Р Е Ш Е Н И Е Номер 2/02.01.2014г. град Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, четвърти въззивен граждански състав, на пети декември две хиляди и тринадесета година в открито заседание, в следния състав:

Председател: Албена Палова
Членове: Венцислав Маратилов
Лилия Терзиева

при участието на секретаря Д.Н. като разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д№931 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки районен съд №632 от 24.07.2013г. постановено по гр.д.№223/2013г. по описа на същия съд, е отхвърлен иска на „С.Г.ГРУП” ООД, с ЕИК 148062016, със седалище и адрес на управление в гр.С., бул.”Б.” №, бл.””, ет., ап., представлявано от С. И. Ц., в качеството й на управител, чрез адв.В.Г.,***, бизнесцентър „Б”, ет., срещу Н. А.Х. ***, за приемане на установено по отношение на ответника Н.А.Х., че съществува вземане на „С.Г.ГРУП” ООД, в размер на 679.96лв-главница по силата на чл.79 ЗЗД, произхождаща от договор-заявка №1996842 от 22.12.2006г. по който са издадени фактури №7124709703 от 25.12.2008г., с отчетен период 25.11.2008г.-24.12.2008г. с абонатен №000892472, с краен срок за плащане-12.01.2009г. и обща сума за плащане в размер на 19.93лв и фактура №7138385169 от 01.12.2009г., с отчетен период 01.11.2009г. до 30.11.2009г., с абонатен №001533060, краен срок за плащане -19.12.2009г. и обща сума за плащане в размер на 660.68лв, сумата от 195.63лв-мораторна лихва за периода от 20.12.2009г. до 01.10.2012г., ведно със законната лихва, върху главницата, считано от 05.10.2012г., както и разноски по делото в размер на 205лв.
Решението се обжалва с въззивна жалба подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ищцовото дружество.Поддържа се, че решението е необосновано, неправилно и незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон. Твърди се, че представената по делото фактура макар да не е основание за плащане, установявала размера на конкретното задължение.Уговореният между страните срок за оспорването й бил изтекъл, поради което съдът не можел по своя инициатива да дерогира договорните условия, приети и подписани от тях. Фактурата била редовно съставена като нямало изискване същата да бъде подписана.В тази връзка се визира и чл.226 от Директива 206(112) на ЕО на Съвета от 28.11.2006г., като според жалбаподателя за кредитирането на информацията във фактурата е достатъчно да е посочено кой я е издал-извършилия доставката и в чия полза е извършена доставката. Посочват се и задължителните реквизити, които следва да съдържа фактурата за да бъде редовен данъчен документ.Според жалбоподателят, всички законово изискуеми реквизити на фактурите са налице.Развити са и доводи относно вида и естеството на доставяната услуга от страна на мобилния оператор представляваща пренос по мобилната мрежа до абоната на мобилни данни, което е свързано с разходи за оператора, възвращаемостта на които той следва да гарантира.Поддържа се, че отчитането на трафика и прведените разговори ставало по електронен път, като времетраенето на проведените разговори и тяхното остойностяване става според клаузите на договора.Твърди се, че абонатът не е оспорил общите условия нито констатациите по издадените фактури, което можело да стане в 6/шест/ месечен срок от нейното изпращане, не е направил рекламации и не се е възползвал от правото да развали договора поради негодност на предоставените му мобилни данни и услуги. Твърди се, че основанието на задължението не е било оспорено от абоната. Неустойката е начислена при едностранно прекратяване на договора поради неплащането на три последователни фактури от страна на абоната. Сочат се разпоредби от Общите условия за случаите когато мобилният оператор може едностранно да прекрати договора. Анализират се представените по делото доказателства и се навежда извод, че вземането на „Космо България Мобайл” ЕАД към Н.Х. е прехвърлено по надлежния ред на цесионера ”С.Г.Груп” ООД, нямало изискване на закона да се посочва в договора за цесия размера на задължението на всеки абонат, доколкото заедно с договора, на цесионера се предават и документи, удостоверяващи този размер.По отношение на уведомяването за длъжника за извършената цесия се поддържа, че то е надлежно извършено чрез връчване на преписи от исковата молба и от уведомлението по чл.99 ал.4 от ЗЗД и доколкото цесионера е изрично упълномощен от цедента да уведомява длъжниците съгласно чл.5 от договора за цесия.Твърди се, че след като е известен за цесията, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липса на уведомяване.Излага се и довод, че законът не изисква форма за валидност на уведомяването поради което цесионера няма как да докаже, че длъжникът е узнал за съдържанието на уведомителното писмо, което му е изпратено.А доколкото абонатът си е сменил адреса за което не е уведомил оператора съгласно т.87 от Общите условия, то това не може да бъде основание последният да черпи права от неправомерното си поведение във връзка с уведомяването му за извършената цесия. Според жалбоподателят, за уведомяването на длъжника за извършената цесия е достатъчно да бъдат разнесени уведомленията от куриерската фирма, а не да се уведомява съответния длъжник. Излага се и довод, че в краен случай, уведомяването следва да се счита надлежно извършено с факта на връчването на преписи от исковата молба на длъжника ведно с уведомлението за цесия. Моли да се отмени изцяло обжалваното решение и се уважи исковата претенция.
