Решение № 542 от 23.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1767/2009 г., IV г. о., ГК

Решение № 542 от 23.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1767/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Жанета Найденова

 чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК
чл. 290 ГПК
чл. 173, ал. 1 КТ
чл. 193, ал. 1 КТ
чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ
Сама по себе си писмената молба за ползване на платен годишен отпуск и получаване на възнаграждение за отпуска за съответната година, не заместват писменото разрешение на работодателя по  чл. 173, ал. 1 КТ. Няма законова възможност за ползване на платен годишен отпуск без писмено разрешение от работодателя, нито задължение на последния да уведомява работника или служителя за отказа си да разреши ползването на отпуск за определен период от време. Съгласието на работодателя се обективира в писмена заповед, въз основа на която може да започне ползването на отпуск. Начисляването и получаването на възнаграждение като за разрешен платен годишен отпуск, не заместват разрешението на работодателя за ползването на отпуска. Кодексът на труда не изисква специална форма, нито специален ред за лично изискване от работодателя на обясненията преди налагане на дисциплинарното наказание. Свидетелските показания на адвоката на работодателя следва да се преценяват съобразно с другите събрани по делото доказателства и по свободно съдийско убеждение.

   ————————————————————————————————

Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 237 от 24.02.2010 г. по настоящето гр. д. № 1767/2009 г. Върховният касационен съд тричленен състав на четвърто гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на решението на Софийския градски съд от 16.03.2009 г. по гр. д. № 3630/2006 г. в частта, в която е отменено решението на Софийския районен съд от 26.06.2006 г. по гр. д № 59000444/2006 г. и са били уважени исковете предявени на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Основанието за допустимост е по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради наличието на противоречива практика на съдилищата по въпроса: писмената молба на работника или служителя за платен годишен отпуск и изготвената разплащателна ведомост на работодателя, заместват ли писменото съгласие на работодателя за разрешен платен годишен отпуск, а така също и как следва да се преценяват свидетелските показания на пълномощник на работодателя за поискани обяснения от нарушилия трудовата дисциплина работник или служител-дали при условията на чл. 136 ГПК /отм/ или по свободно съдийско убеждение във връзка с останалите събрани по делото, доказателства-са разрешени в противоречие с практиката на ВС и на ВКС и на съдилищата в страната.
Върховният касационен съд след проверка на изложените в касационната жалба основания за касация на въззивното решение-неправилност поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правили и на материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл. 293, ал. 1 ГПК, прие следното:
Оплакванията са основателни.
По делото е било установено, че Л. Ф. Т. работела по безсрочен трудов договор в "ЕСКОС" А. гр. С. като главен счетоводител от 7.01.2003 г. Допълнителното й споразумение е било приложено към делото и то е от 1.10.2004 г. според което тя е била задължена да работи на пълно работно време от 8 часа при основно месечно трудово възнаграждение 1 050 лева.
Безспорно е било, че за времето от 2.06.2004 г. до 7.04.2005 г. тя била в отпуск по болест и че за времето от 8.04.2005 г. до датата на издадената заповед за уволнение-10.05.2005 г. тя не се е явила на работното си място. По делото е имало данни, че на 22.03.2004 г. Л. Ф. подала молба за платен годишен отпуск за 2004 г. и за 2005 г., но, както е установил и Софийският градски съд, не е имало писмено разрешение на работодателят й да го ползва.
По делото е приложена на л. 28 платежна ведомост от която е било видно, че за времето от 1.04.2005 г. до 28.04.2005 г. на ищцата Ф е било начислено трудово възнаграждение, което тя получила. В този смисъл е било и заключението на вещото лице М. Н. приложено на л. 71 по гр. д. № 59000444/05 СРС, което е пояснило че по първата ведомост били изчислени 15 дни като платен годишен отпуск-681.09 лева плюс 164.82 лева -обезщетение за 6 дни болничен отпуск. След това тази ведомост имала корекция.
За това, че работодателят е поискал обяснение от ищцата за неявяването й на работа, е бил разпитан като свидетел адвокат Г, на когото въззивният съд не дал вяра, защото получавал хонорари от ответника по исковете - от работодателя на ищцата.
При така установената фактическа обстановка Софийският градски съд е приел, че подаването молба за разрешаване на платен годишен отпуск и изготвяне на ведомост и получаване на трудовото възнаграждение като при разрешен платен отпуск, изразяват волята и на двете страни-на работникът или служителят да поиска ползването на платения си годишен отпуск и на работодателят да му разреши.
Освен това работодателят в нарушение на чл. 193, ал. 1 КТ не бил поискал обяснение от работника, чието наказание определил като най-тежкото-уволнение и всичко това мотивирало съдът да приеме, че уволнението е незаконно и да уважи исковете, предявени на правно основание чл. 344, ал. 1, т. т. 1,2 и 3 КТ.
Върховният касационен съд счита, при точно установената фактическа обстановка, направените от въззивния съд правни изводи, са необосновани и неправилни. Щом като по делото не е имало писмен документ, служещ като доказателство, че работодателят-ответник е разрешил неговата служителка да ползва платен годишен отпуск, такова разрешение не е имало. Служителката не се е явила на работа в течение на повече от два последователни дни, а й е било начислено възнаграждение. Тези действия -начисляване и получаване на възнаграждение като за разрешен платен годишен отпуск, не заместват разрешението на работодателя за ползването на отпуска. Разпоредбата на чл. 172 КТ е ясна "Платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя веднъж или на части" и на  чл. 173, ал. 1 КТ - и "се ползва... с писмено разрешение на работодателя".
