РЕШЕНИЕ № 5516 София, 17.04.2012

РЕШЕНИЕ

№ 5516
София, 17.04.2012

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ФАНИ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА
ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА
при секретар Жозефина Мишева
и с участието
на прокурора Антоанета Генчева
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА
по адм. дело № 5686/2011.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационни жалби на директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. Велико Търново при ЦУ на НАП и Катя Петкова Денкова от гр. Ловеч срещу решение № 88/15.03.2011 г., постановено по адм. дело № 515/2010 г. по описа на Великотърновския административен съд.
Директорът на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. Велико Търново при ЦУ на НАП обжалва решението на съда в частта, в която е отменен РА № 111000130/09.04.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. Велико Търново, потвърден с решение № 256/14.06.2010 г. на директора на същата дирекция за установените на Катя Петкова Денкова данъчни задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 707,80 лв. и лихви – 75,83 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК Според касатора в тази обжалвана част неправилно съдът е преценил доказателствата по делото, което е довело до погрешния му извод относно липсата на установените при ревизията предпоставки за облагане на лицето по особения ред по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, а оттам и до неправилно приложение на предвидените в чл. 122, ал. 2 ДОПК правила за определяне на данъчната основа. Твърди се, че ревизираното лице не е доказало, че средствата за покупка на недвижим имот е получило от съпруга си или от сина си и те не са били подкрепени с доказателства, затова и съдът неправилно е приел обратното. В този смисъл съдът неправилно е приел за необосновани констатациите на ревизионния акт за наличие на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, както и е игнориран от съда установения от ревизията недостиг на парични средства с аргумента, че незаконосъобразно е третирано превишението на извършените разходи над приходите за първото полугодие на 2008 г. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на жалбата на Катя Денкова, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба Катя Петкова Денкова от гр. Ловеч чрез процесуалния си представител адв. Илонка Райчинова я оспорва с искане за оставяне в сила на решението в тази обжалвана част.
Катя Петкова Денкова от гр. Ловеч обжалва съдебното решение в частта, в която жалбата й е отхвърлена против РА № 111000130/09.04.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. Велико Търново. Релевират се оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно съдът бил приел, че не са опровергани констатациите на ревизионния акт съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, тъй като тази презумпция се отнася само до фактическите, но не и за правните констатации на ревизиращите органи. Твърди се, че мотивите на съда били противоречиви и неясни. Развити са подробни оплаквания относно отхвърленото от съда възражение по чл. 13, ал. 3 във връзка с § 1, т. 21 от ДР на ЗДДФЛ в редакцията за 2008 г. за необлагаемост на доходите за добитата дървесина. Според оплакванията в касационната жалба неправилно съдът е приел облагане по чл. 26, ал. 6 ЗДДФЛ, въпреки че е изложил мотиви по чл. 29 от същия закон. Касаторът твърди, че неправилно е изтълкувана от съда и разпоредбата на чл. 287 ТЗ. Оплаква се, че неправилно съдът е игнорирал заключението на съдебно-лесотехническата експертиза относно установената средна продажна цена на куб.м. дърва за огрев, като е възприел и потвърдил изчисленията на ревизиращите органи. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са развити в касационната жалба, в която се иска отмяна на решението в тази обжалвана част и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Илонка Райчинова, която е изложила подробни съображения в представените писмени бележки.
Ответникът по тази касационната жалба директорът на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител. По делото е депозиран писмен отговор срещу касационната жалба на Катя Денкова с подробно изложени доводи относно нейната неоснователност, както и е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 846,86 лв.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност и на двете касационни жалби. Според прокурора съдът е установил обективно въз основа на събраните по делото доказателства фактическата обстановка по спора и изводите му са в съответствие с фактически установеното и при правилно прилагане на материалния закон.
Върховният административен съд, І отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежно легитимирани страни и в срока, предвиден в чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни поради следните съображения:
По касационната жалба на Катя Денкова.
