РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 282/2011 НА СЪВЕТА

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 282/2011 НА СЪВЕТА

от 15 март 2011 година

за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност

(преработена версия)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (1), и по-специално член 397 от нея,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като има предвид, че:



(1)

Регламент (ЕО) № 1777/2005 на Съвета от 17 октомври 2005 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 77/388/ЕИО относно общата система на данъка върху добавената стойност (2) трябва да бъде съществено изменен. С оглед постигане на яснота и рационалност въпросните разпоредби следва да бъдат преработени.



(2)

Директива 2006/112/ЕО съдържа правила за данъка върху добавената стойност (ДДС), които в някои случаи са предмет на тълкуване от страна на държавите-членки. Приемането на общи разпоредби за прилагане на Директива 2006/112/ЕО следва да гарантира, че прилагането на системата на ДДС съответства в по-голяма степен на целите на вътрешния пазар в случаите, в които са възникнали или могат да възникнат различия при прилагането, несъвместими с надлежното функциониране на този вътрешен пазар. Тези мерки за прилагане на директивата са с обвързваща правна сила от датата на влизане в сила на настоящия регламент и не засягат валидността на законодателството и тълкуването, приети на по-ранен етап от държавите-членки.



(3)

В настоящия регламент следва да бъдат отразени промените, приети с Директива 2008/8/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на мястото на доставка на услуги (3).



(4)

Целта на настоящия регламент е да се гарантира еднакво прилагане на действащата система на ДДС чрез установяване на правила за прилагане на Директива 2006/112/ЕО, и по-специално по отношение на данъчнозадължените лица, доставката на стоки и услуги и мястото на облагаемите доставки. В съответствие с принципа на пропорционалност, определен в член 5, параграф 4 от Договора за Европейския съюз, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тази цел. Еднаквото прилагане ще бъде гарантирано по най-добър начин посредством регламент, тъй като той е задължителен и се прилага пряко във всички държави-членки.



(5)

Тези разпоредби за прилагането съдържат специфични правила, които регулират отделни въпроси на прилагането и имат за цел да доведат до еднаквото третиране в рамките на Съюза само на тези специфични въпроси. Поради това те не са определящи в други случаи и предвид тяхното формулиране, трябва да бъдат прилагани ограничено.



(6)

Ако при смяна на местоживеенето данъчно незадължено лице премества ново превозно средство или ново превозно средство е върнато в държавата-членка, от която е доставено първоначално с освобождаване от ДДС, на данъчно незадълженото лице, което го връща, следва да бъде уточнено, че не става въпрос за вътреобщностното придобиване на ново превозно средство.



(7)

При някои видове доставки на услуги е достатъчно предоставящият услугите да докаже, че получателят на тези услуги, бил той данъчнозадължено лице, или данъчно незадължено лице, е установен извън Общността, за да не попада предоставянето на тези услуги в обхвата на ДДС.



(8)

Следва да се уточни, че предоставянето на идентификационен номер по ДДС на данъчнозадължено лице, което извършва или получава доставка на услуги за или от друга държава-членка, за която лице—платец на ДДС е единствено получателят, не засяга правото на това данъчнозадължено лице да се възползва от правото да не облага вътреобщностните си придобивания на стоки. Въпреки това обаче, когато данъчнозадълженото лице съобщи идентификационния си номер по ДДС на доставчика при извършването на вътреобщностно придобиване на стоки, във всички случаи се счита, че той е избрал да подложи тези операции на облагане.



(9)

По-нататъшната интеграция в рамките на вътрешния пазар доведе до засилена необходимост от трансгранично сътрудничество от страна на икономическите оператори, установени в различни държави-членки, както и до развитието на европейски обединения по икономически интереси (ЕОИИ), създадени в съответствие с Регламент (ЕИО) № 2137/85 на Съвета от 25 юли 1985 година относно Европейското обединение по икономически интереси (ЕОИИ) (4), поради което следва да се уточни, че ЕОИИ са данъчнозадължени лица, ако извършват възмездни доставки на стоки или услуги.



(10)

Необходимо е да се даде ясно определение на ресторантьорските услуги и на кетъринг услугите, да се направи разграничение между тях и да се определи съответният начин на третиране на тези услуги.



(11)

За да се внесе по-голяма яснота, операциите, считани за предоставени по електронен път услуги, следва да бъдат изброени, без тези списъци да са окончателни или изчерпателни.



(12)

Съществува необходимост, от една страна, да се определи, че дадена операция, която се състои единствено в монтаж на предоставените от клиента различни части на машина, следва да се разглежда като доставка на услуги, и от друга страна — да се определи мястото на тази доставка, когато тя е извършена към данъчно незадължено лице.



(13)

Продажбата на опция като финансов инструмент следва да бъде третирана като доставка на услуги, разглеждана отделно от базисните операции, с които е свързана опцията.



(14)

За да се осигури еднаквото прилагане на правилата за определяне на мястото на облагаемата доставка, следва да се изяснят някои понятия, като „място на установяване на стопанска дейност“, „постоянен обект“, „постоянен адрес“ и „обичайно местоживеене“. Съобразяването със заключенията на Съда на Европейския съюз, както и изборът на възможно най-ясни и обективни критерии, би следвало да улесни прилагането на тези понятия на практика.



(15)

Следва да бъдат създадени правила за гарантиране на еднаквото третиране на доставките на стоки, когато доставчикът е превишил прага за дистанционни продажби, определен за доставките в друга държава-членка.



(16)

Следва да се уточни, че за определяне на частта от услугата по превоза на пътници, извършвана в Общността, се взема предвид пробегът на превозното средство, а не маршрутът, изминат от всеки от пътниците в него.



(17)

В случай на вътреобщностно придобиване на стоки държавата-членка по придобиването следва да запази правото си на облагане, независимо от начина, по който се третира доставката за целите на ДДС в държавата-членка, от където е тръгнала.



(18)

Правилното прилагане на правилата за определяне на мястото на доставка на услуги зависи главно от статута на получателя, данъчнозадължено лице или данъчно незадължено лице, и от това в какво качество действа. За да се определи статут на данъчнозадължено лице на получателя, следва да се установят доказателствата, които доставчикът на услуги трябва да получи от него.



(19)

Би следвало да се поясни, че когато услугите, предоставени на данъчнозадължено лице са предназначени за лични нужди, включително за лични нужди на персонала на получател, той не може да се счита за действащ в качеството си на данъчнозадължено лице. За да се определи дали получателят действа в качеството на данъчнозадължено лице или данъчно незадължено лице, е достатъчно неговият идентификационен номер по ДДС да бъде съобщен на доставчика на услуги, освен ако доставчикът на услуги не разполага с информация за обратното. Също така е важно да се гарантира, че една и съща услуга, придобита едновременно за стопанската дейност на лицето и за лични нужди, се облага само на едно място.



(20)

За да се определи точно мястото на установяване на получателя, от доставчика на услуги се изисква да провери предоставената от получателя информация.



(21)

Без да се засяга общото правило за мястото на доставка на услуги на данъчнозадължено лице, когато услугите се доставят на получател, установен на две или повече места, следва да съществуват правила, позволяващи на доставчика да определи постоянния обект на получателя, на който се доставя услугата, като се вземат предвид обстоятелствата. Ако доставчикът на услуги не е в състояние да определи това място, следва да се определят правила, които поясняват задълженията на доставчика. Тези правила не следва да затрудняват изпълнението на задълженията на получателя или да ги изменят.



(22)

Следва също така да се уточни моментът, в който доставчикът на услуги трябва да определи статутът, качеството и местоположението на получателя, независимо дали той е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено лице.



(23)

Без да се засяга общото прилагане на принципа за практиките на злоупотреба към разпоредбите на настоящия регламент, уместно е все пак да се припомни съвсем специфичното му прилагане в рамките на някои разпоредби от този регламент.



(24)

Някои специфични услуги, такива като предоставяне на права за телевизионно излъчване на футболни мачове, превод на текстове, услуги, свързани с исканията за възстановяване на ДДС, услугите по посредничество, доставени на данъчно незадължени лица, включват трансгранични доставки или дори участие на икономически оператори, установени извън Общността. Необходимо е мястото на доставка на тези услуги да бъде ясно определено, за да се създаде по-голяма правна сигурност.



(25)

Следва да се уточни, че услугите, предоставени от посредник, който действа от името и за сметка на друго лице и който посредничи при услуги по настаняване в сферата на хотелиерството, не попадат в обхвата на специалното правило за предоставяне на услуги, свързани с недвижимо имущество.



(26)

Важно е да се определи приложимото правило за определяне на мястото на доставка, когато в рамките на организирането на погребения бъдат предоставени различни услуги, които са част от единична услуга.



(27)

За да се следи за еднаквото третиране на предоставянето на услуги в областта на културата, изкуствата, спорта, науката, образованието и развлеченията, както и други подобни събития, следва да се определи обхватът на достъпа до такива събития и допълнителните услуги, свързани с достъпа.



(28)

Необходимо е да се внесе яснота по отношение на третирането на ресторантьорските услуги и на кетъринг услугите, доставяни на борда на превозно средство, доколкото превозването на пътниците се осъществява на територията на няколко страни.



(29)

Предвид факта, че специалните правила за отдаването под наем на превозните средства зависят от продължителността на тяхното притежаване или използване, е необходимо както да се установи кои транспортни средства се считат за превозни средства, така и да се уточни третирането на доставка, при която договорите са последователни. Необходимо е също така да се определи мястото, където превозното средство се предоставя на разположение на получателя.



(30)

При някои специфични обстоятелства данъчната основа на доставка не следва да се намалява с таксата за обработка на плащанията с кредитна или дебитна карта, която се заплаща във връзка с тази доставка.



(31)

Необходимо е да се уточни, че може да се прилага намалена ставка към отдаването под наем на палатки, каравани и подвижни жилища, разположени на терен на къмпинг и използвани за настаняване.



(32)

Под понятието „професионално обучение или преквалификация“ следва да се разбира обучение, което се отнася пряко до занятие или професия, както и всяко обучение, което цели придобиване или актуализиране на знания за професионални цели, независимо от времетраенето на курса.



(33)

„Благородната платина“ следва да бъде третирана извън обхвата на данъчното освобождаване за валута, банкноти и монети.



(34)

Следва да се уточни, че о свобождаването от облагане на доставката на услуги, свързани с внос на стоки, чиято стойност е включена в данъчната основа на тези стоки, следва да включва транспортните услуги, извършени при смяната на местоживеенето.



(35)

Стоките, превозвани извън Общността от техния купувач и използвани за оборудването, зареждането с гориво или материалното снабдяване на превозни средства, които се използват за нестопански цели от лица, различни от физически лица, като органи, предмет на публичното право, и асоциации, би следвало да бъдат изключени от обхвата на данъчното освобождаване за доставки при износ.



(36)

За да се гарантират еднакви административни практики за изчисляване на минималната стойност за данъчно освобождаване при износ на стоки, пренасяни в личния багаж на пътници, разпоредбите за това изчисляване следва да се хармонизират.



(37)

Следва да се уточни, че освобождаването на някои доставки, приравнявани с износ, следва да се прилага и за услугите, които попадат в обхвата на специалния режим за облагане на услуги, предоставяни по електронен път.



(38)

Орган, създаден по силата на правната рамка за консорциум за европейска научноизследователска инфраструктура (ERIC), следва да бъде разглеждан като международен орган за целите на освобождаването от ДДС, само ако отговаря на някои условия. Следва да се определят характеристиките, въз основа на които такъв орган ще се ползва от освобождаване.



(39)

Доставки на стоки и услуги под дипломатически или консулски режим, за признати международни органи или за определени въоръжени сили се освобождават от ДДС в определени граници и при определени условия. За да може данъчнозадължено лице, което извършва такава доставка от друга държава-членка, да установи, че съответните условия и граници за освобождаване са спазени, следва да се изготви удостоверение за освобождаване.



(40)

Електронните документи при внос следва също да бъдат приемани, за да се упражни правото на приспадане, ако отговарят на същите изисквания, както документите на хартиен носител.



(41)

Когато доставчикът на стоки или услуги има постоянен обект на територията на държавата-членка, в която се дължи данъкът, следва да се уточни при какви обстоятелства този обект следва да бъде платец на данъка.



(42)

Следва да се уточни, че данъчнозадължено лице, което е установило мястото на стопанската си дейност на територията на държава-членка, в която е дължим ДДС, трябва да бъде считано за данъчнозадължено лице, установено в тази държава членка по отношение на заплащането на данъка, дори когато това място на стопанска дейност не участва в доставката на стоките или предоставянето на услугите.



(43)

Следва да се уточни, че от всяко данъчнозадължено лице се изисква да съобщи при някои облагаеми операции своя идентификационен номер по ДДС, веднага щом получи такъв, с цел по-справедливо събиране на данъка.



(44)

За да се гарантира еднаквото третиране на икономическите оператори, следва да се определи кои тегла на инвестиционното злато се приемат със сигурност на пазарите на злато и на коя дата следва да се констатира стойността на златните монети.



(45)

Специалният режим за данъчнозадължените лица, които не са установени в Общността и които предоставят услуги по електронен път на данъчно незадължени лица, установени или пребиваващи в Общността, се прилага при определени условия. Когато лицето престане да отговаря на тези условия, последствията от това следва да бъдат ясно посочвани.



(46)

Директива 2008/8/ЕО води до някои изменения. Доколкото тези изменения засягат, от една страна, облагането от 1 януари 2013 г. на дългосрочното отдаване под наем на превозни средства, а, от друга страна, облагането от 1 януари 2015 г. на услугите, предоставяни по електронен път, следва да се уточни, че съответните членове от настоящия регламент се прилагат от посочените дати,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ПРЕДМЕТ

Член 1

С настоящия регламент се установяват мерки за изпълнение на определени разпоредби на дялове I—V и VII—XII от Директива 2006/112/ЕО.

ГЛАВА II

ОБХВАТ

(ДЯЛ I ОТ ДИРЕКТИВА 2006/112/ЕО)

Член 2

Не пораждат вътреобщностни придобивания по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112/ЕО:



а)

преместването от данъчно незадължено лице на ново превозно средство при смяна на местоживеенето, при условие че освобождаването, предвидено в член 138, параграф 2, буква а) от Директива 2006/112/ЕО не е могло да бъде приложено при доставката;



б)

връщането от данъчно незадължено лице на ново превозно средство в държавата-членка, от която му е доставено първоначално с освобождаване по член 138, параграф 2, буква а) от Директива 2006/112/ЕО.

