Р Е Ш Е Н И Е № 208 гр. София, 02.05. 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А - ВКС

Р Е Ш Е Н И Е

№ 208

гр. София, 02.05. 2012 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 738 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на 54-то СОУ „Св. И. Р.” срещу решение от 02.12.2010 г., постановено по въззивно гр. дело № 8890/2010 г. на Софийския градски съд. С него, като е потвърдено решение от 07.02.2010 г. по гр. дело № 36708/2009 г. на Софийския районен съд, са уважени предявените от А. Б. А. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищцата, извършено със заповед № 1068/01.06.2009 г. на директора на училището-касатор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – поради съкращаване на щата; ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „помощник-директор учебна дейност” при училището-касатор; и последното е осъдено да заплати на ищцата сумата 4 485.60 лв. – обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение за периода 01.07.2009 г. – 01.12.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 17.07.2009 г. до окончателното изплащане.
С определение № 40/12.01.2012 г. по настоящото дело е допуснато касационното обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, по материалноправния въпрос: към кой момент следва да се преценява наличието на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3, във вр. с ал. 2 от КТ – към момента на уволнението или към момента на връчване на заповедта за уволнение; като е прието, че той е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочените и представени от касатора, решение № 206/29.02.2000 г. по гр. дело № 617/1998 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 797/2006 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, както и в противоречие с постановените по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 559/09.07.2010 г. по гр. дело № 650/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 608/12.10.2010 г. по гр. дело № 1139/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Сочи се като неправилен изводът на въззивния съд, че ищцата попадала под закрилата на чл. 333, 1, т. 3 от КТ. В тази връзка се поддържа и се излагат съображения, че от значение за действието на тази предварителна закрила е моментът на връчването на заповедта за уволнение, в който волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение достига до адресата, в случая – 01.06.2009 г., към която дата следва да се преценява наличието на предпоставките за закрилата, независимо от датата на самото прекратяване на трудовото правоотношение. Сочи се и че към 01.06.2009 г. ищцата не е страдала от болест, предвидена в Наредба № 5/1987 г., като за първи път заболяването „исхемична болест на сърцето” е посочено в болничен лист, издаден на 03.07.2009 г. Поддържа си и че в нарушение на съдопроизводствените правила, по делото не е било установено откога и дали ищцата страда от тази болест. Изложеното в касационната жалба се поддържа и в съдебното заседание. Жалбоподателят претендира присъждане на направените разноски по делото.
Ответницата по касационната жалба – ищцата А. Б. А. не е подала отговор на жалбата; в съдебното заседание от нейна страна се излагат становище и съображения за неоснователност на жалбата. Изтъква се и че ищцата е навела по делото и доводи за липса на подбор и за неспазване на колективния трудов договор при уволнението й. Ищцата претендира присъждане на разноските, направени от нея пред касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, по изведения от касатора материалноправен въпрос – в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, намира следното:
За да достигне до извода, че ищцата се е ползвала от предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ и че последната не е била преодоляна от касатора, въззивният съд е приел в мотивите към обжалваното решение следното: Приел е, че съгласно изрично включеното, във връчената на ищцата на 01.06.2009 г. процесната заповед за уволнение, предизвестие от 30 дни по чл. 326, ал. 2 от КТ, трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 01.07.2009 г. Приел е и че към тази дата на уволнението й, ищцата страда от заболяването „исхемична болест на сърцето”, каквато диагноза й е поставена с болничен лист № 1029799/03.07.2009 г., с който й е разрешен отпуск по болест за периода 30.06.2009 г. – 24.07.2009 г., като диагнозата е потвърдена с експертно решение (ЕР) № 2371/19.11.2009 г. на ТЕЛК. Въззивният съд е изложил и мотиви, че ответникът-работодател (сега касатор) нито е твърдял, нито е доказал в процеса, преди издаването и връчването на заповедта за уволнение, да е изпълнил задълженията си по чл. 1 и чл. 3 от Наредба № 5/1987 г., във вр. с чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, да изиска от ищцата информация за заболяването й, а след това и разрешение от инспекцията по труда за прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. С оглед така приетите за установени обстоятелства, въззивният съд е извел и крайният си извод, че съгласно чл. 344, ал. 3, във вр. с чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, уволнението на ищцата е незаконно и следва да се отмени само на това основание, без трудовият спор да се разглежда по същество.
