МСС 19 - Доходи на наети лица

ЦЕЛ

Целта на настоящия стандарт е да се определят счетоводното отчитане и оповестяването на доходите на наетите лица. Стандартът изисква предприятието да признава:

а) задължение, когато наето лице е работило в замяна на получаването на доходи, които са платими в бъдеще; и

б) разход, когато предприятието консумира икономическата изгода, възникнала вследствие на положения труд от наетото лице срещу доходи за същото.

ОБХВАТ

1. Настоящият стандарт се прилага от работодателите при счетоводното отчитане на всички доходи на наети лица, с изключение на онези, за които е приложим МСФО 2 Плащане на базата на акции.

2. Стандартът не третира отчитането от страна на плановете за доходи на наети лица (вж. МСС 26 Счетоводство и отчитане на планове за пенсионно осигуряване).

3. Доходите на наети лица, за които е приложим настоящият стандарт, включват тези, предоставяни:

а) съгласно формални планове или други официални споразумения между предприятието и отделни наети лица, група наети лица или техни представители;

б) съгласно законови изисквания или чрез браншови споразумения, по силата на които предприятията са задължени да правят вноски в национални, държавни, браншови или други планове на множество работодатели;

в) според неформално възприета практика, от която възниква конструктивно задължение. Неформална практика поражда конструктивно задължение, когато предприятието няма реална алтернатива, освен да изплати доходи на наетите лица. Пример за конструктивно задължение е когато промяна в неформално възприетата практика на предприятието би причинила неприемлива вреда във взаимоотношенията на същото с наетите от него лица.

4. Доходите на наети лица включват:

а) краткосрочни доходи на наети лица, като надници, заплати и вноски за социални осигуровки, платен годишен отпуск и платен отпуск по болест, участие в разпределението на печалбата и премии (ако са платими в рамките на дванадесет месеца след края на периода) и непарични възнаграждения (като медицинско обслужване, жилищно настаняване, автомобили и безплатни или субсидирани стоки или услуги) за наетите в момента лица;

б) доходи след напускане на работа, като пенсии, други пенсионни доходи, застраховки „Живот" след напускане и медицинско обслужване след напускане на работата;

в) други дългосрочни доходи на наети лица, включително отпуски за дългогодишен трудов стаж или отпуск за празнични дни, юбилеи или други възнаграждения за дългогодишен трудов стаж, обезщетения за дългосрочна нетрудоспособност (инвалидност) и, ако не са платими изцяло в рамките на дванадесет месеца след края на периода, участия в разпределение на печалбата, премии и отсрочени обезщетения; и

г) доходи при прекратяване.

Понеже всяка категория, посочена в букви от а) до г), притежава различни характеристики, настоящият стандарт установява отделни изисквания за всяка от тях.

5. Доходите на наети лица включват доходи, предоставяни за наетите лица или лицата на тяхна издръжка и могат да бъдат уредени посредством плащания (или чрез осигуряване на стоки или услуги) или директно в полза на наетите лица, на техните съпрузи, деца или други лица на тяхна издръжка, или на други трети лица, като например застрахователни компании.

6. Едно наето лице може да предоставя услуги на дадено предприятие на пълно работно време, непълно работно време, постоянна, частична или временна заетост. За целите на настоящия стандарт наетите лица включват директорите и останалия ръководен персонал.

ОПРЕДЕЛЕНИЯ

7. В настоящия стандарт са използвани следните термини с посоченото значение:

Доходи на наети лица — всички форми на възнаграждение, предоставени от предприятието в замяна на положения от наетите лица труд.

Краткосрочни доходи на наети лица — тези доходи на наети лица (различни от доходите при прекратяване), които стават напълно изискуеми в рамките на дванадесет месеца след края на периода, в който наетите лица са положили труда за тях.

Доходи след напускане — тези доходи на наети лица (различни от доходите при прекратяване), които са платими след приключване на трудовото правоотношение.

Планове за доходи след напускане — формални или неформални договорености, според които предприятието осигурява доходи след напускане за едно или повече наети лица.

Планове с дефинирани вноски — планове за доходи след напускане, при които предприятието внася предварително определени вноски в отделно предприятие (фонд) и не носи законово или конструктивно задължение да заплаща допълнителни такива, ако фондът не разполага с достатъчно активи за изплащането на всички доходи на наетите лица, отнасящи се до техния трудов стаж за текущия и предходните периоди.

Планове с дефинирани доходи — планове за доходи след напускане, които са различни от плановете с дефинирани вноски.

Планове на множество работодатели — планове с дефинирани вноски (различни от държавните планове) или планове с дефинирани доходи (различни от държавните планове), при които:

а) се обединяват активите, внесени от различни предприятия, които не са под общ контрол; и

б) тези активи се използват за осигуряване на доходи на наети лица на повече от едно предприятие въз основа на факта, че нивата на вноските и доходите са определени, без да се взема предвид идентичността на предприятието, което наема същите тези наети лица.

Други дългосрочни доходи на наети лица — тези доходи на наети лица (различни от доходите след напускане и доходите при прекратяване), които не стават напълно изискуеми в рамките на дванадесет месеца след края на периода, в който наетите лица са положили труда за тях.

Доходи при прекратяване — доходи на наети лица, платими в резултат на:

а) решение на предприятието да прекрати трудовото правоотношение на наето лице преди нормалния срок за пенсиониране; или

б) решение на наетото лице да се съгласи на доброволно напускане в замяна на тези доходи.

Безусловно придобити доходи на наети лица — доходи на наети лица, които не зависят от бъдещо трудово правоотношение.

Настояща стойност на задължение по изплащане на дефинирани доходи — настоящата стойност, без да се приспадат активите на плана, на очакваните бъдещи плащания, необходими за уреждането на задължение, произтичащо от трудовия стаж на наетите лица през текущия и миналите периоди.

Разходи за текущ трудов стаж — увеличението на настоящата стойност на задължението по изплащане на дефинирани доходи, произтичащо от трудовия стаж на наетите лица през текущия период.

Разходи за лихви — увеличението в течение на един период на настоящата стойност на задължението по изплащане на дефинирани доходи, което възниква, понеже доходите са с един период по-близо до тяхното уреждане.

Активите на плана включват:

а) активи, държани от фонд за дългосрочни доходи на наети лица; и

б) квалифицираните застрахователни полици.

Активи, държани от фонд за дългосрочни доходи на наети лица — тези активи (различни от непрехвърляемите финансови инструменти, емитирани от отчитащото се предприятие), които:

а) се държат от предприятие (фонд), което е отделно юридическо лице от отчитащото се предприятие и съществува единствено, за да плати или финансира доходите на наети лица; и

б) са налични, за да бъдат използвани само за плащане или финансиране на доходи на наети лица, не са достъпни за кредиторите на отчитащото се предприятие (дори при несъстоятелност) и не могат да бъдат върнати на отчитащото се предприятие освен ако:

i) оставащите във фонда активи са достатъчни за посрещане на всички свързани задължения по доходи на наети лица на плана или на отчитащото се предприятие; или

ii) активите се връщат на отчитащото се предприятие за възстановяване на вече платени от него доходи на наети лица.

Квалифицирана застрахователна полица — застрахователна полица издадена от застраховател, който не е свързано с отчитащото се предприятие лице (по смисъла на МСС 24 Оповестяване на свързани лица), ако постъпленията от полицата:

а) могат да бъдат използвани само за плащане или финансиране на доходите на наетите лица по планове с дефинирани доходи; и

б) не са достъпни за кредиторите на отчитащото се предприятие (дори при несъстоятелност) и не могат да бъдат изплатени на отчитащото се предприятие освен ако:

i) постъпленията представляват излишък от активи, които не са необходими, за да може полицата да посрещне всички свързани задължения по доходи на наети лица; или

ii) постъпленията се връщат на отчитащото се предприятие за възстановяване на вече платени от него доходи на наети лица.

Справедлива стойност — сумата, за която един актив може да бъде разменен или едно задължение може да бъде уредено между добре осведомени и желаещи несвързани страни в сделка при справедливи пазарни условия.

Възвръщаемост на активи на план за доходи на наети лица — лихви, дивиденти и други приходи, извличани от активите на плана, заедно с реализираните и нереализираните печалби или загуби от същите, намалени с всички разходи по управлението на плана и всички платими от самия план данъци.

Актюерските печалби и загуби включват:

а) произтеклите от опита и действителността корекции (ефектите от разликите между предходните актюерски предположения и събитията и тези, които са се случили в действителност); и

б) ефектите от промените в самите актюерски предположения.

Разходи за минал трудов стаж — увеличението на настоящата стойност на задълженията по изплащане на дефинирани доходи, произтичащи от трудовия стаж на наети лица за минали периоди, което идва като резултат през текущия период вследствие на въвеждането или промяната в доходите след напускане или другите дългосрочни доходи на наети лица. Разходите за минал трудов стаж могат да бъдат или положителни (когато доходите биват въвеждани или подобрявани), или отрицателни (когато съществуващите доходи биват намалявани).

КРАТКОСРОЧНИ ДОХОДИ НА НАЕТИ ЛИЦА

8. Краткосрочните доходи на наети лица включват:

а) надниците, заплатите и социалните осигуровки;

б) краткосрочните компенсируеми отсъствия (като платен годишен отпуск и платен отпуск по болест), когато се очаква отсъствията да възникнат в рамките на дванадесет месеца след края на периода, през който наетите лица са положили свързания с тези отпуски труд;

в) участията в разпределението на печалбата и премиите, платими в рамките на дванадесет месеца след края на периода, през който наетите лица са положили свързания с тези доходи труд; и

г) непаричните възнаграждения (като медицинско обслужване, жилищно настаняване, автомобили и безплатни или субсидирани стоки или услуги) за заетите в момента наети лица.

9. Счетоводното отчитане на краткосрочните доходи на наети лица обикновено се извършва директно, понеже не са необходими актюерски предположения, за да се оцени задължението или разходът и не съществува възможност за появата на актюерски печалби или загуби. Освен това задълженията по краткосрочните доходи на наети лица се оценяват на недисконтирана база.

(1) Квалифицираната застрахователна полица не представлява непременно застрахователен договор, както е определен в МСФО 4 Застрахователни договори.

Признаване и оценяване

Всички краткосрочни доходи на наети лица

10. Когато наето лице е положило труд за дадено предприятие в рамките на един счетоводен период, предприятието признава недисконтираната сума на краткосрочните доходи на наетите лица, които се очаква да бъдат платени в замяна на положения труд:

а) като задължение (начислен разход) след приспадане на всички вече платени суми. Ако вече платената сума надвишава недисконтираната сума на доходите, предприятието трябва да признае това превишение като актив (предплатен разход (разход за бъдещ период — бел. ред.) до степен, до която това авансово плащане ще доведе например до намаление на бъдещи плащания или възстановяване на парични средства; и

б) като разход освен ако друг стандарт не изисква или позволява включването на доходите в стойността на даден актив (вж. например МСС 2 Материални запаси и МСС 16 Имоти, машини и съоръжения).

Параграфи 11,14 и 17 обясняват как предприятието прилага това изискване спрямо краткосрочните доходи на наети лица, които са под формата на компенсируеми отсъствия, участия в разпределението на печалбата и програми за изплащане на премии.

Краткосрочни компенсируеми отсъствия

11. Предприятието признава очакваните разходи, свързани с краткосрочните доходи на наети лица, които са под формата на компенсируеми отсъствия, съгласно параграф 10, както следва:

а) при натрупващи се компенсируеми отсъствия, когато наетите лица полагат труд, който увеличава тяхното право на компенсируеми отсъствия в бъдеще; и

б) при ненатрупващи се компенсируеми отсъствия, когато те възникнат.

12. Предприятието може да обезщети наетите лица за отсъствие по различни причини, включително ваканция, болест и краткосрочна нетрудоспособност, майчинство или бащинство, участие като съдебен заседател и военен запас. Правото на компенсируеми отсъствия попада в две категории:

а) натрупващи се; и

б) ненатрупващи се.

13. Натрупващи се компенсируеми отсъствия са тези, които могат да бъдат пренесени напред и да бъдат използвани в бъдещи периоди, ако правото на такова отсъствие за текущия период не е използвано изцяло. Натрупващите се компенсируеми отсъствия могат да бъдат или безусловно придобити (с други думи наетите лица получават право на парично плащане за неизползваната част от отпуска си при напускане на предприятието), или небезусловно придобити (когато наетите лица нямат право на изплащане на неизползваната част от отпуска при напускане на предприятието). Когато наетите лица полагат труд, който увеличава тяхното право на бъдещи компенсируеми отсъствия, възниква задължение. Това задължение съществува и се признава дори ако платените отпуски са небезусловно придобити, въпреки възможността наетите лица да напуснат, преди да са използвали правото си на небезусловно придобит натрупан отпуск, което би повлияло на оценяването на това задължение.

14. Предприятието оценява очакваните разходи по натрупващите се компенсируеми отсъствия като допълнителна сума, която предприятието очаква да изплати в резултат от неизползваното право, което се е натрупало към датата на баланса.

15. Методът, описан в предходния параграф, оценява задължението в размер на сумата на допълнителните плащания, които се очаква да възникнат единствено поради факта, че доходите се натрупват. В много случаи на предприятието може да не се налага да прави детайлни изчисления, за да прецени, че няма съществено задължение, свързано с неизползвани компенсируеми отсъствия. Например задължението за отпуск по болест е вероятно да бъде съществено само ако съществува формално или неформално споразумение, според което неизползваният платен отпуск по болест може да бъде ползван като платен годишен отпуск.

Пример, илюстриращ параграфи 14 и 15

Предприятие има персонал от 100 наети лица, всяко от които има право на пет работни дни платен отпуск по болест годишно. Неизползваният отпуск по болест може да бъде пренесен напред за една календарна година. Отпускът по болест първо се изважда от правото на такъв отпуск за текущата година и после от пренесения остатък от предходната година (по метода „последна входяща—първа изходяща"). На 31 декември 20Х1 г. неизползваното право на такъв отпуск е средно два дни на наето лице. Предприятието очаква, базирайки се на минал опит, който се предполага, че ще продължи, че 92 от наетите лица ще вземат не повече от пет дни платен отпуск по болест през 20Х2 г. и че останалите осем наети лица ще вземат средно по шест и половина дни всяко.

Предприятието очаква, че ще изплати допълнително 12 дни платен отпуск по болест в резултат на неизползваното право на такъв, което се е натрупало към 31 декември 20Х1 г. (по един ден и половина за всяко от осемте наети лица). Следователно предприятието признава задължение, равно на 12 дни платен отпуск по болест.

