РЕШЕНИЕ № 1221 София, 25.01.2013

РЕШЕНИЕ

№ 1221
София, 25.01.2013

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛКА ПАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РУМЯНА ПАПАЗОВА
НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
при секретар Мариана Салджиева
и с участието
на прокурора Маруся Миндилева
изслуша докладваното
от съдията НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
по адм. дело № 12378/2012.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
С решение № 1563/05.09.2012 г., постановено на основание чл. 172, ал. 2 от АПК по административно дело № 433/2012 г., Бургаският административен съд е: 1) отменил като незаконосъобразно решение № КПК-18 от 02.02.2012 г. на директора на РУ „СО” (Районно управление „Социално осигуряване”) – гр. Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 2 от 05.01.2012 г. на ръководителя по контрола по доходите на ДОО (фонд „Държавно обществено осигуряване”) в РУ „СО” – гр. Бургас, с което е разпоредено възстановяване на недобросъвестно полученото за периода от 24.12.2009 г. до 24.09.2010 г. вкл. парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане в нарушение на чл. 48а и чл. 50 от КСО в размер общо на 11 874,54 лв., от които главница 8 914,28 лв. и лихва 2 933,26 лв., начислена от датата на неправомерно изтегляне за сметка на ДОО обезщетение до 05.01.2012 г., както и на недобросъвестно полученото за периода от 25.09.2010 г. до 30.06.2011 г. вкл. парично обезщетение за отглеждане на малко дете в нарушение на чл. 53 от КСО в размер общо на 2 572,28 лв., от които главница 2 208,00 лв. и лихва 364,28 лв., начислена от датата на неправомерно изтегленото за сметка на ДОО обезщетение до 05.01.2012 г. от Мариана Венкова Кирякова; 2) осъдил Районно управление „Социално осигуряване” – гр. Бургас да заплати на Мариана Венкова Кирякова разноски по делото в размер на 750 лева.
Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на Районно управление „Социално осигуряване” – гр. Бургас. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост (немотивираност). Иска се отмяна на решението на Административен съд – Бургас и потвърждаване на отмененото с него решение № КПК-18 от 02.02.2012 г. на директора на Районно управление „Социално осигуряване” – гр. Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 2 от 05.01.2012 г. на ръководителя по контрола по доходите на ДОО в РУ „СО” – гр. Бургас.
Ответницата Мариана Венкова Кирякова от гр. Бургас, действаща чрез пълномощника адв. Куцарова, с писмено становище оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на направените разноски за настоящата инстанция, в това число и адвокатски хонорар.
Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.
Предмет на оспорване в производството пред Административен съд – Бургас е решение № КПК-18 от 02.02.2012 г. на директора на Районно управление „Социално осигуряване” – гр. Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 2 от 05.01.2012 г. на ръководителя по контрола по доходите на ДОО в РУ „СО” – гр. Бургас, с което е разпоредено възстановяване на недобросъвестно полученото за периода от 24.12.2009 г. до 24.09.2010 г. вкл. парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане в нарушение на чл. 48а и чл. 50 от КСО в размер общо на 11 874,54 лв., от които главница 8 914,28 лв. и лихва 2 933,26 лв., начислена от датата на неправомерно изтегляне за сметка на ДОО обезщетение до 05.01.2012 г., както и на недобросъвестно полученото за периода от 25.09.2010 г. до 30.06.2011 г. вкл. парично обезщетение за отглеждане на малко дете в нарушение на чл. 53 от КСО в размер общо на 2 572,28 лв., от които главница 2 208,00 лв. и лихва 364,28 лв., начислена от датата на неправомерно изтегленото за сметка на ДОО обезщетение до 05.01.2012 г. от Мариана Венкова Кирякова.