В посочените от касатора и в определението по чл. 288 от ГПК, решение № 206/29.02.2000 г. по гр. дело № 617/1998 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 797/2006 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК от 1952 г., е прието, че правнорелевантният момент за действието на закрилата по чл. 333 от КТ е моментът на връчване на заповедта за уволнение – моментът, в който писменото изявление за прекратяване на трудовия договор достига до адресата, независимо от момента на прекратяване на трудовото правоотношение.
Наличното и в случая противоречие (между въззивното решение и тези две решения на ВКС) в съдебната практика по поставения от касатора по настоящото дело материалноправен въпрос, е преодоляно с посочените и в определението по чл. 288 от ГПК, решение № 559/09.07.2010 г. по гр. дело № 650/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 608/12.10.2010 г. по гр. дело № 1139/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. В първото от тях е прието, че съобразно разпоредбата на чл. 333, ал. 7 от КТ моментът, към който предварителната закрила се осъществява, е този на връчване заповедта за уволнение, като под „заповед” следва да се разбира писменото изявление, по смисъла на разпоредбата на чл. 335 от КТ, на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение. Това е така, защото трудовото правоотношение може да бъде прекратено законно от работодателя и с писмено предизвестие, без издаването на изрична заповед. В разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ е определен моментът, в който настъпват последиците от упражненото вече от работодателя негово право да прекрати трудовия договор с предизвестие. Правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение е потестативно и поражда действие с достигането на писменото изявление до адресата. Този е правнорелевантният момент, към който следва да се преценява законността на изявлението. Това е моментът, към който следва да се извършва преценката съществувало ли е потестативното право и надлежно ли е упражнено то, включително и дали е преодоляна закрилата по чл. 333 от КТ. В решение № 608/12.10.2010 г. по гр. дело № 1139/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС е прието, че е необходимо именно при прекратяване на трудовото правоотношение да се е осъществило основанието, на което се основава заповедта за уволнение, както и да са спазени допълнителните условия, доколкото са предвидени в закон, включително да е съобразена закрилата по чл. 333 от КТ. Тя, обаче, е „предварителна” и изрично в чл. 333, ал. 7 от КТ е указано, че следва да е осъществена до момента, в който заповедта за уволнение се връчи на работника или служителя, което може и да не съвпада с датата на прекратяване на трудовото правоотношение. В същия смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 615/02.11.2010 г. по гр. дело № 852/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. Настоящият съдебен състав изцяло възприема, така формираната по реда на чл. 290 от ГПК практика, като създадена при точно тълкуване на разпоредбите на чл. 333, ал. 7, във вр. с чл. 335 от КТ.
Предвид така възприетото разрешение на поставения по делото материалноправен въпрос, при извършената проверка правилността на въззивното решение съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира следното:
Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилност на извода на въззивния съд, че ищцата попадала под закрилата на чл. 333, 1, т. 3 от КТ поради това, че страда от заболяването „исхемична болест на сърцето” към датата изтичането на срока на предизвестието и прекратяването на трудовото правоотношение – 01.07.2009 г. Съобразно изясненото по-горе, релевантният в случая момент за преценката относно наличието на предварителната закрила по чл. 333 от КТ, е не този на уволнението на ищцата съгласно чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ, т.е. датата 01.07.2009 г., а – съгласно изричната разпоредбана чл. 333, ал. 7 от КТ – датата 01.06.2009 г. на връчването на ищцата на писмения акт на касатора-работодател по чл. 335, ал. 1 от КТ – процесната заповед за уволнение № 1068/01.06.2009 г., с която е било отправено 30-дневното предизвестие. Основателни са и доводите на касатора, че от доказателствата по делото не се установява именно към тази релевантна в случая дата 01.06.2009 г. ищцата да е страдала от заболяването „исхемична болест на сърцето”, което е посочено в чл. 1, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5/1987 г. Тази диагноза действително е поставена за първи път едва с болничния лист № 1029799/03.07.2009 г., с който на ищцата е разрешен отпуск за периода 30.06.2009 г. – 24.07.2009 г. В предходния болничен лист № 1029340/09.06.2009 г., с който на ищцата е разрешен отпуск за периода 03.06.2009 г. – 30.06.2009 г., това заболяване не фигурира, а е налице друга диагноза: „метропатия хем”. Заболяването „исхемична болест на сърцето” е потвърдено с епикриза от 12.11.2009 г. и с ЕР № 2371/19.11.2009 г. на ТЕЛК, като в последното изрично е посочено, че това е новопоявило се заболяване през месец юни 2009 г. От съвкупната преценка на така събраната по делото медицинска документация не може да се направи обоснован извод, че ищцата е страдала от „исхемична болест на сърцето” (което заболяване не фигурира в първия й издаден болничен лист от 09.06.2009 г.) именно към релевантната дата 01.06.2009 г. Поради това, неправилен – в нарушение на материалния закон, е и изводът на въззивния съд, че ищцата се е ползвала от предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ.