16. Ненатрупващите се компенсируеми отсъствия не се пренасят в бъдещи периоди: те стават невалидни, ако правото на отпуск за текущия период не бъде използвано изцяло и не дават право на наетите лица на парично плащане за неизползваната част от отпуската при напускане на предприятието. Такъв обикновено е случаят при отпуските по болест (до степента, в която неизползваното право в минали периоди не увеличава правото на такъв отпуск в бъдещи периоди), отпуск по майчинство или бащинство и компенсируеми отсъствия за участие като съдебен заседател или за военен запас. Предприятието не признава задължение или разход до момента на отсъствието, понеже трудовият стаж на наетите лица не увеличава размера на този доход.

Участие в разпределението на печалбата и програми за изплащане на премии

17. Предприятието признава очакваните разходи за участие в разпределението на печалбата и изплащането на премии съгласно условията на параграф 10 само тогава, когато:

а) за предприятието съществува настоящо правно или конструктивно задължение да направи такива плащания в резултат на минали събития; и

б) на задължението може да бъде направена надеждна приблизителна оценка.

Настоящо задължение е налице, когато и само когато предприятието няма друга реална алтернатива, освен да извърши плащанията.

18. Съгласно някои планове за участие в разпределението на печалбата наетите лица получават дял от печалбата само ако останат на работа в предприятието за определен срок. Такива планове създават конструктивно задължение, понеже наетите лица полагат труд, който увеличава сумата за изплащане, ако те останат на работа до края на определения срок. Оценяването на такива конструктивни задължения отразява възможността някои от наетите лица да напуснат, без да получат плащания за участие в разпределението на печалбата.

Пример, илюстриращ параграф 18

Разпределението на печалбата изисква предприятието да изплати определен процент от своята нетна печалба за годината на наетите лица, които са работили през цялата година. Ако никое от наетите лица не напусне през годината, общият сбор на плащанията за участие в разпределението на печалбата за годината ще бъде 3 % от нетната печалба. Предприятието е преценило, че текучеството на персонала ще намали плащанията до 2,5 % от нетната печалба.

Предприятието признава задължение и разход в размер на 2,5 % от нетната печалба.

19. За предприятието може да не съществува правно задължение да изплаща премии. Въпреки това в някои случаи в него има практика за изплащането на такива премии. В такива случаи за предприятието съществува конструктивно задължение, понеже то няма реалистична алтернатива, освен да изплати премии. Оценяването на конструктивните задължения отразява възможността някои от наетите лица да напуснат, без да получат премия.

20. Предприятието може да направи надеждна приблизителна оценка на своето правно или конструктивно задължение по плана за участие в разпределение на печалбата или изплащането на премии тогава и само тогава, когато:

а) формалните условия на плана съдържат формула за определяне на размера на дохода;

б) предприятието определя размера на сумите за изплащане преди финансовите отчети да бъдат оторизирани за издаване; или

в) миналата практика дава ясно доказателство за размера на конструктивното задължение на предприятието.

21. Задължението по планове за участие в разпределението на печалбата и за изплащане на премии е следствие от положения труд на наетите лица, а не от сделка със собствениците на предприятието. Следователно предприятието признава разходите по планове за участие в разпределението на печалбата и за изплащане на премии не като разпределение на нетната печалба, а като разход.

22. Ако плащанията за участие в разпределението на печалбата и изплащането на премии не са изискуеми изцяло в рамките на дванадесет месеца след края на периода, в който наетите лица са положили свързания с тях труд, тези плащания се считат за други дългосрочни доходи на наети лица (вж. параграфи 126—131).

Оповестяване

23. Въпреки че настоящият стандарт не изисква специфично оповестяване на краткосрочните доходи на наети лица, други стандарти може да изискват такива оповестявания. Например МСС 24 Оповестяване на свързани лица изисква оповестяване на информация относно доходите на наетия ключов ръководен персонал. МСС 1 Представяне на финансови отчети изисква предприятието да оповести разходите за доходи на наети лица.

ДОХОДИ СЛЕД НАПУСКАНЕ: РАЗГРАНИЧЕНИЕ МЕЖДУ ПЛАНОВЕ С ДЕФИНИРАНИ ВНОСКИ И ПЛАНОВЕ С ДЕФИНИРАНИ ДОХОДИ

24. Доходите след напускане включват например:

а) доходи по пенсиониране, като например пенсии; и

б) други доходи след напускане, като например застраховки „Живот" след напускане на работа и медицинско обслужване след напускане на работата.

Споразуменията, по силата на които предприятието осигурява доходи след напускане, представляват планове за доходи след напускане. Предприятието прилага настоящия стандарт по отношение на всички такива споразумения, без значение дали те включват или не създаването на отделно предприятие, което да получава вноските и което да изплаща доходите.

25. Плановете за доходи след напускане се класифицират или като планове с дефинирани вноски, или като планове с дефинирани доходи в зависимост от икономическата същност на плана, произтичаща от неговите принципни условия и правила. При планове с дефинирани вноски:

а) правното или конструктивно задължение на предприятието е ограничено до размера на сумата, която е уговорено да се внася във фонда. По този начин сумата на доходите след напускане, получена от наетото лице, се определя от размера на вноските, платени от предприятието (а може също и от наетото лице) по плана за доходи след напускане или на застрахователна компания, заедно с доходите от инвестициите, произтичащи от вноските; и

б) като последствие актюерският риск (че доходите ще бъдат по-малки от очакваните) и инвестиционният риск (че инвестираните активи няма да бъдат достатъчни за изплащане на очакваните доходи) се носят от наетото лице.

26. Примери за случаи, когато задължението на предприятието не е ограничено до сумата, която е уговорено да бъде внасяна във фонда, са тези, когато предприятието има правно или конструктивно задължение поради:

а) формула за доходи по плана, която не е свързана единствено с размера на вноските;

б) гаранция или индиректно чрез план, или директно като точно определена възвръщаемост върху вноските; или

в) такава неформално възприета практика, която поражда конструктивно задължение. Например конструктивно задължение може да възникне, когато предприятието има традиция да увеличава доходите на бивши наети лица, за да се компенсира инфлацията, макар че може да не съществува такова правно задължение.

27. При планове с дефинирани доходи:

а) задължението на предприятието е да осигури уговорените доходи на настоящите и бившите наети лица; и

б) актюерският риск (че доходите ще струват повече от очакваното) и инвестиционният риск по същество се носят от предприятието. Ако актюерският или инвестиционният опит водят до резултат, по-лош от очаквания, задължението на предприятието може да се увеличи.

28. Параграфи 29—42 по-долу изясняват разликата между планове с дефинирани вноски и планове с дефинирани доходи в контекста на планове на множество работодатели, държавни планове и при застраховани доходи.

Планове на множество работодатели

29. Предприятието класифицира план на множество работодатели като план с дефинирани вноски или като план с дефинирани доходи според неговите условия (включително всички конструктивни задължения, които са извън формализираните условия). Когато един план на множество работодатели е план с дефинирани доходи, предприятието:

а) отчита счетоводно своя пропорционален дял от задължението за изплащане на дефинирани доходи, от активите на плана и от разходите, свързани с плана по същия начин, по който отчита всички други планове с дефинирани доходи; и

б) оповестява информацията, изисквана съгласно параграф 120А.

30. Когато няма достатъчно информация, за да се използва методът за отчитане на дефинирани доходи по план на множество работодатели, който е план с дефинирани доходи, предприятието:

а) отчита плана според изискванията на параграфи 44-46, както ако това би бил план с дефинирани вноски;

б) оповестява:

i) факта, че планът е план с дефинирани доходи; и

ii) причината, поради която няма достатъчно информация, която да даде възможност на предприятието да отчете счетоводно този план като план с дефинирани доходи; и

в) до степента, до която даден излишък или недостиг по плана може да се отрази на размера на бъдещите вноски, оповестява допълнително:

i) всяка налична информация относно този излишък или недостиг;

ii) базата, която е използвана за определянето на този излишък или недостиг; и

iii) последиците за предприятието, ако има такива.

31. Пример за план на множество работодатели с дефинирани доходи е този, при който:

а) планът се финансира на „разходопокривна" база (на базата на текущите плащания при напускане — бел. ред.), така че: вноските се установяват на ниво, за което се очаква да бъде достатъчно за изплащането на доходите, които стават дължими през същия период, а бъдещите доходи, възникнали през текущия период, се изплащат от бъдещите вноски; и

б) доходите на наети лица се определят въз основа на продължителността на техния трудов стаж и участващите предприятия не разполагат с реалистични средства за оттегляне от плана, без да платят вноските, дължими за заработените от наетите лица доходи към датата на оттеглянето. Такъв план създава актюерски риск за предприятието: ако крайната стойност на вече заработените доходи към датата на баланса е по-голяма от очакваната, предприятието ще трябва или да увеличи размера на вноските си, или да убеди наетите лица да приемат намаление на доходите. Следователно един такъв план е план с дефинирани доходи.

32. Когато е налице нужната информация относно план на множество работодатели, който е план с дефинирани доходи, предприятието отчита счетоводно своя пропорционален дял от задължението по изплащане на дефинирани доходи, от активите на плана и от разходите по доходите след напускане, свързани с плана, по същия начин, както при всеки друг план с дефинирани доходи. В някои случаи обаче предприятието може да не е в състояние да установи своя дял от основната финансова позиция и резултатите от дейността на плана с достатъчна за счетоводни цели надеждност. Това може да възникне, ако:

а) предприятието няма достъп до информация относно плана, която да удовлетворява изискванията на настоящия стандарт; или

б) планът излага участващите предприятия на актюерски рискове, свързани с настоящите и бившите наети лица на други предприятия, в резултат на което няма последователна и надеждна база за разпределяне на задълженията, активите на плана и разходите между отделните предприятия, участващи в плана.

В тези случаи предприятието отчита плана, както ако това би бил план с дефинирани вноски и оповестява допълнителната информация, изисквана съгласно параграф 30.

32A. Възможно е да е налице договорно споразумение между плана на множество работодатели и участниците в него, в което да се определя по какъв начин излишъкът по плана ще бъде разпределен между участниците (или ще бъде финансиран недостигът). Участник в план на множество работодатели с такова споразумение, който отчита този план като план с дефинирани вноски в съответствие с параграф 30, признава актива или пасива, който възниква от договорното споразумение и произтичащия приход или разход в текущата печалба или загуба.

Пример, илюстриращ параграф 32А

Предприятие, което участва в план с дефинирани доходи на множество работодатели, не изготвя оценки на плана на база МСС 19. Следователно то отчита плана, както ако той беше план с дефинирани вноски. Оценката на финансирането не на базата на МСС 19 показва недостиг в плана в размер на 100 милиона. По силата на договор планът е приел схема на вноски от участващите в него работодатели, при която недостигът се елиминира през следващите пет години. Общите вноски на предприятието по силата на договора възлизат на 8 милиона.

Предприятието признава задължение за вноските, коригирано за отразяване на стойността на парите във времето, и разход в същия размер в текущата печалба или загуба.

32Б. МСС 37 Провизии, условни пасиви и условни активи изисква предприятието да признае или да оповести информация относно определени условни задължения. В контекста на план на множество работодатели условно задължение може да възникне например при:

а) актюерски загуби, свързани с други участващи предприятия, понеже всяко предприятие, което участва в план на множество работодатели, споделя актюерските рискове на всяко от другите участващи предприятия; или

б) всяка отговорност съгласно условията на даден план да се финансира всеки недостиг по него, ако други предприятия прекратят участието си.

33. Плановете на множество работодатели се различават от групово администрираните планове. Групово администрираният план е просто съвкупност от планове на отделни работодатели, съчетани така, че да позволят на участващите работодатели да обединят своите активи за целите на инвестирането и да намалят разходите за управление на инвестициите и административните разходи, но исканията, които могат да се предявят на отделните работодатели, са ограничени само до доходите на техните собствени наети лица. Групово администрираните планове не пораждат особени счетоводни проблеми, тъй като информацията е налична, за да се позволи те да бъдат третирани по същия начин както всеки друг план на един работодател, а и тъй като такива планове не излагат участващите предприятия на актюерски рискове, свързани с настоящи и бивши наети лица на други предприятия. Определенията в настоящия стандарт изискват предприятието да класифицира групово администрираните планове като планове с дефинирани вноски или като планове с дефинирани доходи в зависимост от условията на плана (включително всяко конструктивно задължение, което е извън формалните условия).

Планове с дефинирани доходи, при които се споделят рискове между различни предприятия под общ контрол

34. Плановете с дефинирани доходи, при които се споделят рискове между различни предприятия под общ контрол, например компания майка и нейните дъщерни предприятия, не са планове на множество работодатели.

34А. Предприятието, участващо в такъв план, следва да получи информация за плана като цяло, оценен в съответствие с МСС 19 на база предположения, които са приложими за плана като цяло. Ако е налице договорно споразумение или заявена политика за начисляване на нетните разходи за дефинирани доходи за плана като цяло, оценени в съответствие с МСС 19 от отделните предприятия от групата, в отделните или индивидуалните си финансови отчети предприятието признава така начислените нетни разходи за дефинирани доходи. Ако не съществува такова споразумение или политика, нетните разходи за дефинирани доходи се признават в отделните или индивидуалните финансови отчети на онова предприятие от групата, което е работодателят, законно финансиращ плана. В отделните или индивидуалните си финансови отчети другите предприятия от групата признават разход, равен на дължимата от тях вноска за периода.

34Б. Участието в такъв план представлява сделка със свързани лица за всяко отделно предприятие в групата. Следователно в отделните или индивидуалните си финансови отчети предприятието прави следните оповестявания:

а) договорното споразумение или заявена политика за начисляване на нетните разходи за дефинирани доходи или факта, че няма такава политика;

б) политиката за определяне на вноската, която трябва да бъде платена от предприятието;

в) ако предприятието отчита разпределение на нетните разходи за дефинирани доходи в съответствие с параграф 34А, пълната информация за плана като цяло в съответствие с параграфи 120—121;

г) ако предприятието отчита платимата за периода вноска в съответствие с параграф 34А, пълната информация за плана като цяло, която се изисква в съответствие с параграф 120А, букви б)—д), й), н), о), р) и параграф 121. Другите оповестявания, изисквани по параграф 120А, не са приложими.

35. [Заличен] Държавни планове

36. Предприятието отчита един държавен план по същия начин както план на множество работодатели (вж. параграфи 29 и 30).