Член 3

Без да се засягат разпоредбите на член 59а, първа алинея, буква б) от Директива 2006/112/ЕО, доставката на следните услуги не подлежи на облагане с ДДС, ако доставчикът на услуги докаже, че мястото на доставка, определено в съответствие с глава V, раздел 4, подраздели 3 и 4 от настоящия регламент, се намира извън Общността:



а)

от 1 януари 2013 г., услугата, посочена в член 56, параграф 2, първа алинея от Директива 2006/112/ЕО;



б)

от 1 януари 2015 г., услугите, изброени в член 58 от Директива 2006/112/ЕО;



в)

услугите, изброени в член 59 от Директива 2006/112/ЕО.

Член 4

Данъчнозадължено лице, което има право да не облага вътреобщностните си придобивания на стоки в съответствие с член 3 от Директива 2006/112/ЕО, запазва това си право дори ако, по силата на член 214, параграф 1, буква г) или д) от посочената директива, на това данъчнозадължено лице е предоставен идентификационен номер по ДДС за получени от него услуги, за които то е лице — платец на ДДС или за доставени от него услуги на територията на друга държава-членка, за които ДДС се плаща единствено от получателя.

Ако обаче това данъчнозадължено лице предостави този идентификационен номер по ДДС на доставчик във връзка с вътреобщностно придобиване на стоки, то се смята, че е упражнило правото на избор, предвиден в член 3, параграф 3 от посочената директива.

ГЛАВА III

ДАНЪЧНОЗАДЪЛЖЕНИ ЛИЦА

(ДЯЛ III ОТ ДИРЕКТИВА 2006/112/ЕО)

Член 5

Европейското обединение по икономически интереси (ЕОИИ), създадено в съответствие с Регламент (ЕИО) № 2137/85, което извършва възмездни доставки на стоки или услуги за своите членове или за трети страни, е данъчнозадължено лице по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО.

ГЛАВА IV

ОБЛАГАЕМИ ДОСТАВКИ

(ЧЛЕНОВЕ 24—29 ОТ ДИРЕКТИВА 2006/112/ЕО)

Член 6

1.   Ресторантьорските услуги и кетъринг услугите са услуги, които се състоят в доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки, или и на двете, за консумация от човека, придружени от достатъчно помощни услуги, за да могат да се консумират непосредствено. Доставката на храна, на напитки, или и на двете е само един компонент от едно цяло, в което услугите играят по-голяма роля. Ресторантьорски услуги е доставката на такива услуги в заведенията на доставчика, а кетъринг е доставката на такива услуги извън помещенията на доставчика.

2.   Доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки или и на двете, независимо дали е включен превозът, но без каквито и да било други помощни услуги, не се смята за ресторантьорска услуга, нито за кетъринг услуга по смисъла на параграф 1.

Член 7

1.   Понятието „услуги, предоставяни по електронен път“ съгласно Директива 2006/112/ЕО, включва услуги, които се предоставят чрез интернет или електронна мрежа, както и които се предоставят по принцип автоматизирано — предвид естеството им, при минимална намеса на човешки фактор и които е невъзможно да бъдат предоставени при отсъствието на информационни технологии.

2.   Параграф 1 обхваща, по-специално, следните случаи:



а)

в общия случай доставката на дигитални продукти, включително софтуер и промени или актуализиране на софтуер;



б)

услуги, които осигуряват или подпомагат присъствие за стопански или лични цели в електронна мрежа като интернет пространство или интернет страница;



в)

услуги, които се генерират автоматично от компютър чрез интернет или електронна мрежа, в отговор на специфично подаване на данни от получателя;



г)

възмездно прехвърляне на правото на предлагане за продажба на стоки или услуги на интернет страница, функционираща като пазар онлайн, на който потенциалните купувачи правят офертите си посредством автоматизирана процедура и на който страните се уведомяват за продажбата с електронно съобщение, генерирано автоматично от компютър;



д)

информационни пакети за интернет обслужване (ПИО), в които телекомуникационният компонент е съпътстваща и подчинена част (например пакети, които включват не само интернет достъп, а и други елементи, като страници, даващи достъп до новини, информация за времето или за пътувания; игри; поддържане на интернет пространство; достъп до онлайн бази данни и прочие);



е)

услугите, изброени в приложение I.

3.   Параграф 1 не обхваща, по-специално, следните случаи:



а)

услуги за радио и телевизионно излъчване;



б)

телекомуникационни услуги;



в)

стоки, за които заявката и нейната обработка се извършват по електронен път;



г)

компактдискове, дискети и подобни материални носители;



д)

печатни материали като книги, бюлетини, вестници или списания;



е)

дискове и аудиокасети;



ж)

видеокасети и дигитални видеодискове;



з)

игри на компактдиск;



и)

консултантски услуги като юридически услуги и услуги на финансови консултанти, предоставяни на получателите по електронна поща;



й)

услуги по обучение, при които съдържанието на курса се преподава от учител чрез интернет или електронна мрежа (а именно чрез дистанционна връзка);



к)

услуги за физически ремонт на компютърно оборудване, извършвани в автономен режим;



л)

услуги за съхраняване на данни, в автономен режим;



м)

услуги за рекламиране, и по-специално във вестници, афиши и по телевизията;



н)

услуги от тип телефонни служби;



о)

учебни услуги за дистанционно обучение като курсове по пощата;



п)

стандартни услуги по продажби на търг, основани на пряка намеса на човешки фактор, независимо от това по какъв начин се правят офертите;



р)

телефонни услуги с видеокомпонент, наричани още „услуги за видеотелефония“;



с)

достъп до интернет и глобалното интернет пространство;



т)

телефонни услуги, предоставяни през интернет.

Член 8

Когато дадено данъчнозадължено лице извършва само монтаж на различни части на машина, всички от които са му предоставени от получателя на неговата услуга, тази доставка е доставка на услуги по смисъла на член 24, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО.

Член 9

Продажбата на опция, когато тази продажба е сделка, попадаща в обхвата на член 135, параграф 1, буква е) от Директива 2006/112/ЕО, е доставка на услуги по смисъла на член 24, параграф 1 от посочената директива. Тази доставка на услуги се отделя от базисните операции, с които са свързани услугите.

ГЛАВА V

МЯСТО НА ОБЛАГАЕМИТЕ ДОСТАВКИ

РАЗДЕЛ 1

Понятия

Член 10

1.   За целите на прилагане на членове 44 и 45 от Директива 2006/112/ЕО мястото на установяване на стопанската дейност на данъчнозадължено лице е мястото, където се изпълняват функциите на централната администрация на стопанската дейност.

2.   За да се определи мястото по параграф 1, се вземат предвид мястото, където се вземат основните решения относно общото управление на стопанската дейност, мястото, където стопанската дейност е регистрирана, и мястото, където се провеждат срещите на ръководството.

Когато тези критерии не позволяват да се определи със сигурност мястото на установяване на стопанската дейност, мястото, където се вземат основните решения относно общото управление на стопанската дейност, е решаващият критерий.

3.   Мястото, където данъчнозадължено лице има единствено пощенски адрес, не може да се смята за място на установяване на стопанската дейност на това лице.

Член 11

1.   За прилагането на член 44 от Директива 2006/112/ЕО „постоянен обект“ е всеки обект, различен от мястото на установяване на стопанска дейност по член 10 от настоящия регламент, който се характеризира с достатъчно равнище на постоянство и има подходяща структура от гледна точка на човешките и техническите ресурси, за да може да получава и ползва услугите, доставени за собствените нужди на този обект.

2.   За прилагането на следващите членове „постоянен обект“ означава всеки обект, различен от мястото на установяване на стопанска дейност, посочен в член 10 от настоящия регламент, който се характеризира с достатъчно равнище на постоянство и има подходяща структура от гледна точка на човешките и техническите ресурси, за да може да доставя услугите, които престира:



а)

член 45 от Директива 2006/112/ЕО;



б)

от 1 януари 2013 г., член 56, параграф 2, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО;



в)

до 31 декември 2014 г., член 58 от Директива 2006/112/ЕО;



г)

член 192а от Директива 2006/112/ЕО.

3.   Притежанието на идентификационен номер по ДДС само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че данъчнозадължено лице има постоянен обект.

Член 12

За прилагането на Директива 2006/112/ЕО „постоянният адрес“ на физическо лице, независимо дали е данъчнозадължено лице или не, е адресът, вписан в регистъра на населението или друг подобен регистър, изпълняващ същата функция, или адресът, посочен от въпросното лице на съответните данъчни органи, освен ако съществуват доказателства, съгласно които този адрес не отговаря на действителността.

Член 13

„Обичайното местоживеене“ на физическо лице, независимо от това дали то е данъчнозадължено лице или не, посочено в Директива 2006/112/ЕО, е мястото, където физическото лице обичайно живее поради лични и професионални връзки.

Когато държавите на професионалните връзки и на личните връзки са различни или когато не съществуват професионални връзки, мястото на обичайното местоживеене се определя от личните връзки, които показват тясна връзка между лицето и мястото, където то живее.

РАЗДЕЛ 2

Място на доставка на стоки

(Членове 31—39 от Директива 2006/112/ЕО)

Член 14

Ако прагът, прилаган от държава-членка в съответствие с член 34 от Директива 2006/112/ЕО, е превишен в рамките на календарна година, то член 33 от посочената директива не променя мястото на доставка на стоки, различни от продукти, подлежащи на облагане с акцизи, извършена през същата календарна година преди превишаването на прилагания от държавата-членка праг за текущата календарна година, при условие че всички изброени по-долу условия са изпълнени:



а)

доставчикът не се е възползвал от възможността за избор, предоставена в член 34, параграф 4 от посочената директива;



б)

стойността на неговите доставки на стоки не е превишила прага през предходната календарна година.

В съответствие с член 33 от Директива 2006/112/ЕО обаче се променя мястото на следните доставки за държавата-членка, в която завършва изпращането или превозът:



а)

доставката на стоки, с която прилаганият от държавата-членка за текущата календарна година праг е превишен през същата календарна година;



б)

всички последващи доставки на стоки в рамките на тази държава-членка, извършени през дадената календарна година;



в)

доставки на стоки в рамките на тази държава-членка, извършени през календарната година, следваща годината на възникване на посоченото в буква а) събитие.

Член 15

Частта от операцията по превоза на пътници, извършвана в Общността, посочена в член 37 от Директива 2006/112/ЕО, се определя от пробега на превозното средство, а не от маршрута, изминат от всеки от пътниците.

РАЗДЕЛ 3

Място на вътреобщностно придобиване на стоки

(Членове 40, 41 и 42 от Директива 2006/112/ЕО)

Член 16

Ако е извършено вътреобщностно придобиване на стоки по смисъла на член 20 от Директива 2006/112/ЕО, държавата-членка, в която завършва изпращането или превозът на стоките, упражнява правото на данъчно облагане независимо от третирането с ДДС, прилагано за доставката в държавата-членка, в която е започнало изпращането или превозът на стоките.

Всяко искане на доставчик на стоки за коригиране на ДДС, начислен и отчетен от него пред държавата-членка, в която е започнало изпращането или превозът на стоките, се третира от тази държава -членка в съответствие с нейните вътрешни правила.

РАЗДЕЛ 4

Място на доставка на услуги

(Членове 43—59 от Директива 2006/112/ЕО)

Подраздел 1

Статут на получателя

Член 17

1.   Ако мястото на доставка на услуги зависи от това дали получателят е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено лице, статутът на получателя се определя въз основа на членове 9—13 и член 43 от Директива 2006/112/ЕО.

2.   Данъчно незадължено юридическо лице, което е регистрирано или е задължено да се регистрира за целите на ДДС в съответствие с член 214, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112/ЕО поради това, че извършваните от него вътреобщностни придобивания на стоки подлежат на облагане с ДДС или защото е упражнило правото си на избор да подлежи на облагане с ДДС за извършваните от него придобивания, е данъчнозадължено лице по смисъла на член 43 от посочената директива.

Член 18

1.   Освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчнозадължено лице:



а)

когато получателят му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност (5);



б)

когато получателят все още не е получил идентификационен номер по ДДС, но информира доставчика, че е подал заявление за такъв и доставчикът се сдобива с каквото и да е друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е задължено да се регистрира за целите на ДДС, и извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.

2.   Освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчно незадължено лице, когато докаже, че този получател не му е съобщил идентификационния си номер по ДДС.

3.   Освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчнозадължено лице:



а)

ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота — правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността (6);



б)

когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчнозадължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.

Подраздел 2

Качество на получателя

Член 19

За целите на прилагане на правилата относно мястото на доставка на услугите, установени в членове 44 и 45 от Директива 2006/112/ЕО, данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, считано за данъчнозадължено лице, което получава услуги изключително за лично ползване, включително за нуждите на своя персонал, се счита за данъчно незадължено лице.

Освен ако не разполага с информация за противното, например относно естеството на предоставените услуги, доставчикът може да счита, че услугите са предназначени за целите на стопанската дейност на получателя, когато за съответната доставка той му е съобщил идентификационния си номер по ДДС.

Когато една-единствена услуга е предназначена както за лично ползване, включително за нуждите на персонала на получателя, така и за целите на стопанската дейност, предоставянето на тази услуга попада изключително в обхвата на член 44 от Директива 2006/112/ЕО, ако не съществува никаква практика на злоупотреба.

Подраздел 3

Местоположение на получателя

Член 20

Когато дадена доставка на услуги, извършена в полза на данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, считано за данъчнозадължено лице, попада в обхвата на член 44 от Директива 2006/112/ЕО, и когато това данъчнозадължено лице е установено в една-единствена държава или, при отсъствие на място на установяване на стопанска дейност или на постоянен обект, постоянният му адрес и обичайното му местоживеене се намират в една-единствена държава, доставката на услуги се облага в тази държава.

Доставчикът установява това място въз основа на информация от получателя и проверява тази информация с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като проверките на самоличността и на плащанията.

Информацията може да включва идентификационния номер по ДДС, предоставен от държавата-членка, в която е установен получателят.

Член 21

Когато дадена доставка на услуги към данъчнозадължено лице или на данъчно незадължено юридическо лице, считано за данъчнозадължено лице, попада в обхвата на член 44 от Директива 2006/112/ЕО, и данъчнозадълженото лице е установено в повече от една държава, тази доставка на услуги се облага в държавата, в която посоченото данъчнозадължено лице е установило мястото на стопанската си дейност.

При все това когато услугата се доставя на постоянен обект на данъчнозадължено лице, който се намира в място, различно от това, където получателят е установил мястото на стопанската си дейност, тази доставка се облага в мястото на постоянния обект, който получава услугата и я ползва за собствените си нужди.

