РЕШЕНИЕ № 4190 София, 11.04.2016

РЕШЕНИЕ



№ 4190

София, 11.04.2016



В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният административен съд на Република България - Шесто отделениев съдебнозаседание на петнадесети март в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
АТАНАСКА ДИШЕВА

ТОДОР ТОДОРОВ
при секретар Росица Тодорова
и с участието
на прокурора Македонка Поповска
изслуша докладваното
от съдията ТОДОР ТОДОРОВ
по адм. дело № 8596/2015

Производство по чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на Е.М.Л., от гр. Добрич против решение № 77/05.06.2015 г. по адм. дело № 202/2015 г. на Административен съд - Добрич. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 98, ал. 1, чл. 99, ал. 1, т. 6 вр. с чл. 70, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - гр. Добрич изразява становище за неоснователност на същата.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е основателна.
С решение № 77/05.06.2015 г. по адм. дело № 202/2015 г. Административен съд - Добрич е отхвърлил жалбата на Е.М.Л., от гр. Добрич срещу решение № 6/24.03.2015 г. на директора на ТП на НОИ - Добрич и потвърденото с него разпореждане № 5012017903/26.11.2014 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ, в частта му, с която пенсията е определена в минимален размер и е отказано изменението й в действителен размер, съгласно чл. 70, ал. 3 КСО. Присъдил е разноски.
За да постанови този резултат, административният съд е приел, че пенсията на жалбоподателя законосъобразно е определена в минимален размер на основание чл. 10, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, вр. с чл. 70, ал. 7 КСО въз основа на наличните редовни документи, тъй като административният орган не е разполагал с всички данни за осигурителния му стаж и доход. Посочил е, че правилно не са зачетени за осигурителен стаж периодите от 01.01.2000 г. - 31.12.2001 г. и от 01.01.2007 г. - 31.07.2007 г. поради невнесени осигурителни вноски и липсата на заверка на осигурителната книжка за тези периоди прави невъзможно определянето на пенсията в действителен размер съобразно критериите по чл. 70, ал. 3 КСО.
Решението е неправилно.
По делото е установено, че с разпореждане № 5012017903/26.11.2014 г. ръководител "ПО" при ТП на НОИ - гр. Добрич е отпуснал на Е.М.Л., от гр. Добрич лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.08.2014 г. (датата на заявлението за пенсиониране) при зачетен осигурителен стаж от втора категория 2 години, 3 месеца и 8 дни и от трета категория 36 години, 4 месеца и 12 дни, като общият осигурителен стаж превърнат на основание чл. 104 КСО към трета категория е 39 години, 2 месеца и 15 дни. Определил е пенсията да се изплаща в минимален размер посочвайки, че заявителят не е представил заверена осигурителна книжка досежно периодите от време 01.01.2000 г. - 31.12.2001 г. и 01.01.2007 г. - 31.07.2007 г., за които не са внесени осигурителни вноски по чл. 6 КСО и годишно изравняване по чл. 6, ал. 8 КСО.
Със същото разпореждане и по същите мотиви пенсионният орган е отказал да измени ЛПОСВ в действителен размер съгласно чл. 70, ал. 3 КСО.
Разпореждане № 5012017903/26.11.2014 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - гр. Добрич е потвърдено с решение № 6/24.03.2015 г. на директора на ТП на НОИ - Добрич. В своето решение горестоящият орган е добавил като допълнително основание за отказа за изменение на ЛПОСВ в действителен размер и незаявяването в указан двумесечен срок на данните за три последователни години от последните 15 до 01.01.1997 г. при изчисляването на индивидуалния коефициент.
Правомощията си пенсионните органи са реализирали при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Недопустимо е в рамките на един и същ административен акт да се определя ЛПОСВ в минимален размер и със същия акт да се отказва неговото изменение, респ. изменението на ЛПОСВ в действителен размер. Заложеният характер на производството е двуфазен и изисква самостоятелен акт за отказ. По същество се касае за две самостоятелни разпореждания незаконосъобразно материализирани в едно от ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Добрич. Незаконосъобразни са и действията на директора на ТП на НОИ - Добрич, който не е отчел допуснатите процесуални нарушения и е отказал да цени представеното пред него заявление на Е.Л., с което са указани три последователни години от последните 15 преди 01.01.1997 г. за изчисляване на индивидуалния коефициент. Касае се за инструктивен срок, който не преклудира права до издаването на акта.