37. Държавните планове са създадени по силата на законодателството, за да обхванат всички предприятия (или всички предприятия от дадена категория, например дадена промишленост) и се ръководят от националната или местната власт или от друг орган (например автономна агенция, създадена конкретно за тази цел), който не е обект на контрол или влияние от страна на отчитащото се предприятие. Някои планове, създадени от дадено предприятие, осигуряват както задължителни доходи, които заместват доходите, които иначе биха били обхванати от държавния план, така и допълнителни доброволни доходи. Такива планове не са държавни планове.

38. Държавните планове се характеризират по своята същност като планове с дефинирани доходи или планове с дефинирани вноски в зависимост от задължението на предприятието по плана. Много държавни планове се финансират на „разходопокривна" база: вноските са определени на ниво, за което се очаква да бъде достатъчно за изплащане на необходимите доходи, които стават изискуеми през същия период; бъдещите доходи, заработени през текущия период, ще бъдат изплащани от бъдещи вноски. Въпреки това при повечето държавни планове за предприятието не съществува правно или конструктивно задължение да изплаща тези бъдещи доходи: неговото единствено задължение е да плаща вноските, когато станат дължими, и ако предприятието престане да наема членове на държавния план, за същото няма да съществува задължение да изплаща доходите, заработени от собствените му наети лица през предходни години. Поради тази причина държавните планове обикновено са планове с дефинирани вноски. Обаче в редките случаи, когато един държавен план представлява план с дефинирани доходи, предприятието прилага изискванията, посочени в параграфи 29 и 30.

Застраховани доходи

39. Предприятието може да плаща застрахователни премии за финансиране на план за доходи след напускане. Предприятието третира един такъв план като план с дефинирани вноски, освен ако то ще има (или директно, или индиректно чрез плана) правно или конструктивно задължение или да:

а) плаща доходите на наетите лица директно, когато те станат изискуеми; или

б) плаща допълнителни суми, ако застрахователят не изплаща всички бъдещи доходи на наетите лица, свързани с трудовия стаж на същите за текущия и миналите периоди.

Ако предприятието се ангажира с такова правно или конструктивно задължение, същото третира плана като план с дефинирани доходи.

40. Не е задължително доходите, обезпечени от застрахователен договор, да имат директна или автоматична връзка със задължението на предприятието за изплащане на доходи на наетите лица. Плановете за доходи след напускане, които включват застрахователни договори, са обект на същото разграничение между счетоводното отчитане и финансирането, както и при другите финансирани планове.

41. Когато предприятието финансира задължение за изплащане на доходи след напускане чрез вноски по застрахователна полица, според която предприятието (или директно, индиректно чрез плана, посредством механизма за определяне на бъдещи премии, или посредством взаимоотношение на свързано лице със застрахователя) запазва правно или конструктивно задължение, плащането на премиите не се равнява на споразумение за дефинирани вноски. Следователно предприятието:

а) отчита счетоводно квалифицирана застрахователна полица като актив на плана (вж. параграф 7); и

б) признава други застрахователни полици като права за възстановяване (ако тези полици отговарят на критериите по параграф 104А).

42. Когато застрахователната полица е на името на определен участник в плана или на група участници в плана и предприятието няма никакво правно или конструктивно задължение да покрива каквито и да било загуби по полицата, то предприятието няма задължение да изплаща доходи на наетите лица, а застрахователят носи единствен отговорността за изплащането на тези доходи. Плащането на фиксирани премии съгласно такива договори представлява по своята същност по-скоро уреждане на задължението по изплащане на доходи на наетите лица, отколкото инвестиция за посрещане на това задължение. Следователно предприятието вече няма актив или задължение. Поради това то третира такива плащания като вноски по план с дефинирани вноски.

ДОХОДИ СЛЕД НАПУСКАНЕ: ПЛАНОВЕ С ДЕФИНИРАНИ ВНОСКИ

43. Счетоводното отчитане на плановете с дефинирани вноски е пряко, понеже задължението на отчитащото се предприятие за всеки период се определя от размера на сумите, които трябва да се внесат за този период. Следователно не се изискват актюерски предположения за оценяването на задължението или на разхода и не съществува възможност за каквито и да било актюерски печалби или загуби. Също така задълженията се измерват на недисконтирана база, освен в случаите, когато същите не са напълно изискуеми в рамките на дванадесет месеца след края на периода, в който наетите лица са положили свързания с тях труд.

Признаване и оценяване

44. Когато наето лице е положило труд за дадено предприятие през определен период, предприятието признава дължимите вноски по плана с дефинирани вноски в замяна на този положен труд:

а) като задължение (начислен разход) след приспадане на всички вече платени вноски. Ако вече платената вноска надвишава дължимата вноска за положения труд преди датата на баланса, предприятието признава това превишение като актив (предплатен разход) до степента, до която това авансово плащане ще доведе например до намаление на бъдещи плащания или възстановяване на парични средства; и

б) като разход, освен ако друг стандарт не изисква или позволява включването на вноската в стойността на даден актив (вж. например МСС 2 Материални запаси и МСС 16 Имоти, машини и съоръжения).

45. Когато вноските по плана с дефинирани вноски не са изцяло дължими в рамките на дванадесет месеца след края на периода, в който наетите лица са положили свързания с тях труд, тези вноски следва да бъдат дисконтирани, като се използва дисконтовият процент, посочен в параграф 78.

Оповестяване

46. Предприятието оповестява сумата, призната като разход по плановете с дефинирани вноски.

47. Когато се изисква от МСС 24, предприятието оповестява информация относно вноските по планове с дефинирани вноски за ключовия ръководен персонал.

ДОХОДИ СЛЕД НАПУСКАНЕ: ПЛАНОВЕ С ДЕФИНИРАНИ ДОХОДИ

48. Счетоводното отчитане на плановете с дефинирани доходи е сложно, понеже са необходими актюерски предположения за оценяването на задължението и разхода и съществува възможност за възникване на актюерски печалби и загуби. Освен това задълженията се оценяват на дисконтирана база, понеже е възможно те да бъдат уредени много години след положения за тях труд от страна на наетите лица.

Признаване и оценяване

49. Плановете с дефинирани доходи могат да бъдат нефинансирани или могат да бъдат изцяло или частично финансирани от вноските на предприятието и понякога на неговите наети лица в отделно предприятие или фонд, който юридически е отделен от отчитащото се предприятие и от който фонд се изплащат доходите на наетите лица. Изплащането на финансирани по план доходи, когато те станат изискуеми, зависи не само от финансовото състояние и резултатите от инвестициите на фонда, но също така и от способността (и желанието) на предприятието да попълни всеки недостиг в активите на фонда. Следователно по същество предприятието поема актюерските и инвестиционните рискове, свързани с плана. Следователно признатите разходи по план с дефинирани доходи не са непременно равни на сумата на дължимите за периода вноски.

50. Счетоводното отчитане в предприятието на планове с дефинирани доходи включва следните стъпки:

а) използване на актюерски техники за изготвяне на надеждна приблизителна оценка за размера на доходите, които наетите лица са заработили в замяна на положения от тях труд през текущия и предходните периоди. Това налага предприятието да определи каква част от доходите се отнасят за текущия период и каква част — за предходни периоди (вж. параграфи 67—71) и да направи приблизителна оценка (актюерски предположения) относно демографските променливи (като текучество и смъртност на наетите лица) и финансовите променливи (като бъдещо нарастване на заплатите и разходи за медицинско обслужване), които ще повлияят върху стойността на доходите (вж. параграфи 72—91);

б) дисконтиране на тези доходи, като се използва кредитният метод на прогнозираните единици, с цел определяне на настоящата стойност на задължението по изплащане на дефинирани доходи, както и на разходите за текущ трудов стаж (вж. параграфи 64—66);

в) определяне на справедливата стойност на всички активи на плана (вж. параграфи 102—104);

г) определяне на общата сума на актюерските печалби и загуби, както и на размера на тези актюерски печалби и загуби, който следва да бъде признат (вж. параграфи 92—95);

д) когато планът се въвежда първоначално или е изменен, определяне на възникващите разходи за минал трудов стаж (вж. параграфи 96—101); и

е) когато планът е бил съкратен или уреден, определяне на получената като резултат печалба или загуба (вж. параграфи 109—115).

Когато предприятието има повече от един план с дефинирани доходи, същото прилага тези процедури за всеки съществен план поотделно.

51. В някои случаи приблизителните оценки, осреднените величини и компютърните модели могат да осигурят надеждна приблизителност на детайлните изчисления, пояснени в настоящия стандарт.

Счетоводно отчитане на конструктивно задължение

52. Предприятието отчита не само своето правно задължение съгласно формалните условия на план с дефинирани доходи, но също така и всички конструктивни задължения, които възникват вследствие на неформалната практика на предприятието. Неформално възприетата практика поражда конструктивно задължение, когато предприятието няма

реална алтернатива, освен да изплати доходи на наетите лица. Пример за конструктивно задължение е когато промяна в неформално възприетата практика на предприятието би причинила неприемлива вреда във взаимоотношенията на същото с неговите наети лица.

53. Формалните условия на план с дефинирани доходи може да позволяват на предприятието да прекрати своето задължение по плана. Въпреки това за предприятието обикновено е трудно да отмени плана, ако иска да задържи наетите лица. Следователно при отсъствие на доказателство за противното счетоводното отчитане на доходите след напускане предполага, че предприятието, което текущо обещава такива доходи, ще продължи да прави това през оставащия трудов стаж на наетите лица.

Баланс

54. Сумата, призната като задължение по изплащане на дефинирани доходи, представлява нетния сбор от следните суми:

а) настоящата стойност на задължението по изплащане на дефинирани доходи към датата на баланса (вж. параграф 64);

б) плюс всички актюерски печалби (намалени с всички актюерски загуби), непризнати поради прилагане на третирането, изложено в параграфи 92 и 93;

в) минус всички разходи за минал трудов стаж, които още не са признати (вж. параграф 96);

г) минус справедливата стойност към датата на баланса на активите на плана (ако има такива), от които задълженията ще бъдат уредени директно (вж. параграфи 102—104).

55. Настоящата стойност на задължението по изплащане на дефинирани доходи представлява брутното задължение преди приспадане на справедливата стойност на всички активи на плана.

56. Предприятието определя настоящата стойност на задълженията по изплащане на дефинирани доходи, както и справедливата стойност на всички активи на плана достатъчно редовно, така че сумите, признати във финансовите отчети, да не се различават съществено от тези, които ще бъдат определени към датата на баланса.

57. Настоящият стандарт насърчава, но не изисква предприятието да привлече квалифициран актюер при оценяването на всички съществени задължения за доходи след напускане. Поради практически съображения предприятието може да изиска от квалифициран актюер да извърши подробна оценка на задължението преди датата на баланса. Въпреки това резултатите от тази оценка се актуализират по повод на всички съществени сделки и други съществени изменения в обстоятелствата (включително изменения в пазарните цени и лихвените проценти) до датата на баланса.

58. Сумата, определена съгласно изискванията на параграф 54, може да бъде отрицателна (актив). Предприятието оценява получения актив на по-ниската от:

а) сумата, определена съгласно изискванията на параграф 54; и

б) сбора на:

i) всички кумулативни непризнати нетни актюерски загуби и разходи за минал трудов стаж (вж. параграфи 92, 93 и 96); и

ii) настоящата стойност на всички налични икономически изгоди под формата на възстановени от плана средства или бъдещи намаления на вноските по плана; сегашната стойност на тези икономически изгоди трябва да бъде определена с помощта на дисконтовия процент, посочен в параграф 78.

58А. Прилагането на параграф 58 не води до признаване на печалба единствено в резултат на актюерска загуба или разходи за минал трудов стаж през текущия период, или до загуба, която се признава единствено в резултат на актюерска печалба през текущия период. Следователно в съответствие с параграф 54 предприятието незабавно признава посочените по-долу суми до степента, в която те възникват, докато активът по дефинирани доходи се признава в съответствие с параграф 58, буква б):

а) нетните актюерски загуби от текущия период и разходите за минал трудов стаж от текущия период до степента, в която те надвишават всяко намаление на настоящата стойност на икономическите изгоди, посочени в параграф 58, буква б), подточка ii). Ако няма промяна или има увеличение на настоящата стойност на икономическите изгоди, пълната сума на нетните актюерски загуби от текущия период и разходите за минал трудов стаж от текущия период незабавно следва да бъде призната съгласно параграф 54;

б) нетните актюерски печалби от текущия период след приспадане на разходите за минал трудов стаж от текущия период до степента, в която те надвишават всяко увеличение на настоящата стойност на икономическите изгоди, посочени в параграф 58, буква б), подточка ii). Ако няма промяна или има намаление на настоящата стойност на икономическите изгоди, пълната сума на нетните актюерски печалби от текущия период, след приспадане на разходите за минал трудов стаж от текущия период, незабавно следва да бъде призната съгласно параграф 54.

План с дефинирани доходи има следните характеристики:

Настояща стойност на задължението

1 100

Справедлива стойност на активите на плана

(1 190) (90)

Непризнати актюерски загуби

(110)

Непризнати разходи за минал трудов стаж

(70)

Непризнато увеличение на задължението от първоначалното прилагане на стандарта съгласно параграф 155, буква б)

(50)

Отрицателна стойност, определена съгласно параграф 54

(320)

Настояща стойност на съществуващите бъдещи възстановявания на средства и намаления на бъдещи вноски

90

Ограничението съгласно параграф 58, буква б) се изчислява, както следва:

Непризнати актюерски загуби

110

Непризнати разходи за минал трудов стаж

70

Настояща стойност на съществуващите бъдещи възстановявания на средства и намаления на бъдещите вноски

90

Ограничение

270

270 е по-малко от 320. Следователно предприятието признава актив в размер на 270 и оповестява, че ограничението е намалило балансовата сума на актива с 50 единици (вж. параграф 120А, буква е), подточка iii).

(1) Излишък е превишение на справедливата стойност на активите на плана над настоящата стойност на задължение по изплащане на дефинирани доходи.

