Писмо № 20-21-135 от 08.09.2016 ОТНОСНО: Данъчно третиране на онлайн търговия от обект на територията на Великобритания

ЗКПО, чл.13
НАРЕДБА Н-18, чл.3, aл. 1
ЗКПО, чл.92, aл. 6
ЗДДС, чл.96, aл. 2
ЗКПО, чл.3, aл. 2

ОТНОСНО: Данъчно третиране на онлайн търговия от обект на територията на Великобритания

 

            Съгласно визираната фактическа обстановка в запитването, представляваното от Вас дружество се занимава с онлайн търговия на стоки. Складовата наличност на същото е в обект в гр. С, като разплащането с клиентите се извършва чрез Paypal и Ebay, след което сумите постъпват директно в банковата сметка на дружеството. Ползвате куриерските услуги на Български пощи и Спиди, като няма плащане по куриер в брой от страна на клиентите.

            Във връзка с предстоящо откриване на нов обект (склад на едро) във Великобритания, поставяте следните въпроси:

            1. Трябва ли задължително да си извадите ДДС номер във Великобритания, под който да отчитате продажбите там?

            2. Къде следва да бъде обложен този доход с корпоративен данък – във Великобритания или България?

            3.  Коя от двете суми се взима за оборот на дружеството – преди приспадане на финансовите такси от Пейпал или след тяхното приспадане? В тази връзка посочвате, че към Вашето запитване сте приложили копие от разплащателната сметка на Пейпал, но такава не се открива при разглеждане на Запитването.

            4. Трябва ли дружеството да има касов апарат?

        

По първи въпрос.

Законът за данък върху добавената стойност не регламентира задължения за данъчно задължените лица по чл.3 от същия за регистрация на територията на друга държава членка.

В тази връзка Ви обръщаме внимание, че компетентна да отговори на поставения от Вас въпрос е администрацията на съответната държава членка, където възнамерявате да осъществявате независима икономическа дейност – търговия на едро чрез място на стопанска дейност – склад на едро.

По втори въпрос.

Съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ местните юридически лица се облагат с данъци по този закон за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина.

За да се отговори на въпроса къде ще се облага финансовият резултат на дружеството - в България или във Великобритания, или по-точно каква част ще се облага в България и каква част във Великобритания, следва да се имат предвид както разпоредбите на ЗКПО и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, така и съответната Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане /СИДДО/.

В ЗКПО, в § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби /ДР/ е дадена дефиниция за място на стопанска дейност /МСД/, която препраща към § 1, т. 5 от ДР на ДОПК. Съгласно § 1, т. 5 от ДОПК, място на стопанска дейност е определено място (собствено, наето или ползвано на друго основание), посредством което едно лице извършва цялостно или частично стопанска дейност в страната.

Предвид териториалния обхват на действие на българското законодателство, когато трябва да се изследва за наличие на МСД извън територията на Република България, е необходимо да се съобрази дефиницията на това понятие, която се съдържа в Спогодба за избягване на двойното данъчно облагани /СИДДО/, ратифицирана от България и съответната друга страна.

Между Република България и Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия има сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и печалбите от прехвърляне на имущество /Ратифицирана със закон, приет от 43-то Народно събрание на 8 октомври 2015г. - ДВ, бр. 81 от 2015г., в сила от 15 декември 2015г., обн. ДВ. бр.10 от 05.02.2016г./

В чл. 5 от СИДДО е посочено, че "място на стопанска дейност" означава определено място на дейност, чрез което се извършва цялостно или частично стопанската дейност на едно предприятие. В т. 4 на чл. 5 от спогодбата са изброени случаите, в които не се създава място на стопанска дейност. Те са следните:

а. използването на съоръжения единствено с цел складиране, излагане или доставка на стоки, принадлежащи на предприятието;

б. поддържането на запаси от стоки, принадлежащи на предприятието, единствено с цел складиране, излагане или доставка;

в. поддържането на запаси от стоки, принадлежащи на предприятието, единствено с цел преработката им от друго предприятие;

г. поддържането на определено място единствено с цел покупка на стоки или за събиране на информация за предприятието;

д. поддържането на определено място единствено с цел извършване на всяка друга дейност, която има подготвителен или спомагателен характер за предприятието;

е. поддържането на определено място единствено с цел осъществяването на което и да е съчетание от посочените в букви от а) до д) дейности, при положение че цялостната дейност на определеното място, произтичаща от това съчетание, има подготвителен или спомагателен характер.

Поради липса на по-детайлна информация в запитването, НАП не може да даде категорично становище относно възникването на място на стопанска дейност на българското дружество във Великобритания.

При анализа и преценката дали ще се формира МСД, българското дружество следва да вземе под внимание: кой издава и къде се оформят фактурите за продажба –  в склада във Великобритания или в офиса на дружеството в България; документи за придобиване на стоките от търговеца – от български производители ли са закупени или от производители и търговци, регистрирани във Великобритания и в други страни от ЕС; транспортни документи според вида транспорт, доказващи, че именно тази стока се изнася от България за склада във Великобритания; вътрешно фирмени документи като складови разписки, протоколи и др. за заприхождаване на стоката в склада и последващото й изписване при доставка към съответните клиенти; реализирани ли са приходи от склада или от него не се извършват продажби; представлява ли складът само изпълнител на външни нареждания за дистрибуция на складираните стоки или чрез него са реализирани продажби към клиенти.