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по казуса. Административното производство е започнало със заповед № 929/15.08.2011 г. на директора на РУ „СО” - гр. Бургас, с която на основание чл. 107 от КСО е наредено да бъде извършена финансова ревизия по разходите на ДОО на ЕТ „Мариана Кирякова”. Поводът е бил представена за заверка осигурителна книжка за периода от 07.07.2008 г. до 31.12.2009 г. на Мариана Венкова Кирякова. При ревизията е било установено, че на Мариана Кирякова, в качеството й на едноличен търговец, въз основа на представена в РУ„СО” - гр. Бургас молба-декларация Приложение № 2 към чл. 4 от Наредбата за изчисляване и изплащане на парични обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НИИПОПДОО) неправилно са изплатени от ДОО парични обезщетения за бременност и раждане по чл. 50 от КСО за времето от 24.12.2009 г. до 24.09.2010 г. Установено е също така, че въз основа на подадена молба-декларация Приложение № 3 към чл. 5 от НИИПОПДОО на Кирякова неправилно е изплатено и парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО за времето от 25.09.2010 г. до 30.06.2011 г. Установено е също, че в подадените декларации - по чл. 50 от КСО (Приложение № 2 към чл. 4 от НИИПОПДОО) и по чл. 53 от КСО (Приложение № 3 към чл. 5 от НИИПОПДОО), Кирякова е декларирала, че не упражнява трудова дейност като самоосигуряващо се лице през периода на бременност и раждане за остатъка от 135 до 410 календарни дни и през периода до навършване на 2 години на детето. С оглед резултата на проверката е съставен констативен протокол с вх. № 1/17.10.2011 г., с който е констатирано, че за посочените периоди от време Мариана Кирякова е упражнявала трудова дейност в качеството й на едноличен търговец. Установено е, че е наето едно лице по трудово правоотношение, съставяни са ведомости за заплати, изплащани са трудови възнаграждения, внасяни са осигурителни вноски, подавана е информация в ТД на НАП с декларация обр. 1 и обр. 6, издавани са документи за осигурителен стаж и доход УП-2 и УП-3. Реализирани са приходи от търговска дейност, отчетени с фискално устройство. Мариана Венкова Кирякова е подавала данъчни декларации по чл. 61н от Закона за местните данъци и такси за облагане с патентен данък за 2009 г., 2010 г. и 2011 г., където е декларирана дейност „Търговия на дребно в обект с нетна търговска площ до 100 кв.м.”. Подадени са годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2009 г. и 2010 г., в които са декларирани доходи, подлежащи на облагане с патентен данък. Установено е също така, че съгласно публикуваните в Търговския регистър на Агенция по вписванията отчети за приходите и разходите за 2009 г. и 2010 г., търговецът е реализирал приходи и разходи от дейността и е формирал финансов резултат. При така установените обстоятелства контролният орган е приел, че Кирякова е декларирала неверни данни в декларациите по чл. 50 от КСО и по чл. 53 от КСО, а именно, че не упражнява дейност като самоосигуряващо се лице, и на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО е издадено разпореждане № 2/05.01.2012 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО към РУ „СО” – гр. Бургас. С него е разпоредено възстановяване на недобросъвестно полученото за периода от 24.12.2009 г. до 24.09.2010 г. вкл. парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане в нарушение на чл. 48а и чл. 50 от КСО в размер общо на 11 874,54 лв., от които главница 8 914,28 лв. и лихва 2 933,26 лв., начислена от датата на неправомерно изтегляне за сметка на ДОО обезщетение до 05.01.2012 г., както и на недобросъвестно полученото за периода от 25.09.2010 г. до 30.06.2011 г. вкл. парично обезщетение за отглеждане на малко дете в нарушение на чл. 53 от КСО в размер общо на 2 572,28 лв., от които главница 2 208,00 лв. и лихва 364,28 лв., начислена от датата на неправомерно изтегленото за сметка на ДОО обезщетение до 05.01.2012 г. от Мариана Венкова Кирякова. Против така постановеното разпореждане е подадена от Кирякова жалба с вх. № 94 М-6277-1/23.01.2012 г., която е отхвърлена с решение № КПК-18/02.02.2012 г. на директора на РУ „СО” – гр. Бургас. В решението си административният орган е приел, че когато физическото лице - едноличен търговец не упражнява трудова дейност при търговеца и последният не е преустановил дейност, за да има право на парично обезщетение за бременност и раждане по чл. 50 от КСО и за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО, майката следва да сключи с друго лице договор за прокура - чл. 21 от Търговския закон (ТЗ) или да назначи друг управител, вписан в търговския регистър по предвидения за това ред. Административният орган е установил, че в случая няма вписана прокура, нито е назначен друг управител, поради което не са спазени изискванията на ТЗ, посочени по-горе. Сключеният договор със Счетоводна къща „Антареа” обхваща само дейности по счетоводно обслужване, като дори липсва нотариално заверено пълномощно за представителство пред трети лица и