Когато данъчнозадълженото лице няма място на установяване на стопанска дейност, нито постоянен обект, услугата се облага на мястото на неговия постоянен адрес или обичайно местоживеене.

Член 22

1.   С оглед да се определи постоянният обект на получателя, на който се предоставя услугата, доставчикът разглежда естеството и използването на предоставената услуга.

В случай че естеството и използването на предоставените услуги не му позволяват да установи постоянния обект, на който са предоставени услугите, определяйки този постоянен обект, доставчикът обръща особено внимание на това дали в договора, във формуляра за поръчка и от идентификационния номер по ДДС, предоставен от държавата-членка на получателя и съобщен му от получателя, постоянният обект се определя като получател на услугите и дали постоянният обект е субектът, който плаща за услугите.

Когато постоянният обект на получателя, на когото са предоставени услугите, не може да бъде определен по смисъла на първата и втората алинея от настоящия параграф или когато услуги, попадащи в обхвата на член 44 от Директива 2006/112/ЕО, са доставени на данъчнозадължено лице по силата на договор, обхващащ една или повече услуги, предназначени за използване по неустановим и количествено неизмерим начин, доставчикът на услуги може с пълно основание да счита, че услугите са доставени там, където получателят е установил стопанската си дейност.

2.   Прилагането на настоящия член не засяга задълженията на получателя.

Член 23

1.   От 1 януари 2013 г., когато, в съответствие с член 56, параграф 2, първа алинея от Директива 2006/112/ЕО, дадена доставка на услуги се облага в мястото, където е установен получателят, или при отсъствие на такова, в мястото на постоянния му адрес или на обичайното му местоживеене, доставчикът установява това място въз основа на фактическа информация, предоставена от получателя, и проверява тази информация с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.

2.   Когато, в съответствие с членове 58 и 59 от Директива 2006/112/ЕО, дадена доставка на услуги се облага в мястото, където е установен получателят, или при отсъствие на такова, в мястото на постоянния му адрес или на обичайното му местоживеене, доставчикът установява това място въз основа на фактическа информация, предоставена от получателя, и проверява тази информация с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.

Член 24

1.   От 1 януари 2013 г., когато доставки, обхванати от член 56, параграф 2, първа алинея от Директива 2006/112/ЕО, са доставени на данъчно незадължено лице, което е установено в повече от една държава, има постоянен адрес в една държава, а обичайното му местоживеене е в друга държава, при определяне на мястото на доставка на тези услуги предимство се предоставя на мястото, в което облагането е осигурено най-добре, пред мястото на действителното потребление на услугите.

2.   Когато услуги, обхванати от членове 58 и 59 от Директива 2006/112/ЕО, са доставени на данъчно незадължено лице, което е установено в повече от една държава или има постоянен адрес в една държава, а обичайното му местоживеене е в друга държава, при определяне на мястото на доставка на тези услуги предимство се предоставя на мястото, в което облагането е осигурено най-добре, пред мястото на действителното потребление на услугите.

Подраздел 4

Общи разпоредби относно определянето на статута, качеството и местоположението на получателя

Член 25

За прилагане на правилата относно мястото на доставка на услугите се вземат предвид само обстоятелствата, съществуващи в момента на данъчното събитие. Последващите промени в използването на получената услуга не засягат определянето на мястото на доставката, ако не съществува никаква практика на злоупотреба

Подраздел 5

Доставка на услуги по общия режим

Член 26

Доставка, при която дадена организация даде права за телевизионно излъчване на футболни мачове на данъчнозадължени лица, е обхваната от член 44 от Директива 2006/112/ЕО.

Член 27

Доставката на услуги, които се състоят в кандидатстването за или възстановяване на ДДС по силата на Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г. за определяне на подробни правила за възстановяването на данъка върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112/ЕО, на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата-членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка (7), е обхваната от член 44 от Директива 2006/112/ЕО.

Член 28

Доколкото става дума за единична услуга, доставката на услуги, извършена при организирането на погребения, попада в обхвата на членове 44 и 45 от Директива 2006/112/ЕО.

Член 29

Без да се засяга член 41 от настоящия регламент, доставката на услуги по „превод на текстове“ попада в обхвата на членове 44 и 45 от Директива 2006/112/ЕО.

Подраздел 6

Доставка на услуги от посредници

Член 30

Доставката на услуги на посредници, посочени в член 46 от Директива 2006/112/ЕО, обхваща услугите на посредници, които действат от името и за сметка на получателя на доставяната услуга, както и услугите, които се изпълняват от посредници, действащи от името и за сметка на доставчика на съответните услуги.

Член 31

Услугите, предоставяни от посредници, които действат от името или за сметка на друго лице и които имат за цел да посредничат при услуги по настаняване в хотелиерския сектор или в сектори с подобни функции, попадат в обхвата на:



а)

член 44 от Директива 2006/112/ЕО, ако са извършени в полза на данъчнозадължено лице, действащо като такова, или на данъчно незадължено юридическо лице, считано за данъчнозадължено лице;



б)

член 46 от посочената директива, ако са извършени в полза на данъчно незадължено лице.

Подраздел 7

Доставка на културни, художествени, спортни, научни, образователни, развлекателни и други подобни услуги

Член 32

1.   Услуги, които се отнасят до предоставяне на достъп до културни, художествени, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни събития, съгласно посоченото в член 53 от Директива 2006/112/ЕО, включват предоставянето на услуги, чиито основни характеристики се състоят в предоставянето на право на достъп до дадено събитие срещу билет или заплащане, включително срещу заплащане под формата на абонамент, сезонен билет или периодичен членски внос.

2.   Параграф 1 се прилага по-конкретно в следните случаи:



а)

право на достъп до шоуспектакли, театрални представления, циркови представления, панаири, паркове за забавления, концерти, изложби, както и други подобни културни събития;



б)

право на достъп до спортни събития като мачове или състезания;



в)

право на достъп до образователни и научни събития като конференции и семинари.

3.   В параграф 1 не е включено използването на съоръжения като гимнастически или други зали срещу заплащане на членски внос.

Член 33

Посочените в член 53 от Директива 2006/112/ЕО спомагателни услуги включват услуги, свързани пряко с достъпа до културни, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни събития и които са отделно предоставяни срещу възнаграждение на лицето, което присъства на събитието.

Тези спомагателни услуги включват по-конкретно използването на гардеробни или санитарни помещения, но не включват обикновените посреднически услуги, свързани с продажбата на билети.

Подраздел 8

Доставка на спомагателни услуги при транспорт, оценки на и работа върху движими вещи

Член 34

С изключение на случаите, в които монтираните стоки станат част от недвижимо имущество, мястото на доставка на услуги на данъчно незадължено лице, при която дадено данъчнозадължено лице извършва само монтаж на различни части на машина, които са му изцяло предоставени от получателя на неговите услуги, се определя в съответствие с член 54 от Директива 2006/112/ЕО.

Подраздел 9

Доставка на ресторантьорски услуги и кетъринг услуги на борда на превозно средство

Член 35

Частта от операцията по превоза на пътници, извършвана в Общността, посочена в член 57 от Директива 2006/112/ЕО, се определя от пробега на превозното средство, а не от маршрута, изминат от всеки от пътниците.

Член 36

Когато ресторантьорските услуги и кетъринг услугите се доставят по време на частта от услугата по превоза на пътници, извършвана в Общността, тази доставка попада в обхвата на член 57 от Директива 2006/112/ЕО.

Когато ресторантьорските услуги и кетъринг услугите се доставят извън частта от услугата по превоза на пътници, извършвана в Общността, но на територията на държава-членка или на трета държава, или на трета територия, тази доставка попада в обхвата на член 55 от посочената директива.

Член 37

Мястото на доставка на ресторантьорска услуга или кетъринг услуга, която се извършва в рамките на Общността отчасти по време на частта от операцията по превоза на пътници, извършвана в Общността, и отчасти извън тази част, но на територията на държава-членка, се определя в своята цялост в съответствие с правилата за определяне на мястото на доставка, приложими в началото на доставката на ресторантьорската или кетъринг услуга.

Подраздел 10

Отдаване под наем на превозни средства

Член 38

1.   Понятието „превозни средства“, посочено в член 56 и член 59, първа алинея, буква ж) от Директива 2006/112/ЕО, включва моторни и немоторни превозни средства, както и други съоръжения и устройства, предназначени за превоз на хора или предмети от едно място до друго, които могат да бъдат дърпани, теглени или бутани от превозни средства и които по принцип са предназначени и действително могат да бъдат използвани за превоз.

2.   Превозни средства по смисъла на параграф 1 са по-специално следните транспортни средства:



а)

наземни превозни средства като автомобили, мотоциклети, велосипеди, велосипеди на три колела и каравани;



б)

ремаркета и полуремаркета;



в)

железопътни вагони;



г)

плавателни съдове;



д)

въздухоплавателни средства;



е)

превозни средства, специално предназначени за превоз на болни или пострадали;



ж)

селскостопански трактори и други селскостопански превозни средства;



з)

механично или електронно придвижвани инвалидни колички.

3.   Не са превозни средства по смисъла на параграф 1 транспортните средства, които са спрени от движение за постоянно, и контейнерите.

Член 39

1.   За прилагането на член 56 от Директива 2006/112/ЕО, продължителността на непрекъснатото притежание или използване на превозно средство, обект на отдаване под наем, се определя въз основа на договора, сключен между заинтересованите страни.

Договорът се използва по презумпция, която може да бъде оборена с всички фактически или правни средства, с цел да се установи действителната продължителност на непрекъснатото притежание или използване.

Надхвърлянето поради непреодолима сила на продължителността съгласно договора за краткосрочно наемане по смисъла на член 56 от Директива 2006/112/ЕО не се отразява върху установяването на продължителността на непрекъснатото притежание или използване на превозното средство.

2.   Когато отдаването под наем на едно и също превозно средство се извършва въз основа на последователни договори между едни и същи страни, продължителността на непрекъснато притежание или използване на превозното средство е тази, определена по силата на договорите като цяло.

За целите на първа алинея даден договор и неговите продължения се считат за последователни договори.

При все това продължителността на краткосрочните договори за отдаване под наем, които предшестват дългосрочен договор, не се поставя под въпрос, при условие че не съществува практика на злоупотреба.

3.   Освен ако няма практика на злоупотреба, последователните договори за отдаване под наем между едни и същи страни, но за различни превозни средства, не се считат за последователни договори за целите на параграф 2.

Член 40

Мястото, където превозното средство действително се предоставя на разположение на получателя, както е посочено в член 56, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО, е мястото, където получателят или трета страна, действаща от негово име, физически встъпва във владение на това превозно средство.

Подраздел 11

Доставка на услуги на данъчно незадължени лица извън Общността

Член 41

Доставката на услуги по превод на текстове, предоставени на данъчно незадължено лице, установено извън Общността, е обхваната от член 59, първа алинея, буква в) от Директива 2006/112/ЕО.

ГЛАВА VI

ДАНЪЧНА ОСНОВА

(ДЯЛ VII ОТ ДИРЕКТИВА 2006/112/ЕО)

Член 42

Когато даден доставчик на стоки или услуги изисква от получателя, като условие за приемане на плащане с кредитна или дебитна карта, да заплати към него или друго предприятие определена сума и ако заплащаната от получателя цена остава непроменена независимо от начина на приемане на плащането, то тази сума представлява неразделна част от данъчната основа за доставката на стоките или услугите съгласно членове 73—80 от Директива 2006/112/ЕО.

ГЛАВА VII

ДАНЪЧНИ СТАВКИ

Член 43

„Предоставянето на ваканционно настаняване“, посочено в точка 12 от приложение III към Директива 2006/112/ЕО, включва отдаването под наем на палатки, каравани или на подвижни жилища, които се намират в рамките на къмпинг и се използват за настаняване.

ГЛАВА VIII

ОСВОБОЖДАВАНИЯ

РАЗДЕЛ 1

Освобождавания за някои дейности от обществен интерес

(Членове 132, 133 и 134 от Директива 2006/112/ЕО)

Член 44

Услугите за професионално обучение или преквалификация, които се предоставят при изложените в член 132, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112/ЕО условия, включват обучение, което се отнася пряко до занятието или професията, както и всяко друго обучение с цел придобиване или актуализиране на знанията за професионални цели. Времетраенето на професионалното обучение или преквалификацията няма отношение към случая.

РАЗДЕЛ 2

Освобождавания в полза на други дейности

(Членове 135, 136 и 137от Директива 2006/112/ЕО)

Член 45

Данъчното освобождаване, предвидено в член 135, параграф 1, буква д) от Директива 2006/112/ЕО, не се прилага за благородна платина.

РАЗДЕЛ 3

Освобождавания при внос

(Членове 143, 144 и 145 от Директива 2006/112/ЕО)

Член 46

Освобождаването по член 144 от Директива 2006/112/ЕО се прилага за транспортните услуги, свързани с вноса на движими вещи, извършван като част от смяна на местоживеенето.

РАЗДЕЛ 4

Освобождавания при износ

(Членове 146 и 147 от Директива 2006/112/ЕО)

Член 47

Понятието „превозни средства за лични цели“, по смисъла на член 146, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112/ЕО, включва превозни средства, които се използват за нестопански цели от лица, различни от физически лица, такива като публично-правни субекти, по смисъла на член 13 от посочената директива, както и от асоциации.

Член 48

За да се установи дали като условие за освобождаване на доставката на стоки, които се пренасят в личния багаж на пътниците, горната граница, определена от държава-членка в съответствие с член 147, параграф 1, първа алинея, буква в) от Директива 2006/112/ЕО, е превишена, изчисляването се базира на стойността на фактурата. Общата стойност на няколко стоки може да бъде използвана само ако всички тези стоки са включени в една фактура, издадена от едно и също данъчнозадължено лице, което доставя стоките на един и същ получател.

РАЗДЕЛ 5

Освобождавания, отнасящи се до някои доставки, третирани като износ

(Членове 151 и 152 от Директива 2006/112/ЕО)

Член 49

Освобождаването по член 151 от Директива 2006/112/ЕО се прилага и за електронните услуги, когато те са предоставени от данъчнозадължено лице, за което се прилага специалният режим за услуги, предоставяни по електронен път, предвидени в членове 357—369 от посочената директива.

