Решение № 812 от 27.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 198/2010 г., IV г. о., ГК

Решение № 812 от 27.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 198/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова

 чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК
чл. 290 ГПК
чл. 173, ал. 1 КТ
чл. 187, т. 1 КТ
чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
Тълкуването на  чл. 173, ал. 1 от КТ налага извод, че работникът/служителят може да започне ползването на този отпуск само след достигането до него на изявление за разрешение на работодателя, изразено писмено, т.е. само след като е узнал за това, до когато той е длъжен да продължава да изпълнява задълженията си по трудовото правоотношение. В закона не е предвидено задължение за работодателя да уведомява работника/служителя за отказа си да удовлетвори искането му за ползване на платен отпуск. Неявяването на работа на работника/служителя в периода, за който е отправил до работодателя искане за отпуск, без такъв да му е бил разрешен по посочения начин, съставлява дисциплинарно нарушение, предвидено в чл. 187, т. 1 от КТ, за каквото може да се наложи и наказание дисциплинарно уволнение с оглед тежестта му, обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на работника /чл. 190, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от КТ/.

   ————————————————————————————————

Производството е по чл. 290 от ГПК, образувано по касационната жалба на С. като процесуален представител на Л. д. Г. О. [населено място] срещу въззивното решение на Великотърновския окръжен съд /ВТОС/ от 30.IХ.2009 г. по в. гр. д. № 843/2009 г.
Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК с определение № 941 от 13.IХ.2010 г. по въпроса "незнанието на работника, че поискан платен отпуск не е разрешен, основание ли е за отмяна на дисциплинарното наказание уволнение за нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ".
Ответникът по касационната жалба Т. Л. Й. от [населено място] е заел становище за нейната неоснователност.
За да се произнесе по касационната жалба, ВКС, състав на IV ГО, съобрази следното:
С атакуваното решение ВТОС по въззивна жалба само на ответника е потвърдил решенията на Горнооряховския РС от 26.V.2009 г. и от 11.VI.2009 г. по гр. д. № 56/2009 г., с които са уважени предявените от Т. Й. срещу Л. д. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ. Съдът е приел, че наложеното на ищеца дисциплинарно наказание уволнение със заповед № 130/19.ХI.2008 г. за това, че не се е явил на работа на 10, 11, 12, 13, 14, 17 и 18.ХI.2008 г. и че не следи издаваната ежедневна заповед "Ежедневен план", в която е бил вписан за посочените дни, е незаконно. Действително ищецът не се е явил на работа в посочените дни, но това е под въздействието на заблуда от негова страна, че поискания на 07.ХI.2008 г. отпуск му е бил надлежно разрешен от работодателя. Като не е отчел обективните обстоятелства, съпътстващи нарушението, субективното отношение на работника към него, фактът, че той не е бил уведомен както за ежедневния график, така и че отпуск не му е разрешен, работодателят е наложил наказание, не съответстващо на степента на нарушението, поради което то следва да бъде отменено.
В посоченото и представено от касатора решение № 127/05.III.2007 г. на състав на III ГО на ВКС е прието, че липсата на писмено разрешение за ползване на отпуск означава, че неявяването на работа на ищеца представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ, както и че няма законова възможност за ползване на платен годишен отпуск без писмено разрешение от работодателя, нито задължение на последния да уведомява работника или служителя за отказа си да разреши ползването на отпуск.
ВКС на РБ, състав на IV ГО, намира, че практиката, обективирана в посоченото решение, е неприложима в случая, тъй като с нея не е дадено разрешение на релевирания от касатора материалноправен въпрос. При това положение ВКС следва да постанови решение при условията на чл. 291, т. 3 от ГПК, като тълкува закона въз основа на обстоятелствата по делото.
Съгласно  чл. 173, ал. 1 от КТ /в редакцията му преди изменението, публикувано в ДВ бр. 58/2010 г./ платеният годишен отпуск се ползва от работника/служителя с писмено разрешение от работодателя. Тълкуването на тази разпоредба налага извод, че работникът/служителят може да започне ползването на този отпуск само след достигането до него на изявление за разрешение на работодателя, изразено писмено, т. е. само след като е узнал за това, до когато той е длъжен да продължава да изпълнява задълженията си по трудовото правоотношение. В закона не е предвидено задължение за работодателя да уведомява работника/служителя за отказа си да удовлетвори искането му за ползване на платен отпуск. Неявяването на работа на работника/служителя в периода, за който е отправил до работодателя искане за отпуск, без такъв да му е бил разрешен по посочения начин, съставлява дисциплинарно нарушение, предвидено в чл. 187, т. 1 от КТ, за каквото може да се наложи и наказание дисциплинарно уволнение с оглед тежестта му, обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на работника /чл. 190, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от КТ/.
