РЕШЕНИЕ № 12812 София, 04.10.2013

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
АНЕЛИЯ АНАНИЕВА
при секретар Росица Тодорова
и с участието
на прокурора Маринела Тотева
изслуша докладваното
от съдията ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
по адм. дело № 7953/2013. Document Link Icon

Производството е по чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс, вр. с чл.119 от Кодекса за социално осигуряване..
Образувано е по касационна жалба от директора на СУ „Социално осигуряване” против решение №2536 от 16.4.2013г. на Административен съд София град по адм.дело №1599/2013г. С него се отменя по жалба на Румяна Георгиева Бучаклиева решение на директора на СУ„СО” №РО-29 от 18.1.2013г., с което е отхвърлена нейна жалба срещу разпореждане №213-00-7271-1/27.11.2012г. на длъжностното лице по чл.54ж ал.1 от КСО, с което й е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода 5.10.2012г.-4.2.2013г. в размер на 7,20 лв. и изпратено делото като преписка на органа за ново произнасяне по заявлението за отпускане обезщетение за безработица. Поддържа се неправилност на решението поради нарушение на материалния закон с искане за отмяната му. Твърди се, че за разрешаване на спора е приложима нормата на 54б ал.4 от КСО, според която безработните лица, придобили право на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО преди изтичане на три години от предходното упражняване на правото на обезщетение за безработица, получават минимален размер на същото за срок от 4 месеца. В случая хипотезата е именно такава и неправилно съда приема, че следва и реално да е получено обезщетението.
Ответникът – Румяна Бучаклиева взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени във възражение и писмена защита.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховен административен съд, шесто отделение, преценява касационната жалба за допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:
Съдът е установил от доказателствата по делото, че Румяна Бучаклиева е подала заявление за признаване на правото й на обезщетение за безработица през 2011 г., признато с разпореждане от 17.9.2011г. и прекратено изплащането от 1.11.2011г. поради започване на трудова дейност. Установено е също така, че така отпуснатото обезщетение Бучаклиева не е получила и не е изплатено, предвид започване на трудова дейност. Спорният въпрос – упражненото право по заявление от 13.11.2012г. и признато право на обезщетение с разпореждане от 27.12.2012г. за срок от 5.10.2012г.-4.2.2013г. в размер на 7,20 лв. дневно в приложното поле на нормата на чл.54б от КСО ли е или следва да се признае право на обезщетение в пълен размер и срок. Съдът, за да разреши спора, от правна страна е извел извод, че за да е упражнено правото на обезщетение по смисъла на чл.54б ал.4 от КСО следва обезщетението да е получено реално. След като в случая това не е било налице, то жалбоподателката има право на пълния размер и срок на признатото парично обезщетение за безработица.
Решението е правилно.
Правото на парично обезщетение за безработица е признато на лицата, за които са налице материалните предпоставки по чл.54а в размерите по чл.54б от КСО. Изключение по отношение размера и срока, 54б ал.4 КСО предвижда, че безработните лица, придобили право на парично обезщетение по чл.54а от КСО преди изтичане на три години от предходно упражняване на право на обезщетение за безработица получават минималния размер на обезщетението за срок от 4 месеца. Относно спорния въпрос кога следва да се приеме, че е упражнено правото на обезщетение за безработица настоящата инстанция намира за правилни изводите на административния съд. Упражняване на правото означава то да бъде заявено пред административния орган по реда на чл.54ж от КСО, органът да го е признал и отпуснал с разпореждане и то да бъде получено реално от заявителя в размера и сроковете, определени в разпореждането. При липсата на една от тези предпоставки – в случая реално получаване на обезщетението, следва да се приеме, както правилно е приел и административния съд, че правото не е реализирано. Твърденията в касационната жалба, че е достатъчно правото да е заявено и признато не отговаря на целта на закона за отпускане на парични обезщетения за безработица. Неоснователни са и доводите, че административния орган е действал законосъобразно като е прекратил изплащането на предходното обезщетение на предвидено в закона основание – чл.54д ал.1 т.1 от КСО, което разпореждане не е било обжалвано. В случая не е получено обезщетение за безработица, не са били и налице предпоставките за получаване на такова обезщетение към 1.11.2011г., поради което обжалваното решение на съда е постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице сочените касационни основания за отмяна на решението, при служебната проверка не се констатират такива, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото е основателно искането за разноски от страна на ответника по жалбата доказани в размер на 500 лв., които касатора следва да бъде осъден да заплати.
По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение
РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №2536 от 16.4.2013г. на Административен съд София град по адм.дело №1599/2013г.
ОСЪЖДА СУ „Социално осигуряване”гр.София, бул.”Александър Стамболийски” №62-64 да заплати в полза на Румяна Георгиева Бучаклиева от гр.София,жк.”Стрелбище”, бл.5б, вх.А, ет.6 ап.27 сумата 500 лв., разноски за тази инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Александър Еленков
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Георги Георгиев
/п/ Анелия Ананиева
Г.Г.