За безспорен факт по делото съдът е приел, че Катя Денкова е собственик на 32 недвижими имоти – гори, както и че са й издадени позволителни за сеч и такава е извършена след надлежно маркиране и заплащане на дължимите такси и измерване на дървесината. Пак за безспорен факт съдът е приел наличието на позволителни за транспортиране и наличието на превозни билети с данни за купувачите. В тази връзка съдът е приел, че не са касае за инцидентна дейност, а за осъществени множество сделки, предмет на които е дървесина в значителен обем, което налага тези сделки да се водят по търговски начин. Затова и съдът е възприел констатациите на приходните органи, че дейността на ревизираното лице е търговска по своя характер и осъществените сделки са търговски по смисъла на чл. 286, ал. 1 и чл. 1, ал. 3 ТЗ, макар Денкова да не е регистрирана като търговец. Констатациите на приходните органи, че Денкова е извършвала стопанска дейност са приети от съда като законосъобразни. Поради тази причина е счетено от съда, че доходите правилно са определени като такива от стопанска дейност и е следвало да се декларират. Затова и съдът е приел за правилно облагането по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - данни за укрити приходи. Относно въпросът дали тези доходи са облагаеми според съда е принципно неотносим към задължението за тяхното деклариране, тъй като дори и необлагаеми тези доходи остават укрити, поради което същото би било подлежало на облагане по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Съдът не е възприел възражението на ревизирания субект за прилагане на чл. 13, ал. 3 ЗДДФЛ (редакция за 2008 г.), тъй като добивът на дървесина не попада в хипотезата на производство на непреработена растителна и животинска продукция и в тази връзка съдът приел, че тази дейност не представлява селскостопанска дейност по смисъла на § 1, т. 21 от ДР на ЗДДФЛ. Направен е извод от съда, че процесните доходи са облагаеми по силата на чл. 26, ал. 6 ЗДДФЛ, на който се позовава според съда и жалбоподателката. Не са възприети от съда твърденията на жалбоподателката, че добитата дървесина е използвана за лични нужди за изграждане на пчелни кошери, а е указано, че са за огрев . Изложени са мотиви в съдебното решение, че неправилно жалбоподателката се позовава на разпоредбата на чл. 29, ал. 2 ЗДДФЛ, тъй като тази разпоредба според съда е приложима само, когато се касае до доходи от стопанска дейност на физически лица, които не са търговци по смисъла на ТЗ и в този смисъл е налице позоваване от съда на чл. 1, ал. 3 и чл. 287 ТЗ. Съдът е приел, че жалбоподателката има качеството на търговец и затова доходите и са облагаеми по чл. 26, ал. 6 ЗДДФЛ.
Решението на първоинстанционния съд в обжалваната част от Катя Денкова е правилно постановено.
По делото по безспорен начин е установено, че макар Катя Денкова да не е регистрирана като едноличен търговец по смисъла на чл. 56 ТЗ, тя е извършвала стопанска дейност. До този извод правилно е стигнал първоинстаницонния съд, преценявайки събраните по делото доказателства – покупката от страна на Денкова на 32 недвижими имоти – гори и добиване от тях на дървесина, която впоследствие е продала, както на юридически лица – „Лесопласт” АД – гр. Троян, „Екосвил” ЕООД – гр. Свищов и др. и на физически лица Станка Петрова, Йордан Йорданов, Дамян Тодоров, Росен Георгиев и др. Законосъобразни са изводите на съда, че се касае за множество сделки, а не за инцидентни продажби, както и правилно не е възприето възражението на Денкова, че процесната дървесина е използвана за направа на пчелни кошери. В тази връзка още по време на ревизията е установено, че през 2006 г. тя е притежавала 50 кошери, както и че дървесината, която е продадена е в голямо количество и не е установено с никакви доказателства, че е използвана за направа на кошери.
Законосъобразни са изводите на съда, че упражняваната дейност от Денкова е стопанска, поради което тя е действала като търговец, без да има регистрация по ТЗ. Разпоредбата на чл. 1, ал. 3 ТЗ изрично разпорежда, че за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в ал. 1. Позоваването от съда на разпоредбите на чл. 286 и чл. 287 ТЗ е правилно, предвид квалифцирането на извършените сделки по продажба на дървесина на юридически лица като търговски, което от своя страна води и до другия законосъобразен извод на първоинстаницонния съд, че приходите от продажбата на процесната дървесина е следвало да бъдат декларирани от Катя Денкова. Правилно е прието за неоснователно твърдението на Денкова, че не се касае за необлагаеми доходи по смисъла на чл. 13, ал. 3 (отм.) ЗДДФЛ, но действаща правна разпоредба за ревизирания период през 2008 г., тъй като добивът на дървесина от закупените от Денкова гори не може да се квалифицира като производство на непреработена растителна продукция. Това е така, тъй като видно от съдържащата се в § 1, т. 21 от ДР на ЗДДФЛ дефиниция на непреработен растителен продукт от селско стопанство представлява всеки първичен продукт, получен от растенията, който се използва в естествен вид, без да е подлаган на технологична обработка или преработка, в резултат на която да са настъпили физико-химични изменения в състава. Добивът на дървесина не попада в тази дефиниция, поради което правилно съдът е приел, че доходите от процесната дървесина не са необлагаеми. Затова като не са декларирани приходите от продажба на дървесината, касаторката правилно е обложена с данък, както и е налице предпоставката на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, като се има предвид, че ревизията й е извършена по особения ред. В същия смисъл е писмото, представено пред настоящата съдебна инстанция № 94-00-1972/05.12.2011 г. на директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерство на финансите. Макар, че това писмо не може да обвърже задължително съда с неговото съдържание, то изразява становището и на настоящия съдебен състав по повод твърдението на касаторката, че дейността по добив на дървесина и продажбата й впоследствие не представлява дейност по производство на непреработена растителна продукция и чл. 13, ал. 3 ЗДДФЛ е неприложим за конкретния казус.
