ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ТЪРСЕНЕ НА НЕФТ И ГАЗ В БЪЛГАРИЯ

Автор инженер Яко Барух – геолог проучвател

 

Перспективи за търсене на промишлени натрупвания на нефт и газ у нас има както в Северна България, така и в Южна България.

 

СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ

 

В Северна България са известни положителни тектонски структури. В някои от тях са открити находища от нефт газ. По значителни са: нефтени – Тюленовското, Долно и Горно Дъбнишките, Долнолуковитското и Бардарогеранското; газови – Чиренското, Ъгленското, Бутанското и Писаровското. Продуктивни са карбонатите на средния триас – аниза, пясъчниците от долната част на долна юра (Костинска свита) и карбонатите на валанжа.

Тектонската причина за образуване на положителни структури, понижения и на дълбочинния геоложки строеж на триаса и юрата е движението на плочите. Сблъсъка на Африканската и Арабската плочи от юг с Европейската от север. Движението е от юг на север. Планинските вериги в южната част на Европа са един от признаците за това. Стара планина и Средна гора са част от тази верига. Вероятно са се образували антиклинални валове (антиклинали) и понижения (синклинали) структури между валовете. Посоката на разпространение на антиклиналите е запад изток. В Северозападна България посоката трябва да е югоизток-северозапад, каквато е посоката на разпространение на Стара планина в тази част на страната.

Възможни интересни райони:

1.     В района на селата Боход и Тучиница и на север и североизток от тях, на сеизмичен профил СП070581 с посока югозапад-севеоизток се намират сондажите P-2 Тученица и Р-2 Боход. Малко западно от профила е сондаж Р-1 Боход, и може да се пренесе на него. Източно от профила е сондаж Р-3 Боход. При изпитание на карбонатите от горния триас – карн-нор на сондаж Р-1 Боход от инт. 3651 ( - 3349) – 3677 (3375м) бе получен приток от нефт и газ. Дебитите са: нефт от 24 до 33 м3 /ден и от газ от 2700 до 3900 м3 /ден. По-късно след киселинна обработка за интензификация на притока, сондажа се оводнява. На североизток върху същия се намира сондаж Р-2 Тученица. Сондажа достигна 3930 м, без да разкрие триески отложения. Сондажа беше спрян по технически причини и остана в долна-средна юра. Тези теригенни седименти се оказаха с по-голяма дебелина от очакваната. На СП добре се очертава понижение по анзките карбонати. Понижението е запълнено в южната си част (Р-1 Боход), от преотложени карбонати на горния триас карн-нор, а в северната си част (Р-2 Тученица) понижението е запълнено от преотложени теригенни отложения от долно-средна юра. В непосредствена близост до СП 7, източно от сондажите се намира СП 600580 с посока юг-север. Той пресича СП 7 североизточно от Р-1 Боход. На север от понижението по двата СП, по аниза се очертава добре изразена позитивна (антиклинална) структура. Може да се предположи, че получения приток от нефт и газ на сондаж Р-1 Боход  от горнотриески карбонати е свързан с тази структура по аниза, а оводняването – с водо-нефтен контакт. На сеизмичните профили СП 7 и СП 60 много добре се виждат две почти успоредни сеизмични отражения, близки едно до друго. Долното отражение е привързано към горнището на карбонатния аниз, а горното към долнището на горнотриаските карбонати. Между тях са теригенните седименти на ладина (Т2L). Тяхната дебелина е около 30-70 метра. По тези отражения се вижда понижението и антиклиналното задигане (СП 7 и СП 60).

При движението на Европейската платформа на север е възможно да са се образували трансформни разломи. Те вероятно са с посока юг-север. Положителните структури са свързани с антиклиналните зони, а понижените със синклинали.

Искам да подчертая, че информативноста на двата сеизмични профила СП 7 и СП 60 многократно е увеличена след проведените реобработки и реитерпетации. Проучванията на боходска площ трябва да продължат с допълнителни обработки на сеизмични профили с посока юг-север за допълнително характеризиране на позитивната структура.

Подобно развитие може да се очаква и на други места, където има съчетание на понижени зони и положителни структури.

2.     Деветашки район.

На север от деветашкото газово находище, сондаж Р6 Деветаки попада в силно понижена зона. Тук за разлика от находището, средния триас започва (отгоре на долу) с ладин. Сондаж Р 1 Александрово разкрива аниза, сравнително на по-малка дълбочина. При попътно изпитание са получени слаби газо и нефто проявления. Възможно е сондажът да е в зоната на продуктивна структура в по-ниската му част.

3.     Ъгленски район.

По данни на съветска лаборатория находището се намира в преотложени органогенни (рифогенни) варовици. Възможно е находището да е в понижената зона и да има друго находище в североизточна посока.

4.     Чиренски район.

Североизточно от находището сондаж Р 19 Чирен попада в понижена зона. Възможно е тук да няма разлом, а седиментите на долна-средна юра да са с много по-голяма дебелина около 2732 метра. Тези наслаги да лежат върху средно триаски отложения, а под тях долно триаски. Или разреза да изглежда така: кватернер 0-10 м; апт 10-212 м; хотрив 212-785 м; горна юра валанж 785-1308 м; долна средна юра 1308-4040 м; среден триас 4040-4620 м; и долен триас 4620 до забоя 5282 м. Може да се очаква на североизток антиклинална структура.

5.     Район на Букак

Сондаж Р 2 Букак е най-дълбокият в страната достигна 6035 м. Той вероятно е попаднал в понижена синклинална зона. Горно триаските отложения са с необичайно голяма дебелина около 3608 м. Най-вероятно те са преотложени. Може да се очаква издигнати антиклинални зони, по аниза в североизточна посока и в южна посока. Подобно на Чиренския район.

6.     Района на Севлиево

Сондаж Р 1 Севлиево достигна 4916 м. тук отложенията на аниза се разкриват на 4774 м. В извадената ядка от аниза се наблюдават петна от нефт, и проявления от сероводороден газ. При изпитанието са получени притоци от газ достигащи до 76 хиляди м3 /ден. Притока вероятно е от среден триас или долна юра. Сондажа вероятно попада в синклинална зона. Възможни са положителни структури в североизточна и южна посока.

7.     Долноюрски пясъчници (костинска свита)

Тези пясъчници са продуктивни най-вероятно в зоната на синклинални понижения по аниза или образуват структури на обличане, където по-старите триаски седименти са с лоши колекторски характеристики.

8.     Валанжски карбонати.

От анализа на получените резултати от находищата свързани с тези седименти, Тюленово и Гиген може да се направи следния извод. Когато под размивната валанжска повърхност лежат добри колектори, покрити от добри екраниращи скали, както отгоре, така и от страни се получават въглеводородни капани. Такъв е случая с Тюленовското нефтено находище. Натрупвания от тежък нефт (Гигенско находище) се получават при капани покрити с лоши екрани. Създават се условия за мигриране на газове и леки нефти. Останалия тежък нефт е с висок вискозитет и високо относително тегло, е много труден дори невъзможен за добив.

Южна България е по-близо до зоната на сблъсъка на тектонските плочи. Тук също са възможни такива явления на съчетания на понижени зони и позитивни структури, за които стана дума в Северна България. Структурите в Южна България са вероятно с по-големи амплитуди.

На проведените регионални сеизмични проучвания, профилите са с посока юг-север, от Дунава през проходите, почти до границата с Турция. В района на град Ямбол се наблюдава наличие на вероятно седиментен разрез. По дълбоките хоризонти се виждат части от положителни структури със сравнително по-големи амплитуди. Дълбочините ще са от порядъка на 3500-4500 метра.

В южните ни съседи Турция и Гърция, близо до южната ни граница, са открити находища от въглеводороди, свързани с положителни структури. В този регионален етап за търсене на нефт и газ в района на Ямбол има достатъчни данни за залагане на параметричен сондаж с използване на сеизмичните профили. Задачите на сондажа са: изучаване на дълбочинния геоложки строеж; привързване на стратиграфските и лотоложки данни към сеизмичните отражения; изучаване на колектори и екрани и разбира се търсене на нефт и газ, или други полезни изкопаеми. Проектната дълбочина няма да надвишава 4 000 – 4 500 м. Този сондаж ще даде възможност да се направи оценка на нефтогазоноснста презпективност на източната част на Южна България.

Автор Я.Барух