Знам цената на живота и знам, че това е най-ценното нещо

На днешната дата преди 48 години (19 януари 1969 г.) почива Ян Палах 20 годишишен чешки студент във Философски факултет на Карловия университет. Той се самоубива в знак на политически протест срещу окупацията на СССР и съюзниците от Организацията на Варшавския договор (с изключение на Румъния). България е първата страна, настояла за военна интервенция в Чехословакия, и последната, която се извинява за участието си в потушаването на Пражката пролет - с решение на парламента през 1990 г. и по-късно по време на президентската визита на президента Петър Стоянов в Прага през 1997 г.

Палах твърди, че той избра такава крайна форма на протест, за да се събуди съгражданите си от тяхната апатия и да ги шокира, да предприемат действия срещу това, което се случва в страната им.

Палах се запалва с бензин на 16 януари 1969 г. и почива в резултат от ужасяващите му изгаряния три дни по-късно.На 25 януари е погребението на Палах, което довежда до масови протести срещу окупацията. Месец по-късно (25 февруари 1969 г.) друг студент – Ян Зайиц, се самозапалва и умира на същото място, последван през април същата година от Евжен Плоцек в Ихлава. Първоначално е погребан в гробището Олшани. Тъй като гробът му започва да се превръща в светилище за народа, тайната чехословашка полиция решава да заличи всячески делата на Палах и през нощта на 23 октомври 1973 година изваждат останките му. Тялото е кремирано и изпратено на майка му в родния му град Вшетати, а в неговия гроб е положено тялото на неизвестна починала жена.

През януари 1989 г., хиляди студенти организират протести на Вацлавския площад, известни като „седмица на Палах”, за да отбележат 20-годишнината от смъртта на Палах. Оказва се, че те са един от катализаторите, предшествали падането на комунизма в Чехословакия 11 месеца по-късно.

В общежитието Ян Палах е написал няколко писма до лидерите на Съюза на писателите и студентите. В тях той пише, че народа се е оказал на ръба на отчаянието и те са решили да изразят протеста си и да събудят хората в страната. Имам честта да съм първата факла. Те искат незабавно премахване на цензурата, ако исканията им не бъдат изпълнени в рамките на пет дни, т.е.. До 21-ви януари 1969, ще има още факли.

Ян Зайиц втората факла оставя писмо с което той се сбогува с близките си. Текстът на посланието му гласи:

"Мамо, татко, братко, сестричке!

Когато четете това писмо, вече ще съм мъртъв или много близо до смъртта. Знам колко тежко ще ви нарани действието ми, но не ми се сърдете. Уви, ние не сме сами на този свят. Аз не правя това защото съм уморен от живота, а напротив – защото го ценя твърде много. Надявам се, че с деянието си ще го направя по-добър. Аз знам цената на живота и знам, че това е най-ценното нещо. Но искам много, за всички вас и за това трябва да платя висока цена. След моята жертва не се обезсърчавайте, кажете на Ячек да учи по-усърдно, на Марта също. Никога не бива да приемате несправедливости, в каквато и да е форма, смъртта ми ще ви ангажира. Съжалявам, че никога повече няма да ви видя, или нещата които най-много обичам. Моля ви, простете ми, аз съм с вас, така твърдят. Не им позволявайте да ме изкарат луд.

Поздравете момчетата, реката и гората."

Днес 19 януари в 15.30 студент Ян Палах умира. Въпреки всички грижи и усилия на лекари той не издържа на трета степен изгаряния по 85% от тялото му. Ян Палах умира в мир.