Пенсии за ранно пенсиониране

1. Какви са възможностите за ранно пенсиониране на лица, работили при тежки и вредни условия на труд?

До 31 декември 2015 г. включително, лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд могат да се пенсионират, ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете и са навършили възрастта, показана по години в таблицата:

УСЛОВИЯ ЗА ПЕНСИОНИРАНЕ ЗА ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ И ВЪЗРАСТ 
ПРИ ПЪРВА И ВТОРА КАТЕГОРИЯ ТРУД
(§ 4, ал. 1, т. 1 и 2 от ПЗР на КСО)
година на 
пенсиониране
възраст стаж сбор от осигурителен
стаж и възраст
жени мъже жени и мъже
І-ва кат. труд ІІ-ра кат. труд І-ва кат. труд ІІ-ра кат. труд І-ва кат. труд ІІ-ра кат. труд жени мъже
2011 47 г. 52 г. 52 г. 57 г. 10 15 94 100
2012 47 г.
4 м.
52 г.
4 м.
52 г.
4 м.
57 г.
4 м.
10 15 94 100
2014 47 г.  8 м. 52 г.  8 м. 52 г.  8 м. 57 г.  8 м. 10 15 94 100
2015 47 г.  8 м.

52 г.  8 м.

52 г.  8 м.

57 г.  8 м.

10 15 94 100

До 31 декември 2015 г. включително лицата, които имат 10 години осигурителен стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3 КСО /работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство/, могат да се пенсионират преди навършване на възрастта по чл. 68 КСО, при условие че имат сбор от възрастта и осигурителен стаж 90 и 52-годишна възраст за мъжете и 47-годишна възраст за жените /§ 4, ал. 2 от ПЗР на КСО/.

До 31 декември 2015 г. включително, ако трудовият договор на лицата, които работят при условията на чл. 104, ал. 3, бъде прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2 от Кодекса на труда, могат да се пенсионират не по-рано от навършване на 45-годишна възраст, ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 90 и 10 години осигурителен стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3 /§ 4, ал. 3 от ПЗР на КСО/.

Съгласно разпоредбата на § 4, ал. 5 от преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване /ПЗР на КСО/ за преценяване правото на пенсия по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО трудовият стаж от първа категория допълва трудовия стаж от втора категория без превръщане.

Когато лице има осигурителен стаж от различни категории труд, стажът от първа и втора категория се превръща в осигурителен стаж от трета категория, като три години осигурителен стаж от първа категория или четири години от втора категория се зачитат за пет години стаж от трета категория.

Считано от 1.01.2000 г., всички лица, които работят при условията на първа и втора категория труд, задължително се осигуряват в професионален пенсионен фонд за ранно пенсиониране, независимо от възрастта. Осигурителните вноски за професионалните пенсионни фондове са изцяло за сметка на осигурителите (работодателите).

Пенсия за ранно пенсиониране по § 4 от ПЗР на КСО се изплаща от средствата, натрупани по индивидуалната партида в съответния професионален фонд до момента на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от държавното обществено осигуряване.

Набраните средства в професионалния пенсионен фонд се прехвърлят във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване в случаите, когато лицата са използвали правото си на ранно пенсиониране, т.е. вноските за тях остават във фонд “Пенсии” на НОИ и не подлежат на възстановяване.

 

2. Какви права дава осигуряването в професионален пенсионен фонд?

Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от КСО осигуряването в професионален пенсионен фонд дава право на:

  1. Срочна професионална пенсия за ранно пенсиониране при условията на чл. 168;
  2. Еднократно изплащане до 50 на сто от средствата, натрупани по индивидуалната партида, при пожизнено трайно намалена работоспособност над 70,99 на сто;
  3. Еднократно или разсрочено изплащане на суми на наследниците на починало осигурено лице или на пенсионер при условията и по реда на този дял.

От 1 януари 2016 г. осигурените лица в професионален пенсионен фонд придобиват право на пенсия за ранно пенсиониране при:

  • не по-малко от 10 години осигурителен стаж при условията на първа категория труд и възраст 12 години и 6 месеца за жените и 10 години и 6 месеца за мъжете по-ниска от възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО;
  • не по-малко от 15 години осигурителен стаж при условията на втора категория труд и възраст 7 години и 6 месеца за жените и 5 години и 6 месеца за мъжете по-ниска от възрастта по чл. 68, ал. 1. от КСО.

От 31.12.2015 г. възрастта при първа и втора категория труд се намалява с по 6 месеца от първо число на всяка следваща календарна година спрямо възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО до достигане на 8 години по-ниска възраст за жените и мъжете при първа категория труд и 3 години по-ниска възраст за жените и мъжете при втора категория труд.

Размерът на срочната професионална пенсия за ранно пенсиониране се определя на базата на натрупаните средства в индивидуалната партида, от срока за нейното получаване и техническия лихвен процент, прилаган в актюерските разчети на пенсионния фонд.

Професионалната пенсия е срочна и се получава до момента на придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по дял I на КСО.

 

3. При какви условия учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст?

До 31.12.2020 г. включително учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст 3 години по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 и учителски осигурителен стаж, както следва:

  1. до 31.12.2011 г. – 25 години за жените и 30 години за мъжете;
  2. от 31.12.2011 г. осигурителният стаж по т. 1 се увеличава, както е показано в таблицата.
СРОЧНА ПЕНСИЯ ЗА РАННО ПЕНСИОНИРАНЕ 
ОТ УЧИТЕЛСКИЯ ПЕНСИОНЕН ФОНД
(§5, ал.1 ПЗР на КСО)
година на 
пенсиониране
жени мъже
учителски
стаж
учителски 
стаж
2012 25 г. 4 м. 30 г. 4 м.
2013 25 г. 8 м. 30 г. 8 м.
2014 25 г. 8 м. 30 г. 8 м.
2015 25 г. 8 м. 30 г. 8 м.
2016 25 г. 8 м. 30 г. 8 м.
2017 25 г. 8 м. 30 г. 8 м.
2018 25 г. 8 м. 30 г. 8 м.
2019 25 г. 8 м. 30 г. 8 м.
2020 25 г. 8 м. 30 г. 8 м.

На учителите, които имат изискуемият се учителски осигурителен стаж и се пенсионират след навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1, се изплаща пенсия в пълен размер от Учителския пенсионен фонд до изпълнение на условията за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1-2, но не по-късно от навършване на възрастта по чл. 68, ал. 3 КСО. След изпълнение на условията по чл. 68, ал. 1-2, или след навършване на възрастта по чл. 68, ал. 3, пенсията се изплаща за сметка на фонд “Пенсии”.

На учителите, които са придобили право на учителска пенсия и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и 2, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд "Пенсии" и добавка от учителския пенсионен фонд в размер 0,33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след навършване на възрастта по ал.1.

Учителски стаж е осигурителният стаж, положен на учителска или възпитателска длъжност в учебни и възпитателни заведения. За учителски стаж се счита и осигурителният стаж на директорите и заместник-директорите на учебни и възпитателни заведения, ако те са изпълнили пълната норма задължителна преподавателска работа.

Учителски стаж е и осигурителният стаж на лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието, младежта и науката, съгласуван с управителя на НОИ, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа.

Длъжностите, които са включени в този списък, са следните:

  • помощник директор с преподавателска заетост;
  • ръководител на филиал в междуучилищен център за трудово-политехническо обучение;
  • ръководител на учебно изчислителен кабинет;
  • педагогически съветник;
  • хореограф;
  • корепетитор;
  • логопед;
  • педагог;
  • психолог;
  • инструктор по трудово обучение;
  • дружинен ръководител;
  • преподавател;
  • рехабилитатор;
  • инструктор по кормилни упражнения;
  • учител-методик – от учебната 2010/2011 година;
  • възпитател-методик – от учебната 2010/2011 година.