институции. Единствено едноличният търговец има право да действа като работодател - да сключва и прекратява трудови договори, да разрешава отпуски по Кодекса на труда, да подписва ведомости за трудови възнаграждения, да подписва документи за осигурителен стаж и доход като трудови книжки, образци УП-2 и УП-3. Предвид твърденията на Мариана Кирякова, че е осъществявала само сезонна дейност, административният орган е приел, че дори хипотетично да се предположи упражняването на такава сезонна дейност, фактът, че за тези периоди не са внесени дължимите осигурителни вноски, прекъсва осигуряването на лицето и го лишава от осигурителни права. Освен това всяко възобновяване и прекъсване на трудовата дейност следва да бъде декларирано в НАП по реда на чл. 1 ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Изхождайки от тези констатации административният орган е намерил, че правилно и законосъобразно, в съответствие с нормативните разпоредби на КСО на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО е разпоредено възстановяване на недобросъвестно полученото за периода от 24.12.2009 г. до 24.09.2010 г. вкл. парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане в нарушение на чл. 48а и чл. 50 от КСО в размер общо на 11 874,54 лв., от които главница 8 914,28 лв. и лихва 2 933,26 лв., начислена от датата на неправомерно изтегленото за сметка на ДОО обезщетение до 05.01.2012 г., както и на недобросъвестно полученото за периода от 25.09.2010 г. до 30.06.2011 г. вкл. парично обезщетение за отглеждане на малко дете в нарушение на чл. 53 от КСО в размер общо на 2 572,28 лв., от които главница 2 208,00 лв. и лихва 364,28 лв., начислена от датата на неправомерно изтегленото за сметка на ДОО обезщетение до 05.01.2012 г. от Мариана Венкова Кирякова.
В мотивите на проверяваното съдебно решение от правна страна е прието, че обжалваното решение на директора на РУ „СО” – гр. Бургас е издадено от компетентен орган в предвидената от закона форма без допуснати нарушения на процесуалните правила, мотивирано е и съдържа фактически и правни основания за издаването му, но е издадено в нарушение на материалния закон, което е обусловило и крайният правен извод за неговата незаконосъобразност.
Настоящият съдебен състав намира, че подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК.
В хода на съдебно-административното производство пред Административен съд - Бургас (т.е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и на обуславящите ги такива), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На база на правилно установените факти съдът е извел обосновани изводи, които е аргументирал в съответствие с приложимия материален закон. Решаващият съдебен състав е обсъдил доказателствата и становищата на страните, като основателно е приел за незаконосъобразно решението на административния орган, с което е постановено възстановяване на недобросъвестно полученото за периода от 24.12.2009 г. до 24.09.2010 г. вкл. парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане в нарушение на чл. 48а и чл. 50 от КСО в размер общо на 11 874,54 лв., от които главница 8 914,28 лв. и лихва 2 933,26 лв., начислена от датата на неправомерно изтегляне за сметка на ДОО обезщетение до 05.01.2012 г., както и на недобросъвестно полученото за периода от 25.09.2010 г. до 30.06.2011 г. вкл. парично обезщетение за отглеждане на малко дете в нарушение на чл. 53 от КСО в размер общо на 2572,28 лв., от които главница 2208,00 лв. и лихва 364,28 лв., начислена от датата на неправомерно изтегленото за сметка на ДОО обезщетение до 05.01.2012 г. от Мариана Венкова Кирякова.
С подаването на декларации по чл. 50 от КСО (Приложение № 2 към чл. 4 от НИИПОПДОО) и по чл. 53 от КСО (Приложение № 3 към чл. 5 от НИИПОПДОО), Кирякова е отговорила на изискването, възложено с чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (НООСЛБГРЧМЛ), съгласно което прекъсването на дейността се установява с писмена декларация по образец. Наличието на своевременно подадени такива е необходимо условие не само за да отпадне основанието за осигуряването й, но и за придобиване правото на парично обезщетение по чл. 50, ал. 1 и по чл. 53, ал. 1 от КСО. При изпълнение на това изискване, както е в конкретния случай, право на парично обезщетение по чл. 48а, чл. 50 и чл. 53 от КСО е дължимо на осигуреното лице и полученото не следва да бъде възстановявано.
Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че в подадените декларации - по чл. 50 от КСО (Приложение № 2 към чл. 4 от НИИПОПДОО) и по чл. 53 от КСО (Приложение №3 към чл. 5 от НИИПОПДОО), Кирякова е декларирала неверни данни, че не упражнява трудова дейност като самоосигуряващо се лице през периода на бременност и раждане за остатъка от 135 до 410 календарни дни и през периода до навършване на 2 години на детето. Неоснователно е и възражението на касатора, че по делото по безспорен начин е установено, че Мариана Кирякова лично е осъществявала трудова дейност от името и за сметка на едноличния търговец.
