СТАТИСТИЧЕСКИ Н А Р Ъ Ч Н И К НА ТЪРГОВЕЦА 2011

  

     Р Е П У Б Л И К А   Б Ъ Л Г А Р И Я

 НАЦИОНАЛЕН  СТАТИСТИЧЕСКИ  ИНСТИТУТ

 

 

 

           СТАТИСТИЧЕСКИ

                      Н А Р Ъ Ч Н И К  НА ТЪРГОВЕЦА
                         2011

 

                            ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА НАРЪЧНИКА

Настоящото второ, преработено издание на наръчника е разработено от отдел „Статистика на външната търговия” в Националният статистически институт (НСИ). Предназначението му е да улесни икономическите оператори при попълване на  Интрастат декларациите, както и определени клетки от ЕАД при осъществяване на търговски операции по внос или износ на стоки със страни извън ЕС, които са необходими на НСИ за съставяне на статистическа информация относно външната търговия на България.
Този наръчник не представлява юридически обвързващ акт, и има само обяснителен характер.
В наръчника се съдържат: описание на нормативните актове, които регламентират дейността по осигуряването на информация за съставяне на статистика за външната търговия, основни дефиниции на използваните понятия, определящи техното съдържание,  включени са  практически примери и логически засечки, запознаването с които ще улесни търговците при попълването на необходимата за статистически цели информация и ще допринесе за подобряване качеството на първичната статистическата информация за външната търговия.

Информацията за движението на стоковите потоци е от съществено значение за европейската икономическа и търговска политика, за анализиране на пазарните потоци по отношение на отделни стоки, представляващи важен компонент за съставянето на редица макроикономически показатели.

При разработването на този наръчник са ползвани  документи и материали  на IMTS “Concepts and definitions”-2010; Европейската статистическа служба EUROSTAT, Главен директорат TAXUD и други европейски институции.

 

Всички коментари по конкретни въпроси свързани със статистическите показатели, касаещи търговската Ви дейност, както бележки, примери и предложения за усъвършенстване на настоящата версия на наръчника, ще бъдат от полза за бъдещото усъвършенстване на този наръчник.
За контакти използвайте нашият е-mail адрес: fst@nsi.bg

 

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

Екстрастат

Представлява система за съставяне на Статистика отнасяща се до търговията със стоки на държавите  членки с трети страни.
Основен източник на информация представлява Единният Административен Документ, посредством който пред Митническите администрации се отчитат движенията на стоки от и към държави извън Европейския съюз.

Събира се информация за всички стоки, които след влизане (внос) или преди напускане (износ) на статистическата територия на ЕС, са обект на митническа процедура по оформяне или употреба по смисъла на Чл. 4 (15) от Регламент на Съвета на ЕЕС № 2913/92.

Интрастат

Представлява система за съставяне на Статистика, свързана с търговията със стоки между държавите членки на Европейския съюз и обхваща движението на стоки (изпращания и пристигания) в рамките на митническата територия на Общността.

 

Внос/пристигания:
 
Включва всички стоки:
- Които влизат на статистическата територия на България от други държави и са предназначени за потребление в държавата;
- Стоки за преработка в България, с цел да бъдат изнесени/изпратени обратно същата държава или в друга държава след осъществяване на преработката;
- Внос/пристигане на стоки в България след като са претърпяли преработка в друга държава.

Износ/изпращания

 Включва всички стоки, които:
- Напускат статистическата територия на България и са предназначени за нормален експорт за друга държава;
- Стоки, които след преработка в България се връщат обратно в държавата от която са били първоначално изпратени или се изнасят/изпращат за друга държава;
-  Стоки, които се изнасят/изпращат с предназначение за преработка на територията на друга държава с цел обратното им връщане в България.

В статистическите обеми на вноса и износа не се включват внесените стоки, поставени под режим митническо складиране без преработка, а в износа - реекспорта на тези стоки.

Референтен период за отчитане движението на стоките е:

Екстрастат
Референтният период показва календарната година и месеца, през които е извършен вносът или износът на стоките.
Когато източникът на информация за записите за внос и износ е митническата декларация, референтният период показва календарната година и месеца, когато декларацията е приета от митническите власти.

Интрастат
Транзакцията се декларира, когато стоката физически е напуснала или влязла на територията на България.

 

 ЗАКОНОВА БАЗА

      Съставянето на Статистиката за външната търговия се регламентира от няколко основни европейски законодателни акта:
Регламент No 638/2004 за търговията със стоки между държавите-членки на ЕС (Основен законодателен акт) с последващите го изменения и допълнения въведени с Регламент(ЕО) 222/2009;
Регламент No 1982/2004 за търговията със стоки между държавите-членки на ЕС (Регламент въвеждащ процедурите по прилагане на Регламент No 638/2004) с последващите го изменения и допълнения въведени с Регламент 1915/2005, Регламент 91/2010 и 96/2010;
(77/388/EEC)Шеста директива на Съвета за ДДС;
Регламент 471/2009 относно статистиката на Общността за външната търговия с трети държави;Регламенти2010 (ЕК) 92/2010 и 113/2010 въвеждащи процедурите по прилагане на Регламент 471/2009;
Регламент (ЕИО) № 2913/92 – на Съвета : Митнически кодекс на общността Регламент 450/2008 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (ММК)
Регламент (ЕИО)No 2454/93,въвеждащ разпоредбите за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92
Регламент (ЕИО)2454/93, относно писменото деклариране чрез ЕАД

Регламент (ЕИО)№ 1833/2006 относно номенклатурата на държави и територии за целите на статистиката за външната търговия
Регламент 2658/87 относно Комбинираната номенклатура на стоките за целите на външната търговия

Текстово поле: Препоръчително е при консултирането с тези законови актове , първо да се проучат основните регламенти, след което да се извърши консултация с Регламентите, въвеждащи процедури по прилагане,  с оглед  намиране на по -детайлна информация.     

 

 

 


При промяна в изискванията и методологичните подходи по отношение съставянето на  статистиката за външната търговия действащото законодателство се ревизира.

Главните заинтересовани субекти, за които е предназначено това законодателство са:  статистическата служба на ЕС - Евростат, държавите членки и техните национални статистически служби, както и икономическите оператори.

Йерархична структура при прилагане на Европейското законодателство

Евростат:

На ниво Европейска Общност, Евростат е отговорната институция за мениджмънта, методологията, развитието и отчитането на работата свързана със статистиката за външната търговия.
Конкретната роля на Евростат се изразява в следното:
- съставяне на законодателството и наблюдаване за конкретното му прилагане от държавите членки
- осигуряване на подкрепа чрез методологични разяснения, софтуерни програми за събиране на данните и др.
- Публикуване на външнотърговската статистика на Общността за държавите членки.

Държави членки:

Европейското законодателство има водеща роля и се прилагането му на национално ниво е задължително. То се осъществява директно, или посредством прилагането на национални законови актове, които са създадени на принципа за спазване на Европейските закони.

Според принципа на субсидиарността законодателството на Общността позволява на държавите членки сами да избират начина, по който ще го прилагат както и да се

използват различни национални методи при съставянето на статистиката за външната търговия.

