СТАНОВИЩЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

В становище на Европейската централна банка (ЕЦБ) относно проект на закон за изменение и допълнение на Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система , се казва, че инвестирането на средства от Сребърния фонд на пазара на български ценни книжа може да го изкриви, защото той е ограничен по размер и ликвидност и никой друг подобен голям български публичен фонд или орган не участва на този пазар. Така може да се стигне до изкривяване в доходността на самите ценни книжа, така че те да не са изцяло пазарно определяни.

В нея се казва още, че ако фондът купи предвидените обеми ценни книжа изключително на първичния пазар или на вторичния пазар, цените и доходността им няма да отразяват истинското състояние на българската икономика и позицията на публичните финанси на страната.

Ето и цялото становище на Европейската централна банка

СТАНОВИЩЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА
от 13 април 2012 година
относно Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система
(CON/2012/29)

Въведение и правно основание
На 12  март 2012  г.  Европейската централна банка  (ЕЦБ)  получи искане от министъра на финансите на България за становище относно проект на закон за изменение и допълнение на Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (наричан по-долу „законопроекта“).

ЕЦБ е компетентна да даде становище на основание член 127, параграф 4 и член 282, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз  (наричан по-долу  „Договора“), както и на основание член 2, параграф 1, трето и шесто тире от Решение 98/415/ЕО на Съвета от 29 юни 1998 г. за консултирането на националните власти с Европейската централна банка по отношение на проектите за законодателни разпоредби1, тъй като законопроектът се отнася до Българска народна банка и правилата,  които са приложими за финансовите институции,  доколкото те съществено влияят върху стабилността на финансовите институции и пазарите.  Управителният съвет прие настоящото становище съгласно изречение първо на член 17.5  от Процедурния правилник на Европейската централна банка.

1. Цел на законопроекта

Законопроектът предвижда по-гъвкав избор на финансови инструменти за инвестиране на активите на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (наричан по-долу  „Фонда“),  включително инвестиране в местни активи2. Също така се цели усъвършенстване на инвестиционните регулации и въвеждането на по-широки възможности за диверсификация на инвестиционния портфейл на Фонда.

2. Общи бележки 

2.1  Законът за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система3 (наричан по-долу  „Закона“)  регламентира статута и дейността на Фонда.  Главната цел на Фонда е осигуряване устойчивост на държавната пенсионна система чрез акумулиране, инвестиране и трансфериране на допълнителни финансови средства към бюджета на държавното обществено осигуряване за фонд  „Пенсии“4. Средствата на Фонда са самостоятелно обособена част от централния бюджет и се управляват и структурират в рамките на инвестиционни портфейли в съответствие с разпоредбите на Закона5. Фондът се управлява от управителен съвет,  който се състои от министри и други членове, представляващи съответни институции или организации.  Законът също така определя инструментите,  в които могат да бъдат инвестирани средствата на Фонда6 и забранява инвестирането в някои инструменти, включително български държавни ценни книжа, акции на български дружества и други активи7. В допълнение, съгласно Закона, трансферирането на средства от Фонда за бюджета на държавното обществено осигуряване не може да се извършва преди 2018  г.  и е до размер,  определен със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година8. ЕЦБ разбира,  че повечето от средствата на Фонда са депозирани в Българска народна банка.
2.2  Съгласно законопроекта, забраната за инвестиране на средствата на Фонда в ценни книжа, издадени или гарантирани от Република България, или издадени от български общини, или от определени други български емитенти,  се премахва.  В допълнение,  до 70  на сто от активите на Фонда могат да бъдат инвестирани в ценни книжа, издадени или гарантирани от Република България,  задълженията,  по които съставляват държавен или държавногарантиран дълг9. ЕЦБ отбелязва, че законопроектът не изисква кредитен рейтинг от инвестиционна степен да се прилага за ценни книжа,  емитирани от българското правителство, докато другите дългови ценни книжа изискват такъв рейтинг10. Това води до неравнопоставено третиране на различните инвестиционни инструменти,  което може да доведе до изкривявания на пазара и конкуренцията.  То поставя правителството в привилегирована позиция в сравнение с други емитенти.  Нещо повече,  съгласно законопроекта придобиването на ценни книжа,  издадени от българското правителство,  се извършва само на първичен пазар11. Доколкото законопроектът предвижда, че Фондът може да придобива дългови ценни книжа,  емитирани от други държави-членки и трети страни, само ако те имат кредитен рейтинг от инвестиционна степен,  присъден от агенция за кредитен рейтинг, регистрирана или сертифицирана съгласно Регламент (ЕО) № 1060/200912, докато инвестиции в дългови ценни книжа, издадени от България не са предмет на такова изискване,  възниква въпрос за непряка дискриминация,  който може да доведе до неоправдани ограничения на свободното движение на капитали, в противоречие на член 63 от Договора.  ЕЦБ отбелязва,  че пазарът на български държавни ценни книжа е ограничен по размер и
ликвидност.  Нещо повече,  нито един друг подобен голям български публичен фонд или орган не участва на този пазар. Инвестирането на значителните средства на Фонда на пазара на български държавни ценни книжа може да има някои последици за обема и доходността на българските държавни ценни книжа. Следователно, предложеният инвестиционен режим може да изкриви местните пазари на ценни книжа,  включително първичния и вторичния пазар на български държавни ценни книжа.  Последица от това е,  че насочването на средствата на Фонда на първичния пазар на държавни ценни книжа може да изкриви доходностите там, така че те да не са изцяло пазарно определяни. Това също ще се отрази на доходността на вторичния пазар на български държавни ценни книжа.  Така,  ако Фондът закупи предвидените обеми,  изключтелно на първичния пазар или на вторичния пазар, цените и доходностите на българските държавни ценни книжа няма да отразяват истинското състояние на българската икономика и позицията на публичните финанси на страната.  В допълнение, някои инвеститори биха могли да спрат да участват на пазар на дългови ценни книжа, доминиран от фонд от публичния сектор, който е под контрола на емитента. Това би
ограничило дълбочината и ликвидността на този пазар.
2.3.  В съответствие с член 5  от Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в Учредителните договори на Европейския съюз13,  България участва в Икономическия и паричен съюз от датата на присъединяване като държава-членка,  с дерогация по смисъла на член 122  от Договора за ЕО. Преди държава-членка да може да приеме еврото,  тя трябва да постигне висока степен на устойчиво сближаване,  оценявана въз основа на критериите,  посочени в Договора14 и подробно описани в Протокол № 13  относно критериите за конвергенция,  приложен към Договора.  ЕЦБ отбелязва,  че оценката на напредъка на България при изпълнението на критерия, свързан с нивата на дългосрочните лихвени проценти, предвиден в на член 140, параграф 1, четвърто тире от Договора може да бъде повлияна от операциите на Фонда на българския пазар на държавни ценни книжа.  Възможното изкривяване на този пазар,  в резултат на доминиращото участие на Фонда,  придобиващ голям обем от държавни ценни книжа на малък пазар с ниска ликвидност, може да подкопае доверието и точността на изпълнението на критерия за дългосрочни лихвени проценти.  ЕЦБ ще наблюдава отблизо напредъка на България при изпълнението на критериите за конвергенция и ще докладва,  съгласно предвиденото в член 140, параграф 1 от Договора.