През целият период, за който Кирякова е получавала обезщетения по чл. 50 и по чл. 53 от КСО, на практика не е извършвала никакви фактически действия по упражняване на трудова дейност като самоосигуряващо се лице, както и не е получавала възнаграждение за това, по смисъла на чл. 48а от КСО. Търговската дейност, осъществявана от едноличния търговец, е извършвана само през месеците, посочени в патентните декларации, подавани от ЕТ (летен сезон), и то не лично от Мариана Кирякова, а от наето лице на трудов договор, работещо в търговския обект, и от счетоводната фирма и управителката й, които са предоставяли счетоводни услуги и са представлявали едноличния търговец пред трети лица по договор за счетоводни услуги и по пълномощни. По този начин са подавани и декларациите до ТД на НАП, тези пред Община Несебър, до Районно управление „Социално осигуряване” – гр. Бургас, и др.
Правилно в тази връзка първоинстанционният съд е приел, че Мариана Кирякова през процесните периоди не е участвала в търговската дейност с личен труд. В административното производство не са събрани доказателства детето да се отглежда от друг член на семейството или да е настанено в детско заведение или че майката през съответните периоди е сключвала лично търговски сделки, от което би могло да се изведе извод за осъществявана лично търговска дейност. Прекъсването на трудовата дейност на Кирякова не е равнозначно на прекъсване дейността на търговското предприятие. Обстоятелството, че търговецът е осъществявал дейност, само по себе си не означава, че Кирякова е престирала личен труд. Липсата на възлагане на друго лице да представлява и управлява фирмата през периода на получаване на парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете не е нормативно заложено като фактическо основание, имащо за последица отпадане на правото да се получи обезщетение по чл. 48а, чл. 50 и чл. 53 от КСО.
Съгласно чл. 35 от АПК административният акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят възраженията на заинтересованите граждани и организации. С това правило законодателят е подчертал засиленото служебно начало в административното производство, допълнено с правилата на чл. 36, ал. 1 и ал. 3 от АПК. Основно правило в административното правосъдие е, че съдът преценява законосъобразността на оспореният пред него административен акт въз основа на фактическото основание за неговото издаване, така, както то е формулирано от административния орган. В издаденото решение административният орган не е изпълнил гореизложените си задължения. В решение № КПК-18 от 02.02.2012 г. на директора на Районно управление „Социално осигуряване” – гр. Бургас, и в разпореждане № 2 от 05.01.2012 г. на ръководителя по контрола по доходите на ДОО в РУ „СО” – гр. Бургас, са общо изброени неконкретизирани документи. Не е посочен номера на сключеният трудов договор, както и с кое лице е подписван, нито кога е подписван, както и какви трудови функции се възлагат на наетото лице или дали именно то не е следвало да замести Кирякова през времето на бременност, раждане и отглеждане на детето й. Не са посочени колко броя ведомости за заплати са съставяни, кога са съставяни и от кого. Не са дадени подробности и по изплатените от ЕТ трудови възнаграждения, и внасяните по тях осигурителни вноски, на кого са изплатени за кои периоди са изплатени във връзка с какъв престиран труд са били дължими. Не е изяснено от административния орган дали именно поради невъзможността на майката да полага трудова дейност, не е престиран чужд труд, за който да са изплатени въпросните трудови възнаграждения и за който да са внасяни предвидените по закон осигурителни вноски.
Изясняването на гореизложените факти е важно, защото остава спорен въпроса при положение, че ЕТ е сключил договор и е възложил водене на счетоводството му на друга фирма, дали изброените от органа дейности и изготвени документи не са извършени от счетоводната фирма след като голяма част от тях са в нейната компетентност и съобразно поетите от нея договорни задължения. Ако органът беше направил така изложените уточнения, можеше обосновано да се приеме, че документите са индивидуализирани по вид и период, както и от кого са съставяни, но той не го е направил. С оглед на това може да са направи обоснован извод, че процесните административни актове са недостатъчно мотивирани и издадени при недоизяснена фактическа обстановка. Липсата на ясно, точно и коректно изложени данни и факти във връзка с издаване на акта не само препятства съдът да направи проверка по тях, но и не дава възможност на адресата им да се запознае с тях и да организира защитата си, т.е. по този начин се ограничава и нарушава правото му на защита, което е недопустимо.