Тъй като това касационно основание не налага повтаряне или извършване на нови процесуални действия, трудовият спор следва да се разреши от настоящата касационна инстанция по делото, като се обсъдят останалите доводи за незаконосъобразност на уволнението на ищцата, наведени с исковата й молба.
Като е посочила в исковата си молба, че в нарушение на чл. 8, ал. 3 от представения по делото колективен трудов договор (К.), ответникът-касатор не е поискал и не му е било дадено съгласие за уволнението от синдикалната организация, в която ищцата членува, последната се е позовала и на предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 4 от КТ. Съгласно тази разпоредба, когато това е предвидено в колективния трудов договор, работодателят може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата след предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието. В отговора на исковата молба касаторът поддържа, че с писмо изх. № 292/29.06.2009 г. е поискал становище от синдикалната организация за съкращаването на ищцата, като такова било искано още на 01.06.2009 г., и то било дадено на 29.06.2009 г.
От представения по делото К. е видно, че той е сключен на 10.07.2008 г. между училището-касатор и работниците и служителите при него, представлявани от председателя на синдикалната организация на Синдиката на българските учители (С.) към К.. Съгласно § 1, ал. 1 от К., същият влиза в сила от деня на подписването му и е валиден за срок от две години, т.е. действал е към релевантната по делото дата 01.06.2009 г., към която следва да се преценява наличието и на закрилата по чл. 333, ал. 4 от КТ. С клаузата на чл. 8, ал. 3 от К. е уговорено, че работодателят се задължава при прекратяване на трудови договори с членове на Синдиката да поиска писмено съгласие на синдикалната организация за всеки отделен случай. Тази клауза попада в хипотезата на чл. 333, ал. 4 от КТ, за което няма спор между страните по делото. Безспорно е също по делото, а и от представената членска книжка на ищцата се установява и че тя е член на С. към К. и е заплатила членския си внос за месеците януари-юни 2009 г., т.е. и към релевантната дата 01.06.2009 г. От така установените обстоятелства следва изводът, че към тази дата ищцата се е ползвала от предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 4 от КТ.
Съгласно изричните твърдения на касатора в отговора на исковата молба, а и видно от представените в тази връзка доказателства, с писмо изх. № 292/29.06.2009 г. той е поискал съгласие от синдикалната организация за уволнението на ищцата, като такова писмено съгласие му е било дадено на същата дата 29.06.2009 г. С оглед възприетото разрешение на поставения от касатора по делото материалноправен въпрос, следва изводът, че тъй като съгласието за уволнението на ищцата е дадено след релевантния за това момент – датата 01.06.2009 г. на връчването на заповедта за уволнението й, то предварителната закрила на ищцата при уволнение по чл. 333, ал. 4 от КТ не е била преодоляна своевременно от касатора (в този смисъл са и цитираните по-горе, решение № 559/09.07.2010 г. по гр. дело № 650/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 608/12.10.2010 г. по гр. дело № 1139/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, които визират именно хипотези по чл. 333, ал. 4 от КТ, като възприетото разрешение на правния въпрос се отнася до всички хипотези на закрила по чл. 333, ал. 1-6 от КТ). При това положение, съгласно изричната разпоредба на чл. 344, ал. 3 от КТ, уволнението на ищцата се явява незаконосъобразно само на това основание, без да е необходимо да се разглежда спорът по същество.
Като е достигнал до същия краен извод, въззивният съд, въпреки допуснатото от него нарушение на материалноправната норма на чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, е постановил, като краен резултат, правилно решение, включително и по обусловените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, по отношение на които касационната жалба не съдържа изрични оплаквания, по които касационната съдебна инстанция да следва да извършва проверка съгласно чл. 290, ал. 2 от ГПК.
С оглед гореизложеното, на основание чл. 293, ал. 1, предл. 1 от ГПК, обжалваното въззивно решение следва да се остави в сила.
Предвид този изход на касационното производство по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, жалбоподателят-ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищцата, претендираните и направени от нея пред касационната съдебна инстанция, разноски за заплащане на възнаграждение на един адвокат, а именно – сумата 270 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решението от 02.12.2010 г., постановено по въззивно гр. дело № 8890/2010 г. на Софийския градски съд;
ОСЪЖДА 54-то СОУ „Св. И. Р.” да заплати на А. Б. А. сумата 270 лв. (двеста и седемдесет лева) – разноски за касационното производство по делото.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.