Писмо 2_505/ 23.03.2010г ОТНОСНО: осигуряване на прокурист на едноличен търговец

КСО- чл.4, ал.1, т.7

           чл.4, ал.3, т.2                     

ЗЗО-чл.40, ал.1, т.5

 

                   

ОТНОСНО: осигуряване на прокурист на едноличен търговец

 

 

            От изложената в запитването става ясно, че сте лице упражняващо дейност като едноличен търговец. Предстои Ви излизане в отпуск за бременност и раждане и във връзка с това желаете да прехвърлите управлението на фирмата на съпруга си, който е самоосигуряващо се лице с осигурителен доход 1000 лв. Поставяте следните въпроси :

- как следва да бъде назначен прокуриста, така че да Ви представлява по всички въпроси на фирмата ?

- може ли това да стане с пълномощно, нотариално заверено, за да не се натоварва с допълнителни осигурителни вноски ?

- какъв е варианта да заплаща минимални осигуровки, тъй като вече е осигурен като самоосигуряващо се лице ?

  С оглед изложената от Вас фактическа обстановка и при сега действащата нормативна база, изразявам следното становище:

  Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принцип  е изведена в чл.10 от КСО. Задължението за осигуряване на лицата възниква от деня на започване на трудовата дейност и продължава до нейното  прекратяване.

              На това основание и съгласно чл.4, ал.3, т.2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство/чл.4, ал.4 от КСО/. Осигурителните вноски са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година /чл.6,ал.7, т.1 от КСО/.

             Освен текущи месечни вноски, лицата извършващи дейност като еднолични търговци, определят и окончателен размер на осигурителния доход,  за периода през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /чл.6, ал.8 от КСО/.

             Здравното осигуряване на едноличните търговци,  които упражняват трудова дейност, се извършва по реда на чл.40, ал.1, т.2 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, върху осигурителни доходи, определени с Кодекса за социално осигуряване.  

 По отношение на дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващи се лица, избрали да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство, за  периодите на бременност и раждане и отглеждане на малко дете, следва да се има предвид следното:

За периода на бременност и раждане осигурителни вноски за ДОО не се внасят от самоосигуряващите се лица, които са осигурени и за общо заболяване и майчинство, както за времето, през което са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, така и за периодите през които не са имали право на парично обезщетение. Назначаването на прокурист с оглед възникване на основание за осигуряване не е задължително.  

За тези периоди се дължат вноски за здравно осигуряване, на основание чл.40, ал.1, т.5 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/. Размерът на вноската е равен на дължимата от работодателя част /4.8 %/ и се определя върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица /за 2010 г. върху 460 лв./, и е изцяло за  сметка на  лицата.

За периода на отглеждане на малко дете, за  да се приеме, че самоосигуряващото се лице – едноличен търговец не упражнява трудова дейност е необходимо назначаване на прокурист. Липсата на прокурист обосновава извода, че през периода на отглеждане на малко дете, майката упражнява трудова дейност.

          Упълномощаването на друго лице да представлява фирмата с нотариално заверено пълномощно, без същият да е вписан като прокурист в търговския регистър, означава, че не е налице прокурист по смисъла на Търговския закон /ТЗ/ и следователно не може да отпадне от едноличния търговец задължение за осигуряване, когато предприятието му действа. 

             За периодите през които  самоосигуряващото се лице /майката/ е сключила с друго лице договор за прокура, което да управлява  фирмата срещу възнаграждение/ чл.21 от ТЗ/, не се дължат авансови месечни осигурителни вноски и не се извършва определяне на окончателен размер на осигурителния доход от самоосигуряващото се лице. Основанието за това е  обстоятелството, че осигуреното лице не упражнява лична трудова дейност.

            Относно осигуряването по договора за прокура,  следва да имате предвид и следното:

            Съгласно чл. 21 от Търговския закон (ТЗ) прокуристът е физическо лице, натоварено и упълномощено от търговеца да управлява предприятието му срещу възнаграждение. Упълномощаването на прокуриста (прокура) трябва да бъде с нотариално заверени подписи и да се заяви от търговеца за вписване в търговския регистър заедно с образец от подписа на прокуриста.

              По силата на чл. 23 от ТЗ отношенията между търговеца и прокуриста се уреждат с договор. Договорът за прокура може да бъде сключен  като граждански, така и като трудов, с всички произтичащи от това права и задължения на страните по трудовото правоотношение.

              Когато договора за прокура е сключен като трудов договор, осигурителни вноски следва да се внасят по реда на чл.4, ал.1, т.1 или по чл.4, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване. Съгласно чл.6, ал.3 от КСО осигурителните вноски за тези лица се дължат върху получените, или начислените, но не изплатени брутни месечни възнаграждения, или неначислените месечни възнаграждения но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

              За лицата работещи по трудови правоотношения при определяне на месечния осигурителен доход намират приложения и разпоредбите на чл1, ал.1-4 от Наредбата за елементите на възнагражденията и доходите върху които се правят осигурителни вноски.

             След 1 януари 2007 г. в случаите когато договора за прокура е сключен като договор за управление и контрол /граждански договор/, осигурителни вноски следва да се внасят по реда на чл.4, ал.1, т.7 от КСО. И в този случай, осигурителните вноски се дължат върху получените,  начислените,  или неначислените месечни възнаграждения но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии/осигурителния праг/.

             Здравноосигурителните вноски и при двата начина на оформяне на правоотношенията /трудови или договори за управление и контрол/ се дължат на основание чл.40, ал.1, т.1 от Закона за здравното осигуряване върху дохода, върху който се внасят вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно КСО.     

             Следва да имате предвид, че в хипотезата когато  лице /съпругът/ извършва едновременно дейност като самоосигуряващо се лице и като прокурист на едноличен търговец, по трудов договор или договор за управление и контрол, осигурителните вноски се дължат върху сбора от осигурителните доходи, но върху не повече от максималния размер на осигурителния доход, в реда по чл.6, ал.10 от КСО.

               1.   доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 / от дейност като прокурист/;

               2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;

              3. доходи за работа без трудово правоотношение.