За учителски стаж се зачита и осигурителният стаж, положен след 1 януари 2007 г. на длъжността "възпитател" в домовете за деца, лишени от родителска грижа, и осигурителният стаж, положен след 1 януари 2008 г. на длъжността "възпитател" в останалите специализирани институции за предоставяне на социални услуги за деца или в други места за предоставяне на социални услуги в общността, както и осигурителният стаж, положен след 1 януари 2009 г. на длъжността "педагог" или "възпитател" в домовете за медико-социални грижи за деца и в детските ясли.

Съгласно чл. 36, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане социалните услуги за деца, предоставяни в общността, са:

  • Дневен център;
  • Център за социална рехабилитация и интеграция;
  • Център за настаняване от семеен тип;
  • Център за временно настаняване;
  • Център за обществена подкрепа;
  • Център за работа с деца на улицата;
  • Социално учебно-професионален център;
  • Кризисен център;
  • Приюти.

Съгласно чл.36, ал.3 от същия нормативен акт специализираните институции за предоставяне на социални услуги за деца са:

  • Дом за деца, лишени от родителски грижи;
  • Дом за деца с физически увреждания;
  • Дом за деца с умствена изостаналост.

Учебни и възпитателни заведения са създадените по реда на Закона за народната просвета.

 

4. Как се определя размерът на пенсиите за осигурителен стаж и възраст?

Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по процент 1,1 на сто, а от 01.01.2017 г. – 1,2 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за оставащите месеци осигурителен стаж.

Ако лицата имат осигурителен стаж без превръщане повече от изискуемия за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 за съответната календарна година и продължават да работят след навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1, без да им е отпусната пенсия, за всяка година осигурителен стаж след тази възраст процентът е 3, а от 1 януари 2012 г. – 4, и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж. Процентът за всяка година осигурителен стаж след навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1 се определя за действителен календарен осигурителен стаж, без превръщане, придобит след 31.12.2006 г.

Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-2 се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. За периода от 1 януари до 31 май 2012 г. e136,08 лв., от 1 юни до 31 март 2013 г. – 145 лв., от 1 април 2013 г. до 30 юни 2014 г. - 150 лв., от 1 юли 2014 г. до 30 юни 2015 г. - 154,50 лв., а от 1 юли 2015 г. - 157,44 лв.

Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 за лицата, пенсионирали се с 15 години действителен осигурителен стаж и навършени 65 години и 8 месеца през 2014 г. за мъжете и жените, не може да бъде по-малък от 85 на сто от минималния размер на пенсията по чл. 68, ал. 1. За периода от 1 януари до 31 май 2012 г. тя е в минимален размер 115,67 лв., от 1 юни до 31 март 2013 г. – 123,25 лв., от 1 април 2013 г. до 30 юни 2014 г. - 127,50 лв., от 1 юли 2014 г. до 30 юни 2015 г.- 131,33 лв., а от 1 юли 2015 г. - 133,82 лв.

Доходът, от който се изчислява пенсията, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на лицето.

Индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му.

За изчисляване на индивидуалния коефициент се определят:

  1. съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода до 31 декември 1996 г. и средномесечната работна заплата за страната за същия период, обявена от Националния статистически институт;
  2. съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период.

Индивидуалният коефициент се определя, като всяко от тези съотношения се умножава съответно по броя на месеците, за които то е установено, и сборът на получените произведения се разделя на общия брой на месеците, включени в двата периода.

Когато лицата не са работили след 1 януари 1997 г., индивидуалният коефициент е равен на съотношението по т. 1, а когато базисният период е изцяло след тази дата, индивидуалният коефициент е равен на съотношението по т. 2.

 

5. Как се определя доходът, от който се изчислява пенсията?

Средномесечният осигурителен доход се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху които са внесени или дължими осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, 2 и ал. 3, т. 5 и 6, а за самоосигуряващите се лица и за лицата по чл. 4а, ал. 1 – от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски.

