Р Е Ш Е Н И Е № 298 гр.София 28.10.2014г. - ВКС

Р Е Ш Е Н И Е

№ 298
гр.София 28.10.2014г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 977/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма] - Варна, представлявано от управителя С. Н. И., чрез адв. Е. М. от АК - Варна, срещу въззивно решение № 2540/03.12.2013 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 3192/2013 г., в частта по исковете с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и съдебноделоводните разноски.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 713/2014 г. по материалноправния въпрос за значението, в хипотеза на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, на ползван отпуск по болест от уволнения работник или служител, през времето на спиране на работа на предприятието за повече от 15 дни.
В писмени бележки, докладвани в открито съдебно заседание, касаторът, чрез адв. Е. П. М. от АК Варна, изразява становище, че щом работникът или служителят не е изпълнявал трудовите си задължения поради престой, отпускът по болест не следва да се приспада от времето на спиране на работа, при тълкуване на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ.
Насрещната страна С. Г. С., чрез адв. И. В., е отговорил, че времето, през което работникът или служителят е ползвал платен отпуск по болест или поради временна нетрудоспособност, следва да се изключи от общото време на престой на работодателя.
Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение:
Спирането на работата означава временно преустановяване дейността на предприятието поради организационно-технически или икономически причини, без да е от значение конкретното им проявление. В хипотеза на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ определяща е невъзможността на работодателя да генерира продукция и от там – доходи, с които да заплаща трудово възнаграждение на работниците си, така че, без значение е дали работникът или служителят, по същото време, не е можел да полага труд и поради друга причина. Престоят за съответния период е обективният критерий за преценката спряна ли е работата, като е без значение за съществуването му дали работникът е бил задължен по чл. 173, ал. 7, т. 1 КТ да ползва платен годишен отпуск или работодателят му е предложил да ползва неплатен отпуск по чл. 160 КТ, дали, поради престоя, му е възложено да изпълнява временно друга работа, или е получавал обезщетение за престой по чл. 267 КТ.
По касационните оплаквания:
Касаторът излага доводи за неправилност – противоречие с чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на доказателствата във връзка с иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
Ответникът по касация е изразил становище с отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК, както и в съдебно заседание, че жалбата е неоснователна.
Съставът на Върховния касационен съд, като взе предвид касационните оплаквания, доводите на страните, данните по делото и съобрази материалния закон, намира, че касационната жалба е основателна.
Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Въззивният съд отменил заповедта за уволнение на ищеца С. Г. С., възстановил го на заеманата до тогава длъжност и осъдил работодателя да заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, заедно с лихва за забава. Решението на първостепенния съд по чл. 220, ал. 1 КТ е обезсилено и в тази част въззивният съдебен акт не е допуснат до касационно обжалване.
По делото е установено, че в цех „М.” при [фирма], била преустановена работата през целия период от 11.03.2013 г. до 01.04.2013 г., включително, през който период не била отчетена продукция и никой от работниците или служителите не полагал труд в цеха. За времето 12-14.03.2013 г. С. С. ползвал платен отпуск поради временна нетрудоспособност. Работата в цеха била възобновена на 02.04.2013 г., но в намален състав, като с част от работниците било сключено изменение в трудовия договор за работа, с намалено работно време.
Съдът направил извод, че по отношение на С. не е налице спиране на работа за повече от петнадесет работни дни, а и работодателят е извършил нерегламентиран подбор на кадрите, приемайки, че запазването на трудовите правоотношения с част от работещите в него лица е нецелесъобразно, т.е. икономически неоправдано при престой, за разлика от работниците, с които трудовият договор е запазен, след възобновяване на работния процес, макар и при други условия.
Прието е, като краен резултат, че уволнението на С. е незаконно и са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е уважена в размер на 2697,78 лв.
При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. То е неправилно.
Тълкуването на чл. 280, ал. 1, т. 4 КТ, направено от въззивната инстанция противоречи на дадения по-горе отговор по реда на чл. 290 ГПК.
При установените по делото доказателства, следва извод, че работодателят е спрял работа в предприятието за повече от 15 дена и при уволнението на С. С. се е осъществил фактическият състав на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ. Ползваният от С. отпуск по болест, от три дни, по време на престоя, не влияе върху горното заключение, нито намалява броя на дните, в които работата е била спряла поради производствена необходимост.
Спирането на работата е обективен факт. Ако при прекратяването на трудовия договор, работата е вече възобновена, това не влияе върху правото на работодателя по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, щом престоят е продължил в рамките на законоустановения минимум – повече от 15 работни дни. Уволнението в разглежданата хипотеза се извършва едностранно от работодателя, с предизвестие, срокът на което е 30 дни при безсрочните трудови договори и три месеца при срочните трудови договори, считано от следващия ден на връчване на писменото предизвестие – чл. 326 КТ. Законодателят не е предвидил друг срок на предизвестие в хипотезата на чл. 324, ал. 1, т. 4 КТ, което значи, че е възможно към датата на изтичане на отправеното предизвестие, работата, макар и да е била спряна за повече от 15 дни, да е възобновена – в пълен или ограничен обем.
В хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ не се извършва предварителен подбор по смисъла на чл. 329 КТ, а работодателят изобщо не е длъжен да прекрати договорите с работниците и служителите, въпреки престоя от над 15 дни. Ако упражни правото на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, с един или повече работници или служители, на осн. чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, работодателят не е длъжен да уволни всички работници и служители. В този смисъл неоснователни са съображенията, развити във въззивното решение за незаконност на заповедта за уволнение на С., тъй като работодателят оставил част от работниците на работа, както и, че по този начин бил извършил „нерегламентиран подбор”. Последното би имало значение при изследване на твърдение за злоупотреба с право – използвана от работодателя законна възможност за уволнение, чиято цел обаче е единствено уволнението на С., чрез заобикаляне на изискване за подбор по чл. 329 КТ. Подобно твърдение не е въведено като основание в исковата молба, а и от фактите по делото не може да се направи какъвто и да е извод за злоупотреба на работодателя при уволнението на С. по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ. Причините, поради които работодателят е мотивиран да спре работата на предприятието или негова структура, за повече от 15 работни дни, имат вътрешнослужебен характер, а взетото решение в тази насока е автономно и не подлежи на съдебен контрол.
В заключение, въззивното решение се явява неправилно и следва да бъде касирано, а спорът да се разреши от състава на Върховния касационен съд, като исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ се отхвърлят.
Дължимите по делото държавни такси и възнаграждението на вещото лице за изготвената по делото съдебна експертиза остават за сметка на съдебната власт.
С. С. следва да заплати на насрещната страна, сторените от нея съдебноделоводни разноски по делото във всички инстанции в размер на 324 лв.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 2540/03.12.2013 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 3192/2013 г. в частта по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД , както и съдебноделоводните разноски и вместо това ПОСТАНОВИ
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от С. Г. С. против „У. Е. С.”, Е. – Варна за отмяна на заповед за уволнение № 7/30.04.2013 г., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата преди това длъжност „монтажник електрически елементи”, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 2697,78 лв., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, ведно със законната лихва, считано от 24.06.2013 г. до окончателното изплащане на главницата, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА С. Г. С. да заплати на „У. Е. С.”, Е. – Варна сумата в размер на 324 лв., представляващи разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: