Обезщетение по чл.224 от КТ

Работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж при прекратяване на трудовото правоотношение (чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда). Периодите на отпуск при временна неработоспособност, поради бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст се признават за трудов стаж съгласно чл. 352, т. 2 от Кодекса на труда, поради което следва да бъдат взети предвид при прилагане разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда. Съгласно чл. 228, ал. 1 от Кодекса на труда, брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел (Глава десета. Раздел III.) е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. За времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни (чл. 177 от Кодекса на труда).
Следва да се има предвид и разпоредбата на § 7 от ДПЗР на Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения, съгласно която размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на обезщетенията по Кодекса на труда при пълен работен ден не може да бъде по-малък от този, който се изчислява при възникване на съответното основание от размера на установената за страната минимална работна заплата.
Върху това обезщетение не се дължат осигурителни и здравни осигуровки, дължи се данък по ЗДДФЛ.

Трябва да се има предвид, че с промените в трудовото законодателство, правото на работника или служителя на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на две години от края на годината, за която се полага този отпуск. Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл.176, ал. 2 от КТ, правото на работника или служителя на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. За натрупани отпуски след влизане в сила на разпоредбата, които са погасени поради изтичане на законовия срок, работодателят не дължи обезщетение.