Становище на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет на Република България

Публикувано от accountantbg on Ср., 05/16/2018 - 07:07

Утвърждаването на Република България като правова държава, отстояването на конституционно прогласените демократични ценности и присъединяването ни към Европейския съюз са сред най-големите предизвикателства в най-новата ни история, като безспорно една от най-трудните и противоречиви области е съдебната реформа. Системните негативни коментари от политици, медии и публични личности, както и неглижирането на проблема постепенно формираха в обществото неадекватна представа за зависима, корумпирана, некомпетентна и неработеща съдебна система. Трудът на българските съдии, прокурори и следователи, техният професионализъм, морал и отговорност системно са обезличавани с неверни и манипулативни информации, които доведоха до срив на общественото доверие в съдебната власт.

Конституцията на Република България прогласява принципите на правовата държава, разделението на властите и независимостта на съдебната власт, а Висшият съдебен съвет представлява съдебната власт, осигурява и отстоява независимостта й. Водени от своето вътрешно убеждение и по силата на правомощията ни, определени със Закона за съдебната власт, членовете на Съдийската колегия категорично заявяваме, че ще реагираме при всеки опит за въздействие и посегателство срещу независимостта на съдебната власт, съда и всеки български съдия.

Призоваваме българското общество, законодателната и изпълнителната власт да ни подкрепят в противопоставянето на системните публични атаки и обругаването на съда. Всяко противопоставяне между представители на държавните органи има за резултат дефицит на обществено доверие, нарушаване на конституционно установения баланс на държавната власт, уронване престижа, както на съдебната, така и на законодателната, и изпълнителната власт.

Считаме, че са недопустими публични коментари по съдебни актове подлежащи на инстанционен контрол, когато същите не съдържат обоснована критика с конкретни факти, данни, обстоятелства и правни аргументи, а единствено употреба на епитети, квалификации и внушения, които накърняват, както независимостта на конкретния съдия, така и неговото лично достойнство, професионална репутация и доброто му име. Налагащата се практика да се коментират и интерпретират съдебните актове през призмата на личността на съдията чрез груба, арогантна и обидна лексика са не само посегателство върху личността му, но и посегателство върху българската държавност, чийто представител е съдът. Всяко подобно действие може да се квалифицира единствено като опит за вмешателство и натиск, с цел компрометиране на съдебния процес.

Предизвикателството пред българските медии, не само в областта на съдебната власт, е да работят в полза и подкрепа на обществото. Правото на мнение и свобода на словото са израз на съществуващата медийна среда и ролята й на регулатор в правовата държава, поради което те са дълг, призвание и лична отговорност на информирани и компетентни професионалисти от обективни и независими медии.