Администрации на национално ниво:

  Законодателството на Общността не определя кои национални институции следва да се занимават със съставянето на статистика за външната търговия. Това се решава на национално ниво от всяка държава членка.
В България  Закона за статистиката и Закона за статистика на вътрешно общностната  търговия със стоки уреждат правилата и разпределението на отговорностите между администрациите при съставяне на статистика за външната търговия.
Тези документи са налични в сайта на НСИ ( www.nsi.bg ). 
Събирането на митническа и данъчна информация, която в последствие се използва за статистически цели се дефинира от:
- Наредба № Н-17/2006 за прилагане на разпоредбите на Приложение 37 и Приложение 38 от Регламент 2454/93, относно писменото деклариране чрез ЕАД.
Документът е наличен в сайта на Агенция Митници ( www.customs.bg ).
-Наредба № Н-8 от 14.12.2009г. За прилагане на система Интрастат за изменение и допълнение на Наредба № Н-14 от 2007г., за прилагане на система Интрастат (ДВ, бр.3 от 2008г.), която е налична сайта на НСИ - (www.nsi.bg) и НАП - (www.nra.bg).
В съответствие с националната нормативна уредба разпределението на отговорностите по събирането, производството и разпространението на статистически данни за външната търговия е следното:

 Националният статистически институт има водеща и координираща роля относно методологията и правилата за осигуряване на външнотърговска статистика, определя праговете и видовете данни, които ще се събират по системата Интрастат,  обобщава и проверява качеството на получената информация, извършва оценка на търговията под прага за наблюдение и неотговорилите респонденти и отговаря за производството и разпространението на статистически данни за външната търговия на национално и международно ниво.
Агенция „Митници” определя реда и начина за подаване на ЕАД, отговаря за качеството на предстоставената информация, подсигурява наличността, подготвя и предава на статистиката в определена структура и формат набор от данни за извършените търговски операции с партньори от трети държави и движение на стоки между държави членки на ЕС, извършвани под митнически контрол.

Националната агенция за приходите осъществява контакт с икономическите оператори определени като задължени лица по системата Интрастат, събира и обработва подадените от тях месечни отчети, отговаря за качеството и обхвата на данните събирани от операторите с Интрастат декларации и предоставя тази информация на НСИ. НАП предоставя също и информация за извършените вътрешнообщностни доставки и придобивания отразени в ДДС декларациите.

 

Икономически оператори

 В Европейското законодателство стриктно е определено кой е задължен да предоставя информация за външнотърговските операции за търговията с трети държави чрез ЕАД и за търговията със стоки между държавите членки посредством Интрастат декларации.

Задълженията на фирмите отговорни за предоставяне на данни са следните:

- те трябва да предоставят информация за тяхната търговия на националните служби;
- те трябва да спазват наредбите относно обхвата в рамките, на който предоставят нужната информация;
- предоставяните от търговските оператори данни трябва да отговарят на изискванията , описани в законодателството: кодове, дефиниции и др.;
- икономическите оператори имат право да отправят писмено запитване до НСИ за извършване на проверка дали предоставяната от тях информация може да се третира като  конфиденциална в съответствие с правилата за прилагане на пасивна котфиденциалност.

 

          ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА СИСТЕМАТА ИНТРАСТАТ

Интрастат е система за съставяне на статистика за търговията със стоки между държавите членки на ЕС и се прилага от 1 януари 1993 година. Тя е пряко свързана с най-специфичната икономическа характеристика на съществуване на Европейския съюз - отсъствието на митническа граница между държавите членки и функционирането на “общ пазар” между тях.
                        Преди 1 януари 1993 г. статистическата информация за търговията със стоки със държавите членки, както и с трети държави се е събирала на база на митническите декларации. Отстраняването на този изчерпателен източник в рамките на ЕС доведе до създаването на нова ситема, която е създадена за да поддържа необходимата наличност, обхват и качество на информацията.
Основното предназначение на Интрастат системата е да осигури статистическа информация за търговията, чрез директно събиране на информацията от фирмите, които трябва да предоставят всеки месец  данни за извършените от тях сделки, да използва ДДС системата за оценка на пълнотата и качеството на статистическите данни и да осигури намаляване на натовареността на фирмите, чрез въвеждането на прагове и правила за опростено деклариране при специфични стоки и движения.

В съответствие с измененията внесени с Регламент (ЕК) 222/2009 по чл. 10 (3) в Регламент (ЕК) 638/2004, праговете определяни за всяка календарна година, под които икономическите оператори задължени по ДДС са освободени от деклариране на обемите на търговията с държави членки, следва да осигурават обхват поне 97% от стойността на изпращанията и поне 95% от стойността на пристиганията за съответната държава членка.

При вътрешнообщностна търговия в повечето случаи информацията от данъчните декларации (вътрешнообщностни доставки и придобивания на стоки) и статистическите декларации (пристигания и изпращания на стоки) ще са подобни. От законова гледна точка тези две концепции са независими и решението дали дадена търговска сделка ще се отчита при търговската статистика не трябва да зависи от данъчните задължения. Съществуват някои сделки, които се разглеждат различно за данъчни и статистически цели (стоки свързани с преработка, електричество и др.)   При външнотърговската статистика се взема предвид не собствеността върху стоките, а тяхното физическо движение. Въпреки това прехвърлянето на собствеността върху дадена стока от резидент на дадена държава към нерезидент е основен принцип при определяне  обемите на вноса и износа на стоки в текущата сметка на Платежния баланс и Националните сметки. Статистиката за външната търговия осигурява данни за съставянето на Платежния баланс и националните сметки, поради това характеристиките, които правят възможно приспособяването на събираните за тази цел данни, следва да представляват част от задължителния и стандартен набор от данни.
Тази важна информация се получава от полето Вид на сделката, с което се определя собствеността или прехвърлянето на собственост.

 

Стоки на Общността

- Са стоките , които са изцяло придобити в Общността, стоки които са пуснати за свободно обръщение в държава членка или стоки, които са комбинация от предишните две. Като цяло следва да се счита, че всички стоки, които са в свободно обръщение между държави членки и които не са под Митнически контрол са стоки на Общността.
- Статистиката за търговията между държавите членки обхваща и някои транзакции с  “не-общностни стоки”, които влизат в дадена държава членка, без да се пускат в свободно обръщение  и се придвижват към друга държава членка под митнически контрол. Тези транзакции са описани в регламент 638/2004  член 3 (2) и (3) (b).

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                               
Източници на данни за търговията със стоки между държавите членки

В Член5 (1)(2)(3) от Регламент 638/2004 се описват три източника на данни. Те са тясно свързани с параграфи 2 и 4 на Член 3 от обхвата на статистиката за търговията между държавите членки.

1. Директно събиране на данни от икономическите оператори

Държавите членки събират месечни данни от фирмите задължени да подават сатистическа информация. Това е основният източник на данни за съставяне на статистика за търговията между държавите членки..
Данните за Интрастат се събират от физически и юридически лица реристрирани по ДДС в държавата. Физическите и юридическите лица, които осъществяват вътрешнообщностни придобивания/пристигания  или доставки/изпращания трябва да са регистрирани по ДДС и трябва да декларират своя стокообмен за данъчни цели. Това означава, че всяко лице, което осъществява икономическа дейност (производител, търговец на стоки или услуги) е задължено да предоставя регулярно данъчна декларация. Следва да се отбележи, че Регламент 638/2004, член 8 и Регламент 1982/2004, член 5 задължават данъчните служби да предоставят на службите отговорни за съставянето на статистика за външната търговия информация за лицата, които са регистрирани по ДДС и са осъществили доставка или придобиване от друга държава членка.
Националната Агенция по приходите  предоставя на НСИ поне веднъж месечно информация за всички търговци, регистрирани по ДДС и декларирали, че са осъществили придобивания или доставки от или за дадена държава членка

Данъчното законодателство определя в детайли тези лица (физически и юридически), които трябва да се регистрират по ДДС и националните данъчни служби следят  регулярно дали задължените лица правят тази регистрация. Ролята на службите отговорни за търговската статистика в този случай се изразява само в проверка дали дадено лице е регистрирано или не, за да се направи преценка за качеството на събираните данни.

