Писмо Вх.№ 0700168 от 25.06.2014 1. Как следва документално да се оформи плащането на членовете на комисиите, чрез граждански договор, със заповед на кмета или по друг начин ?

ЗДДФЛ, чл.29
КСО, чл.4, aл. 3, т. 5
КСО, чл.4, aл. 3, т. 6
ЗЗО, чл.40, aл. 1, т. 3

Във връзка с постъпило запитване в Дирекция ОДОП ….. вх. № …./25.06.2014г. препратено ни по компетентност от ЦУ на НАП София във връзка с облагане на изплатено допълнително материално стимулиране на членовете на комисиите, изразяваме следното становище :
Описали сте следната фактическа обстановка: Съгласно пар.17, ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, набраните средства по ал.1 се разходват целево за дейностите на местните комисии, в т.ч. и за материално стимулиране на членовете на комисиите. Членовете на комисиите са служители на Общината и външни лица.
Задавате въпросите :
1. Как следва документално да се оформи плащането на членовете на комисиите, чрез граждански договор, със заповед на кмета или по друг начин ?
2. Този вид доход облагаем ли е и дължат ли се задължителни осигурителни вноски ?
3. Ако доходът е получен през 2013г., в кое приложение на ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ следва да се посочи?

Относно първи въпрос :
Поставеният въпрос е извън компетентността на НАП. Съгласно чл.17, ал. 1, т. 5, б.”б” от Данъчния-осигурителен процесуален кодекс, задължените лица имат право да им бъде осигурена и предоставена информация за публичните им задължения и за сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения, както и разяснение по прилагането на нормите от материалните данъчни и осигурителни закони и ДОПК.
Предвид на това въз основа на какъв вид документ ще се извърши изплащането на ДМС на членовете на комисиите не можем да изразим становище.

Относно втори въпрос :
От така представената фактическа обстановка, изплатените суми ще подлежат на данъчно облагане като облагаем доход.
Съгласно чл.12, ал.1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Посочените от Вас доходи не попадат в чл.13 от ЗДДФЛ, както и в нормите на друг нормативен акт, който да третира същите като необлагаеми.
Облагането ще бъде по реда на чл.29, ал.1, т.3 от ЗДДФЛ – възнаграждения по извънтрудови правоотношения. Придобитият доход от тази дейност се намалява с 25% нормативно признати разходи. Данъчната ставка е 10%.
Следва да имате предвид, че в ЗДДФЛ е предвидено авнсово облагане на този вид доход.
На основание чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ, когато платец на дохода от друга стопанска дейност е предприятие в случая Общината или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му. Едно от изключенията, предвидено в чл. 43, ал. 5 и 6 от същия закон, е за случаите, когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода. Във Вашия случай това би могло да се получи ако членовете на комисиите са самоосигуряващи се лица.
В тези случаи размерът на данъка се определя и данъкът се внася от лицето, придобило дохода. Тъй като платецът на дохода не удържа данък и съответно не издава „Сметка за изплатени суми” и „Служебна бележка”, документирането на придобития доход е по реда на чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ. Съгласно посочената разпоредба, данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл. 10, ал. 1, т. 3 (доходи от друга стопанска дейност) и т. 4 (доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество), съдържащ реквизитите по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството. Следователно, документирането на придобитите доходи от данъчно задълженото лице в качеството му на член на комисия е идентично с документирането на придобиваните от същото лице доходи от упражняване на свободна професия.
Идентични са също и правилата за декларирането на дължимите данъци в декларацията по чл. 55 от ЗДДФЛ. Предприятията и самоосигуряващите се лица платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъци по реда на този закон подават декларация по образец за дължимите данъци. Декларацията по чл.55 се подава от физическото лице, придобило дохода, когато платецът не е задължен да удържа и внася данъка.
Срокът за подаване на тази декларация е уреден в чл.56 във връзка с чл.65, ал.12 от ЗДДФЛ.
Физическите лица членове на комисиите и получатели на дохода следва да подадат ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, като посочат дохода в приложение № 3 „Доходи от друга стопанска дейност”. Облагаемите доходи придобити през 2013г. подлежат на деклариране с подаване на ГДД до 30.04.2014г.

Относно прилагане на нормите на КСО и ЗЗО:
Условията и редът за уреждане на правата на граждани, притежаващи жилищно- спестовни влогове в ДСК, се определят със ЗУПГМЖСВ. На основание чл. 5, ал. 1 от закона е създаден Национален компенсационен жилищен фонд, който има за цел да организира набирането, управлението и използването на имуществото на фонда. Ръководен орган на жилищния фонд е Управителен съвет, чиито членове се назначават от министър-председателя и които избират помежду си председател на съвета /чл. 8, ал. 1 от ЗУПГМЖСВ/. Според чл. 8, ал. 2 от същия закон, в населени места по утвърден от Управителния съвет списък се създават местни комисии към общините от представители на общинските съвети и организациите, представляващи гражданите с жилищни нужди. Управителният съвет по предложение на общинските съвети утвърждава състава на местните комисии и техния мандат. В разпоредбата на чл. 16, ал. 3 от Правилника за прилагане на ЗУПГМЖСВ е указано, че съставът на местните комисии и техният председател се определя от общинския съвет и се представя за утвърждаване от Управителния съвет. Промените в съставите на местните комисии също подлежат на утвърждаване от Управителния съвет.
Предвид това, че лицата в състава на местната комисия се определят от общинския съвет и се утвърждават от Управителния съвет на Националния компенсационен жилищен фонд, то по смисъла на Кодекса за социално осигуряване /КСО/ същите попадат в обхвата на лицата, които полагат труд без трудово правоотношение.
Редът за осигуряване на лицата, работещи без трудово правоотношение, е регламентиран в чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО и чл. 5 и чл. 6 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/.
Задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на ЗДДФЛ, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец. Ако са осигурени на друго основание през съответния месец те подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт независимо от размера на полученото възнаграждение /основание чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО/.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от КСО, възнаграждението за лицата, работещи без трудови правоотношения, върху което се дължат осигурителни вноски, се определя след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на ЗДДФЛ.
На основание чл. 4, ал. 6 от КСО лицата, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание в случаите, когато упражняват дейност по чл. 4, ал. 3 от КСО, в т.ч. когато полагат труд без трудово правоотношение.
Съгласно чл. 11 от НООСЛБГРЧМЛ при изплащане на възнаграждения за работа без трудово правоотношение на самоосигуряващи се лица /лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 – 4 от КСО/ осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. Тези лица внасят осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО независимо от дейността, за която са регистрирани /при деклариране на доходите с годишната данъчна декларация по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ/.
Лицата, родени след 31.12.1959 г., се осигуряват задължително за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд /чл. 127, ал. 1 от КСО/. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване /ДЗПО/ се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване /чл. 157, ал. 6 от КСО/.
Редът за внасяне на здравноосигурителни вноски при работа без трудово правоотношение е уеднаквен с осигурителния режим по КСО, с изключение на случаите когато лицата получават пенсия. Тъй като в Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ липсва текст, аналогичен на чл. 4, ал. 6 от КСО, тези лица подлежат на задължително здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 1, т. 3 от ЗЗО и когато са пенсионери.
За лицата, работещи без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец /по чл. 4, ал. 1, 2 и ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО/, при превеждане на задължителните осигурителни вноски, с оглед ограничението до максималния месечен размер на осигурителния доход, следва да се има предвид поредността на доходите, определена в чл. 6, ал. 10 от КСО:
1. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2;
2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3. доходи за работа без трудово правоотношение.