Член 50

1.   За да бъде признат като международен орган за прилагането на член 143, параграф 1 буква ж) и член 151, параграф 1, първа алинея, буква б) от Директива 2006/112/ЕО, органът, който трябва да бъде създаден под формата на консорциум за европейска научноизследователска инфраструктура (ERIC), посочен в Регламент (ЕО) № 723/2009 на Съвета от 25 юни 2009 г. относно правната рамка на Общността за консорциум за европейска научноизследователска инфраструктура (ERIC) (8), отговаря на всяко от изброените по-долу условия:



а)

той е самостоятелен правен субект с пълна правоспособност;



б)

създаден е в съответствие със и е субект на правото на Съюза;



в)

в него участват държави-членки и, когато е целесъобразно, трети страни и междуправителствени организации, но не и частни субекти;



г)

преследва едновременно специфични и легитимни цели, които по същество имат нестопански характер.

2.   Освобождаването по член 143, параграф 1 буква ж) и член 151, параграф 1, първа алинея, буква б) от Директива 2006/112/ЕО са прилага за ERIC, посочен в параграф 1, когато той е признат за международен орган от държавата-членка домакин.

Ограниченията и условията на предвидените в тези разпоредби освобождавания се определят в споразумение, сключено от членовете на ERIC, в съответствие с член 5, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕО) № 723/2009. В случаите когато стоките не се изпращат или превозват извън държавата-членка, в която се извършва доставката, и в случаите на предоставянето на услуги, освобождаването може да се даде чрез възстановяване на ДДС в съответствие с член 151, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО.

Член 51

1.   Когато лицето, което получава доставка на стоки или услуги, е установено в Общността, но не в държавата-членка, в която се извършва доставката, удостоверението за освобождаване от ДДС и /или от акциз, предвидено в приложение II към настоящия регламент, служи, в съответствие с обяснителните бележки от приложението към посоченото удостоверение, за потвърждение, че сделката попада в обхвата на освобождаването по силата на член 151 от Директива 2006/112/ЕО.

Когато използва удостоверението, държавата-членка, в която е установено лицето, което получава доставката на стоки или услуги, може да реши дали да използва общо удостоверение за ДДС и акцизи или две различни удостоверения.

2.   Удостоверението по параграф 1 се подпечатва от компетентните органи в държавата-членка домакин. Ако обаче доставените стоки или услуги са предназначени за служебно ползване, държавите-членки при определени от тях условия могат да освободят получателя от задължението да подпечатва удостоверението. Това освобождаване може да бъде отменено в случай на злоупотреба.

Държавите-членки уведомяват Комисията за звеното за контакт, определено да посочи службите, които отговарят за подпечатването на удостоверението, и за това при кои случаи освобождават получателя от задължението да подпечатва удостоверението. Комисията информира останалите държави-членки за информацията, получена от държавите-членки.

3.   Когато в държавата-членка, в която се извършва доставката, се прилага пряко освобождаване, доставчикът получава удостоверението по параграф 1 от настоящия член от получателя на стоките или услугите и го съхранява в документацията си. Ако, по силата на член 151, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО, освобождаването е предоставено чрез възстановяване на ДДС, удостоверението се прикачва към искането за възстановяване, отправено към съответната държава-членка.

ГЛАВА IX

ПРИСПАДАНЕ НА ДАНЪК

(ДЯЛ X ОТ ДИРЕКТИВА 2006/112/ЕО)

Член 52

Когато държавата-членка на вноса е въвела електронна система за извършване на митническите формалности, понятието „документ за внос“, посочено в член 178, буква д) от Директива 2006/112/ЕО, означава електронните версии на документите за вноса, при условие че позволяват извършването на проверка относно упражняването на правото за приспадане.

ГЛАВА Х

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДАНЪЧНОЗАДЪЛЖЕНИТЕ ЛИЦА И НА НЯКОИ ДАНЪЧНО НЕЗАДЪЛЖЕНИ ЛИЦА

(ДЯЛ XI ОТ ДИРЕКТИВА 2006/112/ЕО)

РАЗДЕЛ 1

Лица — платци на ДДС на данъчните органи

(Членове 192а—205 от Директива 2006/112/ЕО)

Член 53

1.   За прилагането на член 192а от Директива 2006/112/ЕО се взема предвид само постоянен обект, с който разполага данъчнозадълженото лице, когато същият е с достатъчно постоянен характер и подходяща структура по отношение на човешките и техническите ресурси, който му позволява да извършва доставки на стоки и услуги, в които участва.

2.   Когато данъчнозадължено лице разполага с постоянен обект на територията на държавата-членка, където ДДС е дължим, се счита, че този обект не участва в доставката на стоки или услуги по смисъла на член 192а, буква б) от Директива 2006/112/ЕО, освен ако техническите и човешките ресурси на този постоянен обект се използват от данъчнозадълженото лице за операции, свързани с изпълнението на облагаемата доставка на тези стоки или услуги на територията на тази държава-членка, преди или по време на изпълнението ѝ.

Когато средствата от постоянния обект се използват единствено за целите на административното обслужване, като счетоводство, фактуриране и събиране на вземания, не се счита, че те се използват за изпълнение на доставка на стоки или услуги.

Ако обаче се издаде фактура с идентификационния номер по ДДС, предоставен му от държавата-членка на постоянния обект, се счита, че постоянният обект участва в доставката на стоки или услуги, извършена в тази държава-членка, освен ако съществува доказателство за противното.

Член 54

Когато данъчнозадължено лице е установило мястото на стопанската си дейност на територията на държавата-членка, където ДДС е дължим, член 192а от Директива 2006/112/ЕО не се прилага независимо дали мястото на стопанска дейност участва в доставката на стоки или услуги, която то извършва в тази държава-членка.

РАЗДЕЛ 2

Други разпоредби

(Членове 272 и 273 от Директива 2006/112/ЕО)

Член 55

При операциите, посочени в член 262 от Директива 2006/112/ЕО данъчнозадължените лица, на които следва да бъде издаден идентификационен номер по ДДС съгласно член 214 от същата директива, и данъчно незадължените юридически лица, регистрирани за целите на ДДС, когато действат в качеството си на такива, са длъжни незабавно да предоставят идентификационния си номер по ДДС на доставчиците си на стоки или услуги.

Посочените в член 3, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112/ЕО данъчнозадължени лица, които са освободени от данък върху вътреобщностните си придобивания на стоки в съответствие с член 4, първа алинея от настоящия регламент, не са длъжни да предоставят идентификационния си номер по ДДС на своите доставчици на стоки, когато имат идентификационен номер по ДДС в съответствие с член 214, параграф 1, буква г) или д) от посочената директива.

ГЛАВА XI

СПЕЦИАЛНИ РЕЖИМИ

РАЗДЕЛ 1

Специален режим за инвестиционно злато

(Членове 344—356 от Директива 2006/112/ЕО)

Член 56

Понятието „общоприето от пазарите на злато тегло“ съгласно член 344, параграф 1, точка 1 от Директива 2006/112/ЕО означава най-малкото единиците и теглата, изложени в приложение III към настоящия регламент.

Член 57

За целите на съставяне на списъка от златни монети, посочен в член 345 от Директива 2006/112/ЕО, понятия „цена“ и „цена на открития пазар“, посочени в член 344, параграф 1, точка 2, означават съответно цената и цената на открития пазар на 1 април на всяка година. Ако 1 април не се пада ден, в който тези цени са фиксирани, то се използват цените на следващия ден, в който те бъдат фиксирани.

РАЗДЕЛ 2

Специален режим за неустановени данъчнозадължени лица, предоставящи електронни услуги на данъчно незадължени лица

(Членове 357—369 от Директива 2006/112/ЕО)

Член 58

Когато в рамките на календарно тримесечие неустановено данъчнозадължено лице, което използва предвидения в членове 357—369 от Директива 2006/112/ЕО специален режим относно услуги, предоставяни по електронен път, отговаря поне на един от критериите за изключване, установен в член 363 от посочената директива, то държавата-членка по идентификация изключва това неустановено данъчнозадължено лице от специалния режим. В тези случаи неустановеното данъчнозадължено лице може да бъде изключено от специалния режим във всеки един момент през въпросното тримесечие.

По отношение на предоставяните по електронен път услуги, които са доставени преди изключването, но през календарното тримесечие, през което е извършено изключването, неустановеното данъчнозадължено лице представя справка-декларация по ДДС за цялото тримесечие в съответствие с член 364 от Директива 2006/112/ЕО. Изискването за представяне на тази справка-декларация не засяга изискването за регистрация за целите на ДДС съгласно обичайните правила в държава-членка, в случай че има такова изискване.

Член 59

По смисъла на член 364 от Директива 2006/112/ЕО всеки период за деклариране (календарно тримесечие) е самостоятелен период за деклариране.

Член 60

След подаване на справка-декларацията по ДДС съгласно член 364 от Директива 2006/112/ЕО, последващи промени в съдържащите се в нея данни могат да бъдат извършвани само чрез промяна на тази справка-декларация, а не чрез коригиране в справка-декларация за по-късен период.

Член 61

Сумите в справка-декларацията по ДДС, представена съгласно специалния режим относно услуги, предоставяни по електронен път, предвиден в членове 357—369 от Директива 2006/112/ЕО, не се закръгляват нагоре или надолу до най-близкото цяло число в съответната парична единица. Посочва се и се превежда точната сума на ДДС.

Член 62

Ако държавата-членка по идентификация е получила по-висока сума от сумата, която отговаря на справка-декларацията по ДДС, представена за услуги, предоставяни по електронен път съгласно член 364 от Директива 2006/112/ЕО, то тя възстановява надплатената сума директно на въпросното данъчнозадължено лице.

Ако държавата-членка по идентификация е получила сума съгласно справка-декларация по ДДС, за която впоследствие се установи, че е неправилна, както и ако тази държава-членка вече е разпределила сумата между държавите-членки по потребление, то тези държави-членки възстановяват директно надплатената сума на неустановеното данъчнозадължено лице, и уведомяват държавата-членка по идентификация за корекцията, която следва да се направи.

Член 63

Сумата на ДДС, платен съгласно член 367 от Директива 2006/112/ЕО, се отнася само за справка-декларацията по ДДС, представена в сответствие с член 364 от посочената директива. Последващи промени на платените суми могат да бъдат извършвани само при позоваване на тази справка-декларация и не могат да бъдат отнасяни към друга справка-декларация или да бъдат извършвани в справка-декларация за по-късен период.

ГЛАВА XII

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 64

Регламент (ЕО) № 1777/2005 се отменя.

Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието, посочена в приложение IV.

Член 65

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Прилага се от 1 юли 2011 г.

При все това:



член 3, буква а), член 11, параграф 2, буква б), член 23, параграф 1 и член 24, параграф 1 се прилагат от 1 януари 2013 г.;



член 3, буква б) се прилага от 1 януари 2015 г.;



член 11, параграф 2, буква в) се прилага до 31 декември 2014 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 15 март 2011 година.

За Съвета

Председател

MATOLCSY Gy.


(1)  ОВ L 347, 11.12.2006 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 288, 29.10.2005 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 44, 20.2.2008 г., стр. 11.

(4)  ОВ L 199, 31.7.1985 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 268, 12.10.2010 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 326, 21.11.1986 г., стр. 40.

(7)  ОВ L 44, 20.2.2008 г., стр. 23.

(8)  ОВ L 206, 8.8.2009 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Член 7 от настоящия регламент



1.

Точка 1 от приложение II към Директива 2006/112/ЕО:



а)

поддържане на интернет пространство и интернет страница;



б)

автоматизирано, диалогово и дистанционно поддържане на програми;



в)

дистанционно администриране на системи;



г)

диалогово съхраняване на данни, при което се съхраняват специфични данни, възстановявани по електронен път;



д)

диалогова доставка на дисково пространство, при необходимост.



2.

Точка 2 от приложение II към Директива 2006/112/ЕО:



а)

даване на достъп или снемане на софтуер (включително програми за доставки/счетоводни програми и софтуер за антивирусна защита) заедно с актуализациите;



б)

софтуер за блокиране появяването на рекламни банери, познат още като банер блокатор;



в)

драйвери за снемане на информация, такива като софтуер, който осигурява интерфейс на компютри с периферно оборудване (например принтери);



г)

диалогова автоматизирана инсталация на филтри върху интернет пространство;



д)

диалогова автоматизирана инсталация на защитни системи.



3.

Точка 3 от приложение II към Директива 2006/112/ЕО:



а)

даване на достъп или снемане на десктоп форми;



б)

даване на достъп или снемане на фотографски или картинни образи или скрийнсейвъри;



в)

дигитално съдържание на книги и други електронни публикации;



г)

абонамент за диалогови вестници и списания;



д)

интернет протоколи и статистика за интернет пространството;



е)

диалогови новини, информация за трафика и за времето;



ж)

диалогова информация, генерирана автоматично от софтуер въз основа на въведени от получателя специфични данни, такива като юридически или финансови данни (и по-специално такива като постоянно актуализирани данни за фондовите борси, в реално време);



з)

предоставяне на рекламно място, включително рекламни банери на интернет пространство/интернет страница;



и)

използване на машини за търсене и интернет директории.



4.

Точка 4 от приложение II към Директива 2006/112/ЕО:



а)

даване на достъп или снемане на музика на компютри и мобилни телефони;



б)

даване на достъп или снемане на звънене, откъси, тонове на звънене или други звуци;



в)

даване на достъп или снемане на филми;



г)

снемане на игри на компютри и мобилни телефони;



д)

даване на достъп до автоматизирани диалогови игри, които са зависими от интернет или други подобни електронни мрежи, като играещите са географски отдалечени един от друг.



5.

Точка 5 от приложение II към Директива 2006/112/ЕО:



а)

автоматизирано дистанционно обучение, чието функциониране е зависимо от интернет или подобна електронна мрежа и чието предоставяне изисква ограничена или нулева намеса на човешки фактор, включително виртуални класни стаи, с изключение на случаите, когато интернет или подобна електронна мрежа се използва единствено като инструмент за комуникация между преподавателя и ученика;



б)

работни материали, които се обработват диалогово от учениците и се оценяват автоматично, без намеса на човешки фактор.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Член 51 от настоящия регламент

Image

Image

Обяснителни бележки



1.

За доставчика и/или лицензирания складодържател настоящото удостоверение служи като документ, удостоверяващ правото на освобождаване от облагане на доставките на стоки и услуги или на пратките със стоки за правоимащите органи/физически лица, посочени в член 151 от Директива 2006/112/ЕО и член 13 от Директива 2008/118/ЕО. Съответно за всеки доставчик/складодържател се попълва по едно удостоверение. Освен това доставчикът/складодържателят е задължен да съхранява настоящото удостоверение в документацията си в съответствие с правните разпоредби, приложими в неговата държава-членка.



2.



а)

Общата спецификация на хартията, която трябва да бъде използвана, е определена в Официален вестник на Европейските общности C 164, 1.7.1989 г., стр. 3.

Хартията на всички екземпляри трябва да бъде бяла и с размер 210 милиметра на 297 милиметра с максимално отклонение от 5 милиметра по-малко или 8 милиметра повече по отношение на дължината.

Удостоверението за освобождаване от акциз се изготвя в два екземпляра:



един екземпляр остава при изпращача,



един екземпляр съпътства движението на стоките, подлежащи на облагане с акциз.



б)

Незапълненото пространство в клетка 5.Б се зачерква, за да не може да се добавя нищо впоследствие.



в)

Документът трябва да бъде попълнен четливо и по начин, при който отбелязаните данни да не подлежат на заличаване. Не се разрешава заличаване или дописване. Документът се попълва на език, възприет от държавата-членка домакин.



г)

Ако описанието на стоките и/или услугите (клетка 5.Б от удостоверението) съдържа препратки към формуляр за поръчка, съставен на език, който е различен от този, възприет от държавата-членка домакин, правоимащият орган/правоимащото физическо лице трябва да приложи превод.



д)

От друга страна, ако удостоверението е съставено на език, който е различен от този, възприет от държавата-членка на доставчика/складодържателя, правоимащият орган/правоимащото физическо лице трябва да приложи превод на информацията, отнасяща се до стоките и услугите в клетка 5.Б.



е)

Възприет език означава един от езиците, които официално се използват в държавата-членка или един от официалните езици на Съюза, за който държавата-членка е обявила, че може да бъде използван за посочената цел.



3.

Чрез своята декларация в клетка 3 от удостоверението правоимащия орган/правоимащото физическо лице предоставя информацията, необходима за разглеждане на молбата за освобождаване в държавата-членка домакин.



4.

Чрез своята декларация в клетка 4 от удостоверението органът потвърждава данните в клетка 1 и клетка 3 a) от документа и удостоверява, че правоимащото лице е служител на органа.



5.



а)

Препратката към формуляра за поръчка (клетка 5.Б от удостоверението) трябва да съдържа най-малко датата и номера на поръчката. Формулярът за поръчка следва да съдържа всички компоненти, изброени в клетка 5 на удостоверението. Ако удостоверението подлежи на подпечатване от компетентния орган на държавата-членка домакин, формулярът за поръчка също се подпечатва.



б)

Вписването на акцизния номер, предвидено в член 22, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 2073/2004 на Съвета от 16 ноември 2004 г. относно административното сътрудничество в областта на акцизите, е по избор; идентификационният номер за целите на ДДС или на данъчна регистрация трябва да бъде посочен.



в)

Валутните единици следва да бъдат обозначени с трибуквен код съгласно международния стандарт ISO код 4217, определен от Международната организация по стандартизация (1).



6.

Автентичността на горепосочената декларация от правоимащия орган/правоимащото физическо лице се потвърждава в клетка 6 с печата на компетентния орган на държавата-членка домакин. Този орган може да вземе решение да потвърждава автентичността в зависимост от одобрението на друг орган в неговата държава-членка. Това одобрение трябва да бъде поискано от компетентния данъчен орган.



7.

За опростяване на процедурата компетентният орган може да освободи правоимащия орган от задължението да иска полагане на печат в случай на освобождаване при служебно ползване. Правоимащият орган следва да посочи това освобождаване в клетка 7 от удостоверението.


(1)  За пример са дадени някои кодове на валута, използвани понастоящем: EUR (евро), BGN (лева), CZK (чешка крона), DKK (датска крона), GBP (английска лира), HUF (форинт), LTL (литас), PLN (злота), RON (лея), SEK (шведска крона), USD (щатски долар).


ПРИЛОЖЕНИЕ III

Член 56 от настоящия регламент



Единици

Търгувани тегла

Kg

12,5/1

Грам

500/250/100/50/20/10/5/2,5/2

Унция (1 ун. = 31,1035 г)

100/10/5/1/1/2/1/4

Таел (1 таел = 1,193 ун.) (1)

10/5/1

Тола (10 толи = 3,75 ун.) (2)

10


(1)  Таел = традиционна китайска единица мярка за тежина. Номиналната проба на слитък таел в Хонконг е 990, а в Тайван —5, и 10 слитъка таел могат да бъдат с проба 999,9.

(2)  Тола = традиционна индийска единица мярка за тежина на злато. Най-популярният слитък по размер е 10 тола с проба 999.


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Таблица на съответствието



Регламент (ЕО) № 1777/2005

Настоящият регламент

Глава I

Глава I

Член 1

Член 1

Глава II

Глави III и IV

Глава II, раздел 1

Глава III

Член 2

Член 5

Глава II, раздел 2

Глава IV

Член 3, параграф 1

Член 9

Член 3, параграф 2

Член 8

Глава III

Глава V

Глава III, раздел 1

Глава V, раздел 4

Член 4

Член 28

Глава III, раздел 2

Глава V, раздел 4

Член 5

Член 34

Член 6

Членове 29 и 41

Член 7

Член 26

Член 8

Член 27

Член 9

Член 30

Член 10

Член 38, параграф 2, букви б) и в)

Член 11, параграфи 1 и 2

Член 7, параграфи 1 и 2

Член 12

Член 7, параграф 3

Глава IV

Глава VI

Член 13

Член 42

Глава V

Глава VIII

Глава V, раздел 1

Глава VIII, раздел 1

Член 14

Член 44

Член 15

Член 45

Глава V, раздел 2

Глава VIII, раздел 4

Член 16

Член 47

Член 17

Член 48

Глава VI

Глава IX

Член 18

Член 52

Глава VII

Глава XI

Член 19, параграф 1

Член 56

Член 19, параграф 2

Член 57

Член 20, параграф 1

Член 58

Член 20, параграф 2

Член 62

Член 20, параграф 3, първа алинея

Член 59

Член 20, параграф 3, втора алинея

Член 60

Член 20, параграф 3, трета алинея

Член 63

Член 20, параграф 4

Член 61

Глава VIII

Глава V, раздел 3

Член 21

Член 16

Член 22

Член 14

Глава IX

Глава XII

Член 23

Член 65

Приложение I

Приложение I

Приложение II

Приложение III






23.3.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 77/23


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 283/2011 НА КОМИСИЯТА

от 22 март 2011 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 633/2007 по отношение на преходните разпоредби, предвидени в член 7

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 552/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 г. относно оперативната съвместимост на европейската мрежа за управление на въздушното движение (Регламент за оперативната съвместимост) (1), и по-специално член 3, параграф 5 от него,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 549/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 г. за определяне на рамката за създаването на Единно европейско небе (Рамков регламент) (2), и по-специално член 8, параграф 1 от него,

като има предвид, че:



(1)

Прилагането на протокол за предаване на полетна информация е предвидено за използване при обмен на полетни данни в съответствие с Регламент (ЕО) № 1032/2006 на Комисията от 6 юли 2006 г. за определяне на изискванията за автоматичните системи за обмен на полетна информация за целите на нотифицирането, координирането и трансфера на полети между единиците за контрол на въздушното движение (3).



(2)

Някои държави-членки и доставчици на аеронавигационно обслужване трябва да актуализират не само своята мрежа въз основа на Internet Protocol (IP), но и много от системите си за полетни данни и мрежовата инфраструктура с оглед спазване на изискванията на точка 6 от приложение I към Регламент (ЕО) № 633/2007 от 7 юни 2007 г. за определяне на изискванията към прилагането на протокол за предаване на полетна информация, използван за целите на нотифицирането, координирането и трансфера на полети между единиците за контрол на въздушното движение (4). Актуализирането на посочените системи преди 20 април 2011 г. може да има сериозно финансово отражение върху въпросните държави-членки или доставчици на аеронавигационно обслужване и по тази причина съответните преходни разпоредби би следвало да допринесат за намаляване на разходите.



(3)

Докато са в сила преходните разпоредби, засегнатите държави-членки и доставчици на аеронавигационно обслужване следва да прилагат необходимите мерки за гарантиране на оперативна съвместимост в рамките на Европейската мрежа за управление на въздушното движение (по-долу ЕМУВД).



(4)

Поради това Регламент (ЕО) № 633/2007 следва да бъде съответно изменен.



(5)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета за единно небе,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕО) № 633/2007 се изменя, както следва: В член 7 първите два параграфа се номерират и се добавят следните параграфи 3, 4 и 5:

„3.   Ако държава-членка или доставчик на аеронавигационно обслужване разработва протокол за предаване на полетна информация между своите системи във връзка с прилагането на Регламент (ЕО) № 1032/2006, не по-късно от 31 декември 2012 г. посочените в член 1, параграф 2, букви а) и б) системи трябва да съответстват на изискванията от приложение I.

4.   Ако държава-членка или доставчик на аеронавигационно обслужване е направил(а) поръчка или е подписал(а) обвързващ договор в този смисъл или е разработил(а) протокол за предаване на полетна информация за системите, посочени в член 1, параграф 2, букви а) и б), преди настоящият регламент да влезе в сила, така че съответствието с изискванията на точка 6 от приложение I не може да се гарантира, до 31 декември 2014 г. доставчикът на аеронавигационно обслужване или военният орган за контрол може да използва други версии на Internet Protocol за комуникации от вида „peer-to-peer“ (с равноправен достъп) между своите системи.

Въпросните държави-членки и доставчици на аеронавигационно обслужване гарантират, че комуникациите от вида „peer-to-peer“ между техните системи и тези на други държави-членки или доставчици на аеронавигационно обслужване съответстват на изискванията, посочени в приложение I, освен ако дадено двустранно споразумение, сключено преди 20 април 2011 г., не позволява използването на други версии на Internet Protocol за преходен период, който приключва не по-късно от 31 декември 2014 г.

5.   Не по-късно от 20 април 2011 г. държавите-членки, посочени в параграфи 3 и 4, изпращат на Комисията подробна информация за мерките, прилагани от доставчика на аеронавигационно обслужване или от военния орган за контрол с цел гарантиране на оперативна съвместимост на посочените в член 1, параграф 2, букви а) и б) системи в рамките на ЕМУВД.“

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 22 март 2011 година.

За Комисията

Председател

José Manuel BARROSO


(1)  ОВ L 96, 31.3.2004 г., стр. 26.

(2)  ОВ L 96, 31.3.2004 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 186, 7.7.2006 г., стр. 27.

(4)  ОВ L 146, 8.6.2007 г., стр. 7.






23.3.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 77/25


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 284/2011 НА КОМИСИЯТА

от 22 март 2011 година

за определяне на специфични условия и подробни процедури за вноса на пластмасови кухненски съдове и прибори от полиамид и меламин с произход или изпратени от Китайската народна република и специалния административен район Хонконг, Китай

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните (1), и по-специално член 48, параграф 1 от него,

като има предвид, че:



(1)

В Директива 2002/72/ЕО на Комисията (2) се определят специфични разпоредби по отношение на материалите и предметите от пластмаси, предназначени за контакт с храни, в това число и изисквания по отношение на състава, ограничения и спецификации за вещества, които могат да бъдат използвани в тях.



(2)

В съответствие с член 50 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета (3) чрез системата за бързо предупреждение за храни и фуражи бяха получени няколко нотификации и предупреждения във връзка с материали, които влизат в контакт с храни, внесени в Съюза от Китайската народна република (наричана по-долу „Китай“) и специалния административен район Хонконг на Китайската народна република (наричан по-долу „Хонконг“), които освобождават в храни или моделни разтвори химически вещества, които не отговарят на изискванията на законодателството на Съюза.



(3)

Тези нотификации и предупреждения засягат основно пластмасовите кухненски съдове и прибори от полиамид и меламин, които не отговарят на изискванията по отношение на освобождаването на първични ароматни амини и формалдехид в храните, установени съответно в част А от приложение V и раздел А от приложение II към Директива 2002/72/ЕО.



(4)

Първичните ароматни амини са семейство съединения, някои от които са канцерогенни, а за други се предполага, че са канцерогенни. Първичните ароматни амини могат да се появят в материали, предназначени да влизат в контакт с храни, вследствие на наличието на примеси или на разпадни продукти.



(5)

Съобщено бе, че кухненските съдове и прибори от полиамид с произход или изпратени от Китай и Хонконг освобождават в храните значителни количества първични ароматни амини.



(6)

Съгласно Директива 2002/72/ЕО използването на формалдехид при производството на пластмаса е разрешено, при условие че тази пластмаса не освобождава в храните повече от 15 mg/kg формалдехид (граница на специфичната миграция (ГСМ), изразена като общо количество формалдехид и хексаметилентетрамин).



(7)

Съобщено бе, че кухненските съдове и прибори от меламин с произход или изпратени от Китай и Хонконг освобождават в храните формалдехид в количества, по-високи от разрешените.



(8)

През последните няколко години Комисията предприе редица инициативи, в това число и обучения за китайските контролни органи и засегнатата промишленост, за да подобри познаването на изискванията, установени в законодателството на Съюза по отношение на материалите, които влизат в контакт с храни, внесени в Съюза.



(9)

Въпреки тези инициативи мисиите, проведени в Китай и Хонконг от Хранителната и ветеринарна служба през 2009 г., разкриха сериозни пропуски в официалната система за контрол по отношение на пластмасовите материали, които влизат в контакт с храни, предназначени за внос в Съюза, а големи количества от подложените на контрол пластмасови кухненски съдове и прибори от полиамид и меламин с произход или изпратени от Китай и Хонконг продължават да не отговарят на изискванията на законодателството на Съюза.



(10)

В Регламент (ЕО) № 1935/2004 на Европейския парламент и на Съюза (4) се определят специфични разпоредби във връзка с материалите и предметите от пластмаси, предназначени да влизат в пряк или непряк контакт с храни, в това число и някои общи и специфични изисквания, на които тези материали и предмети следва да отговарят. Съгласно член 24 от него държавите-членки извършват официален контрол, за да осигурят съответствие с изискванията на посочения регламент съгласно релевантните разпоредби на правото на Съюза, свързано с официалния контрол на храните и фуражите. Тези разпоредби са установени в Регламент (ЕО) № 882/2004.



(11)

По-конкретно член 48, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 882/2004 гласи, че доколкото в законодателството на Съюза не са предвидени условията и подробните процедури, които следва да се съблюдават при вноса на стоки от трети страни, те могат да се определят, при необходимост, от Комисията.



(12)

В член 48, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 882/2004 се предвижда възможността от налагане на специфични условия за внос за определени продукти, идващи от някои трети страни, в зависимост от рисковете, свързани с тези продукти.