В случай, че е налице хипотезата за формиране на място на стопанска дейност чрез регистриран склад във Великобритания, то е приложима разпоредбата на чл. 13 от ЗКПО - лицето има право да приложи метода за освобождаване, който е определен със спогодбата между двете държави, тъй като съгласно чл. 7 от цитирания документ, ако предприятието извършва стопанска дейност чрез място на стопанска дейност, печалбите на предприятието могат да се облагат в другата държава /Великобритания/, но само такава част от тях, каквато е причислима към това място на стопанска дейност.

Методът за освобождаване от двойно данъчно облагане се прилага при попълване на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО, чрез съответното приложение № 2 към нея, а конкретният метод е посочен в разпоредба на спогодбата.

Съгласно чл. 92, ал. 6 от ЗКПО данъчно задължените лица прилагат към годишната данъчна декларация доказателства за размера на внесените в чужбина данъци. Това изискване не се прилага за печалби/доходи от източник в чужбина, по отношение на които в спогодба за избягване на двойното данъчно облагане е предвиден метод за избягване на двойното данъчно облагане "освобождаване с прогресия".

Относно документирането на стопанските операции на място на стопанска дейност, следва да се съблюдават разпоредбите на чл. 10 от ЗКПО, както и разпоредбите на съответното законодателство в чуждата държава. Предвид това, че двете части на предприятието не са отделни правни субекти, наименованието и видът на издаваните между тях документи не са законово регламентирани, а са въпрос на решение и вътрешна организация на предприятието. Задължително условие е счетоводните документи да отразяват вярно стопанските операции и да отговарят на изискванията на чл. 6 от Закона за счетоводството /ЗСч/.

Когато не се отчитат приходи и разходи от склада във Великобритания, след преценка и извод, че не е налице място на стопанска дейност на българското дружество, в България ще се облага цялата печалба по общия ред на ЗКПО, чрез подаване на годишна данъчна декларация по чл. 92 от закона.

Във връзка с правилната преценка относно формирането на място на стопанска дейност, може да помогне запитване до данъчната администрация на съответната чужда държава.

 

По трети въпрос.

За целите на чл.96, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност, облагаем оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето: облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка; доставките на финансовите услуги по чл.46 от Закона; и доставките на застрахователни услуги по чл.47 от същия.

По смисъла на чл.12, ал.1 от материалния закон, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и 9 от същия, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които законът предвижда друго.

Данъчна основа по смисъла на чл.26, ал.2 от закона, се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон.

Следователно, облагаемият оборот за извършваните от Вас облагаеми доставки на стоки ще се формира на базата на всичко, което получавате от клиентите си по доставките, определено в левове и стотинки, без данъка по ЗДДС.

По четвърти въпрос.

Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18/2006г. на МФ.

В чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. е указано, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Видно от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. към случаите, за които не е задължително издаване на фискална касова бележка са и плащанията чрез наличен паричен превод или чрез пощенски паричен превод. Това изключение се отнася за наличен паричен превод, извършен чрез дружество, лицензирано да извършва дейност по налични парични преводи по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/.

Българската народна банка /БНБ/ издава лиценз за извършване на дейност като платежна институция за извършване на дейност по налични парични преводи по смисъла на ЗПУПС. Съгласно чл. 17 от ЗПУПС БНБ води публичен регистър на лицензираните от нея платежни институции, като същият е достъпен по електронен път и се актуализира редовно.

Когато плащането се извършва чрез "Изипей" АД, Epay.bg, Paypal, Ebg.bg. следва да се извърши проверка в публичния регистър по чл. 17 от ЗПУПС, за да се установи дали посочените дружества фигурират в този регистър като лицензирани платежни институции. При положение, че същите са посочени в регистъра, се налага извода, че ще се осъществява плащане  чрез дружества, лицензирани да извършват дейност по налични парични преводи по смисъла на ЗПУПС. В тези случаи вече по силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. не е задължително издаването на фискална касова бележка от фискално устройство.

В запитването е уточнено, че не се извършват разплащания по куриер в брой. Следователно за дружеството не е налице  задължение за издаване на фискална касова бележка от фискално устройство при продажбите, осъществени на територията на България, по които разплащането става чрез Paypal и Ebay.

Следва да се има предвид, че изискванията за използване на ФУ за регистриране и отчитане на продажбите на стоки и услуги в българското законодателство имат териториален характер, т.е. нормативната уредба за регистриране и използване на фискални устройства, одобрени за разпространение в България, не се прилага за продажби, реализирани извън територията на страната.

Отчитането на приходите от продажби на стоки и/или извършването на услуги от български  дружества на територии извън страната следва да се извърши в съответствие със Закона за счетоводството.

Следва да се има предвид, че съгласно чл. 26, ал. 2 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, всички регистрирани и натрупвани суми във фискалните устройства се изразяват в левове и стотинки, поради което за случаите на плащане във валута сумите се преизчисляват и натрупват в левовата им равностойност.

По отношение на регистрирането на оборота от извършването на продажби на стоки и услуги извън територията на България, следва да проучите и приложите законодателството на съответната държава - във Вашия случай - Великобритания.