58Б. Параграф 58А е приложим за дадено предприятие единствено ако то разполага, в началото или в края на счетоводния период, с излишък (1) по план с дефинирани доходи и то не може въз основа на съществуващите условия на плана да си възстанови изцяло този излишък чрез възстановявания на средства или намаления на бъдещите вноски. В такива случаи разходите за минал трудов стаж и актюерските загуби, които възникват през периода, чието признаване е отсрочено съгласно параграф 54, ще увеличат посочената в параграф 58, буква б), подточка i) сума. Ако това увеличение не бъде компенсирано със същото намаление на настоящата стойност на икономическите изгоди, които отговарят на изискванията за признаване съгласно параграф 58, буква б), подточка ii), ще е налице увеличение в нетната обща сума, посочена в параграф 58, буква б), и съответно, признатата печалба. Параграф 58А забранява признаването на печалба при тези обстоятелства. Обратен ефект възниква по отношение на актюерските печалби, които възникват през периода, чието признаване е отсрочено съгласно параграф 54, до степента, до която актюерските печалби намаляват кумулативните непризнати актюерски загуби. Параграф 58А забранява признаването на загуба при тези обстоятелства. За примери за прилагането на настоящия параграф вж. допълнение В.

59. Актив може да възникне, когато един план с дефинирани доходи е бил финансиран повече от необходимото или в определени случаи, когато се признават актюерски печалби. В такива случаи предприятието признава актив, защото:

а) то контролира ресурс, който представлява възможността да се използва излишъка за получаване на бъдещи ползи;

б) този контрол е резултат от минали събития (вноски, платени от предприятието, и положен труд от наетото лице); и

в) то разполага с бъдещи икономически изгоди под формата на намаление на бъдещи вноски или възстановяване на парични средства директно в негова полза или индиректно в полза на друг план с недостиг.

60. Ограничението в параграф 58, буква б) не отменя отложеното признаване на определени актюерски загуби (вж. параграфи 92 и 93) и определени разходи за минал трудов стаж (вж. параграф 96), различни от посочените в параграф 58 А. Обаче това ограничение има предимство над преходната опция в параграф 155, буква б). Параграф 120А, буква е), подточка iii) изисква предприятието да оповести всички суми, непризнати като актив, заради ограничението в параграф 58, буква б).

Пример, илюстриращ параграф 60

Печалба или загуба за периода

61. Предприятието признава нетния сбор на следните суми в печалбата или загубата за периода, освен в случаите, когато друг стандарт изисква или разрешава тяхното включване в цената на придобиване (себестойността) на актив:

а) разходите за текущ трудов стаж (вж. параграфи 63—91);

б) разходите за лихви (нарастването на стойността на дохода на наетите лица — бел. ред.) (вж. параграф 82);

в) очакваната възвръщаемост от активите на всеки план за доходи на наети лица (вж. параграфи 105—107) и от всички права за възстановяване (вж. параграф 104А);

г) актюерските печалби и загуби, както това се изиска в съответствие със счетоводната политика на предприятието (вж. параграфи 92 и 93Г);

д) разходите за минал трудов стаж (вж. параграф 96);

е) ефектът от всякакви съкращения или уреждания (вж. параграфи 109 и 110); и

ж) ефектът от ограничението в параграф 58, буква б), освен ако не е признат извън печалбата или загубата в съответствие с параграф 93 В.

62. Други стандарти изискват включването на определени разходи за доходи на наети лица в цената на придобиване (себестойността) на активи като материални запаси или имоти, машини, съоръжения и оборудване (вж. МСС 2 Материални запаси и МСС 16 Имоти, машини и съоръжения). Всички разходи за доходи след напускане, включени в цената на придобиване (себестойността) на такива активи, обхващат приложимата част от компонентите, изброени в параграф 61.

Признаване и оценяване: настояща стойност на задължения по изплащане на дефинирани доходи и разходи за текущ трудов стаж

63. Крайната стойност на плана с дефинирани доходи може да бъде повлияна от много променливи, като окончателни заплати, текучество и смъртност на наетите лица, тенденции в разходите за медицинско обслужване, и за финансираните планове — доходите от инвестирането на активите на плана. Крайната стойност на плана е несигурна и тази несигурност е вероятно да продължи за дълъг период от време. За да се оцени настоящата стойност на задълженията по изплащане на доходи след напускане, както и на свързаните с тях разходи за текущ трудов стаж, е необходимо да се:

а) приложи актюерски метод на оценка (вж. параграфи 64—66);

б) отнесат доходите по периоди от трудовия стаж (вж. параграфи 67—71); и

в) направят актюерски предположения (вж. параграфи 72—91).

Актюерски метод на оценка

64. Предприятието използва кредитния метод на прогнозираните единици за определяне на настоящата стойност на своите задължения по изплащане на дефинирани доходи и свързаните с тях разходи за текущ трудов стаж, както и където е приложимо, разходи за минал трудов стаж.

65. Кредитният метод на прогнозираните единици (понякога познат като метод на начисляваните доходи пропорционално на трудовия стаж или като метод на съотношението доходи/години трудов стаж) разглежда всеки период от трудовия стаж като пораждащ допълнителна единица право на доходи (вж. параграфи 67—71) и оценява всяка такава единица поотделно, за да се достигне окончателното задължение (вж. параграфи 72—91).

Пример, илюстриращ параграф 65

При прекратяване на трудовата заетост на дадено лице е платима като доход еднократна обща сума, която е равна на 1 % от последната му заплата за всяка година от трудовия стаж. Заплатата през първата година е 10 000 и се приема, че тя ще нараства със 7 % (капитализирано) всяка година. Използваният дисконтов процент е 10 % годишно. Таблицата по-долу показва как се формира задължението за едно наето лице, което се очаква да напусне в края на петата година, като се приема, че няма изменения в актюерските предположения. За опростяване в този пример се игнорират допълнителните корекции, необходими за отразяването на вероятността наетото лице да напусне предприятието на по-ранна или по-късна дата.

Година

1

2

3

4

5

Доходи, приписани на:

         

- предходни години

131

262

393

524

- текуща година (1 % от последната заплата)

131

131

131

131

131

- текуща и предходни години

131

262

393

524

655

Начално задължение

-

89

196

324

476

Лихва в размер 10 %

-

9

20

33

48

Разходи
по текущия трудов стаж

89

98

108

119

131

Крайно задължение

89

196

324

476

655

Забележки:

1. Началното задължение представлява настоящата стойност на доходите, отнасящи се за предходни години.

2. Разходите за текущ трудов стаж представляват настоящата стойност на доходите, отнасящи се за текущата година.

3. Крайното задължение представлява настоящата стойност на доходите, отнасящи се за текущата и предходните години.

66. Предприятието дисконтира цялата сума на задължението по изплащане на доходи след напускане, дори ако част от задължението става изискуемо в рамките на дванадесет месеца след датата на баланса.

Отнасяне на доходите на наетите лица по периоди на трудов стаж

67. При определяне на настоящата стойност на своето задължение по изплащане на дефинирани доходи и свързаните с него разходи за текущ трудов стаж и където е приложимо, разходите за минал трудов стаж, предприятието отнася доходите по периоди на трудовия стаж съгласно формулата за доходите на плана. Обаче ако трудовият стаж на наетото лице е в по-късните години и това води до съществено по-високо ниво на доходи, отколкото трудовия стаж в по-ранните години, предприятието отнася доходите на линейна база от:

а) най-ранната датата, от която трудовият стаж на наетото лице води до доходи по този план (без значение дали доходите са зависими от по-нататъшния трудов стаж); до

б) датата, от която по-нататъшният трудов стаж на наетото лице не води до съществена сума от по-нататъшни доходи по този план, освен при по-нататъшни повишения на заплатите.

68. Кредитният метод на прогнозираните единици изисква предприятието да отнесе доход към текущия период (с цел определяне на разходите за текущ трудов стаж) и към текущия и предходните периоди (с цел определяне на настоящата стойност на задълженията по изплащане на дефинирани доходи). Предприятието отнася доход за тези периоди, през които възниква задължението по осигуряване на доходи след напускане. Това задължение възниква при полагането на труд от страна на наетите лица в замяна на доходи след напускане, които предприятието очаква да изплати през бъдещи отчетни периоди. Актюерските техники позволяват на предприятието да оцени това задължение с достатъчна надеждност, за да бъде оправдано признаването на задължение.

Пример, илюстриращ параграф 68

1. План с дефинирани доходи осигурява доход под формата на еднократна обща сума от 100 единици, платими при пенсиониране за всяка година прослужен трудов стаж.

Доходът от 100 единици се отнася за всяка година. Разходите за текущ трудов стаж представляват настоящата стойност на 100 единици, умножена по броя на годините прослужен трудов стаж до датата на баланса.

Ако доходът е платим в момента, когато наетото лице напуска предприятието, разходите за текущ трудов стаж и настоящата стойност на задължението по изплащане на дефинирани доходи отразяват датата, на която наетото лице се очаква да напусне. По този начин, поради ефекта на дисконтирането, тези суми са по-малки от сумите, които биха били определени, ако наетото лице напусне на датата на баланса.

2. План осигурява месечна пенсия в размер на 0,2 % от последната заплата за всяка година прослужен трудов стаж. Пенсията е платима след навършване на 65-годишна възраст.

Доход, равен на настоящата стойност към очакваната дата на пенсиониране на месечна пенсия в размер на 0,2 % от предвижданата последна заплата и платим от предвижданата дата на пенсиониране до очакваната дата на смърт, се отнася за всяка година от трудовия стаж. Разходите за текущ трудов стаж представляват настоящата стойност на този доход. Настоящата стойност на задължението по изплащане на дефинирани доходи е равна на настоящата стойност на месечните плащания на пенсия в размер на 0,2 % от последната заплата, умножени по броя на годините на трудовия стаж до датата на баланса. Разходите за текущ трудов стаж и настоящата стойност на задължението по изплащане на дефинирани доходи се дисконтират, понеже изплащането на пенсия започва при навършване на 65-годишна възраст.

Годцна

Разходи за текущ трудов стаж

1

89

2

98

3

108

4

119

5

131

Крайно задължение

89

196

324

476

655

69. Трудовият стаж на наетите лица поражда задължение съгласно плана с дефинирани доходи, дори ако доходите са зависими от полагане на труд в бъдеще (с други думи те не са безусловно придобити). Трудовият стаж на наетите лица преди датата на безусловно придобиване на правото поражда конструктивно задължение, понеже на датата на всеки следващ баланс размерът на бъдещия трудов стаж, който наетото лице ще трябва да отработи, преди да получи право на доходи, намалява. При оценяването на своето задължение по изплащане на дефинирани доходи предприятието отчита вероятността някои от наетите лица да не отговорят на изискванията за безусловно придобиване на права. Аналогично, въпреки че някои доходи след напускане, например доходи за медицинско обслужване след напускане, стават платими само ако възникне точно определено събитие, когато наетото лице вече не е на работа, задължението възниква, когато то полага труд и придобива стаж, който ще му осигури право на доходи, ако възникне даденото събитие. Вероятността, че даденото събитие ще възникне, влияе на оценяването на задължението, но не определя дали задължението съществува.

Примери, илюстриращи параграф 69

1. План изплаща доход от 100 единици за всяка година трудов стаж. Правото на доходите се придобива безусловно след десет години трудов стаж.

Доход от 100 единици се отнася за всяка година. През всяка от първите десет години разходите за текущ трудов стаж и сегашната стойност на задължението отразяват вероятността, че някое от наетите лица може да не достигне десетте години трудов стаж.

2. План изплаща доход от 100 единици за всяка година трудов стаж, без да се включва трудовият стаж преди навършване на 25-годишна възраст. Безусловните права върху доходите се получават незабавно.

За трудовия стаж до 25-годишна възраст не се отнасят никакви доходи, понеже трудовият стаж преди тази възраст не води до доходи (условни или безусловни). Доход от 100 единици се отнася за всяка следваща година.

70. Задължението се увеличава до датата, когато по-нататъшният трудов стаж на наетото лице не води до съществено изменение на по-нататъшните доходи. Следователно всички доходи се отнасят за периодите, завършващи на или преди тази дата. Доходите се отнасят по отделни счетоводни периоди съгласно формулата за доходи по плана. Обаче ако трудовият стаж на наетото лице в по-късни години води до съществено по-високо ниво на доходи, отколкото трудовият му стаж в по-ранните години, предприятието отнася доходите на линейна база до датата, когато понататъшният трудов стаж на наетото лице не води до съществена сума от по-нататъшни доходи. Това е така, защото трудовият стаж на наетото лице през целия период накрая води до по-високо ниво на доходи.

Примери, илюстриращи параграф 70

1. План изплаща доход под формата на еднократна обща сума в размер на 1 000 единици, правата по който се придобиват след десет години трудов стаж. Планът не осигурява по-нататъшни доходи за следващите години на трудовия стаж.

Доход от 100 единици (1 000 делено на десет) се отнася за всяка от първите десет години. Разходите за текущ трудов стаж през всяка от първите десет години отразяват вероятността, че наетото лице може да не достигне десетте години трудов стаж. За следващите години не се отнасят доходи.

2. План изплаща еднократна обща сума като пенсионен доход в размер на 2 000 единици на всички наети лица от персонала, които са все още на служба на 55-годишна възраст, след като имат 20 години трудов стаж, или които са все още на служба на 65-годишна възраст независимо от продължителността на техния трудов стаж.

За наетите лица, които идват на служба преди 35-годишна възраст, трудовият стаж: първо носи доходи съгласно плана на възраст 35 години (наето лице може да напусне на възраст 30 години и да се върне на 33-годишна възраст, без това да се отрази на размера или времето на доходите). Тези доходи са зависими от по-нататъшния трудов стаж. Също така трудовият стаж след 55-годишна възраст не води до съществена сума от по-нататъшни доходи. За тези наети лица предприятието отнася доход в размер на 100 единици (2 000 делено на 20) за всяка година от 35- до 55-годишна възраст.

За наетите лица, които започват работа между 35- и 45-годишна възраст, трудовият стаж над двадесет години няма да доведе до съществена сума от по-нататъшни доходи. За тези наети лица предприятието отнася доход в размер на 100 единици (2 000 делено на 20) за всяка година от първите двадесет.

За наето лице, което започва работа на 55-годишна възраст, трудовият стаж над десет години няма да доведе до съществена сума от по-нататъшни доходи. За такова наето лице предприятието отнася доход в размер на 200 единици (2 000 делено на 10) за всяка година от първите двадесет.

За всички наети лица разходите за текущ трудов стаж и настоящата стойност на задължението отразяват вероятността наетото лице да не натрупа необходимия трудов стаж.

3. Програма за медицинско обслужване след напускане възстановява 40 % от разходите на наетото лице за медицинско обслужване след напускане, ако то напусне (излезе в пенсия — бел. ред.) след повече от десет и по-малко от двадесет години трудов стаж и 50 % от тези разходи, ако наетото лице напусне след двадесет или повече години трудов стаж.

Съгласно формулата за доходи по плана предприятието отнася 4 % от настоящата стойност на очакваните разходи за медицинско обслужване (40 % делено на десет) за всяка от първите десет години и 1 % (10 % делено на десет) за всяка от вторите десет години. Разходите за текущ трудов стаж през всяка година отразяват вероятността наетото лице да не натрупа необходимия трудов стаж, за да получи част от или всички доходи. За наетите лица, за които се очаква да напуснат в рамките на десет години, не се отнасят доходи.

4. Програма за медицинско обслужване след напускане възстановява 10 % от разходите на наетото лице за медицинско обслужване след напускане, ако то напусне предприятието след повече от десет и по-малко от двадесет години трудов стаж и 50 % от тези разходи, ако наетото лице напусне след двадесет или повече години трудов стаж.

Трудовият стаж в по-късните години води до съществено по-високо ниво на доходите, отколкото този през по-ранните години. Следователно за наетите лица, за които се очаква да напуснат след двадесет или повече години, предприятието отнася доходи на линейна база съгласно параграф 68. Трудовият стаж над двадесет години не води до съществена сума в по-нататъшните доходи. Следователно доходът, отнесен за всяка от първите двадесет години, е равен на 2,5 % от настоящата стойност на очакваните разходи за медицинско обслужване (50 % делено на двадесет).

За наетите лица, за които се очаква да напуснат след десет до двадесет години, доходът, отнесен за всяка от първите десет години, е равен на 1 % от настоящата стойност на очакваните разходи за медицинско обслужване. За тези наети лица не се отнася доход за трудовия стаж между края на десетата година и очакваната дата на напускане.

За наетите лица, за които се очаква да напуснат в рамките на десет години, не се отнасят доходи.

71. Когато размерът на дохода е постоянен процент от последната заплата за всяка година прослужен трудов стаж, бъдещите увеличения на заплатата ще се отразят на размера на необходимата сума за уреждане на задължението, което съществува по повод на трудовия стаж преди датата на баланса, но не създават допълнително задължение. Следователно:

а) за целите на параграф 67, буква б) увеличенията на заплатата не водят до допълнителни доходи, въпреки че размерът на доходите зависи от последната заплата; и

б) размерът на дохода, отнесен за всеки период, е постоянен процент от заплатата, с която е обвързан този доход. Пример, илюстриращ параграф 71

Наети лица от персонала имат право на доход в размер на 3 % от последната заплата за всяка година прослужен трудов стаж преди 55-годишна възраст.

За всяка година до 55-годишна възраст се отнася доход в размер на 3 % от очакваната последна заплата. Това е датата, след която по-нататъшният трудов стаж на наетото лице не води до съществена сума от по-нататъшни доходи по плана. За трудовия стаж след тази възраст не се отнасят доходи.

Актюерски предположения

72. Актюерските предположения следва да бъдат непредубедени и взаимно съвместими.

73. Актюерските предположения представляват за предприятието най-добрата приблизителна оценка на променливите, които определят крайната стойност на осигуряваните доходи след напускане. Актюерските предположения обхващат:

а) демографски предположения относно бъдещите характеристики на настоящите и бившите наети лица (и лицата на тяхна издръжка), които отговарят на изискванията за получаване на доходи. Демографските предположения третират такива въпроси като:

i) смъртност както по време на трудовото правоотношение, така и след това;

ii) темп на текучеството на наетите лица, нетрудоспособност и преждевременно пенсиониране;

iii) процент на членовете по плана с лица на тяхна издръжка, които също отговарят на изискванията за получаване на доходи; и

iv) размер на исковете по плановете за медицинско обслужване; и

б) финансови предположения, третиращи такива въпроси като:

i) дисконтов процент (вж. параграфи 78—82);

ii) нива на бъдещи заплати и доходи (вж. параграфи 83—87);

iii) в случаите на доходи под формата на медицинско обслужване, разходите за бъдещо медицинско обслужване, включително, където е съществена, стойността на администрирането на исковете и на изплащането на доходите (вж. параграфи 88 —91); и

iv) очакваната норма на възвръщаемост от активите на плана (вж. параграфи 105—107).

74. Актюерските предположения са непредубедени, ако те не са нито непредпазливи, нито прекалено консервативни.

75. Актюерските предположения са взаимно съвместими, ако те отразяват икономическите зависимости между факторите, като например инфлация, темп на увеличаване на заплатите, възвръщаемост от активите на плана и дисконтовите проценти. Например всички предположения, които са зависими от определено ниво на инфлация (като предположения относно лихвените равнища и увеличения на заплатите и доходите), във всеки даден бъдещ период предполагат едно и също ниво на инфлация за този период.

76. Предприятието определя дисконтовия процент и другите финансови предположения в номинално изражение, освен когато приблизителните оценки в реално изражение (коригирани с инфлацията) са по-надеждни, например в условията на свръхинфлационна икономика (вж. МСС 29 Финансово отчитане при свръхинфлационни икономики) или когато доходите са обвързани с индекси и съществува развит пазар на обвързани с индекси облигации в същата валута и срокове.

77. Финансовите предположения трябва да бъдат базирани на пазарните очаквания към датата на баланса за периода, през който следва да бъдат уредени задълженията.

Актюерски предположения: дисконтов процент

78. Процентът, използван за дисконтиране на задълженията за изплащане на доходи след напускане (както финансирани, така и нефинансирани), се определя в съответствие с пазарната доходност към датата на баланса на първокачествени корпоративни облигации. В страните, където не съществува силноразвит пазар на такива облигации, се използва пазарната доходност (към датата на баланса) на държавни облигации. Валутата и срокът на корпоративните или държавните облигации трябва да съответстват на валутата и очаквания срок на задълженията по изплащане на доходи след напускане.

79. Дисконтовият процент е актюерско предположение, което има значително отражение. Дисконтовият процент отразява стойността на парите във времето, но не и актюерския или инвестиционния риск. Нещо повече, той не отразява специфичния за предприятието кредитен риск, поеман от кредиторите на същото, нито пък риска, че бъдещето може да се различава от актюерските предположения.

80. Дисконтовият процент отразява предполагаемия момент на изплащане на доходите. На практика предприятието често постига това посредством прилагане на един-единствен среднопретеглен дисконтов процент, който отразява предполагаемия момент, размера на изплащаните доходи и валутата, в която тези доходи ще бъдат платени.

81. В някои случаи може да няма развит пазар на облигации с достатъчно дълг срок до падежа, който да съвпада с предвиждания падеж на всички плащания на доходи. В такива случаи предприятието използва текущите пазарни норми на доходност с подходящ срок, за да дисконтира плащанията, които са с по-кратък срок, и определя дисконтовия процент за плащанията с по-дълг срок до падежа чрез екстраполиране на текущите пазарни норми по кривата на доходността. Общата сума на настоящата стойност на задължението по изплащане на дефинирани доходи навярно няма да бъде особено чувствителна към дисконтовия процент, приложен върху частта от доходите, които са платими след последния падеж на наличните на пазара корпоративни или държавни облигации.

82. Разходите за лихви (нарастването на дохода на наетите лица) се изчисляват, като се умножи дисконтовият процент, както е определен в началото на периода, по настоящата стойност на задължението по изплащане на дефинирани доходи през този период, и се вземат предвид всички съществени промени на задължението. Настоящата стойност на задължението ще се различава от задължението, признато в баланса, понеже то е признато след приспадането на справедливата стойност на всички активи на плана и понеже някои актюерски печалби и загуби, както и някои разходи за минал трудов стаж, не се признават веднага. Наред с други аспекти, допълнение А илюстрира изчисляването на разходите за лихви.

Актюерски предположения: заплати, доходи и медицински разходи

83. Задълженията за изплащане на доходи след напускане се оценяват на база, която отразява:

а) предвижданите бъдещи увеличения на заплатите;

б) доходите, заложени в условията на плана (или тези, които са в резултат на конструктивно задължение, което е извън тези условия) към датата на баланса; и

в) предвижданите бъдещи изменения в нивото на всякакви държавни доходи, които оказват влияние върху доходите, платими съгласно плана с дефинирани доходи, ако и само ако или:

i) тези изменения са били законово постановени преди датата на баланса; или

ii) минало или друго надеждно доказателство показва, че тези държавни доходи ще се изменят по някакъв предвидим начин, например в съответствие с бъдещите изменения в общото ниво на цените или общото ниво на заплатите.

84. Приблизителните оценки на бъдещи увеличения на заплатите вземат предвид инфлацията, старшинството, повишенията и други важни съотносими фактори като търсене и предлагане на пазара на труда.

85. Ако формалните условия на даден план (или конструктивно задължение, което е извън тези условия) изискват предприятието да промени доходите в бъдещи периоди, оценяването на задължението отразява тези промени. Това е така, когато например:

а) предприятието има минал опит в повишаването на доходите, например за смекчаване на ефекта от инфлацията, и няма индикация, че тази практика ще се промени в бъдеще; или

б) актюерските печалби вече са били признати във финансовите отчети и предприятието е задължено или заради формалните условия на даден план (или конструктивно задължение, което е извън тези условия), или по закон да използва всеки излишък в плана за доходи на участниците в същия (вж. параграф 98, буква в).

86. Актюерските предположения не отразяват бъдещите изменения на доходите, които не са заложени във формалните условия на плана (или конструктивно задължение) към датата на баланса. Такива изменения ще повлияят върху:

а) разходите за минал трудов стаж до степента, в която те променят доходите за стажа преди изменението; и

б) разходите за текущ трудов стаж за периодите след изменението до степента, в която те променят доходите за стажа след изменението.

87. Някои доходи след напускане са обвързани с променливи като нивото на държавните доходи при пенсиониране или държавното здравеопазване. Оценяването на такива доходи отразява очакваните изменения в подобни променливи на база минал опит и други надеждни доказателства.

88. Предположенията относно разходите за медицинско обслужване вземат предвид предполагаемите бъдещи изменения в стойността на медицинските услуги в резултат както на инфлацията, така и на специфични промени в медицинските разходи.

89. Оценяването на доходите под формата на медицинско обслужване след напускане изисква предположения относно нивото и честотата на бъдещите искове, както и разходите по посрещането на тези искове. Предприятието оценява бъдещите медицински разходи на базата на исторически данни относно опита на самото предприятие, допълнени, където е необходимо, с исторически данни за други предприятия, застрахователни компании, доставчици на медицински услуги или други източници. Приблизителните оценки на бъдещите медицински разходи вземат под внимание ефекта от технологичния напредък, промените в използването на формите на здравеопазването или на моделите на обслужване и промените в здравното състояние на участниците в плана.

90. Нивото и честотата на исковете са особено чувствителни към възрастта, здравното състояние и пола на наетите лица (и лицата на тяхна издръжка) и могат да бъдат чувствителни към други фактори, като географско разположение. Следователно историческите данни се коригират до степента, до която демографското смесване на населението се различава от това, използвано за база при тяхното създаване. Корекции се внасят също така, когато е налице надеждно доказателство, че историческите тенденции няма да се запазят.

91. Някои планове за медицинско обслужване след напускане изискват наетите лица да правят вноски за медицинските разходи, обхванати от плана. Приблизителните оценки на бъдещите медицински разходи вземат предвид всички такива вноски, базирани на условията на плана към датата на баланса (или базирани на каквото и да било конструктивно задължение, което е извън тези условия). Промените в тези вноски от наетите лица влияят върху разходите за минал трудов стаж или, където е приложимо, на съкращенията. Разходите по посрещането на искове могат да бъдат намалени с доходи от държавата или други медицински учреждения (вж. параграф 83, буква в) и параграф 87).

Актюерски печалби и загуби

92. В съответствие с изискванията на параграф 54 при оценяването на своето задължение по изплащане на дефинирани доходи предприятието признава съгласно параграф 58А част (както е определено в параграф 93) от своите актюерски печалби и загуби като приход или разход, ако нетните кумулативни непризнати актюерски печалби и загуби в края на предходния отчетен период са превишавали по-голямото от:

а) 10 % от настоящата стойност на задълженията по изплащане на дефинирани доходи на тази дата (преди приспадане на активите на плана); и

б) 10 % от справедливата стойност на активите на плана към тази дата.

Тези ограничения се изчисляват и прилагат поотделно за всеки план с дефинирани доходи.

93. Частта от актюерските печалби или загуби, която се признава за всеки план с дефинирани доходи, е превишението, определено в съответствие с изискванията на параграф 92, разделено на очаквания средно оставащ брой години трудов стаж (заетост) на наетите лица, които участват в плана. Обаче предприятието може да възприеме всеки друг систематичен метод, който има като резултат ускорено признаване на актюерските печалби и загуби, при положение че същата тази база се използва както за печалбите, така и за загубите и базата се прилага последователно от период в период. Предприятието може да прилага такива систематични методи по отношение на актюерските печалби и загуби дори ако те попадат в ограниченията, посочени в параграф 92.

93А. Ако, както е позволено по параграф 93, предприятието възприеме политика за признаване на актюерските печалби и загуби в периода, в който те възникват, то може да ги признае извън печалбата или загубата за периода в съответствие с параграфи 93 Б—93 Г, при положение че то прави това за:

а) всички свои планове с дефинирани доходи; и

б) всички свои актюерски печалби и загуби.

93Б. Актюерските печалби и загуби, признати извън печалбата или загубата за периода, както това е позволено по параграф 93А, се представят в отчета за промените в собствения капитал, наречен „отчет за признатите приходи и разходи", включващ единствено посочените в параграф 96 от МСС 1 (както е преработен през 2003 г.) позиции. Предприятието не представя актюерските печалби и загуби в отчета за промените в собствения капитал във формата с колони, посочен в параграф 101 от МСС 1 или в друг формат, който включва посочените в параграф 97 от МСС 1 позиции.

93В. Предприятие, което признава актюерските печалби и загуби в съответствие с параграф 93А, признава също каквито и да било корекции, възникващи от ограничението в параграф 58, буква б), извън печалбата или загубата за периода в отчета за признатите приходи и разходи.

93Г. Актюерските печалби и загуби и корекциите, възникващи в резултат на ограничението по параграф 58, буква б), които са признати директно в отчета за признатите приходи и разходи, се признават незабавно в неразпределената печалба. Те не се признават в текущата печалба или загуба в следващ период.