 
3.  Специфични забележки

Законопроектът предвижда,  че управителният съвет на Фонда определя видовете, структурата,  инвестиционния хоризонт и параметрите за измерване, оценка и контрол на доходността и риска по отношение на инвестициите на Фонда в депозити и други сметки в Българската народна банка15. ЕЦБ разбира,  че тази разпоредба цели да оправомощи управителния съвет на Фонда да взема решения по всички важни аспекти на инвестиционния портфейл на Фонда и да стандартизира подхода,  използван в член 5,  точка 3  на Закона.  От съображения за правна сигурност и за да се избягнат всякакви неясноти,  които могат да подкопаят независимостта на Българската народна банка, член 5, точка 9 от законопроекта следва да бъде изменена.

Настоящото становище ще бъде публикувано на уебсайта на ЕЦБ.

Съставено във Франкфурт на Майн на 13 април 2012 година.

[подпис]
Председател на ЕЦБ
Mario DRAGHI

 

_______________________________________________________________

1 ОВ L 189, 3.7.1998 г., стр. 42. 
2 Виж мотивите към законопроекта.
3 Обнародван в Държавен вестник, брой 98 от 14.11.2008 г
4 Виж член 1, алинея 2 от Закона.
5 Виж член 1, алинея 3 от Закона.
6  Виж член 13, алинеи 1 до 7 от Закона.
7  Виж член 13, алинея 8 от Закона, държавни ценни книжа, емитирани от българската държава, общински ценни
книжа, издадени от български общини, акции на дружества, регистрирани на територията на Република България
и свързаните с тях производни финансови инструменти,  акции или дялове в колективни инвестиционни схеми
или договорни фондове, недвижимо имущество и ценни метали.
8 Виж параграф 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона. 
9  Виж член 13, алинея 1, т. 3 от законопроекта.
10 Виж член 13, алинея 1 от законопроекта.
11  Виж член 14, алинея 12 от законопроекта.
12 Регламент  (ЕО)  № 1060/2009  на Европейския парламент и на Съвета от 16  септември 2009  година относно
агенциите за кредитен рейтинг (ОВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 1) 
13  ОВ L 157, 21.6.2005 г., стр. 203.
14  Виж член 140, параграф 1 от Договора.
15  Виж член 5, точка 9 от законопроекта.

В отговор министъра на финансите е публикувал писмо на сайта на МФ от което е видно, че няма да се откаже от идеята си да финансира бюджетния дефицит и строителството на магистрали с парите от сребърния фонд, въпреки негативното становище на Европейската централна банка, както и негативното становище на Българска народна банка.