Няма постъпил отговор на въззивната жалба в срока по чл.263 ал.1 от ГПК
Пазарджишкият окръжен съд, съобразявайки правомощията си визирани в чл.269 от ГПК провери изцяло валидността на обжалваното решение, неговата допустимост в обжалваната му част, а по останалите въпроси с оглед изложеното във въззивната жалба, прие за установено следното:
Предявен е иск с правно основание в чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба против ответника Н.А.Х., ищецът „С.Г.ГРУП” ООД твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу Н.Х., е образувано ч.гр.д.№4113/2012г. по описа на РС-Пазарджик, като в 14-дневен срок е постъпило възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение за парично задължение.Твърди се, че ищецът предявява искова претенция срещу посочения ответник въз основа на договор за цесия от 21.03.2011г., сключен на основание чл.99 от ЗЗД между него като цесионер и „Космо България Мобайл” ЕАД („КБМ” ЕАД), със седалище и адрес на управление в гр.София, като цедент, и съгласно който договор, цедентът прехвърля на цесионера свои съществуващи и изискуеми вземания по договори за мобилни услуги и анекси към тях срещу трети задължени лица. По силата на този договор ищецът е встъпил в правата си на кредитор на валидно правно основание, предобивайки права върху цедираните вземания ведно с всички произтичащи от това права и задължения. Твърди се, че съществуващото, изискуемо и неизплатено до момента парично задължение към „КБМ”ЕАД е прехвърлено на „С.Г. ГРУП” ООД и е било включено в предмета на договора, съгласно приложено по делото удостоверение, изходящо от цедента и представляващо извадка на хартиен носител на приложение №1 от Договора за цесия.Твърди се, че по силата на разпоредбата на чл.99 ал.3 от ЗЗД, чл.5 от договора за цесия и приложено пълномощно, „КБМ” ЕАД в качеството си на цедент изрично упълномощава цесионера да уведоми длъжниците за сключения между тях договор за цесия, чрез изпращане на писмо на адреса, посочен от длъжника в договора за мобилни услуги. Твърди се, че ответникът Х. е уведомен за извършената цесия с писмо, връчено по надлежен ред, на посочен в договора за мобилни услуги адрес, съгласно уведомление от куриерска агенция ”Дайрект Сървисиз” ООД от дати 23.03.2011г., 28.03.2011г. и 10.08.2011г. като е било изпратено писмо на посочения в договора за мобилни услуги адрес, представляващо уведомление по смисъла на чл.99 ал.3 от ЗЗД.Писмото било изпратено по реда на Закона за пощенските услуги и съгласно сключените договори между „С.Г.Груп” ООД и „Дайрект Сървисиз” ООД с предмет извършване на услугата ”хибридна поща” от дата 14.01.2010г. и между „Дайрект Сървисиз” ООД и „Български пощи” ЕАД, предмет на извършване на комплексна услуга „Хибридна поща”, сключен на 18.03. 2010г. Цитира се разпоредбата на чл.36 ал.1 от Закона за пощенските услуги, според която пощенските пратки и пощенските колети се доставят в пощенските кутии на получателите, поставени на адреса на получаване; в пощенските служби; в други звена от пощенската мрежа;в местата или съоръжения, договорени между пощенските оператори и потребителите. Според уговорките в договора между „Дайрект Сървисиз” ООД и „Български пощи” ЕАД, изпълнителят/ЕАД/ извършва комплексна услуга ”хибридна поща”, включваща изпращане на уведомителни писма и доставка на адресите на потребителите на територията на цялата страна като непрепоръчани пратки. Твърди се, в заявлението по чл.410 от ГПК кредиторът-ищец е описал в обстоятелствената част, че длъжникът дължи сумата като цена на иска, въз основа на неизпълнено негово договорно задължение за заплащане на суми по договор за мобилни услуги.Твърди се, че сумата от 875.59лв се дължи на основание чл.79 във връзка с чл.86 от ЗЗД и представлява сбор от главницата и начислената върху нея лихва за забава.Твърди се още, че въз основа договор за мобилни услуги №1996842 от 21.12.2006г.с индивидуален клиентски номер М01135184 на мобилния оператор, сключен между ответника Х. и „КБМ” ЕАД, са издадени фактура №7124709703 от 25.12.2008г. с отчетен период 25.11.2008г.-24.12. 2008г.,с абонатен №000892472, с краен срок за плащане-12.01.2009г. и обща сума за плащане 19.93лв и фактура №7138385169 от 01.12.2009г. с отчетен период 01.11.2009г.-30.11.2009г., с абонатен №001533060, краен срок за плащане-19.12.2009г. и обща сума за плащане в размер на 660.68лв.Твърди се, че претендираната обща сума е от 679.96 лв поради настъпили частични плащания от ответника. Върху главницата по посочената фактура била начислена и мораторна лихва за забава в размер на 195.63лв за периода от 20.12.2009г. до 01.10.2012г., като началната дата на периода съгласно Общите условия /ОУ/ е деня, следващ посочения като краен срок за плащане на фактурата. Твърди се, че съгласно чл.20 от Общите условия всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на „Глобул”, като месечната цена за провеждане на разговори се дължи и заплаща от потребителя ежемесечно, независимо дали повикванията са осъществени от потребителя лично. Посочено е още, че съгласно чл.26 от ОУ неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума/чл.26/ а съгласно чл.27 плащането на посочената във фактурата сума, се извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18дни след датата на издаването й, като при неспазване на срока потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.Твърди се, че длъжникът Х. не е изпълнил задълженията си до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, както и към момента.Моли да се приеме за установено по отношение на ответника съществуване на изискуемо вземане на ищцовото дружество представляващи посочените по горе суми, ведно със законната лихва за забава. Претендира се присъждане и на разноски по воденето на исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковта молба от ответника Н.Х. в който се признава, че между страните съществуват договорни отношения, но счита, че претенциите на ищеца са погасени по давност доколкото договорните отношения касаят периода 2006/2008г. и ищецът е следвало да предяви исковете си в рамките на тригодишен срок от възникване на притезанието. Направено е искане да се отхвърли иска поради изтекла тригодишна погасителна давност съгласно чл.111, буква „в” от ЗЗД.
В съдебно заседание ответникът не отрича, че няма задължения към ищеца, но поддържа единствено възражението си за изтекла погасителна давност относно вземанията на дружеството.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:
Между „Космо България Мобайл” ЕАД като цедент и „С.Г.ГРУП” ООД като цесионер е сключен валиден договор за цесия на 21.03.2011г. по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията си, произтичащи от договорите за мобилни услуги, описани в приложение №1 срещу цена, дължима от цесионера при сключването на договора./чл.1 и чл.2/. Уговорено е между страните, че от датата на подписването на договора, цесионерът ще се смята изрично за упълномощен за уведомяване на длъжниците, чиито вземания се прехвърлят, на адресната им регистрация по местоживеене или друг адрес, посочен за връзка в договора за мобилни услуги, като цесионерът се задължава сам да извърши уведомяването от името на цедента и за своя сметка, като за целта цедентът издава изрично пълномощно на цесионера да подписва съответните уведомителни писма до длъжниците по вземанията при предварителна съгласуваност на съдържанието на всички уведомления с цедента /чл.5 и чл.5.1./ С пълномощно от същата дата, подписано от изпълнителния директор на „КБМ” ЕАД Захариас Коцибос, се упълномощава управителя на „С.Г.ГРУП” ООД С. И. Ц. да извърши от името на КБМ ЕАД и за сметка на „С.Г.ГРУП” ООД уведомяване на длъжниците по смисъла на чл.99 ал.3 от ЗЗД,чиито вземания са предмет на договор за прехвърляне на вземанията от 21.03. 2011г., като за целта упълномощеното лице има правото да подписва уведомителни писма до длъжниците по вземанията. Предвидена е възможност упълномощеното лице да има право да преупълномощава трети лица с права по настоящото пълномощно.
Установено е по делото, че на 21.12.2006г. е сключен договор за мобилни услуги №М01135184, по силата на който мобилния оператор „КБМ”ЕАД предоставя мобилни услуги на ответника Н.А.Х. по програма „Глобул Смарт”, чрез 1 бр. СИМ карта, при 5лв месечна такса и продължителност на договора от 1година. След изтичането на този договор, е сключен нов договор от 25.12.2007г. за срок от 12месеца като на абоната му се предоставят мобилни услуги по програма „Смарт Груп” с включени 500минути към 10 номера от групата „За приятели”.В договора няма посочена месечна абонаментна такса. На 26.11.2008г. е сключен нов договор за предоставяне на мобилни услуги по програма „Глобул Смарт” с месечна такса от 5лв с 1 бр.СИМ карта.С допълнително споразумение към последния договор от същата дата му е предоставен и мобилен телефон и втора СИМ карта, с посочена цена на стандартен месечен абонамент от 15лв. Приложен е и още един договор за предоставяне на мобилни услуги с дата 10.05.2008г. по програма „Глобул Смарт”със срок на действие 12месеца по който на Х. е предоставена 1 бр.СИМ карта пр месечен абонамент от 5лв.
Към исковата молба са приложени описаните в нея фактури-дубликати, като в първата с №7124709703 е отразено, че тя обхваща отчетен период от 25.11.2008г. до 24.12.2008г. и според която, общия размер на дължимата сума е от 19.33лв, като крайния срок за плащане е посочен на 12.01.2009г. Във втората фактура №7138385169 е отразено, че тя обхваща отчетния период -01.11.2009г. до 30.11.2009г. с краен срок за плащане 19.12.2009г., като за този период не са начислявани предоставени услуги като разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги, нито периодични и еднократни такси, а е отразено само неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги в размер на 128.70лв. Отразено е още, че за предишни периоди Х. има задължения с ДДС в размер на 531.98лв. Като обща сума за плащане е посочена 660.68лв. Приложено е удостоверение №007 от 17.01.2013г. издадено от „КБМ”ЕАД, в което е отразено, че по силата на сключения договор за цесия, цедента има вземане от Н.А.Х..В удостоверението не е посочено какъв е размера на вземането и как е формирано по размер, както и за кой от сключените договори за предоставяне на мобилни услуги се отнася. Приложено е удостоверение, издадено от „Дайрект Сървисиз” ООД в което се удостоверява, че на длъжника Н.А.Х. са изпращани на три пъти на адрес в гр.П уведомителни писма. В удостоверението е посочено основанието за изпращане на уведомителните писма. Самото уведомително писмо като форма и съдържание,изходящо и подписано цесионера и съгласувано с цедента няма приложено към исковата молба. Приложени са и копия от договорите за извършване на услугата „Хибридна поща” описани в исковата молба, като в нито един от двата договора няма уговорено лично непосредствено връчване на пощенската пратка на адресата. В договора между „С.Г.ГРУП” ООД и „Дайрект Сървисиз” ООД е уговорено доставка на писмата до пощенската кутия на получателя, а в договоар между „Дайрект Сървисиз” ООД и „Българси пощи” ЕАД е уговорено доставка на адресите на потребителите като непрепоръчани пратки.