Фирмите, чиито обороти надвишават определения за текущата година праг за деклариране трябва да подават Интрастат декларации. Ако е надвишен прага само за един от потоците (пристигане или изпращане) се подава декларация само за него.
Всеки икономически оператор може да попадне в една от следните категории:
- да надхвърля праговете за деклариране и да е задължен да подава Интрастат декларации за пристигания и изпращания;
- да надхвърля прага за деклариране по единия поток, а по другия да не бъде задължен да подава данни, независимо, че може да извършва търговски операции и по другия поток;
- да е под прага за деклариране и поради тази причина да не подава Интрастат декларацци. В тези случаи тбрябва да се обърне внимание на възможността за възникване на текущо задължение.

- да надхвърля прага за статистическа стойност и поради тази причина да предоставя информация и за статистическа стойност;
- да надхвърля прага на деклариране , но да е под прага за статистическа стойност  и поради това може да неподава информация за статистическата стойност;

Задълженията по Интрастат се определят и са валидни за всяка текуща календарна година по отделно.

Например: Фирма А от 01.01.2010 г. до 31.12. 2010 г. има общ обем от извършените сделки с партньори от ЕС  по-голям от обявения праг, това означава, че от 01.01.2011 г. за тази фирма възниква годишно задължение и тя всеки месец през 2011 г. трябва да подава Интрастат декларации, дори и търговията й през този период да намалее или да има много месеци, в които няма никакви сделки, задължението не отпада до края на 2011 година. Фирмата ежемесечно трябва да подава Интрастат декларация с данни, или нулева декларация ако няма сделки, или да изпрати уведомление, че за период от-до няма да има сделки и ще бъде освободена от подаване на нулеви декларации.

 

Текстово поле: Задължението за деклариране се прекратява след изтичане на календарната година.      

 

 


Праговете за деклариране се определят и публикуват от НСИ в Държавен вестник до края на м. октомври на текущата година и са валидни за следващата календарна година, т.е. праговете обявени през октомри 2010 г. са валидни за цялата 2011г. Информация за определената годишна стойност на праговете за деклариране може да бъде намерена в сайта на НСИ ( www.nsi.bg ).  В случаите, когато годишните обороти на фирмата за предходната година са под обявения праг, към 1 януари на следващата календарна година за тази фирма не възниква годишно задължение за деклариране.

Текстово поле: В съответствие със законовите разпоредби в този случаи фирмата е отговорна ежемесечно да следиреализираните  оборотите през текущата година и при достигане на прага за деклариране незабавно да започне да подава Интрастат декларации       

 

 

 

 


Например: Фирма А от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. от всички сделки по изпращанията има сумарен оборот от 118 х.лева. При праг за 2011г. 200 х. лв от 01 януари 2011г. тя няма задължение да подава Интрастат декларации. Тя трябва да започне да си следи месечните обороти от 01  януари 2011 г. ( не плъзгащи се 12 месеца както е при ДДС), а от началото на всяка календарна година и при достигане на прага да започне да подава Интрастат. Така например ако през януари 2011 г. тази фирма изтъргува 100 х.лв, през февруари 2011 г. реализира  80 х.лв оборот, то натрупания обем за 2-та месеца е 180 х.лв. и тя все още е под прага, през март реализира 10 х.лв., натрупания оборот става 190 х.лв и пак е под прага и не възниква  задължение, но ако през април реализира 50 х.лв. то сборът ще стане 240 х.лв, което е над прага за деклариране. Това означава, че до 10 май 2011 г. трябва да подаде Интрастат декларация за реализираните през м.април сделки т.е. само за последните 50 х.лева, а не с натрупване от началото на годината и от този момент до края на годината тя трябва да подава ежемесечно Интрастат декларации за изпращания. Натрупания оборот до първия референтен период в случая от 01 януари до 31 март (190 хил.лв) се посочва само в Регистрационния формуляр. Същата процедура е валидна и за другия поток. Възможно е да имате  годишно задължение за единия поток, а текущо през годината да възникне задължение и за другия поток.

В изпълнение на чл. 12, ал. (2) от Закона за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки, фирмите регистрирани по Закона за ДДС, които търгуват със държави от Европейския съюз, вече могат да проверят на интернет държавицата на Националната агенция за приходите дали са задължени да подават Интрастат декларация. Справка може да се прави само за фирми, за които притежавате УЕП, регистриран в НАП с права за подаване на СД по ДДС.

 

Текстово поле: Оборотите на фирмата трябва да се следят и от месеца, в който те достигнат прага за деклариране определен за съответния поток, следва незабавно да започни ежемесечното подаване на Интрастат декларации. 

 

 

 


За придобиване на по-голяма янота относно задължението за деклариране магат да бъдат добавени и следните допълнителни пояснения:

Холдинги  
В съответствие с наредбите за ДДС тези компании трябва да се разглеждат като едно цяло и при отчитането по Интрастат трябва да се има предвид и дейността на дъщерните фирми, принадлежащи на тези холдинги.

Трета декларираща държава 

Текста на член 7(2) от регламент 638/2004 определя възможността  всеки търговски оператор да упълномощи физическо или юридическо лице (специализирани

счетоводни къщи, агенти и др.) да подава декларации от негово име, въпреки че прехвърлянето на задължението за деклариране по система Интрастат на трета декларираща държава по никакъв начин не намалява отговорността на задълженото лице по отношение на представяне на декларациите и тяхната достоверност.

Задължение при преобразуване  
Ако една икономическа единица извърши промени в регистрацията си винаги трябва да се държи сметка и за задълженията по Интрастат. Възможни са различни варианти. Например една фирма от АД се преобразува в ООД, сменя своя ЕИК, но тя се явява правоприемник на активите и пасивите на на АД-то и в тези случаи новото ООД трябва да продължи да подава Интрастат декларации, ако АД-то е било задължено лице.

При някои търговски транзакции е трудно да се идентифицира лицето , отговорно за подаването на декларации за изпращанията или пристиганията, например:

- Преработка на стоки по договор- фирмата отговорна за преработката на стоките по договор трябва да се отчита по Интрастат, но тъй като такъв вид сделка  се отчита на друг принцип в ДДС декларацията, понякога е трудно да бъде проследена. Например при получаване на материали от клиента за преработка по договор не възниква данъчно събитие, но има физическо движение на стоки, които трябва да се декларират по Интрастат. При връщане на преработения продукт за целите на ДДС се декларира само стойността на услугата по преработка, а за Интрастат  стойността е сумарна и включва стойността на материалите и услугата. Тук в някои случаи възниква въпрос за това дали дадена фирма има задължение по Интрастат или не, особено когато задължението се базира на информацията от ДДС декларациите. В тези случаи се използва и допълнителна информация -например от Бизнес регистъра за икономическата дейност на фирмата, както и информация от други статистически изследвания. При определяне на задължението на този тип икономически единици се вземат предвид както фактурираните на получените от тях обеми за извършените услуги, така и стойността на материалите.

-Продажби по договор на лизинг:
При сделки сключени в условията на лизинг трябва задължително да се отчита вида на лизинга – финасов или оперативен. Продължителността на оперативния лизинг и евентуални промени в посока на удължаване на срока също трябва да се наблюдава и отчита.

-Движения на стоки между клоновете на една компания в различни държави членки. Всеки клон осъществяващ икономическа дейност на територията на друга държава трябва да е регистриран за нуждите на ДДС и да се отчита по Интрастат.

 

     -Транзит:
Стоки, транспортирани от една държава-членка за друга през трета държава членка не трябва да се декларират в третата държава членка, освен ако не е възникнало претоварване или складиране, което да е спряло движението им.