Актовете на пенсионните органи, с които е отказано определянето на отпуснатата ЛПОСВ в действителен размер са издадени и в нарушение на материалноправни разпоредби.
Анализирайки фактите по спора, административният съд необосновано и незаконосъобразно не е отчел, че при наличния действителен и зачетен от пенсионните органи осигурителен стаж от 39 години, 2 месеца и 15 дни в него не са включени процесните периоди 01.01.2000 г. - 31.12.2001 г. и 01.01.2007 г. - 31.07.2007 г., за които не са внесени осигурителни вноски и които нямат отношение за отпускането и определянето на размера на ЛПОСВ.
Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица, включително вноските по чл. 6, ал. 9 КСО и дължимите осигурителни вноски от лицата по чл. 4а, ал. 1 КСО.
По делото е установено, че за периодите 01.01.2000 г. - 31.12.2001 г. и 01.01.2007 г. - 31.07.2007 г. Липовански в качеството си на самоосигуряващо се лице не е извършил плащане на дължимите осигурителни вноски. Правото на органите на НОИ да съберат по принудителен ред тези осигурителни плащания е погасено по давност. Възможност за лицето е да внесе тези вноски и да се ползва от осигурителния стаж и доход при изчисляване на отпуснатата му пенсия, а санкция за него е в случай на невнасяне на дължимите осигурителни вноски, осигурителният стаж и доход за тези периоди да не бъдат зачетени и изследвани при възникването на правото на ЛПОСВ и определянето на нейния размер. Това е същността на правилото за поведение, закрепено нормативно от законодателя при самоосигуряващите се лица.
Съгласно чл. 1, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж при прието заявление с нередовни и/или липсващи документи, които не могат да бъдат поправени или набавени служебно, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО уведомява лицето за неизправностите с препоръчано писмо с обратна разписка в 15-дневен срок. Когато в едномесечен срок от датата на уведомяването те не са отстранени, а за пенсиите при прилагане на международен договор, по който Република България е страна, в двумесечен срок, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО.
Посочената процедура в случая е реализирана неточно. Пенсионните органи не са изчислили окончателния размер на дължимата пенсия въз основа на наличните редовни документи.
Съгласно чл. 70, ал. 3 КСО индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му. Визираната разпоредба не налага задължително включване на дохода след 01.01.1997 г. за самоосигуряващите се лица, след като те внасят осигурителните вноски изцяло за своя сметка, нямат работодател и съвместяват качествата осигурител и осигурен, поемайки изцяло върху себе си задълженията във връзка с осигуряването си. Правото на ЛПОСВ при тази категория лица е поставено в зависимост от участието в осигуряването и не създава привилегии или недопустими ограничения. Изключването на осигурителния стаж и доход за годините, за които не са внесени дължимите осигурителни вноски за ДОО е в съгласие с нормативно заложените цели и има съизмерима основа - размера на пенсионното плащане с участието във Фонд "Пенсии" на самоосигуряващото се лице.
Достигайки до изводи различни от изложените, административният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено.
В тежест на ТП на НОИ следва да бъдат поставени направените от жалбоподателя разноски, които съобразно доказателствата в тази насока (договор за правна защита и съдействие - стр. 59) възлизат на сумата от 450,00 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 77/05.06.2015 г. по адм. дело № 202/2015 г. на Административен съд - Добрич, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ решение № 6/24.03.2015 г. на директора на ТП на НОИ - Добрич и потвърденото с него разпореждане № 5012017903/26.11.2014 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ, в частта им, с която е отказано изменение в действителен размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Е.М.Л., от гр. Добрич.
ИЗПРАЩА административната преписка на ТП на НОИ - Добрич за издаване на акт, съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ - Добрич да заплати на Е.М.Л., от гр. Добрич сумата от 450,00 (четиристотин и петдесет) лева, разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.