Писмо № 96-00-641 ОТНОСНО: прилагане на ЗДДС

ОТНОСНО: прилагане на ЗДДС

 

В Дирекция «ОУИ»-            постъпи Ваше запитване с вх. № …../ 25.09.2012г. Изложена е следната фактическа обстановка:

Дружеството е регистрирано по ЗДДС и извършва дейност по организиране транспорт за превоз на стоки /спедиторски услуги/, като ще се използват услугите на български и турски транспортни фирми. Дестинациите, във връзка с които ще се осъществяват спедиторските услуги са от Швейцария до България и обратно. Клиентите са както български фирми, така и страни извън ЕС.

Поставени са следните въпроси:

1. С каква данъчна ставка следва да се обложат получените и извършените от дружеството услуги?

2. В кои клетки на дневниците да се посочват издадените протоколи и други документи?

При така изложената фактическа обстановка, с оглед разпоредбите на ЗДДС  и Правилника за прилагане на ЗДДС, изразяваме следното становище:

По първи въпрос:

Разпоредбата на чл.22, ал.3 от ЗДДС указва, че мястото на изпълнение на услугата по транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него, предоставена на данъчно задължено лице, се определя по реда на чл.21, ал.2 и 3 от ЗДДС.

Съгласно чл.22, ал.4 от ЗДДС, за целите на закона спедиторските, куриерските и пощенските услуги, различни от услугите по чл. 49, оказвани във връзка с транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него, се приравняват на услуги по транспорт на стоки в Европейския съюз, съответно по транспорт на стоки извън Европейския съюз.

По смисъла на чл.22, ал.5 от ЗДДС, спедиторска услуга по ал. 4 е услуга по организиране, осъществяване или обслужване на транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него и включените в него дейности по транспортна обработка, обработка на документи, складиране и застраховане.

Съгласно чл.21, ал.2 от ЗДДС, когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение на услугата е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тази услуга се предоставя на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е там, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.

В запитването сте посочили, че Вие сте получател на транспортна услуга от български и турски транспортни фирми.

В случая, при който сте получател на транспортна услуга и доставчикът е българска фирма ще е налице хипотезата на чл.54, ал.2 от ППЗДДС. При доставка на услуга по чл. 21, ал. 1 и 2 от закона, когато получателят и доставчикът са установени на територията на страната, данъкът е изискуем от доставчика - регистрирано по закона лице, независимо дали получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице. В този смисъл,  Вашият доставчик има задължение за начисляване на данък.

            В случая, при който сте получател на услуга и Вашият доставчик е турска фирма, мястото на изпълнение ще се определи по реда на чл.21, ал.2 от ЗДДС. Мястото на изпълнение на транспортната услуга е на територията на страната, тъй като Вие сте получател и възниква задължение за начисляване на данък по смисъла на чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС с протокол по чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС.

            В зависимост от дестинацията, по която се извършва транспортната услуга се определя и приложимата данъчна ставка, като следва да се съобразят разпоредбите на чл.30 от ЗДДС/трета държава – България и България-трета държава/, чл.66, ал.1, т.1 от ЗДДС /България- държава-членка/ и чл.23, ал.3 от ППЗДДС/трета държава-държава-членка/.

            Относно осъществените доставки на транспортни услуги от Вашето дружество, мястото на изпълнение се определя по реда на чл.22, ал.3 и чл.21, ал.2 от ЗДДС. Пояснили сте, че клиентите са български фирми и такива извън ЕС.

            При клиенти от България, съгласно чл.21, ал.2 от ЗДДС и чл.54, ал.2 от ППЗДДС, когато получателят и доставчикът са установени на територията на страната, данъкът е изискуем от доставчика - регистрирано по закона лице. В този смисъл, Вие следва да издавате фактура, като прилагате съответната данъчна ставка по чл.30 от ЗДДС или чл.66, ал.1, т.1 от ЗДДС.

При клиенти от трета държава следва да имате предвид, че е необходимо да изясните статута на клиента, а именно дали той е данъчно задължено лице, за да приложите чл.21, ал.2 от ЗДДС. Документите необходими за доказване на статута на получателя са установени в Регламент за изпълнение /ЕС/ № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност /Обн. L OB. бр.77 от 23 март 2011г./, в сила от 01.07.2011г.

Съгласно чл.18, параграф 3 от Регламента,  освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчно задължено лице:

- ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота – правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на Общността;

- когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационен номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчно задължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчно задължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.

С оглед гореизложеното, ако получателят е данъчно задължено лице и доставчикът разполага с необходимите доказателства за това към датата на данъчното събитие, мястото на изпълнение на услугата по транспорт на стоки от трета държава до България, както и от България до трета държава ще бъде там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност или има постоянен обект, за дейността на който е предназначена услугата.

Ако посочените в запитването услуги, са с място на изпълнение извън територията на страната, Вие не следва да начислявате данък върху добавената стойност като изпълнител на доставките /чл.86, ал.3 от ЗДДС/. В този случай, във фактурите задължително следва да се посочи „чл.21, ал.2 от ЗДДС” като основание за неначисляване на ДДС.

По втори въпрос:

            Протоколите по чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС, с които е начислен данък  по чл. 82, ал. 2, т.3 от закона се отразяват в дневника за продажби в колона 14 – «ДО на получените доставки по чл.82, ал.2-5 от ЗДДС» предвид разпоредбите на чл.124, ал.2 от закона.

            Същите следва да се отразят и в дневника за покупки, съгласно разпоредбите на чл.124, ал.4 от ЗДДС  в съответните колони в зависимост от това, дали лицето извършва само облагаеми доставки или облагаеми и освободени доставки.

Фактурите, издадени на ДЗЛ от трета държава във връзка с чл.21, ал.2 от ЗДДС следва да посочите в колона 23 на дневника за продажби. Там се декларира данъчната основа на доставки по чл.69, ал.2 от ЗДДС, включително ДО на доставките при условията на  дистанционни продажби с МИ на територията на друга държава членка.

            По смисъла на чл.69, ал.2 от ЗДДС, за целите на правото на приспадане на данъчен кредит, за облагаеми доставки се смятат и доставките в рамките на икономическата дейност на регистрираното лице, които са с място на изпълнение извън територията на страната, но които биха били облагаеми, ако са извършени на територията на страната.