94. Актюерските печалби и загуби могат да бъдат резултат от увеличения или намаления или в настоящата стойност на задължение по изплащане на дефинирани доходи, или в справедливата стойност на всички свързани с него активи на плана. Причините за актюерски печалби и загуби включват например:

а) неочаквано висока или ниска степен на текучество на наетите лица, преждевременно пенсиониране или смъртност, или увеличения на заплатите, на доходите (ако формалните или конструктивните условия на плана предвиждат инфлационни увеличения на доходите), или на медицинските разходи;

б) ефекта от промените в приблизителните оценки за бъдещо текучество на наетите лица, преждевременно пенсиониране или смъртност, или увеличения на заплатите, доходите (ако формалните или конструктивните условия на плана предвиждат инфлационни увеличения на доходите), или на медицинските разходи;

в) ефекта от промените в дисконтовия процент; и

г) разликите между фактическата и очакваната възвръщаемост на активите на плана за доходи на наети лица (вж. параграфи 105—107).

95. В дългосрочен аспект актюерските печалби и загуби могат да се компенсират взаимно. Следователно приблизителните оценки на задълженията по изплащане на доходи след напускане могат да се разглеждат като диапазон (или „коридор") около най-добрата приблизителна оценка. На предприятието е позволено, но от него не се изисква, да признае актюерски печалби и загуби, които попадат в рамките на този диапазон. Настоящият стандарт изисква предприятието да признава като минимум определена част от актюерските печалби и загуби, които попадат извън „коридора" от плюс или минус 10 %. (Наред с други аспекти допълнение А илюстрира третирането на актюерските печалби и загуби.) Стандартът също така позволява систематични методи за ускорено признаване, при положение че тези методи отговарят на условията, посочени в параграф 93. Такива позволени методи включват например незабавно признаване на всички актюерски печалби и загуби както във, така и извън рамките на „коридора". Параграф 155, буква б), подточка iii) обяснява нуждата да се взима под внимание всяка непризната част от преходното задължение при счетоводното отчитане на последващи актюерски печалби.

Разходи за минал трудов стаж

96. При оценяването на своето задължение по изплащане на дефинирани доходи в съответствие с параграф 54 предприятието признава съгласно параграф 58A разходите за минал трудов стаж като разход на линейна база за средния период, докато доходите станат безусловно придобити. До степента, в която доходите са вече безусловно придобити, незабавно след въвеждане или промени в план с дефинирани доходи, предприятието признава разхода за минал трудов стаж веднага.

97. Разходи за минал трудов стаж възникват, когато предприятието въвежда план с дефинирани доходи или променя платимите доходи по съществуващ такъв. Такива промени са в замяна на положения труд (прослужено време — бел. прев.) от наетите лица през периода, докато доходите, за които те се отнасят, станат безусловно придобити. Следователно разходите за минал трудов стаж се признават през този период независимо от факта, че разходите се отнасят за трудов стаж на наети лица през предходни периоди. Разходите за минал трудов стаж се измерват като изменение на задължението, произтичащо от промяната (вж. параграф 64).

Пример, илюстриращ параграф 97

Предприятие управлява пенсионен план, който осигурява пенсия в размер на 2 % от последната заплата за всяка година отработен трудов стаж. Правото на доходите се придобива безусловно след пет години трудов стаж. На 1 януари 20Х5 г. предприятието увеличава пенсията на 2,5 % от последната заплата за всяка година отработен трудов стаж, започвайки от 1 януари 20Х1 г. Към датата на увеличението настоящата стойност на допълнителните доходи за трудовия стаж от 1 януари 20Х1 г. до 1 януари 20Х5 г. е, както следва:

Наети лица с повече от пет години трудов стаж към 1.1.Х5 г. 150 Наети лица с по-малко от пет години трудов стаж към 1.1.Х5 г. (среден период до

безусловното получаване на правата: три години) 120

270

Предприятието признава 150 единици веднага, понеже правото на тези доходи е вече безусловно придобито. Предприятието признава 120 единици по линеен метод за три години, считано от 1 януари 20Х5 г.

98. Разходите за минал трудов стаж изключват:

а) ефекта върху задължението да се изплащат доходи за трудов стаж през предходни години от разликите между фактическите и предходните предвиждания за увеличенията на заплатите (не съществуват разходи за минал трудов стаж, понеже актюерските предположения позволяват прогнозиране на заплатите);

б) отклонения под и над предвижданията за увеличение на пенсиите по усмотрение на предприятието, когато същото има конструктивно задължение да даде такива увеличения (не съществуват разходи за минал трудов стаж, понеже в актюерските прогнози се предвиждат такива увеличения);

в) приблизителните оценки на повишението на доходите, което е в резултат на актюерските печалби, които вече са били признати във финансовите отчети, ако предприятието е задължено или съгласно формалните условия на плана (или поради конструктивно задължение, което е извън тези условия), или по закон да използва всеки излишък в плана за доходи на участниците в същия дори ако увеличението на дохода все още не е формално дадено (произтичащото увеличение в задължението представлява актюерска загуба, а не разходи за минал трудов стаж, вж. параграф 85, буква б);

г) увеличението на безусловно придобитите доходи, когато при отсъствието на нови или повишени доходи наетите лица изпълнят условията за безусловно придобиване на правата (не съществуват разходи за минал трудов стаж, понеже приблизително оценената стойност на доходите е била призната като разходи за текущ трудов стаж по време на полагането на същия); и

д) ефекта от промени в плана, които намаляват доходите за бъдещ трудов стаж (съкращение).

99. Предприятието създава амортизационен план на разходите за минал трудов стаж, когато тези доходи се въвеждат или променят. Би било непрактично да се поддържа детайлна информация, необходима за установяването и прилагането на последващите изменения в този амортизационен план. Още повече че ефектът е вероятно да бъде съществен само когато е налице съкращаване или уреждане. Поради това предприятието променя амортизационния си план по отношение на разходите за минал трудов стаж единствено ако е извършено съкращение или уреждане.

100. Когато предприятието намалява доходите, платими съгласно съществуващ план с дефинирани доходи, произтичащото намаление в задължението за изплащане на дефинирани доходи се признава като (отрицателни) разходи за минал трудов стаж за средния период години, докато правата по намаления дял на доходите станат безусловно придобити.

101. Когато предприятието намалява някои доходи, платими съгласно съществуващ план с дефинирани доходи, и в същото време увеличава други доходи, платими съгласно плана на същите наети лица, предприятието третира изменението като еднократна нетна промяна.

Признаване и оценяване: активи на план

Справедлива стойност на активите на план

102. Справедливата стойност на всички активи на даден план се приспада при определянето на сумата, която се признава в баланса съгласно параграф 54. Когато няма данни за пазарната цена, справедливата стойност на активите на плана се оценява например чрез дисконтиране на очакваните бъдещи парични потоци, използвайки дисконтов процент, който отразява както риска, свързан с активите на плана, така и падежа или предполагаемата дата на освобождаване на тези активи (или ако те нямат падеж, очаквания период до уреждане на съответното задължение).

103. Активите на даден план не включват неплатените вноски, дължими от отчитащото се предприятие към фонда, както и всички други непрехвърляеми финансови инструменти, емитирани от предприятието и държани от фонда. Активите на плана се намаляват с всички задължения на фонда, които не са свързани с доходите на наети лица, например търговски и други плащания и задължения, възникващи в резултат на деривативни финансови инструменти.

104. Когато активите на даден план включват квалифицирани застрахователни полици, които отговарят точно на размера и времето на изплащане на някои или на всички доходи, платими съгласно плана, справедливата стойност на тези застрахователни полици се счита за настоящата стойност на съответните свързани с тях задължения, както е описано в параграф 54 (с необходимото намаляване, ако сумите за получаване по застрахователните полици не са възстановяеми напълно).

Възстановявания

104А. Когато и само когато е почти сигурно, че друга страна ще възстанови някои или всички разходи, необходими за уреждане на задължение по изплащане на дефинирани доходи, предприятието признава правото си на възстановяване като отделен актив. Предприятието оценява актива по справедлива стойност. Във всички други отношения предприятието третира този актив по същия начин като активите на плана. В отчета за доходите разходите, свързани с план за дефинирани доходи, могат да бъдат представени нетно от признатата за възстановяване сума.

104Б. Понякога предприятието може да разчита на друга страна, като например застраховател, да плати част или всички разноски, необходими за уреждане на задължение по плащане на дефинирани доходи. Квалифицирани застрахователни полици, както са определени в параграф 7, са активи на плана. Предприятието отчита квалифицираните застрахователни полици по същия начин, както всички други активи на плана, и параграф 104А не се прилага (вж. параграфи 39—42 и 104).

104В. Когато застрахователната полица не е квалифицирана, тя не е актив на плана. Параграф 104А се занимава с такива случаи: предприятието признава правото си за възстановяване по застрахователната полица по-скоро като отделен актив, отколкото като намаление на задълженията по изплащане на дефинирани доходи, признати съгласно параграф 54; във всички останали отношения предприятието третира този актив по същия начин като активите на плана. В частност, задължението по изплащане на дефинирани доходи, признато съгласно параграф 54, се увеличава/ намалява до степента, до която нетните кумулативни актюерски печалби/загуби по задължението по изплащане на дефинирани доходи и по съответното право на възстановяване остават непризнати по условията на параграфи 92 и 93. Параграф 120А, буква е), подточка iv) изисква предприятието да оповести кратко описание на връзката между правото на възстановяване и съответното задължение.

Пример, илюстриращ параграфи 104А—104В

Настояща стойност на задължението

1 241

Непризнати актюерски печалби

17

Задължение, признато в баланса

1 258

Права по застрахователни полици, които точно съответстват на сумата и времето на

възникване на някои от доходите, платими по плана. Тези доходи имат настояща

стойност в размер на 1 092.

1 092

Непризнатите актюерски печалби в размер на 17 са нетните кумулативни актюерски печалби върху задължението и върху правата за възстановяване.

104Г. Ако правото за възстановяване възникне по застрахователна полица, която отговаря точно на размера и времето на изплащане на някои или всички доходи, платими съгласно плана с дефинирани доходи, справедливата стойност на правото на възстановяване се счита за настоящата стойност на свързаното с тях задължение, както е описано в параграф 54 (с необходимо намаляване, ако възстановяването не е изплатено напълно).

Доходи от лихви и дивиденти след данъци, платими от страна на фонда

%

9,25

Реализирани и нереализирани печалби от активи на плана (след данъци)

2,00

Разходи за администриране

(1,00)

Очаквана норма на възвръщаемост

10,25

За 20Х1 г. очакваната и фактическата възвръщаемост на активите на плана са,

както следва:

Възвръщаемост на 10 000 единици, държани за срок от 12 месеца при 10,25 %

1 025

Възвръщаемост на 3 000 единици, държани за период от шест месеца при 5 %

150

(равно на 10,25 % годишно при капитализиране на всеки 6 месеца)

Очаквана възвръщаемост от активите на плана за 20Х1 г.

1 175

Справедлива стойност на активите на плана към 31 декември 20Х1 г.

15 000

Намалена със справедливата стойност на активите на плана към 1 януари 20Х1 г.

(10 000)

Намалена с получените вноски

(4 900)

Увеличена с изплатените доходи

1 900

Действителна възвръщаемост на активите на плана

2 000

Разликата между очакваната възвръщаемост на активите на плана 1 175 и фактическата такава 2 000 представлява актюерска печалба в размер на 825 единици. Следователно кумулативната нетна непризната актюерска печалба е 1 525 (760 плюс 825 минус 60) единици. Съгласно параграф 92 ограниченията на „коридора" са установени на 1 500 единици (по-голямото от: i) 10% от 15 000 и ii) 10 % от 14 792). През следващата година (20Х2 г.) предприятието признава в отчета за доходите актюерска печалба в размер на 25 (1 525 минус 1 500), разделена на средно очаквания оставащ брой години трудов стаж на наетите лица, за които се отнася.

Очакваната възвръщаемост на активите на плана за 20Х2 г. ще се базира на пазарните очаквания към 1.1.Х2 г. за възвръщаемостта през целия период на съществуване на задължението.

107. При определяне на очакваната и фактическата възвръщаемост на активите по даден план предприятието приспада очакваните разходи за администриране, различни от включените в актюерските предположения, използвани за оценка на задължението.

Възвръщаемост на активите на план за доходи на наети лица

105. Очакваната възвръщаемост на активите на план за доходи на наети лица е един от компонентите на разхода, който се признава в отчета за доходите. Разликата между очакваната и фактическата възвръщаемост на активите на плана представлява актюерска печалба или загуба; тя се включва заедно с актюерските печалби и загуби за задължението по изплащане на дефинирани доходи при определяне на нетната сума, която се сравнява с ограниченията на 10-процентния „коридор", посочен в параграф 92.

106. Очакваната възвръщаемост на активите на даден план се базира на пазарните очаквания в началото на периода, за възвръщаемост през целия период на съществуване на свързаното с тях задължение. Очакваната възвръщаемост на активите на плана отразява промените в справедливата стойност на същите, държани през периода, като резултат от фактическите вноски, платени във фонда, и фактическите доходи, изплатени от последния.

Пример, илюстриращ параграф 106

На 1 януари 20Х1 г. справедливата стойност на активите на плана е била 10 000 единици, а нетните кумулативни непризнати актюерски печалби са били 760 единици. На 30 юни 20Х1 г. от плана са изплатени доходи в размер на 1 900 единици и са получени вноски в размер на 4 900 единици. На 31 декември 20Х1 г. справедливата стойност на активите на плана за доходи на наетите лица е била 15 000 единици, а настоящата стойност на задължението по изплащане на дефинирани доходи е била 14 792 единици. Актюерските загуби по задължението за 20Х1 г. са били 60 единици.

На 1 януари 20Х1 г. отчитащото се предприятие е направило следните приблизителни оценки на основата на пазарните цени към тази дата:

Бизнес комбинации

108. При бизнес комбинация предприятието признава активите и пасивите, произтичащи по повод на доходи след напускане в размер на настоящата стойност на задълженията, намалени със справедливата стойност на всички активи на плана (вж. МСФО 3 Бизнес комбинации). Настоящата стойност на задълженията включва всички обекти, посочени в следващите точки дори ако придобиваното предприятие все още не ги е признало към датата на придобиването:

а) актюерски печалби и загуби, които са възникнали преди датата на придобиването (без значение дали те попадат в 10-процентния „коридор" или не);

б) разходи за минал трудов стаж, които са възникнали поради промени в доходите или въвеждането на план преди датата на придобиването; и

в) суми, които съгласно преходните разпоредби на параграф 155, буква б) придобиваното предприятие не е признало.