Зачита се за осигурителен стаж, но не се взема предвид при определяне на осигурителния доход:

  • времето на наборната или алтернативна служба;
  • времето на отпуск за бременност и раждане и за отглеждане на дете без право на парично обезщетение, отпуск за осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст и на платения и неплатения отпуск за отглеждане на дете, както и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за които не се изплаща парично обезщетение;
  • времето на зачетения осигурителен стаж на неработещите майки;
  • времето, за което са внесени осигурителни вноски по реда на чл. 9а, ал. 1 и 2 КСО и по реда на отменените от 1 януари 2011 г. ал. 2 и 3 на § 9 КСО;
  • времето след 1 януари 1996 г., през което родител (осиновител) на дете-инвалид е полагал постоянни грижи за него до навършване на 16-годишна възраст, поради което не е работил по трудово или по служебно правоотношение и не е бил осигурен;
  • времето след 1 януари 2001 г., през което родител (осиновител) или съпруг (съпруга) са полагали грижи за инвалиди с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, поради което не са били осигурени или не са получавали пенсия;
  • времето след 1 април 1997 г., през което лицата са получавали обезщетение за безработица при отпускане на пенсии с начална дата след 31 декември 1999 г.;
  • времето до 31 декември 1999 г. включително, през което лицата по чл. 9, ал. 3, т. 2 и 3 КСО са били без работа, с изключение на периодите, през които са получавали обезщетение по Кодекса на труда;
  • времето след 31 декември 2010 г. на неплатен отпуск, който се зачита за осигурителен стаж, или на законна стачка;
  • времето след 31 декември 2010 г., през което съпругът/съпругата на дългосрочно командирован служител в дипломатическа служба е пребивавал в чужбина по време на задграничния му мандат и се е осигурявал за своя сметка;
  • времето, за което докторантите са внесли дължимите осигурителни вноски за периода на докторантурата;
  • времето, през което лицата, изпратени на работа в чужбина от български посредник, са се осигурявали върху минималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

Когато в периода, от който се определя индивидуалният коефициент, се включва време на законоустановен отпуск, на временна неработоспособност или за бременност и раждане, се взема предвид:

  1. за времето на платен отпуск, заплащан от работодателя или от органа по назначаването - възнаграждението за този отпуск, върху което са внесени или дължими осигурителни вноски;
  2. за времето на временна неработоспособност или бременност и раждане, през което е получавано парично обезщетение от общественото осигуряване за периодите:

    а) преди 1 януари 2000 г. - доходът, от който е изчислено паричното обезщетение, съгласно действащите разпоредби;

    б) от 1 януари 2000 г. до 31 декември 2004 г. - обезщетението, върху което са внесени или дължими осигурителни вноски;

    в) от 1 януари 2005 г. - доходът, от който е изчислено паричното обезщетение;

  3. за времето на отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 4 и 5 от Кодекса на труда - възнаграждението, върху което са внесени или са дължими осигурителни вноски, а ако осигурителни вноски не се дължат - минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния период.

Когато в периода, от който се определя индивидуалният коефициент, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 3 КСО, се взема предвид доходът, върху който са внесени или са дължими осигурителните вноски.

В осигурителния доход се включват средствата за социални разходи, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски.

Когато лицето е осигурено по едно правоотношение за всички социални рискове и пострада при трудова злополука или професионална болест по правоотношението, за което е осигурено само за трудова злополука и за професионална болест, средномесечният осигурителен доход, от който се изчислява пенсията за трудова злополука или професионална болест, може да се определи и от дохода, върху който са правени осигурителните вноски за всички социални рискове, ако това е по-благоприятно за него.

Когато в периода, от който се определя индивидуалният коефициент, се включва време, през което лицата са били осигурени по чл. 4, ал. 1 и 2 и ал. 3, т. 5 и 6 КСО, изплатените възнаграждения, за които не са внесени осигурителни вноски, се вземат предвид при определяне на осигурителния доход за пенсии с начална дата след 31 декември 1999 г.

При определяне на осигурителния доход за лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 КСО не се включват начислените, но неизплатени възнаграждения за времето до 31 декември 2006 г., и неначислените възнаграждения за времето до 31 декември 2009 г.