Правото на обезщетение се обуславя от обстоятелството дали правоимащото лице ползва отпуск или упражнява трудова дейност, и затова при всеки конкретен случай е нужно да се изследва периода, през който лицето, получавало обезщетение, дали е упражнявало фактически трудова дейност. Въпреки доказателствената тежест, нито в хода на ревизията, нито в хода на съдебното дирене, касаторът е представил доказателства за твърденията си, че през целия период на получаване на обезщетението Кирякова е упражнявала трудова дейност лично от името и за сметка на едноличния търговец. Именно събраните по делото писмени доказателства, както и гласните такива, дадени от изслушания по делото свидетел, правилно възприети от съдът като пълни и безпристрастни, доказват, че Мариана Кирякова не е упражнявала каквато и да е дейност. От тях се е доказало, че тя през периодите, през които е получавала парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете, е отглеждала детето си и не е упражнявала дейност като ЕТ. Фактически дейността е била осъществявана от свидетеля и от нает счетоводител. Правилни са направените от съда по съществото изводи, че в административното производство не са събрани доказателства детето да се отглежда от друг член на семейството или да е настанено в детско заведение или че майката през съответните периоди е сключвала лично търговски сделки, от което би могло да се изведе извод за осъществявана лично търговска дейност. Дори да се приеме, въпреки че не е доказано по-категоричен начин от органа, че тя е съставяла част от изброените документи или ги е подписвала, то следва да се подчертае, че формалното и механично полагане на подпис върху документи не отнема повече от няколко минути и не е дейност, която да се осъществява цял ден. От нея няма престиран резултат. На Мариана Кирякова не е било начислявано и не е получавала възнаграждение, тъй като се е намирала в отпуск за бременност и раждане и отглеждане на малко дете, през който период се е грижила за детето си, и не е извършвала фактически действия, свързани с дейността на едноличния търговец, а автоматичното полагане на подпис не следва да се приеме за такава.
Неправилни са изводите на административния орган, че щом Кирякова няма сключен договор за прокура или за назначаване на друг управител, вписан в търговския регистър, не може да се приеме, че тя е преустановила дейността си във фирмата, като е прехвърлила управлението й на друго лице.
Държавното обществено осигуряване (ДОО) предоставя обезщетения, помощи и пенсии при настъпването на поне едно от събитията, изброени в чл. 2 от КСО. Това, което е общо при тези събития е, че всяко едно от тях има за фактическа последица лишаването на човека в пълен или намален обем от физическата възможност да се труди, а основните източници на доходи за хората са тяхната собственост и техният труд. Следователно, ДОО е гаранция за осигурените лица, че при възникването на физическа невъзможност да полагат труд, те ще получат все пак някаква, макар и минимална по размер парична помощ, във формата на обезщетение при временна неработоспособност или на пенсия при трайна неработоспособност. Майчинството е едно от осигурените събития по чл. 2 от КСО. Правилата за обезщетенията при него са предмет на раздел ІІ от глава четвърта КСО, наименована „Обезщетения”. Структурата на раздела сочи на извода, че социалният риск (или осигурителен случай) „Майчинство” е три вида: а) временно намалена работоспособност и обусловеното от нея трудоустрояване на друга работа поради бременност или кърмене на дете (чл. 48 от КСО), б) временна неработоспособност поради бременност и раждане (чл. 48а от КСО), и б) временно лишаване на майката от възможността да полага пазарно ориентиран труд (чиято цел е реализирането на доходи), поради необходимостта да отгледа малкото дете (чл. 52а от КСО).
За отглеждане на малко дете, докато то навърши двегодишна възраст, майките - наемни работнички или служителки по трудови или служебни правоотношения, ползват допълнителен отпуск, през времетраенето, на който получават месечно парично обезщетение по чл. 53 от КСО. Майката, регистрирана като едноличен търговец, не е наемен работник или служител, поради което фигурата на допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете за нея е неприложима. Затова в ал. 5 на чл. 53 от КСО е признато нейното право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, т.е. при едноличния търговец отглеждането на малкото дете предполага прекъсване на търговската дейност, която е или несъвместима, или е трудно съвместима с ежедневните грижи за детето. Отглеждането на малкото дете е осигурителният случай, събитието, което лишава физически работоспособната майка от възможността да полага пазарно ориентиран труд (труд, чиято цел е реализирането на доходи). При настъпването на това събитие тя има право на парично обезщетение, ако е осигурено лице и обратно – майката, регистрирана като едноличен търговец, има право на обезщетение по чл. 53 от КСО, когато е прекъснала търговската си дейност, за да отгледа малкото си дете, докато то навърши 2-годишна възраст. В КСО за краткост на изказа осигурителният случай е посочен като „отглеждане на малко дете”, но този социален риск и осигурителен случай всъщност е прекъсване на търговската (и въобще на пазарно ориентираната трудова) дейност на самоосигуряващото се лице поради отглеждане на малко дете. Затова прекъсването на трудовата, респ. на търговската дейност, е основна предпоставка за правото на едноличния търговец на обезщетение за отглеждане на малко дете.
