Р Е Ш Е Н И Е № 44 гр. София, 15.02.2012 г.

Р Е Ш Е Н И Е
№ 44
гр. София, 15.02.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на десети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря Р. ИВАНОВА изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 532/2011
година.

Производството е по чл. 290 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Ресурсен център за подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности – [населено място], чрез адв. К. Г., против решение от 22. 12. 2010 г. по в.гр.д. № 487/2010 г. на Видинския окръжен съд в частта, с която се потвърждава решение № 81 от 7. 09. 2010 г. по гр.д. № 555/2010 г. на Видинския районен съд в частта, с която са уважени предявените от Н. О. К. искове с правни основания чл. 344, ал. 1, точки 1, 2 и 3 КТ. Излагат се съображения за неправилност на решението, изразяваща се в постановяването му в противоречие с материалния закон – чл. 190, вр. 188 КТ, чл. 173, ал. 1 КТ в редакцията й до 30. 07. 2010 г. /съотв. на чл. 173, ал. 6 КТ в редакцията и от 30. 07. 2010 г./, както и при неправилна преценка на доказателствата по делото. Иска се отмяната му в обжалваната част и отхвърляне на посочените искове.
Подадена е и частна жалба от Ресурсен център за подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности – [населено място], чрез адв. К. Г., против определение № 246 от 24. 01. 2011 г. по гр. д. № 487/2010 г. на Видинския окръжен съд, с което частният жалбоподател е осъден да заплати на ищцата сумата 800 лв. деловодни разноски за въззивната инстанция. Иска се отмяна на определението и отхвърляне на претенцията за разноски, а при условията на евентуалност – присъждане на разноските в по-нисък размер, поради прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Ответницата по касационната жалба Н. О. К. , чрез пълномощника си адв. М. Д., изразява становище за правилност на въззивното решение в обжалваната му част, както и за законосъобразност на определението по чл. 248 ГПК.
С определение № 1173 от 1. 11. 2011 г. по гр. д. № 532/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в атакуваните части на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290 и чл. 293 ГПК, прие следното:
С обжалваното решение Видинският окръжен съд, действайки като въззивна инстанция, е потвърдил решение № 81 от 7. 09. 2010 г. по гр.д. № 555/2010 г. на Видинския районен съд в частта, с която са уважени предявените искове с правни основания чл. 344, ал. 1, точки 1, 2 и 3 КТ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че ищцата не е извършила нарушението на трудовата дисциплина по чл. 190, ар. 1, т. 2 КТ /неявяване на работа в течение на два последователни работни дни/, тъй като в посочените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” работни дни /28, 29 и 30 декември 2009 г./ същата е била в платен отпуск, разрешен от работодателя. Приел е, че това обстоятелство е установено с представения фиш за получено трудово възнаграждение за месец декември 2009 г., където е вписано, че е ползвала 3 работни дни платен отпуск, както и с гласни доказателства, установяващи, че в РЦПИОВДУСОП – [населено място] не е имало практика да се завеждат в съответен дневник, с входящ номер, молбите за отпуск. Приел е, че в частта, с която в заповедта за уволнение като основание за налагане на дисциплинарното наказание се сочи нарушението по чл. 190, т. 3 КТ /системни нарушения на трудовата дисциплина/ заповедта не отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, тъй като не съдържа данни за конкретните извършени нарушения.
По поставения от касатора материалноправен въпрос настоящият състав приема следното:
От разпоредбата на чл. 173 КТ следва, че субективното право на платен годишен отпуск се упражнява по определен в закона ред, който включва както писмено волеизявление на работника или служителя, с което се отправя искане за ползване на отпуска и в което се посочват видът, размерът, календарният период от време за ползване на искания отпуск /освен в изрично предвидените случаи, в които платеният годишен отпуск може да се ползва независимо от желанието на работника или служителя/, така и писмено волеизявление на насрещната страна по трудовото правоотношение /работодателя/, с което се разрешава отпускът. Ползването на отпуск без писмено разрешение от работодателя представлява нарушение на трудовата дисциплина, за което работникът или служителят носи дисциплинарна отговорност.
Поради изложеното и на основание чл. 291, ал. 1, т. 1 ГПК настоящият състав приема за правилна по посочения въпрос практиката, обективирана в решение № 127 от 5. 03. 2007 г. по гр. д. № 1102/2004 г. на ВКС, ІІІ г.о.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното:
Въззивното решение в обжалваните части е валидно, допустимо, но неправилно.
Незаконосъобразен е изводът на съда за основателност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. В случая е било налице посоченото в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение основание по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ за налагане на дисциплинарно наказание уволнение – неявяване на работа от страна на ищцата в течение на три последователни работни дни /28, 29 и 30 декември 2009 г./. Твърдението, че в посочения период от време същата е била в платен годишен отпуск е недоказано. По делото не е установено нито ищцата да е отправила искане за ползване на платен годишен отпуск за тези дни, нито работодателят с писмено волеизявление да е разрешил отпуска. Доказателствената тежест за установяването на тези обстоятелства е на ищцата, тъй като последната претендира благоприятни последици от осъществяването им. Не би могло същите да се приемат за доказани само въз основа на гласните доказателства, установяващи съществуващата при работодателя практика да не се завеждат с входящ номер молбите за отпуски, и въз основа на представения фиша за получена работна заплата за декември 2009 г. /неподписан от представител на работодателя/ на 4 дни платен годишен отпуск. Неявяването на работа без уважителни причини в продължение най-малко на два последователни дни представлява нарушение на трудовата дисциплина, за което е предвидена възможност за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Дисциплинарното наказание за това нарушение е наложено в рамките на преклузивните срокове, установени в чл. 194, ал.1 КТ, преди налагането му работодателят е изпълнил задължението си по чл. 193 КТ да изиска и приеме обяснения на нарушителя, заповедта в тази й част съответства на изискванията на чл. 195 КТ. Извършеното дисциплинарно уволнение на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ е законосъобразно. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, без да е необходимо да се обсъждат останалите нарушения на трудовата дисциплина, описани в заповедта по чл. 195 КТ. Отхвърлянето на иска за признаване уволнението за незаконно и отмяната му налага отхвърляне и на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ.
По изложените по-горе съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, обжалваното въззивното решение ще следва да бъде отменено като неправилно в обжалваните части и вместо него постановено друго, с което исковете по чл. 344, ал. 1, точки 1, 2 и 3 КТ бъдат отхвърлени.
При този изход на делото обжалваното определение № 46 от 24. 01. 2011 г. по гр. д. № 487/2010 г. на В. по чл. 248 ГПК се явява незаконосъобразно в частта, с която РЦПИОВДУСОП – [населено място] е осъден да заплати на ищцата разноски за въззивната инстанция за разликата над сумата 100 лв. до сумата 800 лв. В тази част определението ще следва да бъде отменено и претенцията на ищцата за присъждане на деловодни разноски за въззивната инстанция за разликата над сумата 100 лв. до сумата 800 лв. – отхвърлена.
Ищцата ще следва да бъде осъдена, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на ответника сумата 400 лв. част от разноските, направени при разглеждане на делото пред трите инстанции /възлизащи общо на 650 лв./, която част е съответна на отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение

Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 22. 12. 2010 г. по в.гр.д. № 487/2010 г. на Видинския окръжен съд в частта, с която се потвърждава решение № 81 от 7. 09. 2010 г. по гр.д. № 555/2010 г. на Видинския районен съд в частта, с която са уважени предявените от Н. О. К. против Ресурсен център за подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности – [населено място] искове с правни основания чл. 344, ал. 1, точки 1, 2 и 3 КТ, както и определение № 46 от 24. 01. 2011 г. по гр. д. № 487/2010 г. на Видинския окръжен съд в частта, с която Ресурсен център за подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности – [населено място] е осъден да заплати на Н. О. К. разноски за въззивната инстанция за разликата над сумата 100 лв. до сумата 800 лв.
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. О. К. против Ресурсен център за подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности – [населено място] искове с правни основания чл. 344, ал. 1, точки 1, 2 и 3 КТ – за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата, извършено със заповеди № № 43 и 44 от 27. 01. 2010 г. на директора на РЦПИОВДУСОП – [населено място], за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „Психолог” в РЦПИОВДУСОП – [населено място] и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода 27. 01. 2010 г. – 27. 07. 2010 г. в размер на 2217, 88 лв., както и претенцията на Н. О. К. за присъждане на деловодни разноски за въззивната инстанция за разликата над сумата 100 лв. до сумата 800 лв.
ОСЪЖДА Н. О. К., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Ресурсен център за подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности – [населено място] сумата 400 лв. част от разноските, направени при разглеждане на делото пред трите инстанции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: