Най- добрият начин за определяне на цените е това да става в резултат на естествените пазарни механизми

Публикувано от accountantbg on Нед., 05/13/2018 - 07:50

Според Министерство на транспорта нормативното въвеждане на минимални цени на база на себестойността на услугите, предлагани в хотелите, ще окаже положително въздействие върху пазара, като го предпази от дъмпингови практики, които обикновено са свързани със съкращаване на част от услугите или понижаване на качеството им. По този начин хотелите от по-ниска категория няма да бъдат принуждавани да предлагат цени под реалната им себестойност и ще им даде възможност да реинвестират печалбата в по-квалифициран персонал, както и в по-голямо разнообразие и по-високо качество на услугите.

Становище на Комисията за защита на конкуренцията

Според МТ минималните цени ще доведат до повишаване на качеството на услугите по настаняване. Сами по себе си минималните цени не могат да бъдат гаранция нито за качество, нито за спазване на изискванията за съответната категория хотели. Наличието на минимални цени, които да гарантират по-висок марж между разходите и приходите и съответно по-висока печалба, не може да попречи на някои хотелиери да предлагат услуги с по-ниско качество с цел да понижат разходите си и при гарантираното ниво на минимални цени да увеличат печалбата си. Аналогично няма и гаранции, че хотелиерите биха инвестирали тази допълнителна печалба в по-квалифициран персонал, по-голямо разнообразие и по-високо качество на предлаганите услуги. Нещо повече, при гарантирано ниво на печалба те не биха имали стимул да подобряват качеството на предоставяните от тях услуги по настаняване.

Пазарът на настаняване се характеризира със значителна диференциация, което прави практически невъзможно определянето на минимални цени по категории. Цените не зависят само от категорията на мястото за настаняване, а и от редица други фактори като населеното място, период от годината, дали е активен сезон – лятото за морските курорти и зимата за планинските курорти, ден от седмицата – дали е работен ден или уикенд, местоположение – дали е в центъра на населеното място или в покрайнините, периода от време между датата на резервацията и датата на настаняване, заетостта на хотела в дадения момент.

Освен това, както се посочва в становището на АБТТА, цените са различни видове: на рецепция, няколко вида цени за туроператори, цени за онлайн продажби, цени по време на големи мероприятия, сезонни цени. Всъщност всички изброени представляват факторите, които влияят на търсенето и предлагането. Логично е напр. услуга по настаняване в морски курорт да е с по-висока цена през лятото в сравнение със зимата или хотел, който е по-близо до забележителности или до плаж да е с по-висока цена за нощувка в сравнение с отдалечените хотели. По този начин няма как да бъде определена една минимална цена за категория, която да е адекватна за всички тези случаи. Най-добрият начин за определяне на цените е това да става в резултат на естествените пазарни механизми, които отразяват пресечната точка между търсенето и предлагането.

Предоставените от МТ данни за заетостта на хотелите през 2016 и 2017 г. показват, че дори в активния сезон не се запълва максималния капацитет на местата за настаняване. В най-заетите месеци през лятото (юли и август) заетостта в хотелите в морските курорти е най-често между 79% и 89%. Ситуацията не е по-добра при планинските курорти. При тях, както и при морските най-активният сезон отново е ограничен до два месеца: януари и февруари. Всички тези данни показват постоянно и значително незапълване на капацитета на местата на настаняване и са индикация за наличие на свръхпредлагане на пазара на настаняване.

Отчитайки това, трябва да се отбележи, че всеки хотел сам трябва да определя ценовата си политика. Във връзка с информацията, предоставена от МТ, че туристите се насочват към хотелите от по-висока категория в резултат на намалени промоционални цени, трябва да се има предвид, че за хотелите вероятно е най-неизгодно стаите да останат незаети, като има значение колко са допълнителните разходи, свързани с предоставянето на стаята, като напр. за заплати на допълнителния персонал, необходим за поддържането на по-голям брой заети стаи и за различни продукти за почистване и тоалетни принадлежности. Ефективната конкуренция не означава поддържане на неефективни участници на пазара. Целта на конкуренцията е да се стимулира ефективността чрез предлагане на по-качествени услуги на по-ниски цени с цел привличане на повече клиенти. Не всички потребители имат еднакви предпочитания. Има такива, за които категорията на хотела не е важна и не е определящ фактор при избора им. Хотелите от по-ниска категория (еднозвездни, двузвездни и тризвездни) биха могли да се опитат да привлекат точно тези потребители, предлагайки им някакво друго предимство.

Участниците на всеки пазар трябва да се съревновават с конкурентите си, за да могат успешно да продават продуктите или услугите си на потребителите. Новонавлизащите предприятия трябва да направят проучване на ситуацията на пазара като преценят търсенето на съответния продукт или услуга, тенденциите за развитие на търсенето, реалната и потенциалната конкуренция, на база на което да преценят по какъв начин те биха могли успешно да навлязат на този пазар. Освен това, всеки бизнес е свързан и със съответния риск, който трябва да бъде отчитан от предприятията. Пазарът на настаняване не би следвало да прави изключение. Значителното свръхпредлагане на пазара на настаняване показва, че участниците на този пазар не са отчели правилно последвалото му развитие. Но това не означава, че тази неправилна преценка може да бъде компенсирана с регулиране на цените на настаняване.

Въвеждането на минимални цени за настаняване би довело до същия ефект, какъвто би имал картел между всички хотели в България. Забранено споразумение между предприятия, при което те определят цени, се счита за едно от най-тежките нарушения на конкуренцията. Но в този случай, всички негативни ефекти от такъв картел, биха се получили в резултат на регулаторна намеса от страна на държавата. Въвеждането на минимални цени на практика би довело до повишаване на цените на настаняване. Разбираема е регулаторната цел за подкрепа на малкия и среден бизнес, но поддържането на неефективни хотели не би следвало да бъде за сметка на потребителите, които ще заплащат по-високи цени в резултат на определянето на минимални цени. Трябва да се има предвид, че е много вероятно определянето на минимални цени да не постигне целените резултати по осигуряване на повече приходи за хотелите, тъй като икономическата теория предполага, че при по-високи цени търсенето е по-малко. Освен това, както потребителите от България, така и в още по-голяма степен тези от чужбина разполагат с алтернативата да се насочат към дестинации в други държави. По този начин въвеждането на минимални цени за настаняване може да доведе до отлив на туристи и съответно да постигне точно обратния на търсения ефект, а именно понижаване на приходите на хотелите, които е трябвало да бъдат защитени от тази регулация.