Същественият въпрос, който следва да получи отговор, е как едноличният търговец следва да установи това прекъсване на търговската си дейност. В КСО не се съдържа отговор на този въпрос, а според чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, прекъсването на трудовата дейност се установява с писмена декларация по образец. В действащото (в позитивното) българско право липсва закон, който да задължава едноличният търговец, прекъсващ трудовата си дейност поради определено правно значимо събитие, да установява това обстоятелство с договор за прокура по чл. 21 от ТЗ или с назначаване на друг управител (чл. 141 от ТЗ). Ръководителят на контрола по разходите на ДОО и директорът на РУСО материално незаконосъобразно са приели, че регистрираната като едноличен търговец Мариана Кирякова може да установи прекъсването на трудовата си дейност за отглеждане на малко дете единствено с договор за прокура, или с назначаване на управител, вписани в Търговския регистър. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита за необходимо да посочи, че по този въпрос напълно важат правните изводи, изложени в мотивите на решение № 3263 от 29.03.2007 г. по адм. дело № 12250/2006 г., и решение № 4989 от 21.05.2007 г. по адм. дело № 1619/2007 г., по повод на сходни случаи също в Районно управление „Социално осигуряване” – гр. Бургас, както и в решение № 15363 от 04.12.2012 г. по адм. дело № 5415/2012 г., всички по описа на ВАС.
Същевременно цитираната в касационната жалба практика на ВАС е неотносима към настоящия казус. Решение № 9024 от 13.10.2003 г. по адм. дело № 2870/2003 г. се отнася до спор, в който участник е едноличен търговец, но не се отнася нито до случаи на отпуск по бременност и раждане или на отпуск за отглеждане на малко дете, и фактическата обстановка е различна. Решение № 1234 от 10.03.2005 г. по адм. дело № 9681/2004 г. разглежда случай, в който има назначен прокурист, и спора е досежно началната дата на неговата дейност. Решение № 6276 от 05.07.2005 г. по адм. дело № 3111/2004 г. разглежда случай относно управител на ООД в ликвидация.
От горното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното съдебно решение и законосъобразност на административните разпореждане и решение, не може да бъде кредитирана. Изложеното обуславя правилността на преценката на Административен съд - Бургас за незаконосъобразност на процесните административни актове. В случая осигурителният орган неправилно е приложил относимите към казуса норми на КСО и ТЗ. Като не е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на Районно управление „Социално осигуряване” – гр. Бургас, също е издал незаконосъобразен акт.
Предвид тези съображения Върховният административен съд намира, че като е уважил подадената до него жалба, отменяйки решението на директора на РУ „СО” - гр. Бургас и присъждайки направените разноски на оспорилата го успешно страна, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставен в сила.
При този изход на спора следва да бъде уважено искането на ответницата по касация за присъждане на направените разноски за водене на делото пред тази инстанция, които са в размер на 750 лв. за адвокатско възнаграждение. Директорът на РУ „СО” – гр. Бургас не е направил в хода на касационното съдебно производство възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК за прекомерност на заплатеното от насрещната страна възнаграждение за адвокат за производството пред настоящата инстанция съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1563/05.09.2012 г. по административно дело № 433/2012 г. на Административен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Районно управление „Социално осигуряване” - Бургас, адрес гр. Бургас, бул. „Стефан Стамболов” № 126, да заплати на Мариана Венкова Кирякова от гр. Бургас, к-с „Изгрев” бл. 48, вх. 2, ет. 4, разноски за водене на делото в касационната инстанция в размер на 750 (седемстотин и петдесет) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Милка Панчева
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Румяна Папазова
/п/ Николай Гунчев
Н.Г.