Съкращения и уреждания

109. Предприятието признава печалби или загуби, свързани със съкращаване или уреждане на план с дефинирани доходи, когато това съкращение или уреждане възникне. Печалбата или загубата от съкращаването или уреждането обхваща:

а) всяко произтичащо изменение в настоящата стойност на задължението по изплащане на дефинирани доходи;

б) всяко произтичащо изменение в справедливата стойност на активите на плана;

в) всички свързани актюерски печалби и загуби, както и разходи за минал трудов стаж, които съгласно параграфи 92 и 96 не са били признати преди това.

110. Преди определянето на ефекта от съкращаването или уреждането предприятието преоценява задължението (и свързаните с него активи на плана, ако има такива), използвайки текущи актюерски предположения (включително текущите пазарни лихвени проценти и други текущи пазарни цени).

111. Съкращаване е налице, когато предприятието или:

а) явно се е ангажирало да направи съществено намаление на броя наети лица, обхванати от даден план; или

б) измени условията на план с дефинирани доходи, така че съществен елемент от бъдещия трудов стаж на текущо наетите лица вече да не отговаря на условията за доходи или пък да отговаря на условията само за редуцирани доходи.

Съкращаването може да бъде породено от отделно събитие, като затваряне на завод, преустановяване на дейности или прекратяване или временно прекъсване на даден план. Едно събитие е достатъчно съществено, за да отговори на изискванията за определянето му като съкращаване, ако признаването на печалбата или загубата от това съкращаване би имало съществен ефект върху финансовите отчети. Съкращенията често са свързани с преструктуриране. Поради това предприятието отчита съкращаването по същото време, по което и съответното свързано с него преструктуриране.

112. Уреждане е налице, когато предприятието сключва сделка, която отстранява всички по-нататъшни правни или конструктивни задължения за част или за всички доходи, осигурявани съгласно план с дефинирани доходи, например когато една обща парична сума се заплаща пряко на или в полза на участниците в плана в замяна на правата им да получават конкретно определени доходи след напускане.

113. В някои случаи предприятието придобива застрахователна полица, за да финансира някои или всички доходи на наети лица, свързани с трудов стаж през текущия или предишни периоди. Придобиването на такава полица не представлява уреждане, ако предприятието запазва правно или конструктивно задължение (вж. параграф 39) да плаща по-нататъшни суми, когато застрахователят не изплати доходите на наетите лица, посочени в застрахователната полица. Параграфи 104А—104Г разглеждат признаването и оценяването на правата на възстановяване по застрахователни полици, които не са активи на план.

114. Уреждане възниква заедно със съкращаване, ако един план е прекратен, така че задължението е уредено и планът престава да съществува. Прекратяването на плана обаче не представлява съкращаване или уреждане, ако същият бива заменен с нов план, предлагащ доходи, които по своята същност са идентични.

115. Когато съкращаването се отнася само за някои от наетите лица, обхванати от плана, или когато е уредена само част от задължението, печалбата или загубата включва пропорционален дял от непризнати преди разходи за минал трудов стаж и актюерски печалби и загуби (и от преходни суми, оставащи непризнати съгласно параграф 155, буква б). Пропорционалният дял се определя на базата на настоящата стойност на задълженията преди и след съкращаването

или уреждането освен ако друга база е по-разумна при конкретните обстоятелства. Например може да бъде подходящо да се използва всяка печалба, възникваща от съкращаване или уреждане на един и същ план, за да се елиминират първо всички непризнати разходи за минал трудов стаж, свързани със същия този план.

Пример, илюстриращ параграф 115

Предприятие преустановява бизнес сегмент и наетите в закрития сегмент лица няма да заработват понататъшни доходи. Това е съкращаване без уреждане. Използвайки текущи актюерски прогнози (включително текущи пазарни лихвени проценти и други текущи пазарни цени) непосредствено преди съкращаването, предприятието е определило задължение по изплащане на дефинирани доходи с нетна настояща стойност 1 000 единици, активи на плана със справедлива стойност 820 единици и нетна кумулативна непризната актюерска печалба в размер на 50 единици. Предприятието е приело за първи път настоящия стандарт преди една година. Това увеличава нетното задължение със 100 единици, които предприятието е избрало да признае за пет години (вж. параграф 155, буква б). Съкращаването намалява нетната настояща стойност на задължението със 100 единици до 900 единици.

От предишни непризнати актюерски печалби и преходни суми 10 % (100/1 000) се отнасят за частта от задължението, която е била елиминирана чрез съкращаването. Следователно ефектът от съкращаването е, както следва:

Преди съкращаването

Печалба от съкращаването

След съкращаването

Нетна настояща стойност на задължението

1 000

(100)

900

Справедлива стойност на активите на плана

(820)

(820)

180

(100)

80

Непризната актюерска печалба

50

(5)

45

Непризната преходна сума (100 х 4/5)

(80)

8

(72)

Нетно задължение, признато в баланса

150

(97)

53

Представяне

Компенсиране

116. Предприятието компенсира даден актив, свързан с един план срещу задължение, свързано с друг план само тогава, когато то:

а) има приложимо по закон право да използва излишъка от единия план за уреждане на задълженията по другия план; и

б) възнамерява или да уреди задълженията на нетна база, или да реализира излишъка от единия план и едновременно с това да уреди задължението по другия план.

117. Критериите за компенсиране са подобни на тези, установени по повод на финансовите инструменти в МСС 32 Финансови инструменти: представяне.

Разграничение между текущи/нетекущи активи

118. Някои предприятия разграничават текущите активи и пасиви от нетекущите активи и пасиви. Настоящият стандарт не посочва дали предприятието следва да разграничава текущи и нетекущи части от активи и задължения, произтичащи по повод на доходи след напускане.

Финансови компоненти на разходите за доходи след напускане

119. Настоящият стандарт не посочва дали предприятието трябва да представя разходите за текущ трудов стаж, разходите за лихви и очакваната възвръщаемост от активите на плана като компоненти само на една приходна или разходна статия в отчета за доходите.

Оповестяване

120. Предприятието следва да оповести информация, която дава възможност на потребителите на финансовите отчети да оценят естеството на неговите планове с дефинирани доходи и финансовите ефекти от промените в тези планове през периода.

120А. Предприятието оповестява следната информация относно планове с дефинирани доходи:

а) счетоводната политика на предприятието за признаване на актюерските печалби и загуби;

б) общо описание на типа на плана;

в) равнение на началните и крайните салда на настоящата стойност на задължението по изплащане на дефинирани доходи, показвайки отделно, ако е приложимо, ефектите през периода, които могат да бъдат отнесени към всяко от изброените по-долу:

i) разходи по текущ трудов стаж;

ii) разходи за лихви;

iii) вноски от участниците в плана;

iv) актюерски печалби и загуби;

v) промени от разликите във валутните курсове по плановете, оценявани във валута, различна от валутата на представяне на предприятието;

vi) изплатени доходи;

vii) разходи за минал трудов стаж;

viii) бизнес комбинации;

ix) съкращения; и

x) уреждания;

г) анализ на задължението за изплащане на дефинирани доходи отделно частта, възникваща от планове, които са напълно нефинансирани и частта, възникваща от планове, които са напълно или частично финансирани;

д) равнение на началните и крайните салда на справедливата стойност на активите на плана и на началните и крайните салда на всяко право на възстановяване, признато като актив в съответствие с параграф 104А, показващо отделно, ако е приложимо, ефектите през периода, които могат да бъдат свързани с всяко от посочените по-долу:

i) очаквана възвръщаемост от активите на плана;

ii) актюерски печалби и загуби;

iii) промени от разликите във валутните курсове по планове, оценявани във валута, различна от валутата на представяне на предприятието;

iv) вноски от работодателя;

v) вноски от участниците в плана;

vi) изплатени доходи;

vii) бизнес комбинации; и

viii) уреждания;

е) равнение на настоящата стойност на задължението по изплащане на дефинираните доходи по буква в) и справедливата стойност на активите на плана по буква д) и активите и задълженията, признати в баланса, показващо поне:

i) нетните актюерски печалби или загуби, които не са признати в баланса (вж. параграф 92);

ii) разходите по минал трудов стаж, които не са признати в баланса (вж. параграф 96);

iii) всяка сума, която не е призната като актив поради ограничението в параграф 58, буква б);

iv) справедливата стойност към датата на баланса на всяко право на възстановяване, признато като актив в съответствие с параграф 104А (с кратко описание на връзката между правото на възстановяване и свързаното с него задължение); и

v) другите суми, признати в баланса;

ж) общия разход, признат в текущата печалба или загуба за периода за всяко от посочените по-долу, и позицията(ите), в която(ито) те са включени:

i) разходи по текущ трудов стаж;

ii) разходи за лихви;

iii) очаквана възвръщаемост на активите на плана;

iv) очакваната възвръщаемост на всяко право на възстановяване, признато като актив в съответствие с параграф 104А;

v) актюерски печалби и загуби;

vi) разходи за минал трудов стаж;

vii) ефекта от всяко съкращаване или уреждане; и

viii) ефекта от ограничението по параграф 58, буква б);

з) общата сума, призната в отчета за признатите приходи и разходи за всяко от посочените по-долу:

i) актюерски печалби и загуби; и

ii) ефекта от ограничението по параграф 58, буква б);

и) за предприятия, които признават актюерските печалби и загуби в отчета за признатите приходи и разходи в съответствие с параграф 93А, кумулативната сума на актюерските печалби и загуби, признати в отчета за признатите приходи и разходи;

й) за всяка основна категория активи на плана, които следва да включват, но не се ограничават, до капиталови инструменти, дългови инструменти, имоти и всички други активи, процентът или сумата, която всяка основна категория съставлява в справедливата стойност на общите активи на плана;

к) сумите, включени в справедливата стойност на активите по плана за:

i) всяка категория собствени финансови инструменти на предприятието; и

ii) всеки имот, заеман от или други активи, използвани от предприятието;

л) текстово описание на базата, използвана за определяне на общата очаквана възвръщаемост на активите, включително ефекта от основните категории активи на плана;

м) фактическата възвръщаемост на активите на плана, както и фактическата възвръщаемост на всяко право на възстановяване, признато като актив в съответствие с параграф 104А;

н) основните актюерски предположения, използвани към датата на баланса, включително, където е приложимо:

i) дисконтовите проценти;

ii) очакваните норми на възвръщаемост на всички активи на плана за периодите, представени във финансовите отчети;

iii) очакваните норми на възвръщаемост за представените във финансовите отчети периоди на всяко право на възстановяване, признато като актив в съответствие с параграф 104А;

iv) очакваните норми на увеличения на заплатите (и на промени в индекс или други променливи, посочени във формалните или конструктивните условия на плана като база за бъдещи увеличения на доходите);

v) тенденции в равнището на разходите за медицинско обслужване; и

vi) всички други използвани съществени актюерски предположения.

Предприятието оповестява всяка актюерска прогноза в абсолютно изражение (например като абсолютен процент), а не просто като марж между различните проценти или други променливи;

о) ефекта от увеличение с един процентен пункт и ефекта от намаление с един процентен пункт в предполаганите тенденции в равнището на разходите за медицинско обслужване върху:

i) общите компоненти на разходите за текущ трудов стаж и разходите за лихви от нетните периодични разходи за медицинско обслужване след напускане; и

ii) натрупаното задължение по изплащане на доходи след напускане за разходи за медицинско обслужване.

За целите на това оповестяване всички други предположения следва да бъдат запазени постоянни. За планове, функциониращи в среда с висока инфлация, следва да бъде оповестено влиянието на процентното увеличение или намаление на процента на предполаганите тенденции в равнището на разходите за медицинско обслужване със значимост, сходна на един процентен пункт в среда с ниска инфлация;

п) сумите за текущия годишен период и за четири предходни годишни периоди на:

i) настоящата стойност на задължението по изплащане на дефинирани доходи, справедливата стойност на активите на плана и излишъка или недостига по плана; и

ii) произтеклите от опита и действителността корекции относно:

А. задълженията на плана, изразени или 1. като сума, или 2. като процент спрямо задълженията по плана към датата на баланса; и

Б. активите на плана, изразени или 1. като сума, или 2. като процент спрямо активите на плана към датата на баланса;

р) най-добрата приблизителна оценка на работодателя, веднага щом тя може разумно да бъде определена, относно вноските, които се очаква да бъдат платени на плана за годишния период, започващ след датата на баланса.

121. Параграф 120А, буква б) изисква общо описание на типа на плана. Такова описание разграничава например пенсионните планове, базирани на твърда заплата, от пенсионните планове, базирани на последната заплата, и от плановете за медицинско обслужване след напускане. Описанието на плана включва неформалните практики, които пораждат конструктивни задължения, включени в оценката на задълженията за дефинирани доходи в съответствие с параграф 52. Не се изискват допълнителни подробности.

122. Когато предприятието има повече от един план с дефинирани доходи, оповестяванията може да се правят като обща сума, поотделно за всеки план или на база такива групирания, които се считат за най-полезни. Може да бъде от полза да се разграничат групиранията по критерии, като посочените по-долу:

а) географско местоположение на плановете, например чрез разграничаване на местните от чуждестранните планове; или

б) дали плановете са предмет на съществено различни рискове, например чрез разграничаване на пенсионните планове, базирани на твърда заплата от пенсионните планове, базирани на последната заплата и от планове за медицинско обслужване след напускане.

Когато предприятието предоставя оповестявания общо за група планове, такива оповестявания се представят под формата на среднопретеглени величини или величини в сравнително тесни граници.

123. Параграф 30 изисква допълнителни оповестявания относно планове с дефинирани доходи на множество работодатели, които са третирани като планове с дефинирани вноски.

124. Когато се изисква от МСС 24, предприятието оповестява информация относно:

а) сделките между свързани лица с планове с дефинирани доходи след напускане; и

б) доходите след напускане на ключовия ръководен персонал.

125. Когато се изисква от МСС 37 Провизии, условни пасиви и условни активи, предприятието оповестява информация относно условни задължения за изплащане на доходи след напускане.

ДРУГИ ДЪЛГОСРОЧНИ ДОХОДИ НА НАЕТИ ЛИЦА

126. Другите дългосрочни доходи на наети лица включват, например:

а) дългосрочни компенсируеми отсъствия като допълнителни отпуски за дългогодишен трудов стаж или отпуски за празнични дни;

б) възнаграждения за юбилеи или други възнаграждения за дългогодишен трудов стаж;

в) доходи за дългосрочна нетрудоспособност;

г) участия в разпределението на печалбата и премии, платими дванадесет или повече месеци след края на периода, през който наетите лица са положили свързания с тези доходи труд; и

д) отсрочени обезщетения, платени дванадесет или повече месеца след края на периода, през който са заработени.

