Писмо 3_678/07.03.2013 г. Относно: подаване на декларация за прекратяване на осигуряването от лице, упражняващо свободна професия, придобило право на пенсия за инвалидност

КСО - чл. 4, ал. 3, т. 1; чл. 4, ал. 6

НООСЛБГРЧМЛ - чл. 1, ал. 2

                                

 

Относно: подаване на декларация за прекратяване на осигуряването от лице, упражняващо свободна професия, придобило право на пенсия за инвалидност

 

Според изложеното в запитването задълженото лице упражнява свободна професия, за което е подало декларация за регистрация на самоосигуряващото се лице. Осигурявало се е за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. От месец октомври 2012 г. от ТЕЛК му е определена степен на неработоспособност и е подало документи за пенсиониране по инвалидност. През месец януари 2013 г. е получило от НОИ разпореждане за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Във връзка с това поставя въпроса, за да отпадне задължението му за осигуряване в държавното обществено осигуряване, следва ли да подаде отново декларация за регистрация на самоосигуряващото се лице и ако следва в какъв срок да я подадете?

При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, обн. ДВ бр.110/1999 г., посл. изм. ДВ бр. 20/2013 г.) и Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и на морските лица (НООСЛБГРЧМЛ, обн. ДВ бр. 21/2000 г., посл. Изм. ДВ бр. 80/2012 г.) изразяваме следното становище:

Трудовата дейност е основополагаща за възникване на основание за държавно обществено осигуряване. Съгласно чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.

Лицата, които упражняват дейност като свободна професия, са задължително осигурени в държавното обществено осигуряване по реда на лицата, попадащи в кръга на осигурените лица по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО. Тези лица са самоосигуряващи се по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО. Осигурителните вноски са за тяхна сметка задължително за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 7 от КСО). По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лица се определя по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО - за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.

Самоосигуряващите се лица се осигуряват по ред, определен с НООСЛБГРЧМЛ. Съгласно чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица, включително тези, регистрирани като упражняващи свободна професия, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ). В случая това е декларация за регистрация на самоосигуряващите се лица (ОКд5).

Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО лицата, на които е отпусната пенсия, се осигуряват социално по свое желание в случаите, когато упражняват дейностите по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО. Следователно предвид цитираната разпоредба лицата, които имат отпусната пенсия и упражняват свободна професия, не подлежат на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3 от КСО, освен при изразено изрично желание от тяхна страна. Това те извършват по предвидения с НООСЛБГРЧМЛ ред (чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ). В  декларация образец ОКд5 е предвидено поле, където самоосигуряващото се лице в качеството на пенсионер може да изрази желанието си да се осигурява (от 01.01.2013 г. текстът в декларацията е „Пенсионер съм и желая да се осигурявам”).

Следва да се добави, че желанието за осигуряване може да бъде изразено и чрез конклудентни действия - например подаване на декларация образец № 1, внасяне на осигурителни вноски и др.

По отношение определяне момента, до който самоосигуряващите се лица, на които е отпусната пенсия за инвалидност, са задължени да внасят социални вноски поради упражняване на трудова дейност, следва да се има предвид следното:

При отпускане на пенсия за инвалидност се прилага разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от КСО, съгласно която пенсията за инвалидност се отпуска от датата на заявлението до ТЕЛК (НЕЛК), ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на НОИ в едномесечен срок от влизане в сила на експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК). От текста на посочената правна норма е видно, че при този вид пенсии не е въведено условие за прекратяване на трудовата дейност, поради което подаването на документи за пенсиониране поради трайно намалена работоспособност не представлява основание за подаване на декларация по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ.

Следва да се отбележи, че за времето от датата на възникване на основанието за получаване на пенсия за инвалидност до датата на отпускане на пенсията с разпореждане от длъжностното лице на НОИ, тече един период от време, регламентиран в чл. 10, ал. 1 и ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), през който на лицето е призната определена степен на загубена работоспособност, но все още правото му на пенсия не е обективирано в надлежен документ по законоустановения ред. През това време то не би могло да се възползва от правото да не внася осигурителни вноски, дадено му с разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО. Едва след признаване на това право и узнаването му от лицето, то би могло да избере дали да се осигурява социално. До този момент обаче, лицето дължи осигурителни вноски за своя сметка, тъй като все още не притежава качеството на пенсионер и упражнява трудова дейност, която е основание за задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО.

След получаване на разпореждането, с което се отпуска пенсия за инвалидност,  лицето може да се възползва от разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО като подаде декларация по образец № ОКд-5 в компетентната ТД на НАП. В чл. 1, ал. 6 от наредбата единствено е посочено, че лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание по предвидения с наредбата ред. Този ред включва подаването на декларация, в която е предвидено поле за попълване от лицата-пенсионери, които желаят да се осигуряват.

 В случай, че не изразят желание за осигуряване, осигурителните вноски за ДОО и ДЗПО не се дължат от лицето от датата на получаване на разпореждането за отпускане на пенсията за инвалидност.

           За времето след получаване на разпореждането, ако лицето не е изразило изрично, че желае да се осигурява, както писмено, така и чрез конклудентни действия (например подавало е декларации, внасяло е осигурителни вноски), това ще означава, че не желае да се осигурява.

От гореизложеното следва, че в конкретния случай след получаване на разпореждането за отпускане на инвалидната пенсия, ако лицето, упражняващо свободна професия, не пожелае да се осигурява за държавното обществено осигуряване, не е необходимо да подава декларация образец ОКд5. Такава декларация се подава само при желание за осигуряване. Същевременно декларираните или внесени след тази дата вноски са дължими, защото желанието за осигуряване е изразено чрез посочените по-горе конклудентни действия.