Касационната жалба срещу въззивното решение съдържа оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност - касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Твърди се, че незнанието от ищеца на ежедневния график и че поисканият отпуск не му е разрешен не води до намаляване отговорността за неявяването му на работа, че ползването на платен годишен отпуск става само след писмено разрешение на работодателя, че работникът бил длъжен да се явява на работа до момента, в който бъде уведомен, че отпуск му е разрешен, че като не е изпълнил това си задължение, ищецът е осъществил тежко дисциплинарно нарушение, съответстващо на тежестта на наложеното му наказание. Иска се отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявените искове.
Атакуваното въззивно решение е неправилно.
Несъмнено установено е, видно от обясненията на Т. Й., дадени в съдебно заседание на 28.IV.2009 г. по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК, че той не се явявал на работа в периода 10 - 18.ХI.2008 г. поради това, че имал пусната молба за отпуск. Ищецът не е представил съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК доказателства за твърдението си в исковата молба /и в обясненията си в посоченото с. з./, че отпускът той поискал по настояване на директора и че директорът устно разрешил ползването му. С оглед на това и по изложените по-горе съображения незаконосъобразно въззивния съд е оценил твърдението, възприемайки го като заблуда на ищеца, че поисканият отпуск му бил надлежно разрешен, както и че ищецът не бил уведомен от работодателя за ежедневния график за явяване на работа, в който той е бил включен, и че поисканият отпуск не му е разрешен, като намаляващи тежестта на дисциплинарното нарушение и, респективно, като обуславящи несъответствие с наложеното дисциплинарно наказание. Допуснатите по този начин нарушения на процесуалния и материалния закони са основание за касиране на решението и решаването на спора по същество съобразно разпоредбата на чл. 293, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия.
Наложеното дисциплинарно наказание уволнение е законно. То е съобразено с изискванията на чл. 193, ал. 1 от КТ, като преди издаването на заповедта работодателят е изслушал устните обяснения на ищеца, видно от изявлението на последния в с. з. на 28.IV.2009 г., както и с изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ. Несъмнено и безспорно установено е и че през периода 10 - 18.ХI.2008 г. ищецът не се е явявал на работа без уважителна причина за това, тъй като ползването на поискания от него платен годишен отпуск през този период не му е било разрешено писмено от работодателя. Нарушението е тежко с оглед заеманата от ищеца длъжност - машинист локомотивен влакова работа, чиято основна отговорност е за безаварийното обслужване на влакове и маневри по график /видно от длъжностната характеристика/, както и с оглед продължителния период на неизпълнение на основното му задължение по трудовото правоотношение, което налага извод за съответствие между нарушението и наложеното дисциплинарно наказание. При това положение предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно и отменяването му е неоснователен, какъвто с оглед обусловеният му от него характер е и искът за възстановяване на работа. Ето защо те следва да бъдат отхвърлени.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решението на Великотърновския окръжен съд № 311 от 30.IХ.2009 г. по гр. д. № 843/2009 г. и ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. Л. Й. от [населено място] срещу Л. д. Г. О. [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ за признаване за незаконно и отменяване на уволнението му със заповед № 130/19.ХI.2008 г. и за възстановяването му на работа на длъжността "машинист локомотивен - влакова работа" при Л. д. Г. О.
Решението е окончателно.
————————————————————————————————
Данни за делото и връзка с други актове:

  •  Допълнителна информация за Дело № 198/2010 г. по описа на IV г. о. на ВКС - виж тук
  • Образувано във връзка с Дело № 843/2009 г. на Окръжен съд - Велико Търново
  • Връзка с други актове по делото:
    • Определение № 941 от 13.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 198/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Ташева