127. Оценяването на другите дългосрочни доходи на наети лица обикновено няма същата степен на неопределеност, както оценяването на доходите след напускане. Освен това въвеждането на или изменението в другите дългосрочни доходи на наети лица рядко става причина за съществена сума на разходите за минал трудов стаж. Поради тези причини в настоящия стандарт се изисква опростен метод на счетоводно отчитане на другите дългосрочни доходи на наети лица. Този метод се различава от счетоводното отчитане, изисквано за доходите след напускане, както следва:

а) актюерските печалби и загуби се признават незабавно и не се прилага „коридор"; и

б) всички разходи за минал трудов стаж се признават незабавно.

Признаване и оценяване

128. Сумата, призната като задължение по изплащане на други дългосрочни доходи на наети лица, представлява нетния сбор от следните суми:

а) настоящата стойност на задължението по изплащане на дефинирани доходи към датата на баланса (вж. параграф 64);

б) минус справедливата стойност към датата на баланса на активите на плана (ако има такива), от които задълженията ще бъдат уредени директно (вж. параграфи 102—104).

При оценяване на задължението предприятието прилага параграфи 49—91 с изключение на параграфи 54 и 61. Предприятието прилага параграф 104А при признаването и оценяването на всяко право на възстановяване.

129. По отношение на другите дългосрочни доходи на наети лица предприятието признава нетния сбор на следните суми като разход или (предмет на параграф 58) приход, освен до степента, до която друг стандарт изисква или позволява тяхното включване в цената на придобиване (себестойността) на актив:

а) разходи за текущ трудов стаж (вж. параграфи 63 —91);

б) разходи за лихви (вж. параграф 82);

в) очакваната възвръщаемост на всички активи на план за доходи на наети лица (вж. параграфи 105 —107) и на всякакви права за възстановяване, признати като актив (вж. параграф 104А);

г) актюерските печалби и загуби, които следва да бъдат признати незабавно;

д) разходите за минал трудов стаж, които следва да бъдат признати незабавно; и

е) ефекта от всякакви съкращения или уреждания (вж. параграфи 109 и 110).

130. Една от формите на други дългосрочни доходи на наети лица са доходите за дългосрочна нетрудоспособност. Ако нивото на доходите зависи от продължителността на трудовия стаж, възниква задължение наред с полагането на труда. Оценяването на това задължение отразява вероятността, че ще е необходимо да се извърши плащане и продължителността на времето, за която се очаква това плащане да се прави. Ако нивото на доходите е едно и също за всички изпаднали в нетрудоспособност наети лица независимо от годините на техния трудов стаж, очакваната стойност на тези доходи се признава, когато възникне събитие, причиняващо дългосрочна нетрудоспособност.

Оповестяване

131. Въпреки че настоящият стандарт не изисква специфично оповестяване на другите дългосрочни доходи на наети лица, други стандарти може да изискват такова оповестяване, например когато разходите в резултат на такива доходи са съществени и по този начин се изисква тяхното оповестяване в съответствие с МСС 1 Представяне на финансови отчети. Когато се изисква от МСС 24 Оповестяване на свързани лица, предприятието оповестява информация относно другите дългосрочни доходи на наети лица по отношение на ключовия ръководен персонал.

ДОХОДИ ПРИ ПРЕКРАТЯВАНЕ

132. Настоящият стандарт третира доходите при прекратяване отделно от другите доходи на наети лица, понеже събитието, което поражда задължение, е по-скоро прекратяването, отколкото полагането на труд и стажа на наетите лица.

Признаване

133. Предприятието признава доходите при прекратяване като задължение и разход само тогава, когато предприятието явно се е ангажирало или да:

а) прекрати трудовото правоотношение на едно или група наети лица преди нормалния срок за пенсиониране; или

б) да осигури доходи при прекратяване като резултат от направено предложение с цел поощряване на доброволното напускане.

134. Предприятието явно се е ангажирало с прекратяване на трудово правоотношение тогава и само тогава, когато същото разполага с подробен формален план за това прекратяване и не съществува реална възможност за оттегляне. Подробният план включва като минимум:

а) местоположението, функциите и приблизителния брой на наетите лица, чието трудово правоотношение ще бъде прекратено;

б) доходите при прекратяване за всяка длъжностна характеристика или функция; и

в) момента, в който планът ще бъде приложен. Прилагането започва възможно най-бързо и периодът от време за извършването му е такъв, че да не са вероятни съществени изменения в плана.

135. Предприятието може да бъде обвързано законодателно, чрез договорни или други споразумения с наетите лица или техни представители, или чрез конструктивно задължение, въз основа на практиката в бизнеса, обичаи или желание за справедливо действие, с извършване на плащания (или осигуряване на други доходи) на наетите лица, при прекратяване на трудовото правоотношение с тях от негова страна. Такива плащания представляват доходи при прекратяване. Доходите при прекратяване обикновено представляват изплащане на една обща сума, но понякога включват и:

а) увеличение на пенсиите или на други доходи след напускане или индиректно посредством плана за доходи на наети лица, или директно; и

б) заплата до края на определен период на предизвестие, ако наетото лице не полага по-нататъшен труд, който да осигурява икономически изгоди за предприятието.

136. Някои доходи на наети лица са платими независимо от причината за напускането на наетите лица. Изплащането на такива доходи е сигурно (в зависимост от придобиване на безусловни права или изисквания за минимален трудов стаж), но моментът на тяхното изплащането не е известен. Въпреки че такива доходи се описват в някои страни като обезщетения при прекратяване или като парични помощи при прекратяване, те представляват по-скоро доходи след напускане, отколкото доходи при прекратяване и съответното предприятие ги отчита като доходи след напускане. Някои предприятия осигуряват по-ниско ниво на доходи при доброволно прекратяване по молба на наетото лице (по своята същност — доход след напускане), отколкото при принудително прекратяване по молба на предприятието. Допълнителните доходи, платими при принудително прекратяване, представляват доходи при прекратяване.

137. Доходите при прекратяване не осигуряват на предприятието бъдещи икономически изгоди и се признават като разход незабавно.

138. Когато предприятието признава доходи при прекратяване, то може също така да вземе предвид съкращаване на пенсионни доходи или на други доходи на наети лица (вж. параграф 109).

Оценяване

139. Когато доходите при прекратяване стават изискуеми повече от 12 месеца след датата на баланса, те се дисконтират с помощта на дисконтовия процент, посочен в параграф 78.

140. В случаите на предложение, направено с цел поощряване на доброволното напускане, оценяването на доходите при прекратяване трябва е въз основа на броя наети лица, за които се очаква да приемат това предложение.

Оповестяване

141. Когато съществува несигурност относно броя на наетите лица, които ще приемат предложението за доходи при прекратяване, съществува условно задължение. Както се изисква от МСС 37, предприятието оповестява информацията относно условното задължение освен ако вероятността за изтичане на изгоди при уреждане е много малка.

142. Както се изисква от МСС 1, предприятието оповестява естеството и размера на разходите, ако те са съществени. Доходите при прекратяване могат да доведат до разход, който е необходимо да се оповести с оглед спазването на това изискване.

143. Когато се изисква от МСС 24, предприятието оповестява информация относно доходите при прекратяване за ключовия ръководен персонал.

144—152. [Заличени] ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

153. Настоящият раздел посочва преходното третиране на плановете с дефинирани доходи. Когато предприятието приложи за първи път настоящия стандарт за други доходи на наети лица, то прилага МСС 8 Счетоводна политика, промяна в счетоводните приблизителни оценки и грешки.

154. При първото прилагане на настоящия стандарт предприятието определя съществуващото си задължение за планове с дефинирани доходи към тази дата, като:

а) настоящата стойност на задължението (вж. параграф 64) към датата на приемането;

б) минус справедливата стойност към датата на приемането на активите на плана (ако има такива), от които задълженията ще бъдат уредени директно (вж. параграфи 102—104);

в) минус каквито и да било разходи за минал трудов стаж, които съгласно параграф 96 се признават в по-късни периоди.

155. Ако съществуващото задължение към датата на прилагане на стандарта за първи път е по-голямо от задължението, което би било признато към същата дата съгласно предишната счетоводна политика на предприятието, то прави необратим избор да признае това увеличение като част от задължението си по изплащане на дефинирани доходи съгласно параграф 54:

а) незабавно, съгласно МСС 8; или

б) като разход по линеен метод за срок до пет години от датата на приемането. Ако предприятието избере буква б), то:

i) прилага ограничението, описано в параграф 58, буква б) при оценяването на всеки признат в баланса актив;

ii) оповестява към всяка дата на баланс: 1. сумата на увеличението, която остава непризната; и 2. сумата, призната през текущия период;

iii) ограничава признаването на последващи актюерски печалби (но не и на отрицателни разходи за минал трудов стаж) както следва. Ако съгласно параграфи 92 и 93 се признава актюерска печалба, предприятието признава тази актюерска печалба единствено до степента, до която нетните кумулативни актюерски печалби (преди признаването на тази актюерска печалба) надвишават непризнатата част от съществуващото задължение при прилагането на стандарта за първи път; и

iv) включва свързаната част от непризнатото преходно задължение при определянето на всяка последваща печалба или загуба от уреждане или съкращаване.

Ако съществуващото задължение при прилагането на стандарти за първи път е по-малко от задължението, което би било признато към същата дата съгласно предходната счетоводна политика на предприятието, то признава това намаление незабавно съгласно МСС 8.

156. При първоначалното прилагане на стандарта, ефектът от промяната в счетоводната политика включва всички актюерски печалби и загуби, които са възникнали в по-ранни периоди, дори ако те попадат в 10-процентния „коридор", посочен в параграф 92.

Пример, илюстриращ параграфи от 154 до 156

Към 31 декември 1998 г. балансът на предприятие включва задължение за изплащане на пенсии в размер на 100 единици. Предприятието приема да прилага стандарта от 1 януари 1999 г., когато настоящата стойност на задължението, определено по стандарта, е 1 300 единици, а справедливата стойност на активите на плана е 1 000 единици. На 1 януари 1993 г. предприятието е увеличило пенсиите (разходите за доходи, по които правата не са придобити безусловно, са 160 единици; а средно оставащият период от години до безусловното придобиване на правата към тази дата е 10 години).

Ефектът от преминаването е, както следва:

Настояща стойност на задължението 1 300

Справедлива стойност на активите на плана (1 000)

Минус: разходи за минал трудов стаж, които следва да бъдат признати в по-късни (64) периоди (160 х 4/10)

Преходно задължение 236

Вече признато задължение 100

Увеличение на задължението 136

Предприятието може да избере да признае увеличение в размер на 136 единици незабавно или за срок до 5 години. Изборът е необратим.

Към 31 декември 1999 г. настоящата стойност на задължението, определено съгласно стандарта, е 1 400 единици, а справедливата стойност на активите на плана е 1 050 единици. Нетната кумулативна непризната актюерска печалба от датата на приемането на стандарта за прилагане е 120. Средно очакваният брой години оставащ трудов стаж на наетите лица, участващи в плана, е осем години. Предприятието е възприело политика за признаване на всички актюерски печалби и загуби незабавно, както това е позволено съгласно параграф 93.

Ефектът от ограничението по параграф 155, буква б), подточка iii) е, както следва:

Нетна кумулативна непризната актюерска печалба

120

Непризната част от преходното задължение (136 х 4/5)

(109)

Максимална печалба, която следва да бъде призната (параграф 155, буква б),

11

подточка iii)

ДАТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА

157. Настоящият стандарт влиза в сила за финансовите отчети, които обхващат периодите, започващи на или след 1 януари 1999 г., с изключение на посоченото в параграфи 159—159В. По-ранното му прилагане се насърчава. Ако предприятие прилага настоящия стандарт по повод на разходите за пенсионни доходи за финансовите отчети за периоди преди 1 януари 1999 г., то оповестява факта, че е приложило настоящия стандарт вместо МСС 19 Разходи за пенсионни доходи, одобрен през 1993 г.

158. Настоящият стандарт заменя МСС 19 Разходи за пенсионни доходи, одобрен през 1993 г.

159. Посочените по-долу влизат в сила за годишните финансови отчети (1), които обхващат периоди, започващи на или след 1 януари 2001 г.:

а) преработеното определение за активи на плана в параграф 7 и свързаните с него определения за активи, държани от фонд за дългосрочни доходи на наети лица и квалифицирана застрахователна полица; и

б) изискванията за признаване и оценяване на възстановявания в параграфи 104А, 128 и 129 и свързаните с това оповестявания в параграф 120А, буква е), подточка iv), буква ж), подточка iv), буква м) и буква н), подточка iii).

По-ранното прилагане се насърчава. Ако по-ранното прилагане се отразява на финансовите отчети, предприятието оповестява този факт.

159А. Изменението на параграф 58А влиза в сила за годишните финансови отчети, които обхващат периодите, започващи на или след 31 май 2002 г. По-ранното му прилагане се насърчава. Ако по-ранното прилагане се отразява на финансовите отчети, предприятието оповестява този факт.

159Б. Предприятието прилага измененията на параграфи 32А, 34—34Б, 61 и 120—121 за годишните периоди, започващи на или след 1 януари 2006 г. По-ранното му прилагане се насърчава. Ако предприятието прилага тези изменения за период, започващ преди 1 януари 2006 г., то оповестява този факт.

159В. Опцията в параграфи 93А—93Г може да се използва за годишни периоди, приключващи на или след 16 декември 2004 г. Предприятие, ползващо опцията за годишни периоди, започващи преди 1 януари 2006 г., също прилага измененията на параграфи 32А, 34—34Б, 61 и 120—121.

160. МСС 8 е приложим, когато предприятието променя счетоводната си политика, за да отрази промените, посочени в параграфи 159 —159 В. При прилагането на тези промени с обратна сила, както се изисква от МСС 8, предприятието третира тези промени, както ако те са били приложени по същото време, както и останалата част на настоящия стандарт, с изключение на това, че предприятието може да оповести сумите, изисквани по параграф 120А, буква п), както са определени за всеки годишен период с обратна сила от първия представен във финансовите отчети годишен период, в който предприятието прилага за първи път измененията на параграф 120А.

(1) В параграфи 159 и 159А се използва терминът „годишни финансови отчети" в съответствие с по-ясната формулировка за изписване на датите на влизане в сила, възприета през 1998 г. В параграф 157 се използва терминът „финансови отчети".