В този смисъл е и Р № 127 от 5.03.2007 г. по гр. д. № 1102/2007 г. на ВКС, 3 Г. О. според което: Липсата на писмено разрешение за ползване на отпуск означава, че неявяването на работа на ищцата представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда. Без правно значение в случая е и обстоятелството, дали в училището се е водила присъствена книга - форма 76, или не. Няма законова възможност за ползване на платен годишен отпуск без писмено разрешение от работодателя, нито задължение на последния да уведомява работника или служителя за отказа си да разреши ползването на отпуск за определен период от време.
Подобно е разрешението дадено в Р № 325 от 25.06.1998 г. по гр. д. № 1254/97 г. на ВКС, 3. Г. О. според което " Съгласието на работодателя се обективира в писмена заповед, въз основа на която може да започне ползването на отпуск. "
И за това, след като не е имала писмено разрешение за ползване на платен годишен отпуск и не се е явила на работа за времето от 8.04.2005 г. до 10.05.2005 г., Л. Ф. Т. е допуснала грубо нарушение на трудовата дисциплина. Тя виновно не е изпълнила трудовите си задължения- чл. 186 КТ и за това работодателят я е наказал с най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение"- чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ.
Процедурата по налагането на наказанието е била спазена. Работодателят, който бил италианец, възложил на обслужващия Фирмата, адвокат Г да иска обяснение за извършените нарушения и за този цел той разговарял с ищцата 2-3 пъти по мобилен телефон. Тя отказала да се яви в седалището на Акционерното дружество, заявила че не е в София, а се намирала в провинцията и така по нейна вина не били изслушани или дадени, обясненията по чл. 193, ал. 1 КТ.
Върховният касационен съд приема, че работодателят-ответник е направил всичко възможно за да изслуша главната си счетоводителка или да вземе нейните писмени обяснения, още повече че счетоводната работа в Дружеството била доста занемарена. Както е свидетелствал адвокат Б дружеството нямаше оперативно счетоводство, беше наета фирма, за да движи счетоводството..." Или свидетелят С м. април в дружеството не беше вършено нищо, поради което се наложи аз да приключва счетоводството за 2004 г..."Кодексът на труда не изисква специална форма, нито специален ред за лично изискване от работодателя на обясненията преди налагане на дисциплинарното наказание. За това ВКС приема, че упълномощеният адвокат е можел да разговаря и да кани служителката да даде обяснения. С това процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ е била спазена.
Следователно, исковете, предявени от Л. Ф. Т. на правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ са били неоснователни и Софийският градски съд е бил длъжен да ги отхвърли. Вместо това той ги е уважил и по този начин е постановил неправилно решение. Съдът е допуснал грубо нарушение и на съществени съдопроизводствени правила- чл. 188, ал. 1 ГПК /отм/ като не е обсъдил и приел свидетелските показания на адвокат Б, чиито показания е бил длъжен да прецени на основата на своето свободно съдийско убеждение, а не тясно да приложи разпоредбата на чл. 136 ГПК /отм/, и на материалния закон. Постановеното решение не е обосновано. Налице са отменителните основания по чл. 293, ал. 2 ГПК и решението като неправилно постановен съдебен акт следва да се отмени. Върховният касационен съд ще реши спора с отхвърляне на исковете-
А на поставените въпроси отговаря: сама по себе си писмената молба за ползване на платен годишен отпуск и получаване на възнаграждение за отпуска за съответната година, не заместват писменото разрешение на работодателя по  чл. 173, ал. 1 КТ. Свидетелските показания на адвокатът - на работодателя следва да се преценяват съобразно с другите събрани по делото доказателства и по свободно съдийско убеждение. ВКС счита, че е правилна практиката посочена в Р№ 127 от 5.03.2007 г. по гр. д. № 1102/2007 г. на ВКС, 3 Г. О. и Р № 325 от 25.06.1998 г. по гр. д. № 1254/97 г. на ВКС, 3. Г. О., по изложените по-горе съображения и с която въззивният съд не се е съобразил.
Водим от горните съображения Върховният касационен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решението на Софийския градски съд от 16.03.2009 г. по гр. д. № 3530/06 г. в частта, в която е отменено решението на Софийския районен съд от 26.06.2006 г. по гр. д № 59000444/2006 и са уважени исковете предявени на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ,
вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Л. Ф. Т. срещу "Е" А. гр. С. на правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ както следва:
за признаване за незаконно уволнението, извършено със заповед от 10.05.2005 г. на Председателя на Съвета на директорите Д. Д.;
за възстановяване на заеманата от преди уволнението длъжност "главен счетоводител" и
за заплащане обезщетение за времето през което е била без работа поради уволнението в общ размер на 3 131.85 лева.
ОСЪЖДА Л. Ф. Т. да заплати на "Е" А. гр. С. направените по делото разноски за всички инстанции до сега в размер на 1 151.80 /хиляда сто петдесет и един 0.80 / лева.
Настоящето решение е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване.
————————————————————————————————
Данни за делото и връзка с други актове:

  •  Допълнителна информация за Дело № 1767/2009 г. по описа на IV г. о. на ВКС - виж тук
  • Образувано във връзка с Дело № 3630/2006 г. на Софийски градски съд
  • Връзка с други актове по делото:
    • Определение № 237 от 24.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1767/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Жанета Найденова