване на редовен доход от него. В конкретния случай не се установява отдаването под наем да има инцидентен характер, нито да попада в хипотезата на чл.45 ал.4 от ЗДДС, поради което правилно АНО е приел, че се касае за независима икономическа дейност.
Не могат да бъдат споделени изводите в Решениено, че периодът в който следва да се начислява ДДС за доставките не е с начало 15.02.2010г., а с начало 16.02.2010г. С процесното постановление е ангажирана административно-наказателната отговорност на лицето за неначисляване на ДДС през определен период от време, през който при законосъобразно развитие на отношенията, ако бе подадено своевременно заявление за регистриране по ДДС, лицето само е следвало да начислява този данък по аргумент от чл.180 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС. Т.е. лицето не е санкционирано за неподаване на въпросното заявление в законоустановения срок, представляващо друго нарушение по чл.178 от ЗДДС, а за настъпилите от този пропуск отрицателни последици - неначисляване на ДДС. ВРС основателно е констатирал, че лицето е можело да подаде заявление за регистрация на 15.02.2010г., каквато възможност предоставя разпоредбата на чл.22, ал.7 от ДОПК, но това обстоятелство е релевантно за съставомерността на нарушение по чл.178 от ЗДДС. Създадената в полза на лицето възможност за удължаване на срока за подаване на заявление в случай, че последният изтича в неприсъствен ден, не променя периода, към който лицето е формирало облагаем оборот над 50000лв. и за който период дължи начисляване на ДДС, който в случая започва от 15.02.2010г.
Относно правилността на посочването на субекта и законосъобразността на наложената с НП имуществена санкция, касационният състав съобрази текста на приложимата от АНО административно-наказателна разпоредба. По чл.180 ал.1 от ЗДДС субекта е „регистрирано лице”, а в ал.2 – лице, което не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок. В санкционната част на нормата е посочено, че „…се налага глоба на физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - на юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500лв.”. Т.е. когато физическото лице притежава качеството търговец, за неначисляването на ДДС се налага имуществена санкция на едноличния търговец. Глоба се налага на физическото лице, само ако не е търговец. Това законово разграничение правилно е изтъкнато в обстоятелствената част на НП, че Х.К.М. притежава качестното търговец и именно като ЕТ”К.-96-Х.М.” е реализирала част от облагаемия по ДДС оборот, за който не е начислено ДДС. В съответствие с тези безспорни факти и обстоятелства и съгласно чл.180 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС с НП е наложена имуществена санкция в размер на 8584,90лв на М., но в качестното й на ЕТ „К.-96-Х.М.”. Вместо израза „в качестното” в НП е изпорзван израза „в това число”. След като правилно е приложена от АНО санкционната част на чл.180 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС към конкретното нарушение и субект, след като законосъобразно с НП е наложена имуществена санкция като вид и размер на М. в качеството й на ЕТ, неправилно ВРС поради използвания израз „в това число” е достигнал до извода, че НП е издадено в нарушение на закона и следва да бъде отменено.Основателно е твърдението в касационната жалба, че АНО законосъобразно е ангажирал отговорността на лицето. ВРС неправилно го е отменил, поради формирани от него правни изводи в противоречие със съдържанието на НП и с приложимите законови разпоредби. Поради това е налице основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК за отмяна на Решението на ВРС и за постановяване на ново, с което да бъде потвърдено НП №12-131/09.01.2012г. на Директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП-Варна като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 предл.2 от АПК във връзка с чл.63 от ЗАНН, Съдът

Р  Е  Ш  И  :
ОТМЕНЯ Решение № 1686/29.05.2012г., постановено по НАХД № 1693/2012г. на Районен съд -Варна,
като вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА НП №12-131/09.01.2012г. на Директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП-Варна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.