(13)

За да се намалят рисковете за здравето, които биха могли да възникнат при използването на пластмасови кухненски съдове и прибори от полиамид и меламин с произход или изпратени от Китай и Хонконг, всяка пратка от тези продукти следва да бъде придружена от съответна документация, в това число и резултати от анализи, доказващи, че пратката отговаря на изискванията по отношение на освобождаването на първични ароматни амини и формалдехид, установени в Директива 2002/72/ЕО.



(14)

За да се осигури по-ефикасна организация на контрола на пластмасовите кухненски съдове и прибори от полиамид и меламин с произход или изпратени от Китай и Хонконг, вносителите или техните представители следва да съобщят предварително за пристигането на пратките и за тяхното естество. Също така държавите-членки следва да имат възможността да определят специфични първи пунктове на въвеждане, през които пратките с тези предмети могат да влязат на територията на Съюза. Тази информация следва да бъде обществено достъпна.



(15)

За да се гарантира еднородност на равнището на Съюза по отношение на контрола на пластмасовите кухненски съдове и прибори от полиамид и меламин с произход или изпратени от Китай и Хонконг, процедурата по официален контрол, определена в член 2 от Регламент (ЕО) № 882/2004, следва да бъде определена в настоящия регламент. Този контрол следва да включва проверка на документите, идентификационна проверка и физическа проверка.



(16)

В случай че по време на физическите проверки бъде установено несъответствие, държавите-членки следва незабавно да информират Комисията посредством системата за бързо предупреждение за храни и фуражи.



(17)

В конкретни случаи държавите-членки следва да имат възможността, до получаване на резултатите от физическите проверки, да разрешат по-нататъшното транспортиране на пратката от пластмасови кухненски съдове и прибори от полиамид и меламин с произход или изпратени от Китай и Хонконг от първия пункт на въвеждане, при условие че съвместно с компетентния орган по местоназначение са предприети мерки за осигуряването на проследимост на пратките, за да се даде възможност на компетентния орган да се заеме с процеса по вноса на тези пратки по ефективен и ефикасен начин.



(18)

Пускането в свободно обращение на пластмасови кухненски съдове и прибори от полиамид и меламин с произход или изпратени от Китай и Хонконг следва да се осъществява едва след като всички проверки бъдат приключени и резултатите станат известни. За целта резултатите от проверките следва да бъдат предоставени на митническите органи, преди стоките да бъдат пуснати в свободно обращение.



(19)

Следва да бъде установена процедура за записване на получената от проверките информация. Тази информация следва редовно да бъде изпращана на Комисията.



(20)

Разпоредбите на настоящия регламент следва да бъдат периодично преразглеждани, като се взема предвид получената от държавите-членки информация.



(21)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет

В настоящия регламент се определят специфични условия и подробни процедури за вноса на пластмасови кухненски съдове и прибори от полиамид и меламин с произход или изпратени от Китайската народна република (наричана по-долу „Китай“) и специалния административен район Хонконг на Китайската народна република (наричан по-долу „Хонконг“).

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:



а)

„пластмасови кухненски съдове и прибори“ означава пластмасови материали, описани в член 1, параграфи 1 и 2 от Директива 2002/72/ЕО и класирани в код по КН ex 3924 10 00;



б)

„пратка“ означава количество пластмасови кухненски съдове и прибори от полиамид и меламин, обхванати от един и същ документ/едни и същи документи, транспортирани с едно и също превозно средство и с произход от една и съща трета държава;



в)

„компетентни органи“ означава компетентните органи на държавите-членки, определени в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 882/2004;



г)

„първи пункт на въвеждане“ означава първият входен пункт на пратката на територията на Съюза;



д)

„проверка на документите“ означава проверка на документите, посочени в член 3 от настоящия регламент;



е)

„идентификационна проверка“ означава визуална инспекция, която има за цел да гарантира, че документите, придружаващи пратката, отговарят на съдържанието на пратката;



ж)

„физическа проверка“ означава вземане на проби за анализ и лабораторно изпитване или друга проверка, необходими, за да се провери съответствието с изискванията по отношение на освобождаването на първични ароматни амини и формалдехид, установени в Директива 2002/72/ЕО.

Член 3

Условия за внос

1.   Пластмасови кухненски съдове и прибори от полиамид и меламин с произход или изпратени от Китай и Хонконг се внасят в държавите-членки, само ако за всяка пратка вносителят представи на компетентния орган надлежно попълнена декларация, в която се потвърждава, че тя отговаря на изискванията по отношение на освобождаването на първични ароматни амини и формалдехид, установени в част А от приложение V и раздел А от приложение II към Директива 2002/72/ЕО.

2.   Образец на декларацията, посочена в параграф 1, е представен в приложението към настоящия регламент. Декларацията се изготвя на официалния език или на някой от официалните езици на държавата-членка, в която се внася пратката.

3.   Декларацията, посочена в параграф 1, се придружава от лабораторен протокол, който съдържа:



а)

по отношение на пластмасовите кухненски съдове и прибори от полиамид, резултати от анализи, доказващи, че те не освобождават в храни или моделни разтвори първични ароматни амини в установими чрез анализ количества. Границата на откриваемост се прилага за сбора от първични ароматни амини. За целите на анализа границата на откриваемост за първичните ароматни амини е определена на 0,01 mg/kg храна или моделен разтвор;



б)

по отношение на пластмасовите кухненски съдове и прибори от меламин, резултати от анализи, доказващи, че те не освобождават в храни или моделни разтвори формалдехид над 15 mg/kg храна.

4.   Компетентният орган посочва в декларацията, представена в приложението към настоящия регламент, дали стоките могат да бъдат пуснати в свободно обращение или не, в зависимост от това дали отговарят на реда и условията, предвидени в Директива 2002/72/ЕО, както е посочено в параграф 1.

Член 4

Предварително уведомяване за пратките

Вносителите или техните представители уведомяват компетентния орган на първия пункт на въвеждане най-малко два работни дни преди очаквания ден и час на физическо пристигане на пратките с произход или изпратени от Китай и Хонконг.

Член 5

Съобщаване за първия пункт на въвеждане

Когато държавите-членки решат да определят специфични първи пунктове на въвеждане на стоките с произход или изпратени от Китай и Хонконг, те публикуват в Интернет актуализиран списък на тези пунктове и съобщават на Комисията техните интернет адреси.

Комисията публикува с информационна цел на своя уебсайт интернет връзките към националните списъци със специфични първи пунктове на въвеждане.

Член 6

Проверки на първия пункт на въвеждане

1.   На първия пункт на въвеждане компетентният орган извършва:



а)

проверки на документите на всички пратки в рамките на два работни дни от датата на тяхното пристигане;



б)

идентификационни и физически проверки, включително лабораторен анализ на 10 % от пратките, и то по начин, по който вносителите и техните представители да не са в състояние да предвидят дали конкретна пратка ще подлежи на проверки; резултатите от физическите проверки трябва да са на разположение веднага щом това е технически възможно.

2.   Ако по време на лабораторния анализ, посочен в параграф 1, буква б), се установи несъответствие, компетентните органи незабавно информират Комисията за резултатите посредством системата за бързо предупреждение за храни и фуражи, създадена по силата на член 50 от Регламент (ЕО) № 178/2002.

Член 7

По-нататъшно транспортиране

Компетентният орган на първия пункт на въвеждане може да разреши по-нататъшното транспортиране на пратките с произход или изпратени от Китай и Хонконг, в зависимост от резултатите от проверките, посочени в член 6, параграф 1, буква б).

Ако компетентният орган даде посоченото в първа алинея разрешение, той уведомява компетентния орган в пункта по местоназначение и предоставя копие от декларацията, представена в приложението и надлежно попълнена, както е предвидено в член 3, и резултатите от проверките, посочени в член 6, параграф 1, буква б), веднага щом те бъдат готови.

Държавите-членки следят да бъдат взети необходимите мерки, които да гарантират, че пратките остават под непрекъснат контрол от страна на компетентните органи и че не могат да бъдат манипулирани по какъвто и да било начин, докато не бъдат готови резултатите, посочени в член 6, параграф 1, буква б).

Член 8

Пускане в свободно обращение

Пускането в свободно обращение на пластмасови кухненски съдове и прибори от полиамид и меламин с произход или изпратени от Китай и Хонконг е обвързано с представянето пред митническите органи на декларацията от приложението, която трябва да бъде надлежно попълнена, както е предвидено в член 3.

Член 9

Докладване на Комисията

1.   След приключване на проверките, посочени в член 6, параграф 1, компетентните органи съхраняват следната информация:



а)

подробни данни за всяка проверена пратка, включително:



i)

размера, изразен в брой предмети;



ii)

страната на произход;



б)

броя на пратките, подложени на вземане на проби и анализ;



в)

резултатите от посочените в член 6 проверки.

2.   В края на месеца, следващ всяко тримесечие, държавите-членки предоставят на Комисията доклад за тримесечието, съдържащ информацията, посочена в параграф 1.

Член 10

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент се прилага от 1 юли 2011 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки в съответствие с Договорите.

Съставено в Брюксел на 22 март 2011 година.

За Комисията

Председател

José Manuel BARROSO


(1)  ОВ L 165, 30.4.2004 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 220, 15.8.2002 г., стр. 18.

(3)  ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 338, 13.11.2004 г., стр. 4.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Декларация, която трябва да се представя за всяка пратка пластмасови кухненски съдове и прибори от полиамид и меламин с произход или изпратени от Китайската народна република и специалния административен район Хонконг, Китай

Image






23.3.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 77/30


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 285/2011 НА КОМИСИЯТА

от 22 март 2011 година

за определяне на фиксирани стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1),

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1580/2007 на Комисията от 21 декември 2007 г. за определяне на правила за прилагане на регламенти (ЕО) № 2200/96, (ЕО) № 2201/96 и (ЕО) № 1182/2007 на Съвета в сектора на плодовете и зеленчуците (2), и по-специално член 138, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

в изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 1580/2007 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни за продуктите и периодите, посочени в приложение XV, част A от посочения регламент,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Фиксираните стойности при внос, посочени в член 138 от Регламент (ЕО) № 1580/2007, са определени в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на 23 март 2011 година.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 22 март 2011 година.

За Комисията, от името на председателя,

José Manuel SILVA RODRÍGUEZ

Генерален директор на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“


(1)  ОВ L 299, 16.11.2007 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 350, 31.12.2007 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Фиксирани стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци




(EUR/100 kg)

Код по КН

Кодове на трети страни (1)

Фиксирана вносна стойност

0702 00 00

ET

73,9

IL

82,8

JO

71,2

MA

53,4

TN

115,9

TR

90,5

ZZ

81,3

0707 00 05

EG

170,1

JO

110,6

TR

149,2

ZZ

143,3

0709 90 70

MA

38,2

TR

114,2

ZZ

76,2

0805 10 20

EG

54,3

IL

76,5

MA

51,2

TN

56,9

TR

73,7

ZZ

62,5

0805 50 10

EG

66,4

MA

45,2

TR

49,2

ZZ

53,6

0808 10 80

AR

91,7

BR

92,1

CA

88,7

CL

98,0

CN

99,3

MK

50,2

US

137,9

UY

66,1

ZZ

90,5

0808 20 50

AR

91,9

CL

80,1

CN

58,3

US

79,9

ZA

97,1

ZZ

81,5


(1)  Номенклатура на страните, определена с Регламент (ЕО) № 1833/2006 на Комисията (ОВ L 354, 14.12.2006 г., стр. 19). Код „ZZ“ означава „друг произход“.


РЕШЕНИЯ





23.3.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 77/32


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 2 март 2011 година

за изменение на Решение 2008/458/ЕО за определяне на правилата за изпълнение на Решение № 575/2007/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски фонд за връщане за периода 2008—2013 г. като част от общата програма „Солидарност и управление на миграционните потоци“ относно системите за управление и контрол на държавите-членки, правилата за административно и финансово управление и допустимостта на разходи за проекти, съфинансирани от фонда

(нотифицирано под номер C(2011) 1159)

(само текстовете на английски, български, гръцки, естонски, испански, италиански, латвийски, литовски, малтийски, немски, нидерландски, полски, португалски, румънски, словашки, словенски, унгарски, фински, френски, чешки и шведски език са автентични)

(2011/177/ЕС)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Решение № 575/2007/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 май 2007 г. за създаване на Европейски фонд за връщане за периода 2008—2013 г. като част от общата програма „Солидарност и управление на миграционните потоци“ (1), и по-специално член 23 и член 35, параграф 4 от него,

като има предвид, че:



(1)

Предвид опита, натрупан след създаването на Европейския фонд за връщане, е целесъобразно да се изяснят задълженията, посочени в Решение 2008/458/ЕО на Комисията (2), по отношение на прозрачността, равното третиране и недопускането на дискриминация при изпълнението на проекти.



(2)

От държавите-членки се изисква да докладват за изпълнението на годишните програми. Поради това е целесъобразно да се изясни каква информация трябва да предоставят държавите-членки.



(3)

С цел да се намали административната тежест за държавите-членки и да се осигури по-голяма правна сигурност, правилата за допустимост на разходите за действия, съфинансирани от Европейския фонд за връщане, следва да бъдат опростени и изяснени.



(4)

Повечето от измененията, които се въвеждат с настоящото решение, следва да се приложат незабавно. Като се има предвид обаче, че годишните програми за 2009 г. и 2010 г. са в ход, преразгледаните правила за допустимост на разходите за действия, съфинансирани от Европейския фонд за връщане, следва да се прилагат считано от годишната програма за 2011 г. Въпреки това на държавите-членки следва да бъде дадена възможност да прилагат тези правила и по-рано при определени условия.



(5)

В съответствие с член 3 от Протокола относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Обединеното кралство е обвързано от основния акт и като следствие от това, от настоящото решение.



(6)

В съответствие с член 3 от Протокола относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Ирландия е обвързана от основния акт и като следствие от това, от настоящото решение.



(7)

В съответствие с член 2 от Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Дания не е обвързана с това решение и то не се прилага спрямо нея.



(8)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на общия комитет „Солидарност и управление на миграционните потоци“, създаден с Решение № 574/2007/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 май 2007 г. за създаване на Фонд за външните граници за периода от 2007 до 2013 г. като част от общата програма „Солидарност и управление на миграционните потоци“ (3).



(9)

Поради това Решение 2008/458/ЕО следва да бъде съответно изменено,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Решение 2008/458/ЕО се изменя, както следва:



1.

В член 9, параграф 1 второто изречение се заменя със следното:

„Всяка съществена промяна в съдържанието на поканите за подаване на предложения също се публикува при същите условия.“



2.

Член 11 се заменя със следния текст:

„Член 11

Договори за изпълнение

При възлагането на договори за изпълнение на проектите държавните, регионалните или местните власти, публичноправните органи, асоциациите, съставени от една или няколко такива власти или от няколко такива публичноправни органа, действат в съответствие с приложимото законодателство и принципи относно обществените поръчки на Съюза и на държавата-членка.

Субекти, различни от посочените в първа алинея, възлагат договори за изпълнение на проекти след надлежно оповестяване, за да се гарантира спазването на принципите на прозрачност, недискриминация и равно третиране. Договори на стойност под 100 000 EUR може да се възлагат, след като съответният субект е поискал най-малко три оферти. Без да се накърняват националните правила, договори на стойност под 5 000 EUR не подлежат на никакви процедурни задължения.“



3.

В член 21 параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Отговорният орган уведомява Комисията чрез официално писмо за всяка съществена промяна в системата за управление и контрол и изпраща на Комисията преразгледано описание на системата за управление и контрол възможно най-рано, но не по-късно от момента, в който тази промяна стане действаща.“



4.

В член 24 параграф 3 се заменя със следното:

„3.   Финансовите таблици, свързани с докладите за напредъка и окончателните доклади, представят разпределение на сумите както по приоритети, така и по специфични приоритети, съгласно определенията в стратегическите насоки.“



5.

Член 25 се изменя, както следва:



а)

в параграф 1 се добавят следните изречения:

„Всяка промяна в одитната стратегия, внесена по отношение на член 30, параграф 1, буква в) от основния акт и приета от Комисията, се изпраща на Комисията възможно най-скоро. Преразгледаната одитна стратегия се изготвя в съответствие с образеца в приложение VI, като се отбелязват въведените промени.“



б)

параграф 2 се заменя със следния текст:

„2.   С изключение на случаите, когато всяка от последните две годишни програми, приети от Комисията, съответства на годишен принос на Общността под 1 милион евро, одитният орган представя годишен одитен план преди 15 февруари всяка година, считано от 2010 г. Одитният план се изготвя в съответствие с образеца в приложение VI. От държавите-членки не се изисква да внасят отново одитната стратегия при внасяне на годишните одитни планове. В случай на комбинирана одитна стратегия, така както е предвидено в член 30, параграф 2 от основния акт, може да се представи комбиниран годишен одитен план.“



6.

Член 26 се заменя със следния текст:

„Член 26

Документи, съставяни от сертифициращия орган

1.   Заверената декларация за разходи във връзка с молбата за второ авансово плащане, посочена в член 39, параграф 4 от основния акт, се изготвя от сертифициращия орган и се предава от отговорния орган на Комисията по образеца от приложение VIII.

2.   Заверената декларация за разходи във връзка с молбата за заключително плащане, посочена в член 40, параграф 1, буква а) от основния акт, се изготвя от сертифициращия орган и се предава от отговорния орган на Комисията по образеца от приложение IX.“



7.

Член 37 се заменя със следния текст:

„Член 37

Електронен обмен на документи

В допълнение към надлежно подписаните документи на хартиен носител, посочени в глава 3, информацията се изпраща и по електронен път.“



8.

Приложенията се изменят в съответствие с приложението към настоящото решение.

Член 2

1.   Член 1, точки 7—1 и точки 1—5 от приложението се прилагат от датата на приемане на настоящото решение.

2.   Точка 6 от приложението се прилага не по-късно от началото на изпълнение на годишните програми за 2011 г.

3.   Държавите-членки могат да решат да приложат точка 6 от приложението по отношение на текущи или бъдещи проекти от годишните програми за 2009 г. и 2010 г. при пълно зачитане на принципите на равно третиране, прозрачност и недискриминация. В този случай държавите-членки прилагат новите правила в тяхната цялост към съответния проект и когато е необходимо, изменят споразумението за отпускане на безвъзмездни средства. Единствено по отношение на разходите за техническа помощ държавите-членки могат да решат да прилагат точка 6 от приложението от годишната програма за 2008 г. нататък.

Член 3

Адресати на настоящото решение са Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Унгария, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.

Съставено в Брюксел на 2 март 2011 година.

За Комисията

Cecilia MALMSTRÖM

Член на Комисията


(1)  ОВ L 144, 6.6.2007 г., стр. 45.

(2)  ОВ L 167, 27.6.2008 г., стр. 135.

(3)  ОВ L 144, 6.6.2007 г., стр. 22.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Приложенията към Решение 2008/458/ЕО се изменят, както следва:



1.

Приложение III се изменя, както следва:



1.1.

точка 2 се заличава;



1.2.

точка 4.2 се заличава.



2.

Приложение IV се изменя, както следва:



2.1.

в част А точка 1.2 се заменя със следното:



„1.2.

Описание на процеса на подбор на проекти (на равнище отговорен орган/упълномощен орган или свързани с тях структури) и резултатите от тях“;



2.2.

в част А, точка 2, в последната колона от таблица 1 се заличава думата „допустими“.



3.

Приложение V, част А се изменя, както следва:



3.1.

точка 1.2 се заменя със следното:



„1.2.

Ако е целесъобразно, актуална информация от доклада за напредъка относно описанието на организирането на подбора на проекти (на равнище отговорен орган/упълномощен орган или свързани с тях структури) и на резултатите от тях“



3.2.

добавя се следната точка 1.8:



„1.8.

Потвърждение, че в системата за управление и контрол не са настъпили съществени промени след последната промяна, за която е съобщено на Комисията на … г.“



3.3.

точка 4 се заменя със следното:

„4.   ФИНАНСОВО ИЗПЪЛНЕНИЕ

Окончателен доклад за изпълнението на годишната програма

Таблица 1

Подробен финансов доклад



 

Държава-членка: […]



 

Годишна програма, за която се отнася: […]



 

Състояние на: [ден/месец/година]

 

















(всички стойности са в евро)

Програмирани от ДЧ (както са посочени в годишната програма, одобрена от Комисията)

Сума, за която е поет ангажимент на равнище ДЧ

Действителни стойности, приети от отговорния орган

(разходи, извършени от бенефициерите и окончателен принос на ЕО)

Действия

Проекти

Приоритет, за който се отнася

Специф. приоритет, за който се отнася (1)

Общо програмирани разходи

Принос на ЕО

Принос на ЕО в %

Общо допустими разходи

Принос на ЕО

Принос на ЕО в %

Общо допустими разходи

Принос на ЕО

Принос на ЕО в %

Принос на трети страни

Постъпления, генерирани от проекта

Плащане/възстановяване, което следва да бъде извършено от ОО

(а)

(б)

(в = б/a)

(г)

(д)

(е = д/г)

(ж)

(з)

(и = з/ж)

(й)

(к)

(л)

Действие 1: […]

проект 1: […]

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

проект N: […]

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Общо за действие 1

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Действие …: […]

проект 1: […]

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

проект N: […]

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Общо за действие…: […]

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Действие N: […]

проект 1: […]

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

проект N: […]

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Общо за действие N

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Техническа помощ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Други дейности (1)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ОБЩО

0 %

0 %

0 %

 

 



3.4.

Точка 6 се заменя със следното:

„6.   ПРИЛОЖЕНИЯ

Допустими разходи по проекти, съвместимост на приходите с правилото за недопускане на печалба и обобщено описание на проекта.

Окончателен доклад за изпълнението на годишната програма

Таблица 6 А

Допустими разходи и източници на приходи на проекта. Съответствие с принципа за недопускане на печалба, посочен в част I.3.3 от приложение XI

Състояние на: ден/месец/година

 









 

Допустими разходи

Източници на приходи

 

Преки разходи

Непреки разходи

Общо допустими разходи

Принос на ЕС

Принос на трети страни

Постъпления, генерирани от проекта

Общо приходи

(посочени в част I.3.3 от приложение XI)

 

(a)

(б)

(в) = (a) + (б)

(д)

(е)

(ж)

(з) = (д) + (е) + (ж)

Референтен номер на проекта

 

 

 

 

 

 

 

Референтен номер на проекта

 

 

 

 

 

 

 

Референтен номер на проекта

 

 

 

 

 

 

 

и т.н.

 

 

 

 

 

 

 

ОБЩО ЗА ДЕЙСТВИЕ 1

 

 

 

 

 

 

 

Референтен номер на проекта

 

 

 

 

 

 

 

Референтен номер на проекта

 

 

 

 

 

 

 

Референтен номер на проекта

 

 

 

 

 

 

 

и т.н.

 

 

 

 

 

 

 

ОБЩО ЗА ДЕЙСТВИЕ 2

 

 

 

 

 

 

 

Референтен номер на проекта

 

 

 

 

 

 

 

Референтен номер на проекта

 

 

 

 

 

 

 

Референтен номер на проекта

 

 

 

 

 

 

 

и т.н.

 

 

 

 

 

 

 

ОБЩО ЗА ДЕЙСТВИЕ N

 

 

 

 

 

 

 

ТЕХНИЧЕСКА ПОМОЩ

 

 

 

 

 

 

 

ОБЩО ЗА ГОДИШНАТА ПРОГРАМА

 

 

 

 

 

 

 

Image



4.

Приложение VIII се изменя, както следва:



4.1.

заглавието се заменя със следното:



4.2.

в бележка под линия 1 се заличава думата „допустимите“;



4.3.

точка 2 се заменя със следното:



„2.

декларираните разходи са извършени във връзка с действия, избрани за финансиране и в съответствие с критериите, приложими към годишната програма;“



5.

В приложение IX заглавието се заменя със следното:



6.

Приложение XI се заменя със следното:

„ПРИЛОЖЕНИЕ XI

ПРАВИЛА ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА НА РАЗХОДИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ ФОНД ЗА ВРЪЩАНЕ

I.   Общи принципи

I.1.   Основни принципи



1.

В съответствие с основния акт, за да бъдат допустими, разходите трябва да са:



а)

в рамките на обхвата на фонда и в рамките на неговите цели, както са описани в членове 1, 2 и 3 от основния акт;



б)

в рамките на допустимите действия и мерки, изброени в членове 4 и 5 от основния акт;



в)

необходими за осъществяване на действията, обхванати от проекта, съставляващи част от многогодишните и годишните програми, одобрени от Комисията;



г)

разумни и съответстващи на принципите на доброто финансово управление, по-специално с добро съотношение между вложените средства и резултатите и икономическа ефективност;



д)

извършени от крайния бенефициер и/или партньорите по проекта, които следва да бъдат установени и регистрирани в държава-членка, освен в случаите на международни организации от публичния сектор, създадени с междуправителствени споразумения, както и специализирани агенции, създадени от такива организации, Международния комитет на Червения кръст (МКЧК) и Международната федерация на националните дружества на Червения кръст и Червения полумесец. С оглед на член 39, параграф 2 от настоящото решение правилата, приложими към крайния бенефициер, следва да се прилагат mutatis mutandis към партньорите по проекта;



е)

свързани с целевите групи, определени в член 7 от основния акт;



ж)

извършени в съответствие със специфичните разпоредби на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства.



2.

В случая на многогодишни действия по смисъла на член 15, параграф 6 от основния акт само частта от действието, съфинансирана от годишна програма, се разглежда като проект, към който се прилагат настоящите правила за допустимост.



3.

Проектите, подкрепяни от фонда, не се финансират от други източници, включени в бюджета на Общността. Проектите, подкрепяни от фонда, се съфинансират от публични или частни източници.

I.2.   Бюджет на проект

Бюджетът на проект се представя както следва:



Разходи

Приходи



+

Преки разходи (ПР)



+

Непреки разходи (фиксиран процент от ПР, определен в споразумението за отпускане на безвъзмездни средства)



+

Принос на ЕО (определен като най-ниската от трите суми, посочени в член 12 от настоящото решение)



+

Принос на крайния бенефициер и партньорите по проекта



+

Принос на трети страни



+

Постъпления, генерирани от проекта



=

Общо допустими разходи (ОДР)


=

Общо приходи (ОП)

Бюджетът следва да бъде балансиран: Стойностите за общо допустими разходи и общо приходи следва да са равни.

I.3.   Приходи и принцип за недопускане на печалба



1.

Проектите, подкрепяни от фонда, не допускат печалба. Ако при приключването на проекта източниците на приходи, включително постъпленията, превишат разходите, приносът на фонда към проекта ще бъде съответно намален. Всички източници на приходи за проекта трябва да бъдат записани в счетоводните или данъчните документи на крайния бенефициер и трябва да могат да бъдат идентифицирани и контролирани.



2.

Проектните приходи идват от целия финансов принос към проекта от фонда, от публични и частни източници, включително собствения принос на крайния бенефициер, и от всички постъпления, генерирани от проекта. „Постъпления“ за целите на това правило означава приходи, получени от проекта през допустимия период, както са описани в точка I.4, от продажби, наеми, услуги, заплати/хонорари или други равностойни приходи.



3.

Приносът на Общността, получен в резултат на прилагането на принципа за недопускане на печалба, посочен в член 12, буква в) от настоящото решение, ще означава „всички допустими разходи“ минус „приноса на трети страни“ и „постъпленията, генерирани от проекта“.

I.4.   Период на допустимост



1.

Разходите, отнасящи се до проекта, и съответните плащания (с изключение на амортизациите) трябва да бъдат извършени след 1 януари от годината, посочена в решението за финансиране, с което се одобряват годишните програми на държавите-членки. Периодът на допустимост е до 30 юни на година N (2) + 2, което означава, че разходите, отнасящи се до даден проект, трябва да бъдат извършени преди тази дата.



2.

Изключение от предвидения в параграф 1 период на допустимост се прави за техническа помощ за държавите-членки (вж. точка IV.3).

I.5.   Документиране на разходите



1.

Разходите следва да съответстват на плащанията, направени от крайния бенефициер. Те трябва да бъдат във формата на финансови (с парични средства) транзакции, с изключение на амортизационните разходи.



2.

Като правило разходите следва да бъдат оправдани от официални фактури. Когато това не може да се направи, разходите следва да се подкрепят от счетоводни документи или подкрепящи документи с равностойна доказателствена стойност.



3.

Разходите трябва да могат да се идентифицират и проверяват. По-специално те:



а)

трябва да бъдат отразени в счетоводните документи на крайния бенефициер;



б)

трябва да бъдат определени в съответствие с приложимите счетоводни стандарти на държавата, в която е установен крайният бенефициер, и посредством обичайните практики за осчетоводяване на разходите на крайния бенефициер; и



в)

трябва да бъдат декларирани в съответствие с изискванията на приложимото данъчно и социално законодателство.