Относно спорния въпрос между страните по делото по кой ред следва да бъде определен облагаемия доход съдът счита, че неправилно касаторката се позовава на чл. 29, ал. 1, т. 2, б. „а” ЗДДФЛ. Правилно и органите по приходите впоследствие и съда са приели, че облагането в процесния случай е по реда на чл. 26, а не по чл. 29 ЗДДФЛ. Този извод следва и от разпореденото в чл. 26, ал. 6 ЗДДФЛ, приложим за 2008 г., според който по реда на чл. 26 от закона се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец. При така установената нормативна база, законосъобразни са изводите да реда на облагане на получените от касаторката доходи.
Относно приложението на ТР № 2/27.12.2001 г. на ОСГК на ВКС правилно решаващият състав на първоинстанционния съд е счел, че относно добива на дървесина и продажбата й впоследствие е дейност на Катя Денкова като търговец, макар че не е регистрирана като едноличен търговец по ТЗ. затова придобитите доходи са от стопанска дейност и правилно съдът е приел, че те не представляват СИО с нейния съпруг.
Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав счита, че в тази обжалвана част решение е постановено при стриктно спазване на приложимите разпоредби от материалния закон – ЗДДФЛ, на съдопроизводствените правила и въз основа на правилно установена фактическа обстановка са изградени и правните изводи на съда, поради което решението в тази част е и обосновано. Решението е правилно и в частта за разноските. Поради изложеното решението в обжалваната част от Катя Денкова като правилно следва да бъде оставено в сила – чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.
По касационната жалба на дирекция „ОУИ” – гр. Велико Търново.
Относно облагането на Катя Денкова по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ първоинстанционният съд е приел, че неправилно приходните органи са приели за 2008 г. частично превишение на разходите над приходите. Мотивите на съда в тази насока са, че облагането по ЗДДФЛ е годишно, а не помесечно, поради което в тази част относно облагането по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ ревизионният е незаконосъобразен.
Решението в тази обжалвана част е правилно постановено.
Облагането с преки данъци, какъвто е и данъкът по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ е годишно. Затова и Глава десета от част Трета от ЗДДФЛ е озаглавена „Годишно облагане”. Затова и в чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ законодателят е приел, че размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа се определя, като общата годишна данъчна основа по чл. 17 се умножи по данъчна ставка 10 на сто. При това положение незаконосъбразно приходните органи са приели превишение на разходите над приходите само за първото полугодие на 2008 г., а не за цялата година. Определена годишната основа за цялата година, какъвто е и нормативно установения ред не води до превишение на разходите над приходите и като е отменил в тази част ревизионният съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила, включително и в частта за разноските в тази обжалвана част – чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК.
Предвид изхода на делото и направеното искане от страните за разноски. На Катя Денкова се дължат разноски в размер на 39,50 лв. съразмерно уважената част. На дирекция „ОУИ” – гр. Велико Търново не се присъжда юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, тъй като тази страна в това производство не е представлявана от юрисконсулт, а и присъденото възнаграждение от първоинстаницонния съд е за цялото производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно, както е за адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, І отделение,
РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 88/15.03.2011 г., постановено по адм. дело № 515/2010 г. по описа на Великотърновския административен съд.
ОСЪЖДА дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. Велико Търново при ЦУ на НАП да заплати на Катя Петкова Денкова от гр. Ловеч разноски в размер на 39,50 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Фани Найденова
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Светлозара Анчева
/п/ Искра Александрова