ПИСМО НА МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ ДО Г-Н МАРИО ДРАГИ-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЕЦБ, ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СТАНОВИЩЕ ОТНОСНО ДЪРЖАВНИЯ ФОНД ЗА ГАРАНТИРАНЕ УСТОЙЧИВОСТ НА ДЪРЖАВНАТА ПЕНСИОННА СИСТЕМА

18.04.2012

Г-Н МАРИО ДРАГИ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

ЕВРОПЕЙСКА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

КАЙЗЕРЩРАСЕ 29

ФРАНКФУРТ НА МАЙН, ГЕРМАНИЯ

София, 18 април 2012

Относно: Становище на ЕЦБ от 13 април 2012 година относно Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система

 

Уважаеми г-н Председател,

 

Бихме искали да Ви благодарим за становището и да отбележим следното:

1. По отношение на препоръките от ЕЦБ във връзка с възможността за инвестиране на средства на Фонда в български държавни ценни книжа (ДЦК), Ви информирам, че вследствие на широки публични дискусии, бе извършено изменение в законопроекта преди неговото внасяне за одобрение от Министерския съвет. В случай, че възможността за инвестиции в български ДЦК бъде използвана, тези инвестиции ще бъдат извършени поетапно. През 2012 г. фондът не може да инвестира повече от 30% от активите си в български ДЦК, като инвестиционното ограничение се увеличава стъпаловидно за всяка следваща година с 10% до 2017 г.

2. Съгласно съществуващата практика в някои държави-членки, като напр. Белгия, за фонда се предвижда да бъдат емитирани специални емисии ДЦК, които ще бъдат нетъргуеми. За нетъргуемите специални емисии ДЦК е възприет подход, при който не се въвежда изискване за присъден инвестиционен клас кредитен рейтинг.

3. По повод отбелязаните от ЕЦБ съображения във връзка с опасността от изкривяване на местния първичен и вторичен пазар на ДЦК при инвестиране на част от средствата на фонда в ДЦК, посочвам, че доходността на емисиите, които ще бъдат издадени специално за фонда, ще бъде определена на пазарна основа, като се следват основните бенчмаркови ориентири. Тези емисии, издадени за целите на фонда ще бъдат с матуритети, съобразени с прогнозите за необходимостта от трансфери от фонда към държавното обществено осигуряване. Условията на конкретните емисии не са предмет на уредба на законово ниво, а ще бъдат заложени в инвестиционната стратегия на фонда.

4. Инвестирането на средства на фонда в специални емисии ДЦК ще бъде неутрално по отношение на обема и доходността на стандартизираните емисии ДЦК. Така възможността за инвестиране на средства на фонда в български ДЦК няма да доведе до непазарно формиране на доходността по дългосрочните емисии, които са референтни по отношение на постигането на конвергентните критерии от Маастрихт, тъй като специалните емисии няма да попаднат в обхвата на изискванията на хармонизираната статистическа методика, дефинирана от ЕЦБ и имплементирана в Указания за определяне на дългосрочен лихвен процент за целите на конвергенцията на Българската народна банка (БНБ) и Министерството на финансите (МФ).

Използвам случая да отбележа, че на проведения през месец март 2012 г. аукцион за продажба на десетгодишна емисия, МФ пласира емисия ДЦК с оригинален матуритет 10,5 години, която през 2012 г. се използва като база за изчисляване на дългосрочния лихвен процент за оценка степента на сближаване, като един от Маастрихтските критерии. На този аукцион беше отчетено чувствително понижение на доходността. Среднопретеглената годишна доходност е 4,95 %, като това е най-ниската отбелязана доходност от м. март 2008 г. насам в този матуритетен сегмент. Резултатите от аукциона кореспондират и на публикуваните от ЕЦБ на 13 април 2012 г. данни за хармонизирания дългосрочен лихвен процент за оценка степента на сближаване на всички държави-членки на ЕС, от които е видно, че показателят на България за м. март е 5.07 %.

По повод изложената от ЕЦБ специфична забележка във връзка с член 5, точка 9 от проекта на закон отбелязваме, че от наша страна ще бъде предложена правно-техническа редакция на посочената разпоредба, с оглед избягване на неясноти при вземането на решения от Управителния съвет на Фонда относно инвестирането на средства на Фонда в депозити в БНБ.

В заключение, бих искал да Ви информирам, че законопроектът с направените в него изменения в хода на неговото публично обсъждане, беше одобрен от Министерски съвет на 11 април 2012 г. и беше внесен в Народното събрание за обсъждане.

Като използвам възможността още един път да Ви благодаря за ползотворното ни сътрудничество.

 

С уважение,

Симеон Дянков

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР -ПРЕДСЕДАТЕЛ И

МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

 

copyright © Accountantbg 2008-2012

Онлайн посетители във форума

Кой е на линия Общо на линия са 9 потребители :: 2 регистрирани, 0 скрити и 7 гости
Регистрирани потребители: Bing [Bot], Google [Bot]