2.  Данни предоставяни от Агенция Митници

Съществуват определени обстоятелства при които движението на стоки трябва да се отчита като търговия между държави членки, но статистическата информация за тях се взема от Единния административен документ (ЕАД). В подобни случаи не следва да се подава Интрастат декларация и НСИ трябва да е информиран за тях.
Митническите служби са задължени да предоставят информация за търговията със стоки в рамките на Общността на НСИ поне веднъж месечно.
Данни за търговията със стоки в рамките на Общността се предоставят от Агенция Митници при следните случаи:

1. Стоки на Общността, които се търгуват между държавите членки, но се движат от или към части на статистическата територия на Европейския съюз, но не принадлежат към данъчната територия на ЕС. Тези стоки се движат чрез Единен административен документ (ЕАД).
Статистическата територия на Европейския съюз съответства на неговата митническа територия (с изключение на о. Хелиголанд, който не принадлежи на митническата територия на ЕС, но принадлежи на статистическата територия на Германия). Съществуват и територии, които са част от митническата територия на ЕС, но не са част от данъчната територия на ЕС.  За движението на стоки между тези територии и държавите членки се изисква попълването на митническа документация(ЕАД). Търговската статистика за тези движения се включва във вътрешнообщностната търговска статистика (Интрастат), а не в Екстрастат, но се събира чрез ЕАД.

2. Стоки за активно усъвършенстване или преработка под митнически контрол,         които не са в свободно обръщение, а са под митнически контрол и се движат чрез ЕАД.  

Например: Испанска фирма  има договор с българска фирма за извършване на услуга за предене на памук. Испанската фирма внася този памук от трета държава, не плаща необходимите митнически и данъчни такси в своята държава и изпраща памука за преработка в България. Движението на тази стока от Испания до България и обратно изпращане на изпредената прежда  ще се извърши под митнически контрол и ще се изисква попълването на ЕАД.
При тези случаи не се изисква попълването на  Интрастат декларация, за да бъде
предодвратено дублирането на данните с ЕАД.

3. Стоки, които се движат между държавите членки под режим активно усъвършенстване, чрез Опростена процедура или Единна Европейска Оторизация. Въпреки, че тези стоки не са в свободно обръщение и остават под митнически

контрол те могат да се движат между държавите членки без Единен административен документ, а само с търговска документация.

Движението на тези стоки трябва да се отчита във  вътрешнообщностната търговска статистика. При тези случаи данните се получават от Агенция Митници.

 

 
Текстово поле: КОГАТО:   1.	За даден месец задълженото по Интрастат лице няма извършени транзакции ЗАДЪЛЖИТЕЛНО следва да подаде нулева декларация, която ще послужи за информация, че задължението за деклариране не е забравено,  но за съответния референтен период няма извършени транзакции.  2.	В случай, че предстои ползване на годишен или друг вид по-дълготраен отпуск, декларацията следва да бъде подадена преди това.

Какво, кога и как се декларира по Интрастат

Конкретни примери за относно кога, какво и как да се декларира по Интрастат, може да се намери в Приложенията, поместени в края на този наръчник, чрез кликване с десен клавиш на мишката върху текста отгоре и след това избор на команда Open Hiperlink

 

   КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЯТ И СПАЗВАТ ТЪРГОВЦИТЕ И ТРЕТАТА ДЕКЛАРИРАЩА ДЪРЖАВА ПРИ ПОПЪЛВАНЕ НА ЕАД И ИНТРАСТАТ ДЕКЛАРАЦИИ

 

Държава-партньор е държавата, с която България  извършва обмен на стоки. При деклариране се посочва буквеният код на държавата съгласно Номенклатурата на

държавите и териториите за целите на външната търговия наричана за краткост  Геономенклатура.

При внос:

1. За държава на произход се посочва държавата, в която стоките са произведени изцяло или се е извършила последната съществена трансформация.

По изключение, в случаите, когато държавата на произход не е известна е допустимо да се посочи и за държава на произход държавата, от която стоките се изпращат, като за Екстрастат това трябва да бъде държава извън рамките на ЕС.

2. За държава на изпращане се посочва:

 2.1. За Интрастат – държавата членка от която се експедират стоките за държавата членка по местоназначение (България) без извършване на 
търговски сделки или други операции, които променят правния статут на стоките и които се извършват в междинна държава членка.

2.2.За Екстрастат – посочва се третата държава (държава извън ЕС), от която се експедират стоките за държавата членка по местоназначение (България) без извършване на търговски сделки или други операции, които променят правния статут на стоките и които се извършват в междинна държава членка.

  • Държавата-партньор трябва да е различна от България

 

При износ:

  • За държава на получаване се посочва:

1.1.Интрастат
Попълва се държавата членка, която е последното известно местоназначение, за която се знае към момента, че трябва да бъдат доставени стоките.
1.2. Екстрастат
В данните за държавата, която е последното известно местоназначение, се посочва последната трета държава, за която се знае към момента на поставяне под митнически режим или към момента на одобреното от митниците третиране, че трябва да бъдат доставени стоките.

Европейският съюз е митнически съюз. Този факт има определени последици за съставянето на външнотърговската статистика както като цяло, така и за статистиката за търговията с трети държави. Статистиката за търговията с трети държави се базира на информация събирана от митническите декларации.
Промените в Европейската митническа система, свързани с нейното опростяване на базата на Модернизирания Митнически Кодекс (ММК) на Общността водят до промени и във външнотърговската статистика.
Рационализирането на сега съществуващата система инициирано с промените в Митническия Кодекс на Общността и целящо намаляване на административната тежест на търговците ще доведе до промени в митническото оформяне като използване на единните разрешения за опростено деклариране и на режима за местно митническо оформяне и централизирано оформяне.
В тази връзка Европейският Парламент и Съвета приеха нов Регламент (ЕО) №471/2009, отнасящ се до търговията на държавите членки с трети държави. Той създава разпоредби, които националните и общностните статистически органи следва да вземат под внимание с цел създаване на обща рамка за систематично и изчерпателно съставяне на статистика за външната търговия и получаване на хармонизирани и сравними резултати от всички държави членки.
За да се регистрира физическият търговски поток на стоки между държави- членки и трети държави и да се причисли износът и вносът на Общността към дадена държава членка, е необходимо да се съставят данни за „държавата членка на местоназначение“ при внос и за „държавата членка на действителен износ“ при износ. От началото на 2013 година  тези държави членки следва да станат държавата-членка вносител и износител за целите на статистиката за външната търговия.
С чл.5 (е) (i)(ii) на гореспоменатият Регламент по отношение отчитането на търговията с трети държави се създават понятията държава членка вносител и държава членка износител. Това е  държавата членка, в която е подадена митническата декларация.

Текстово поле: Данните за държавата-членка, където е подадена митническата декларация, следва да указват държавата-членка, в чиято митническа администрация е подадена митническата декларация, или ако е използван опростеният режим, както е определен в Митническия кодекс, в чиято митническа администрация е подадена допълнителната декларация, включително, ако е разрешено от митническите власти, съответното вписване в записа на декларатора.   

 

 

 

 

За тази цел се променя начинът на попълване на кл.17а при внос и кл.15а при износ от ЕАД.

При износкл.15а от ЕАД - това е държавата членка на действителен износ от която към момента на поставяне под митнически режим се знае, че стоките се експедират без извършване на търговски сделки или други операции, които променят правния статут на стоките и които се извършват в междинна държава-членка преди поставянето под митнически режим.
Когато стоките се изнасят след обработка под митнически надзор, държавата членка, в която е извършена последната дейност по обработката е държавата членка на действителния износ.

