Ще борим административната тежест

Божидар Божанов "Днес по Дарик с Georgi Angelov и Latchezar Bogdanov разсъждавахме защо още няма електронно управление и как да преборим административната тежест. И моята теза беше, че има твърде много хора да бъдат обучени и твърде много процеси да бъдат променени (дори "изринати"), за да има нещо наистина работещо. Процесът все пак е започнал най-накрая, със създаването на Държавна агенция Електронно управление.
Ще дам два примера (единият от днес) за това защо още няма е-управление.
Подавам си заявление за нова лична карта. През новите електронни услуги на МВР, за които даже съм допринесъл да са малко по-използваеми от начина, по който бяха направени първоначално. И отивам на гише (как разбирам на кое гише е друга тема), да си получа личната карта.
Там служителката започва с "дайте картонче". 1-ви въпрос - защо изобщо са нужни тия картончета, като по лична карта в системата могат да проверят кой кога е заявил? Казвам, че нямам картонче, щото съм по електронен път, при което явно съм единствен, защото следва "Вие сте Божидар?".
Малко чудене, един телефонен разговор, и въпрос към мен:
- вие имате ли постоянен адрес в София?
- да
- ама не сте приложили удостоверение
- няма нужда да прилагам удостоверение
- а ние как да знаем кой ви е адреса?
- имате достъп до ГРАО
- какво да видим в ГРАО?
- постоянния ми адрес
- ама на мен ми трябва удостоверение
- не, не ви трябва
- как да знаем на кой адрес сте?
- при подаване на заявление системата взема постоянния ми адрес от ГРАО и затова на картата, която стои пред вас ми го има постоянният адрес
- ама аз трябва да приложа удостоверение
- не, не трябва. Вижте, аз съм писал закона и съм участвал в интегрирането на тия системи. Няма смисъл да спорим
- ....
Получих си картата, де. Аз е ясно че съм прав - Законът за електронното управление, ЗОАРАКСД и АПК (в известен смисъл) казват, че те това удостоверение не трябва да го искат от мен. Тя също може би е права, защото в нейните правила пише, че трябва да вземе удостоверение.
Проблемът: царят дава (в закона го пише), пъдарят не дава (подзаконовата нормативна уредба стои счупена).
Електронна услуга има ли? Има. Закон има ли? Има. Процесът бил ли е пипнат, за да включи електронните заявления? Бил е (криво-ляво). Обаче това не е достатъчно. Обучения и вътрешни правила. За всяко едно дребно нещичко.
Вторият пример е обратният. Електронно заявявам смяна на постоянен адрес. Което би трябвало да е достатъчно. Но получавам мейл "отидете в общината и представете документ за собственост или...". Общината е близо, отивам, а служителката на гише е съвсем наясно с нормативната уредба, проверила е в имотния регистър и казва "тия от Столична община защо изобщо ви разкарват - аз съм им пратила, че адресът е сменен, и трябваше да си получите електронно удостоверението."
Има ли електронна услуга? Има (крива, по ред причини, ама работи). Има ли обучен и адекватен служител? Има. Има ли процес? Има. Обаче има някъде някой по веригата, който не е наясно какво трябва да стане и това води до излишно разкарване на гражданина.
Та, когато за пореден път някой каже "ще правим електронно управление" или "ще борим административната тежест", трябва да е наясно, че стъпките са много - и минават както през адекватни технологични решения, така и през подобряване на процесите, и особено през обучения и промяна на подзаконовата нормативна уредба.
С измененията в ЗЕУ създадохме инструмент, чрез който всичко това да се случи - държавна агенция "Електронно управление". Да видим как ще бъде използван този инструмент."