4.

Когато е необходимо, крайните бенефициери са задължени да съхраняват заверени копия на счетоводните документи, оправдаващи приходите и разходите, извършени от партньорите във връзка със съответния проект.



5.

Съхраняването и обработката на документите, предвидени в точки от 2 до 4, трябва да се извършват в съответствие с националното законодателство за защита на данните.

I.6.   Териториален обхват



1.

Разходите за действията и мерките, описани в членове 4 и 5 от основния акт, трябва да бъдат:



а)

извършени от крайните бенефициери, определени в точка I.1.1, буква д); и



б)

извършени на територията на държавите-членки или на трети държави.



2.

Партньори по проекта, които са установени и регистрирани в трета държава, могат да участват в проекти единствено без да поемат разходи, освен в случаите на международни организации от публичния сектор, създадени с междуправителствени споразумения, както и специализирани агенции, създадени от такива организации, Международния комитет на Червения кръст (МКЧК) и Международната федерация на националните дружества на Червения кръст и Червения полумесец.

II.   Категории допустими разходи (на ниво проект)

II.1.   Преки допустими разходи

Преките допустими разходи по проекта са разходи, които съобразно общите условия за допустимост, определени в част I, могат да бъдат определени като специфични разходи, пряко свързани с изпълнението на проекта. Преките разходи се включват в общия проектобюджет на проекта.

Допустими са следните преки разходи:

II.1.1.   Разходи за персонал



1.

Разходите за персонал, назначен да работи по проекта, които включват заплати, вноски за социално осигуряване и други разходи по закон, са допустими, ако това съвпада с обичайната политика на бенефициера по отношение на възнагражденията.



2.

За международните организации, допустимите разходи за персонал може да включват и удовлетворяване на предвидени в закона задължения и права на възнаграждение.



3.

Съответните разходи за заплати на служители на публични органи са допустими дотолкова, доколкото те се отнасят до разходи за дейности, които съответният публичен орган не би извършил, ако въпросният проект не е бил предприет; тези служители следва да бъдат командировани или назначени да изпълняват задачи по проекта с писмено решение на крайния бенефициер.



4.

Разходите за персонал се представят подробно в прогнозния бюджет, като се посочват длъжностите и броят на служителите.

II.1.2.   Пътни и дневни разходи



1.

Пътните и дневните разходи са допустими като преки разходи на персонала или други лица, които участват в дейностите по проекта, чиито пътувания са необходими за изпълнението на проекта.



2.

Пътните разходи са допустими въз основа на действително извършени разходи. Сумите за възстановяване се основават на най-евтината форма на обществен транспорт, а полетите като правило са разрешени само за пътувания над 800 km (отиване и връщане) или когато географската дестинация оправдава пътуването по въздух. Когато се използва частен автомобил, възстановяването обикновено се извършва или въз основа на разходите за обществен транспорт, или въз основа на норми за километри в съответствие с публикуваните официални правила на съответната държава-членка или нормите за километри, използвани от крайния бенефициер.



3.

Дневните разходи са допустими въз основа на действително извършени разходи или на дневна издръжка. Когато организацията има собствени дневни ставки (дневни за командировка), те се прилагат в рамките на определен таван, установен от държавата-членка в съответствие с националното законодателство и практиката. Дневната издръжка обикновено включва местен транспорт (включително такси), квартира, храна, местни телефонни разговори и други дребни разходи.

II.1.3.   Оборудване

II.1.3.1.   Общи правила



1.

Разходите, свързани с придобиване на оборудване, са допустими само ако са от основно значение за изпълнението на проекта. Оборудването следва да бъде с технически свойства, необходими за проекта, и да съответства на приложимите норми и стандарти.



2.

Изборът между лизинг, наемане или закупуване трябва винаги да се основава на най-евтиния вариант. Въпреки това ако лизингът или наемането не са възможни поради кратката продължителност на проекта или бързата амортизация в стойност, закупуването се приема.

II.1.3.2.   Наем и лизинг

Разходите, свързани с наем и лизинг, са допустими за съфинансиране в зависимост от правилата, установени от държавата-членка, националното законодателство и практика и продължителността на наемането или лизинга за целите на проекта.

II.1.3.3.   Закупуване



1.

Когато оборудването е закупено по време на жизнения цикъл на проекта, в бюджета трябва да се уточни дали той включва пълните разходи, или само частта от амортизационните разходи за оборудването, съответстваща на продължителността на използването му за проекта и процента на действително използване за проекта. Частта от амортизационните разходи се пресмята в съответствие с приложимите национални правила.



2.

Разходи за оборудване, което е било закупено преди жизнения цикъл на проекта, но е използвано за целите на проекта, са допустими въз основа на амортизационните разходи. Тези разходи обаче са недопустими, ако оборудването е било първоначално закупено с безвъзмездни средства, отпуснати от Общността.



3.

За отделни материали на стойност под 20 000 EUR допустим разход е пълният размер на разхода за закупуване, при условие че оборудването е закупено през периода преди последните три месеца от проекта. Финансирането на материали на стойност 20 000 EUR или повече е допустимо единствено въз основа на амортизационните разходи.

II.1.4.   Недвижимо имущество

II.1.4.1.   Общи правила

В случай на закупуване на недвижим имот, строителство или ремонт на недвижим имот, или на наемане на недвижим имот, той трябва да има техническите качества, необходими за проекта, и да съответства на приложимите норми и стандарти.

II.1.4.2.   Закупуване, строителство или ремонт



1.

Когато придобиването на недвижим имот е от съществено значение за изпълнението на проекта и е ясно свързано с неговите цели, покупката на недвижим имот, т.е. вече построена сграда, или строителството на недвижим имот са допустим разход за съфинансиране при условията, определени по-долу, без да се засяга прилагането на по-строги национални правила:



а)

набавя се сертификат от независим квалифициран оценител или надлежно упълномощен официален орган, в който се установява, че цената не надвишава пазарната цена. Сертификатът или удостоверява, че недвижимият имот е в съответствие с националните разпоредби, или определя точките, които не са в съответствие и които крайният бенефициер планира да поправи като част от проекта;



б)

недвижимият имот не е бил закупен с безвъзмездни средства, отпуснати от Общността, в какъвто и да е момент, предшестващ изпълнението на проекта;



в)

недвижимият имот ще се използва само за целта, заявена в проекта, за период от поне пет години след датата на приключване на проекта;



г)

допустим разход е само частта от амортизационните разходи на тези активи, съответстваща на продължителността на използването им за проекта и процента на действително използване за проекта; амортизационните разходи се изчисляват в съответствие с националните счетоводни правила.



2.

Като се спазва условието по точка 1, буква в), пълните разходи за ремонт, модернизация и обновяване на сгради са допустими до максимална стойност от 100 000 EUR. Над този праг се прилагат условията по точка 1, букви в) и г).

II.1.4.3.   Наем

Наемът на недвижим имот е допустим разход за съфинансиране, когато има ясна връзка между наемането и целите на проекта, за който се отнася, при условията, определени по-долу, и без да се засяга прилагането на по-строги национални правила:



а)

недвижимият имот не е бил закупен с безвъзмездни средства, получени от Общността;



б)

недвижимият имот се използва само за изпълнението на проекта. Ако не, допустима е само тази част от разходите, съответстваща на използването за проекта.

II.1.5.   Консумативи, материали и общи услуги

Разходите за консумативи, материали и общи услуги са допустими, при условие че те могат да бъдат идентифицирани и са пряко необходими за изпълнението на проекта.

II.1.6.   Договори с подизпълнители



1.

Като общо правило крайните бенефициери трябва да са в състояние сами да управляват проектите. Сумата за изпълнение на задачи, които ще бъдат възложени на подизпълнител по проекта, трябва да бъде ясно посочена в споразумението за отпускане на безвъзмездна помощ.



2.

Недопустими за съфинансиране от фонда са разходи, свързани със следните договори с подизпълнител:



а)

поддоговаряне на задачи, свързани с общото управление на проекта;



б)

поддоговаряне, което добавя разходи към проекта, без да добавя пропорционална стойност към него;



в)

поддоговаряне с посредници или консултанти, при което плащането е определено като процент от общите разходи на проекта, освен ако плащането не е обосновано от крайния бенефициер с посочване на действителната стойност на свършената работа или предоставените услуги.



3.

За всички договори с подизпълнител подизпълнителите следва да предоставят на всички одитни и контролни органи всички необходими данни, свързани с поддоговорените дейности.

II.1.7.   Разходи, произтичащи пряко от изискванията, свързани със съфинансирането от Съюза

Разходите, необходими за да се отговори на изискванията, свързани със съфинансирането от страна на Съюза, като публичност, прозрачност, оценка на проекта, външен одит, банкови гаранции, разходи за превод и т.н., са допустими като преки разходи.

II.1.8.   Хонорари за експерти

Допустими са разходи за хонорари за правни консултации, нотариални разходи и разходи за технически и финансови експерти.

II.1.9.   Специфични разходи във връзка с целевите групи



1.

Специфичните разходи във връзка с целевите групи съгласно мерките, изброени в член 5 от основния акт, представляват цялостно или частично подпомагане под формата на:



а)

разходи, извършени от бенефициера за целевите групи;



б)

разходи, извършени от завръщащи се лица, които след това се възстановяват от крайния бенефициер; или



в)

невъзстановими еднократни суми (както в случаите на ограничена подкрепа за започване на икономическа дейност и предоставянето на парични стимули за завръщащи се лица съгласно описаното в член 5, параграфи 8 и 9 от основния акт).



2.

Тези разходи са допустими при следните условия:



а)

крайният бенефициер съхранява необходимата информация и доказателства, че тези лица отговарят на специфичните целеви групи и на положенията, определени в член 5 от основния акт, което им позволява да получат такъв вид подкрепа;



б)

за завръщащите се лица, които получават подкрепа, крайният бенефициер съхранява необходимата информация, която позволява надлежното определяне на самоличността им, датата на завръщането в тяхната държава, както и доказателства, че тези лица са получили подкрепа;



в)

крайният бенефициер съхранява доказателствата за предоставената подкрепа (като фактури и разписки), като в случаите на предоставяне на еднократна сума трябва да се съхраняват доказателства, че лицата са получили тази подкрепа.

Съхраняването и обработката на информацията, посочена по-горе, трябва да се извършват в съответствие с националното законодателство за защита на данните.



3.

Мерките за подкрепа след завръщането в третата държава, свързани с обучение и съдействие за намиране на работа, краткосрочните мерки, необходими за процеса на реинтеграция, и оказването на подкрепа след връщане съгласно определеното в член 5, параграфи 5, 8 и 9 от основния акт, съответно се предоставят в рамките на срок, не по-дълъг от 12 месеца, считано от датата на връщане на гражданина на третата държава.

II.2.   Непреки допустими разходи



1.

Непреките допустими разходи за действието са онези разходи, които, като се вземат предвид описаните в точка I.1.1 условия за допустимост, не са разграничими като специфични разходи, пряко свързани с резултатите от проекта.



2.

Чрез дерогация от точка I.1.1, буква д) и точка I.5, извършените при изпълнение на действието непреки разходи могат да бъдат одобрени за фиксирано финансиране чрез единни ставки в размер на не повече от 7 % от общите допустими преки разходи.



3.

Организациите, които получават оперативни безвъзмездни средства от бюджета на Съюза, не могат да включват непреки разходи в прогнозния си бюджет.

III.   Недопустими разходи

Недопустими са следните разходи:



а)

ДДС, с изключение на случаите, когато крайният бенефициер може да докаже, че не е в състояние да го възстанови;



б)

възвръщаемост на капитала, дългове и вноски за покриване на загуби от дългове, дебитни лихви, комисиони и загуби при обмяна на валута, заделени средства за посрещане на загуби и потенциални бъдещи дългове, дължими лихви, съмнителни дългове, глоби, финансови санкции, разходи за разрешаване на спорове и прекомерни или необмислени разходи;



в)

разходи за развлечения изключително за персонала на проекта; разрешени са разумни разходи, свързани с домакинство на социални събития, обосновани от проекта, като събитие при приключване на проекта или срещи на групата за управление на проекта;



г)

разходи, декларирани от крайния бенефициер и обхванати от друг проект или работна програма, финансирани с безвъзмездни средства от Общността;



д)

покупка на земя;



е)

апортни вноски.

IV.   Техническа помощ по инициатива на държави-членки



1.

Всички разходи, необходими за използването на средствата от фонда от отговорния орган, упълномощения орган, одитния орган, сертифициращия орган или други структури, които подпомагат изпълнението на задачите, изброени в точка 2, са допустими като техническа помощ в рамките на ограниченията, посочени в член 17 от основния акт.



2.

Това включва следните мерки:



а)

разходи, свързани с подготовката, подбора, оценката, управлението и мониторинга на действията;



б)

разходи, свързани с одити и проверки на място на дейностите или проектите;



в)

разходи, свързани с оценки на действията или проектите;



г)

разходи, свързани с информиране, разпространение и прозрачност по отношение на действията;



д)

разходи за придобиване, инсталиране и поддържане на компютърни системи за управление, мониторинг и оценка на фондовете;



е)

разходи за срещи на мониторингови комитети и подкомитети, свързани с изпълнението на действията; тези разходи може също така да включват разходи за експерти и други участници в тези комитети, включително участници от трети държави, когато тяхното присъствие е от съществено значение за ефективното изпълнение на действията;



ж)

разходи за укрепване на административния капацитет за използване на средствата от фонда.



3.

Дейностите, свързани с техническа помощ, трябва да бъдат изпълнени и съответните плащания — извършени след 1 януари на годината, посочена в решението за финансиране, с което се одобряват годишните програми на държавите-членки. Периодът на допустимост изтича със срока за представяне на окончателния доклад за изпълнение на годишната програма.



4.

Всяка обществена поръчка трябва да се проведе в съответствие с националните правила за обществени поръчки, установени в държавата-членка.



5.

Държавите-членки могат да изпълняват мерки за техническа помощ за този фонд заедно с мерки за техническа помощ за друг или за всичките четири фонда. В този случай обаче само частта от разходите, използвана за изпълнение на общата мярка, съответстваща на настоящия фонд, е допустима за финансиране по настоящия фонд, а държавите-членки трябва да гарантират, че:



а)

частта от разходите за общи мерки е включена към съответния фонд по разумен и проверяем начин; и



б)

няма двойно финансиране на разходи.“


(1)  Ако е приложимо.“

(2)  Където N е годината, посочена в решението за финансиране, с което се одобряват годишните програми на държавите-членки.