При внос - кл. 17а от ЕАД - това е държавата членка на местоназначение за която към момента на поставяне под митнически режим се знае, че стоките ще се експедират без извършване на търговски сделки или други операции, които променят правния статут на стоките и които се извършват в междинна държава членка.
При неспазване на това условие данните указват държавата членка в която се намират стоките към момента на поставяне под митнически режим.
Когато стоките се внасят с оглед обработка под митнически надзор, държавата членка по местоназначение е държавата членка, където е извършена първата дейност по обработката.

„Държава на износ” и „Държава на получаване” в ЕАД според вида на потока

За конкретни примери може да се използват Приложенията поместени в края на този наръчник, чрез кликване с десен клавиш на мишката върху текста отгоре и след това избор на команда Open Hiperlink

Текстово поле: aАко потокът е „Внос”, държавата на получаване трябва да е  ‘BG’ (България), а държавата на изпращане ( кл.15а) трябва да е различна от ‘BG’ (България).  aАко потокът е „Износ”, държавата на изпращане трябва да е  ‘BG’ (България), а държавата на получаване ( кл.17а) трябва да е различна от ‘BG’ (България).   

 

 

 

 

 


За някои стоки съществуват специални наредби в законодателството относно определяне на държавата партньор.

Търговия с плавателни съдове и въздухоплавателни средства

1. Дефиниции
1.1. "плавателен съд" означава кораб за плаване в открито море според глава 89 от КН, влекачи, бойни плавателни съдове и плаващи съоръжения;
1.2. "въздухоплавателно превозно средство" означава самолет, попадащ под кодове по КН 880230 и 880240;
1.3. "икономическа собственост" означава правото на физическо или юридическо лице да има претенции към свързаните с употребата на плавателните съдове и въздухоплавателните превозни средства ползи в течение на икономическата дейност поради приемането на свързаните рискове.
1.4.Статистиката за външната търговия обхваща следните видове внос и износ на плавателни съдове и въздухоплавателни превозни средства:
1.4.1.прехвърляне на икономическа собственост върху плавателен съд или въздухоплавателно превозно средство от физическо или юридическо лице, установено в трета държава за Екстрастат, или в държава членка за Интрастат,  към физическо или юридическо лице, установено в държавата- членка на вноса; тази сделка се третира като внос;
1.4.2. прехвърляне на икономическа собственост върху плавателен съд или въздухоплавателно превозно средство от физическо или юридическо лице, установено в държавата-членка на износа, към физическо или юридическо лице, установено в трета държава за Екстрастат, или в държава членка за Интрастат; тази сделка се третира като износ.
Ако плавателният съд или въздухоплавателното превозно средство е нов/ново, износът се записва в държавата-членка на построяване;
1.4.3. внос и износ на плавателни съдове или въздухоплавателни превозни средства преди или след обработка по договор, включваща операции като трансформация, изграждане, монтиране, усъвършенстване, обновяване, с цел създаване на нова или действително усъвършенствана единица

 

 Доставки на стоки до и от Офшорни инсталации:

1. „офшорни съоръжения“ означава оборудването и съоръженията, които са инсталирани и стационарни в морето извън статистическата територия на дадена държава;
2. „стоки, доставени до офшорни съоръжения“са продукти доставени за екипажа и за функционирането на моторите, машините и другите съоръжения на офшорното съоръжение;

3. „стоки, получени или произведени от офшорни съоръжения“ са продукти, извлечени от морското дъно или недра или произведени от офшорното съоръжение.

4. При внос:
На деклариране подлежат стоките, които са доставени от:
4.1. Трета държава за Екстрастат или от държава членка за Интрастат до офшорно съоръжение, установено в област, където държавата-членка на вноса има изключителните права да експлоатира морското дъно или недра;
4.2. Офшорно съоръжение, установено в област, където третата държава има изключителните права да експлоатира морското дъно или недра, до държавата-членка на вноса;
4.3. Офшорно съоръжение, установено в област, където трета държава за Екстрастат или  държава членка за Интрастат има изключителните права да експлоатира морското дъно или недра, до офшорно съоръжение в област, където държавата-членка на вноса има изключителните права да експлоатира морското дъно или недра;

5. При износ
На деклариране подлежат стоките, които са доставени до:
5.1. Трета държава за Екстрастат или от държава членка за Интрастат от офшорно съоръжение, установено в област, където държавата-членка на износа има изключителните права да експлоатира морското дъно или недра;
5.2. Офшорно съоръжение, установено в област, където третата държава за Екстрастат или  държава членка за Интрастат има изключителните права да експлоатира морското дъно или недра, до държавата-членка на износа;
5.3. Офшорно съоръжение, установено в област, където трета държава за Екстрастат или  държава членка за Интрастат има изключителните права да експлоатира морското дъно или недра, от офшорно съоръжение, установено в област, където държавата-членка на износа има изключителните права да експлоатира морското дъно или недра

 

Стоки, доставяни на плавателни съдове и въздухоплавателни средства:
1. „Доставка на стоки до плавателни съдове и въздухоплавателни превозни средства“ означава доставка на продукти за екипажа и пътниците и за функционирането на моторите, машините и другите съоръжения на плавателните съдове и въздухоплавателните превозни средства;
2.  Плавателните съдове или въздухоплавателните превозни средства се считат за принадлежащи на държавата, в която е установено физическото или юридическото лице, което упражнява икономическата собственост върху плавателния съд или въздухоплавателното превозно средство.
3. Статистиката за външната търговия обхваща износа на стоки, доставени от територията на държавата-членка на износ, до плавателни съдове и въздухоплавателни превозни средства, принадлежащи на трета държава за Екстрастат или на друга държава членка за Интрастат.

 

Морски продукти:
1. Към понятието „морски продукти“ се отнасят рибни продукти, минерали, предмети от потънали кораби и всички други продукти, които се намират на плавателните съдове в морето;
2. Счита се , че морските продукти принадлежат на държавата, в която е установено физическото или юридическото лице, което упражнява икономическата собственост върху плавателния съд

3. За внос се счита:
Разтоварването на суша на морски продукти на пристанищата на държавата-членка на вноса или придобиването им от плавателни съдове, принадлежащи на държавата-членка на вноса, от плавателни съдове, принадлежащи на трета държава за Екстрастат или друга държава членка за Интрастат.

4. За износ се счита:
Разтоварването на суша на морски продукти на пристанищата на трета държава или държава членка, от плавателен съд, принадлежащ на държавата-членка на износа или придобиването им от плавателни съдове, принадлежащи на трета държава или държава членка, от плавателни съдове, принадлежащи на държавата-членка на износа

 

Условия на доставка кл. 20 от ЕАД и поле “Условия на доставка” от Интрастат декларация
Условия на доставка са тези клаузи от търговския договор, които определят задълженията на продавача и купувача в съответствие с Incoterms 2010 на Международната търговска камара. Условията на доставка определят дали във фактурата са включени разходите за транспорт и застраховка при доставката на дадена стока.
Те са групирани в четири категории в съответствие с началната буква на всеко условие на доставка т.е. Е, F, C и D.
Най-често използваните условия на доставка са: EXW, FOB, CIF, CIP и CPT.
От 1.01.2011година се използват 11 условия на доставка вместо 13, които бяха използвани до края на 2010 година. От списъка отпадат условията на доставка DAF, DDU, DEQ и DES и се създават две нови: DAP и DAT.
По детайлна информация за условията на даставка може да се намери в официалния сайт на Международната търговска камара:       http://www.export911.com/e911/export/incoterm.htm

Тъй като съществува определена зависимост между стойността на транспортните разходи и застраховката договорени в съответствие с всеки вид условие на доставка, за статистически статистически цели те могат да се разпределят в две основни групи: Тип FOB и Тип CIF.