При тези дадни въззивният съд прави следните изводи:
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и форма. За ищеца е налице правен интерес да иска установяване съществуването на вземането си, за което му е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №2808 от 11.10.2012г. по ч.гр.д.№4113/2012г. по описа на РС-Пазарджик.
По същество исковата претенция е частично основателна.
Ответникът Н.Х. не оспорва по основание и по размер исковите претенции така както са заявени. Единственото въведено възражение е за погасяването на вземанията по давност, без обаче да уточни, считано от коя дата вземанията са станали изискуеми и е започнала на тече погасителната давност за да е налице изтичането й към датата на подаване на заявлението-05.10.2012г. така както се твърди в отговора на исковата молба.
Видно от данните по първата издадена по време фактура, а именно с №7124709703 от 25.12.2008г., същата касае отчетен период 25.11.2008г.-24.12.2008г., с краен срок за плащане-12.01.2009г. По отношение на вземането по тази фактура, същото е погасено по давност.Касае се за периодично вземане и за него тригодишния давностен срок по чл.111 б.”в” от ЗЗД е изтекъл на 12.01.2012г., като заявлението за издаване заповед за изпълнение е подадено на 05.10.2012г.,тоест, след като е изтекъл срока в който може да се иска по съдебен ред неговото установяване и признаване.
Не така стоят нещата по отношение вземането по втората фактура, №7138385169 от 01.12.2009г. с краен срок за плащане 19.12.2009г. в размер на 660.68лв. На първо място, едното от вземанията в размер на 128.70лв представляващо неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга.Това вземане няма характер на периодично плащане, а се дължи еднократно при настъпване на точно определен юридически факт-прекратяване на договора за мобилни услуги, поради което спрямо него е приложима общата 5/пет/ годишна погасителна давност за установяването му по съдебен ред съгласно чл.110 от ЗЗД. Не се установява, да е погасено по давност и вземането, представляващи задължения по предходни периоди от време в размер на 531.98лв. Тъй като второто вземане по фактурата е периодично, то за него е приложима кратката погасителна давност от 3 години. В случая, обаче длъжникът не установи предвид позоваването си на изтекла в негова полза тригодишна погасителна давност, че вземането за задължения от предходни периоди е погасено. То би било погасено по давност, ако примерно касае период преди 05.10. 2009г. Длъжникът Х., не е ангажирал доказателства, че неговото задължение се отнася именно за период предхождащ датата 05.10.2009г. След като тази страна се позовава на изтекла в нейна полза погасителна давност, то тя е длъжна да установи с допустимите от ГПК доказателства наличието на този положителен за нея факт, от който извлича изгодни за себе си правни последици.Простото възражение на длъжника, че е изтекла погасителната давност за съдебно установяване на вземането на кредитора, без да са изложени в допълнение каквито и да било конкретни факти и обстоятелства относно датата на която е настъпила изискуемостта на вземането срещу него, и без това да е установено по надлежния ред, не може да се приеме за основателно и въз основа на него да се приеме, че вземането не съществува като погасено по давност. В този смисъл въззивният съд намира, че вземането на ищеца „С.Г.Груп” ООД по втората фактура е установено по основание и размер, включително по отношение на начислената мораторна лихва за забава. Без правно значение са доводите на първоинстанционния съд, че в полза на ищцовото дружество не е възникнало претендираното по исковата молба вземане по процесната втора фактура, доколкото не ставало ясно как е формиран размера му, липсата на данни за прекратяване на договора за мобилни услуги, как е формиран размера на неустойката, че не е надлежно съобщен договора за цесия на длъжника Х.. Обсъждането на тези доводи биха имали значение само и единствено в случаите, когато страната изрично се позовава на тях като отрича както съществуването на задължението си към кредитора, оспорва основанието му и неговия размер както и надлежното си уведомяване за извършеното прехвърляне на вземането, което има срещу него стария кредитор, на новия кредитор /цесионера/ по реда на чл.99 ал.4 от ЗЗД. Съдът в производството по чл.422 от ГПК е обвързан само и единствено от възраженията на длъжника и дължи отговор на същите с решението си. След като ответника Н.Х. признава вземането на кредитора, не го оспорва по основане и по размер, като единствено възразява по съдебното му предявяване срещу него доколкото счита, че задължението му е погасено по давност, поради неупражняване от страна на кредитора на правото си да го предяви по съдебен ред в рамките на три години от момента в който последното е станало изискуемо, то съдът дължи произнасяне единствено и само по отношение на това възражение.
С оглед на изложеното решението ще следва да се отмени по отношение на вземането на ищеца по фактура №7138385169 в размер на 660.68лв ведно със законната лихва, считано от 05.10.2012г. както и по отношение на лихвата за забава в размер 195.63лв и разноски в размер на 205лв и се постанови ново решение с което се приеме за установено съществуването на вземането в полза на ищеца.
При този изход на спора в полза на въззивното дружество ще следва да се присъдят направените по делото разноски, както следва: 25лв заплатени като държавна такса за първата инстанция и 25лв заплатени като държавна такса по възивното обжалване, или общо 50лв.
Съдът намира, че не следва да се присъждат разноски като адвокатско възнаграждение за първата и за въззивната инстанции, съответно в размер на 180лв и на 360лв доколкото, видно от договорите за правна защита и съдействие, е уговорено плащането на възнаграждението да бъде извършено по банков път, като липсват писмени данни /платежен документ, преводно нареждане и други подобни/, сумите реално да са преведени на упълномощения по делото адвокат В.Г.. Съгласно т.1 от ТР №6 от 06.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК, плащането на възнаграждението за адвокат по банков път трябва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. В случая такива доказателства не са ангажирани, поради което неоснователно се явява искането за присъждането му за двете инстанции.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд

Р е ш и

ОТМЕНЯ решение на Пазарджишки районен съд №632 от 24.07. 2013г. постановено по гр.д.№223/2013г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА С КОЯТО е отхвърлен иска на „С.Г.ГРУП” ООД, с ЕИК 148062016, със седалище и адрес на управление в гр.С., бул. ”Б.” №, бл.””, ет., ап., представлявано от С. И. Ц., в качеството й на управител, чрез адв.В.Г.,***, бизнесцентър „Б”, ет., срещу Н. А.Х. ***, за приемане на установено по отношение на ответника Н.А.Х., че съществува вземане на „С.Г.ГРУП” ООД, до размера на 660.68лв-главница по силата на чл.79 ЗЗД, произхождаща от договор-заявка №1996842 от 22.12.2006г. за което е издадена фактура №7138385169 от 01.12.2009г., с отчетен период 01.11.2009г. до 30.11. 2009г., с абонатен №001533060, краен срок за плащане -19.12.2009г., както и за сумата от 195.63лв-мораторна лихва за периода от 20.12.2009г. до 01.10.2012г., ведно със законната лихва, върху главницата, считано от 05.10.2012г., както и разноски по делото в размер на 205лв, ВМЕСТО КОЕТО ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. А.Х. ***, че в полза на „С.Г.ГРУП” ООД, с ЕИК 148062016, със седалище и адрес на управление в гр.С, бул.”Б” №, бл.”А”, ет., ап., представлявано от С. И. Ц, в качеството й на управител, чрез адв. В.Г.,***, бизнесцентър „Б.”, ет., съществува вземане в размер на 660.68лв-главница по силата на чл.79 ЗЗД, произхождаща от договор-заявка №1996842 от 22.12.2006г. за което е издадена фактура №7138385169 от 01.12.2009г., с отчетен период 01.11.2009г. до 30.11.2009г., с абонатен №001533060, краен срок за плащане -19.12.2009г., както и за сумата от 195.63лв-мораторна лихва за периода от 20.12.2009г. до 01.10.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.10.2012г., както и разноски по делото в размер на 205лв, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №2808 от 11.10. 2012г. по ч.гр.д.№4113/2012г. по описа на РС-Пазарджик.
ПОТВЪРЖДАВА решение на Пазарджишки районен съд №632 от 24.07.2013г. постановено по гр.д.№223/2013г. по описа на същия съд, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Н.А.Х. ***, ЕГН-**********, да заплати в полза на „С.Г.ГРУП” ООД, с посочено седалище, адрес на управление и законен представител, сумата от 50лв/петдесет лева/ представляващи направените за двете инстанции разноски.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове:1. 2.