Към условията на доставка от типа FOB спадат: EXW, FOB, FAS и FCA. Това са условия без включени разходи за транспорт и застраховка. Ако са използвани този тип условия това означава, че фактурната стойност не включва тези разходи извън границата на държавата, от която стоката се изпраща.
Към условията на доставка от типа CIF спадат: CFR, CIF, CIP, CPT, DAP, DAT, DDP. Това са условия с включени разходи за транспорт и застраховка. Ако са използвани този тип условия това означава, че фактурната стойност включва тези разходи до границата на държавата, за която стоката се изпраща.
Ако до 2010 година при договаряне са използвани условия на доставка DAF, DES и  DDU в съответствие с Incoterms 2010 на тяхно място следва да се използва DAP. На мястото на DEQ от 2011 година следва да се използва условието на доставка DAT.
В съответстие с изискванията на Европейските регламенти за нуждите на статистиката на външната търговия в ЕАД и в Интрастат декларацията статистическата стойност следва да се декларира както е посочено по-долу:
-при износ/изпращания:
когато стоките напускат държавата, тяхната статистическа стойност не трябва да включва разходите за транспорт и застраховка от границата на България до съответната държава на получаване;
-при внос/пристигания:
когато стоки пристигат в България, декларираната статистическа стойност трябва да включва разходите за транспорт и застраховка от границата на държавата изпращач до границата на България.
Таблицата поместена по - долу илюстрира различните видове условия на доставка.

 

 

Класификатор на условията на доставка по Incoterms 2010

Термин

Описание

Код

ех-works

във фабриката (посочва се мястото) – транспортните разходи и застраховката до границата на държавата изпращач не са включени във фактурната стойност

EXW

franco carrier

без разходи по пренасяне (посочва се отправната точка)

FCA

free alongside ship

франко покрай борда на кораба

FAS

free on board

франко борда на парахода в отправното пристанище

FOB

cost and freight (C &F)

стойност и навло

CFR

cost, insurance and freight

стойност, застраховка и навло

CIF

carriage paid to

транспорт платен до (посочва се мястото на доставка)

CPT

carriage and insurance paid to

транспорт и застраховка платени до (посочва се мястото на доставка)

CIP

delivered at place Ново!

доставка до място

DAP

delivered at terminal Ново!

доставка до терминал

DAT

delivered duty paid

доставка с платено мито (посочва се мястото на доставка)

DDP

В по-голямата си част търговските сделки са регламентирани с договори, в които условията на доставка са ясно описани за всяка пратка и в самостоятелни фактури.
Съществуват и някои международни търговски сделки, които са договорени по начин, който няма толкова пряка връзка с транспортните разходи и застраховката и фактурната стойност или ценета на стоката. В тези случаи е трудно да се определи точно статистическата стойност, която следва да бъде декларирана. При подобни случаи следва да се използват алтернативни източници на информация – например фактура за транспорт по същата дестинация при предишни доставки, запитване до транспортни фирми, предлагащи този тип услуги, запитване до контрагента, ако този тип разходи са за негова сметка, експертна оценка на базата на информацията за вида на стоката, дестинацията, вида на транспорта, националността на превозвача.

 

В съответствие с Инкотермс 2010  Условия на доставка от типове: FAS, FOB, CFRи CIFмогат да се използват само в случай на морски транспорт или вътрешен воден транспорт т.е. само, ако в кл. 25 и 26 от ЕАД или в съответната колона за вид на транспорта от Интрастат декларацшята е попълнен код  “1” или “8”

Вид транспорт кл.25 и кл.26 от ЕАД и поле “Вид транспорт” от Интрастат декларация

1. Видът на транспорта на границата указва активното средство за транспорт, с което:
1.1. При износ
Се предполага, че стоките напускат статистическата територия на Европейския съюз за Екстрастат или статистическата територия на държавата членка за Интрастат
1.2.При внос
Влизат в статистическата територия на Европейския съюз за Екстрастат или статистическата територия на държавата членка за Интрастат.

2. Видът на транспорта във вътрешността на държавата указва, ако е приложимо:
2.1. При износ
Активното средство за вътрешен транспорт, с което стоките са напуснали мястото на отпътуване при износ.
2.2. При внос
Активното средство за вътрешен транспорт , с което стоките достигат до мястото на пристигане при внос

Най-често допускани грешки са:
- При деклариране на воден транспорт – използването на код „1” – морски транспорт, при превоз с речен транспорт, който има друг код „8”. При транспортиране на стоки с кораб да се обръща внимание на  държава на изпращане/получаване, което може да подскаже дали е избран верния код, т.е. държавата изпращач или на получаване има ли водна граница.
- Пощенска пратка се използва в случаите, когато стоките се пренасят чрез пощенски услуги, дори когато активното средство за транспорт – влак, кораб, самолет или др. е известно. В пощенските услуги се включват и куриерските услуги.
- На собствен ход- този вид транспорт обикновено се използва за транспортни средства като самолети и кораби, комбайни, транспортни средства като камиони, автобуси, леки автомобили, локомотиви и др., които са предмет на търговска транзакция и пресичат границата на собствен ход т.е. за придвижването им не се използва друго активно превозно средство, а те самите се движат. Често в подобни случаи вместо за вида на транспорта да се попълни код „9” се попълва код „3”, който се отнася за шосеен транспорт
Друга често срещана грешка при определяне вида на транспорта е попълване вид на транспорта „9”(на собствен ход) за стоки, които са транспортирани с лично превозно средство, вместо да се запише шосеен транспорт и т.н.
Например: 1. Внос или износ на бижутерийни изделия със шосеен транспорт, но с личен автомобил погрешно се декларират, че са пристигнали или изпратени „на собствен ход”.
2. Стоки внасяни/изнасяни с пътно транспортно средство натоварено на ферибот се декларират сато шосеен транспорт вместо като морски или речен транспорт.
- Фиксирани транспортни инсталации могат да се използват при пренос на нефт, газ, вода.
- Автовозите не са фиксирани транспортни инсталации, а превозените с тях транспортни средства се декларират с шосеен транспорт.

ВАЖНО Е ДА СЕ ЗНАЕ:
При попълването на данните за вида транспорт следва да се вземат предвид следните логически обвръзки:

А.“Вид транспорт” и “Държава на изпращане”
Ако държавата, от която стоките се изпращат за България е  например Чехия, Словакия, Унгария, Австрия или Люксембург, тогава видът транспорт трябва да бъде различен от ‘1’, тъй като тези държави нямат морска граница.

Б. „Вид транспорт” и „Код на стока” от КН

- За кодове на стоки, започващи с 87, 88, 89, видът на транспорта може  да бъде ‘90’;
- За кодове на стоки 27160000, 27111100 и 27112100 видът на транспорта трябва да бъде различен от ‘1’, ‘2’, ‘3’, ‘4’, ‘5’, ‘8’, ‘9’;
- За кодове на стоки 27160000, 27111100 и 27112100 или започващи с 2201 видът на транспорта трябва да бъде ‘7’.

В. „Вид транспорт” и наличие на контейнер за превозване на стоките в ЕАД

- При вид на транспорта  ‘5’, ‘7’ или ‘9’ стойността на полето в клетка “19”  на ЕАД трябва да бъде ‘0’. Полето за контейнер винаги трябва да бъде попълнено. Винаги трябва да се съобразява вида на стоката с възможността да бъде превозвана в контейнер. Има стоки, чието поставяне в контейнер е нелогично, а в някои случаи и невъзможно.

Г. „Вид транспорт” и „Нетно тегло”

- Ако видът на транспорта е ‘5’ „пощенска пратка”, нетното тегло обикновенно е по-малко.
- Ако видът на транспорта е ‘4’, „Въздушен транспорт” нетното тегло обикновенно не може да бъде много хиляди тонове

Вид на сделката кл.24 от ЕАД и поле “Вид на сделката” от Интрастат декларация

Съществува двуцифрен код за вида на сделката, който се използва за разграничаване на различните видове сделки. Кода за вида на сделката определя характера на сделката (покупка/продажба, работа по договор и др. ). Той се състои от две части А и Б. Колона А е задължителна. В България се изисква попълването и на колона Б, която e подразделение на колона А.

Попълването на колона Б за вида на сделката носи допълнителна важна информация за по-детайлното разграничаване на сделките, което е необходимо за целите на макроикономическата статистика и Платежния баланс на страната

Сделки, включващи действително или планирано прехвърляне на собственост от местни лица на чуждестранни лица срещу финансова или друга компенсация (с изключение на сделките, изброени в кодове 2, 7 и 8)
Към този код се отнасят сделки от вида на:

  1. Окончателна покупка/продажба;
  2. Доставка с цел продажба съгласно одобрение или след тестване, с цел изпращане или с посредничеството на комисионер
  3. Бартерна търговия (компенсация в натура)
  4. Финансов лизинг (покупка на разсрочено плащане) Като Финансовият лизинг включва операции, при които вноските за лизинга се изчисляват по такъв начин, че да покрият цялата или практически цялата стойност на стоките. Рисковете и ползите, присъщи на собствеността, се прехвърлят на лизингополучателя. В края на договора лизингополучателят става законен собственик на стоките.

9. Друго

 

Код 2:
Връщане и замяна на стоките безплатно след регистрирането на първоначалната сделка под код 1
Към този код се отнасят сделки от вида на:
1.Връщане на стоки
2. Замяна на върнати стоки
3. Замяна (например в гаранционен срок) на стоки, които не са били върнати
9. Друго

В тези случаи е важно да се разграничават случаите, когато стоките се връщат и случаите, когато стоката се заменя без да се връща дефектиралата стока. Например ако е закупена машина, която дефектира и тя бъде върната на  доставчика, то тя физически ще напусне територията на България и трябва да се подаде Интрастат декларация за изпращане и за вид на сделката да се посочи 2.1. Когато пристигне новата  машина трябва да се подаде  Интрастат декларация за пристигане и да се посочи код 2.2.
Ако за партньорите е по-изгодно дефектиралата машина да се замени с нова без старата да се връща, тогава се попълва Интрастат декларация за пристигане при получаване на новата машина и се посочва код за вид сделка 2.3.

Код 3:
Сделки, включващи прехвърляне на собствеността без финансова компенсация или компенсация в натура (напр. изпращане на помощ)
Този код няма детайлна разбивка на сделките в колона Б и за него се попълва само колона А
Тук следва  да се отнасят сделките със стоки доставени по помощни програми, ръководени или финансирани частично или изцяло от Европейската Общност, други правителствени хуманитарни доставки, хуманитарни доставки от отделни лица и не правителствени организации.

 

Код 4:
Операции, при които предстои обработка по договор (без да се прехвърля собствеността към обработващия)
Към този код се отнасят сделки от вида на:
1. Стоки, които се очаква да бъдат върнати в първоначалната държава на износ
2. Стоки, които не се очаква да бъдат върнати в първоначалната държава на износ

 Код 5:
Операции, при които вече е извършена обработка по договор (без да се прехвърля собствеността към обработващия
Към този код се отнасят сделки от вида на:
1. Стоки, които са върнати в първоначалната държава на износ
2. Стоки, които не са върнати в първоначалната държава на износ

-За да се използват  кодове  4 и 5 не трябва да има прехвърляне на собственост

-Стоките предназначени за или след преработка трябва да се записват като внос/пристигания и износ/изпращания.

 

Текстово поле: Ремонтът не бива да се записва под този код!!!. Той е свързан с възстановяването на стоките в тяхното първоначално състояние или функция.     

 

 

Текстово поле: ВАЖНО е да се знае, че: Ако е сключен договор за производство на дадено изделие, но материалите не се доставят от клиента, а са за сметка на производителя, то този вид транзакции не трябва да се записват с код за вида на сделката като преработка по договор, а се записват под код „1.1” като нормална покупко-продажба.      

 

 

 

 

 


Код 6:
Към този код се отнасят специфични сделки кодирани за национални цели. Сделките записани по този код могат да бъдат: сделки, които не включват прехвърляне на собственост, напр. ремонт, наеми, заеми и други видове употреба.

Код7: Към този код се отнасят операциите по съвместни проекти в областта на отбраната или други съвместни междуправителствени производствени програми

Код 8:
Към този код се отнасят сделки, включващи доставка на строителни материали и техническо оборудване по договор за общи строителни дейности или гражданско строителство, за които не е необходимо отделно фактуриране на стоките, а се издава фактура за стойността по целия договор. Когато случаят е различен, сделката трябва да се записва под код 1.

Код 9:
Тук се отнасят други сделки, които не могат да бъдат класифицирани под други кодове
1. Наемане, заем, оперативен лизинг за повече от 24 месеца
9. Друго
Финансовият лизинг включва операции, при които вноските за лизинга се изчисляват по такъв начин, че да покрият цялата или практически цялата стойност на стоките. Рисковете и ползите, присъщи на собствеността, се прехвърлят на лизингополучателя. В края на договора лизингополучателят става законен собственик на стоките

4За кодове на стоки, започващи с 8802 или 89 ( кораби и самолети), за да бъдат обект на деклариране по системата Интрастат, видът на сделката трябва да е различен от ‘6.1’ и ‘6.2’ (оперативен лизинг), тъй като този вид  транзакции са включени в списъка с изключенията, който може да видите в приложение към настоящия наръчник.

„Вид на сделката”кл. 24  и “Митнически режим” кл.37 от ЕАД
Статистическите проверки за валидност на комбинацията, които се извършват от НСИса:
Ако първо подразделение на кл.37 от ЕАД е:
‘10’или ‘40’, то видът на сделката е ‘11’
‘51’ или ‘54’, то видът на сделката е ‘41’ или ‘42’
‘31’, то видът на сделката е ‘51’ или ‘52’

 

Код на стоката кл.33 от ЕАД и поле Код на стока от Интрастат декларация

За по- прецизно кодиране на стоки като транспортни средства и платове, може да се използват Приложенията поместени в края на този наръчник, чрез кликване с десен клавиш на мишката върху текста отгоре и след това избор на команда Open Hiperlink.

 

      Стоките се класифицират чрез използване на съответните цифрови кодове от актуалната Комбинирана Номенклатура, която съдържа около 11 хил. стокови позиции. Ежегодно номенклатурата търпи известни промени ( от 200 до 500 позиции), изразяващи се в отпадане на стокови кодове, обединява на няколко кода в една позиция или обратното разпадане на един код на няколко нови позиции, появяване на нови кодове. В началото на всяка година е необходимо да се направи справка дали кодовете на стоките, с които обичайно се търгува, имат промени през следващата календарна година или не.  Освен кодовете и съдържанието на позициите, промени има и в изискванията за попълването на количество по допълнителна мярка. Обикновенно номенклатурата е готова и се разпространява в края на текущата година и се прилага от 1 януари на следващата календарна година.
При избирането на код трябва предварително да се знае спецификата на търгуваните стоки, които ще се декларират, след което много внимателно да се подбере съответния код, като се прочете пълното текстовото описание за вида на стоката по кода, който е избран за деклариране, както и обяснителните записки към всяка от главите относно специфичните особености на някои стоки. При липса на  достатъчно опит и затруднение при избора на код за определена стока, най-напред следва запознаване със съдържанието и обхвата на отделните глави от Комбинираната номенклатура (за улеснение от тук нататък ще се използва абревиатурата КН). За улеснение от 2008 г. в сайта на НСИ www.nsi.bg , при публикуването на валидната за съответната година КН в допълнителни шитове са представени обхватът на отделените глави, както и отделно всички стоки, които изискват да се посочва в декларациите и количество по допълнителна мярка. Тези допълнения можете да се намерят и като Приложения към настоящия Наръчник.  За всички стоки задължително се посочва теглото в килограми, но не за всички стоки се изисква да се посочи и количество по допълнителна мярка, което може да бъде бройка, литър, метър, кубик и т.н. в зависимост от вида на стоката.

 Някои практически примери съобразно КН валидна за 2011 година.

При търговия с животни при избора на  код трябва да се държи сметка за тяхното предназначение – за клане или разплод. Например коне – расови за разплод са с код 01011010, докато предназначените за клане са с код 01019011.

 При месата трябва да се обълне внимание от какво животно е месото, както и  вида на разфасовката – например свински бут е с код 02031211, а свинска плешка 02031219. Избраният код задължително трябва да бъде съобразен с вида на месото - пресно, охладено или замразено.

 При млечните продукти винаги да се има предвид маслеността на продукта и обема на директните опаковки например кисело мляко с тегловно съдържание на мазнини непревишаващо 3% е с код 04031011, а превишаващо 3%, но непревишаващо 6% 04031013, а превишаващото 6% е с код 04031019.

 При плодовете и зеленчуците да се има предвид месеца, в който се търгуват дадените стоки, тъй като за някои сезонни стоки за отделните месеци има различен код – например круши предназначени за промишлени цели в насипно състояние в периода от 01 август до 31 декември са с код 08082010, а другите са с код 08082050.

При търговия с хранителни продукти  да се обърне внимание на тегловното съдържание на сухо вещество, съдържанието на захар, обема на директната опаковка, съставките.

 При деклариране на води, безалкохолни и алкохолни напитки да се внимава за вместимостта на съдовете, в които се намира стоката, тъй като за съдове с различна вместимост се използват различни кодове, както и на съдържанието на алкохол и района на произход. При тези стоки да се обълне внимание на  количеството допълнителна мярка. Обикновенно се изисква да се приравни на литър 100% алкохол. Например водка със съдържание на 45,4% алкохол, 1 л. 100% алкохол се получава от повече от 2 литра водка. Трябва да се спазва съотношението килограм по основна измерителна единица с количеството по допълнителна мярка - литър, ако тази специфика не бъде спазена подадената информация няма да е вярна, и системата ще отчете грешка.

При декларирането на тарнзакции с минерални горива да се обърне внимание на съдържанието на сяра, олово, октановото число, както и с допълнителната мерна единица, например за бензините е 1000 литра. Трябва да се спазва съотношението за тегло в килограми на 1000 литра, обикновенно е под 1000 кг., като зависи от вида на продукта (около 700-800 кг- за 1000 л.). Например бензин с октаново число по-малко от  95 е с код 27101141, а с 95 или повече, но по-малко от 98 е с код 27101145, а с 98 или повече -27101149.  

При декларирането на химически вещества, фармацевтични продукти, торове, да се обърне внимание на съдържанието и съотношението на различните елементи в съответната стока, както и при допълнителните измерителни единици, когато се изисква теглото на чистото вещество. Например смеси от амониев нитрат и калциев карбонат – с тегловно съдържание на азот, непревишаващо 28% е с код 31024010, а с тегловно съдържание на азот превишаващ 28% е с код 31024090, а допълнителна мярка е килограм азот, което е различно от общото тегло на сместа.

При фотографски и кинематографски продукти да се има предвид широчината на лентата.

При каучуковите изделия и особено при търговия с гуми за превозни средства, се има предвид индекса на натоварване, превозното средство за което са предназначени, както и с декларираните бройки и теглото на една гума. Например нови пневматични гуми за автобуси или камиони с индекс на натоварване по-малък или равен на 121 са с код 40112010, а с индекс на натоварване по-голям от 121 са с код 40112090.

При кожите се има предвид дали са сухи или мокри, дали са цели или нацепени, както и вида на животното, от което е съответната кожа. Допълнителната мярка е различна за част от кожите се изсква да се посочи броя на кожите, а  за лицевите кожи се изискват количеството в квадратни метра. Например сурови кожи от влечуги  са с код 41032000, а от свине – 41033000.

При дървения материал задължително да се има предвид вида на материала, както, неговото предназначение и степен на преработка – обелен, рендосан, шлифован и т.н.. Допълнителната мярка също е различна – кубически метри, квадратни метри, линейни метри. Съответната допълнителна мярка трябва да бъде съобразена с теглото за единица, например боровия материал е по-лек от дъбовия. Един кубически метър дървен материал в зависимост от вида на материала е с тегло от 500 до 900 кг. Да не се объркват кубически с квадратни или линейни метри.

При плочите от дървесни влакна или частици да се внимава с дебелината на листовете, защото в зависимост от тази характеристика се използват различни кодове. Например влакнести плочи с дебелина непревишаваща 5 мм, без механична обработка са с код 44111210, а с дебелина превишаваща 5, но непревишаваща 9 мм, без механична обработка са с код 44111310.

При текстилните материали да се има предвид вида на материала – коприна, лен, памук, вълна,  изкуствени влакна и други. Важно е и да се знае вида на сплитката, тегловното съдържание на един или друг материал при тъканите, които са смес от няколко материала.
При определянето на кода за текстилните материали, както и на облеклата много внимателно трябва да се чете текстовото описание, тъй като  обикновенно в  конкретните кодове се съдържат специфични характеристики на изделията, които трябва да се вземат предвид, когато се избира съответният код.
Друг важен момент е  тегловното съдържание на единица допълнителна мярка – например за отделните видове платове е дефинирано за отдлените кодове теглото в грама за квадратен метър (декларираното тегло в килограми се разделя на декларираното количество по допълнителна мярка). Ако не се спази това съотношение при обработването на декларацията ще се генерира протокол за грешка.
Например други избелени памучни тъкани със сплитка лико с тегло непревишаващо 100гр./кв.м. са с код 52082190, а превишаващите 100 гр.кв.м. в зависимост от широчината са с код 52082216, ако широчината е до 165 см. и 52082219, ако широчината превишава тези сантиметри.

При облеклата освен от вида на материала  винаги да се има предвид и предназначението на дрехата дали е за жени или за мъже. Например дамски блузи от памук са с код 61061000, а от синтетични или изкуствени влакна 61062000, докато мъжките ризи от памук са с код 61051000, а от синтетични влакна – 61052010.

В приложението към този наръчник са поместени примерни таблици за кодиране, които са базирани на изискванията според описанието на стоките.

При обувките да се обърне внимание на предназначението – за ежедневна употреба и за спорт. Важен елемент е вида на материала на лицевата част и вида на материала на ходилата, както и дали са за жени или за мъже.
Например обувки с външни ходила от естествена кожа, покриващи глезена за мъже са с код 64035115, а за жени – 64035119. Изискващата се допълнителна мярка е чифт. Трябва да се прави точна преценка на съотношението тегло за чифт. Като количество по допълнителна мярка се посочва броя на чифтовете, а не броя на натоварените палета с обувки и т.н.

При търговия със строителни материали и обзавеждане винаги да се разграничават керамичните от порцелановите изделия.

При деклариране на стъкло и  стъклени предмети да се вземе предвид дебелината на стъклото, а при изделията  да се разграничат ръчно изработените от механично изработените.
Например гравирани чаши от оловен кристал ръчно изработени са с код 70133311, а механично изработените – 70133391.

При търговия с метали и метални изделия да се обълне внимание на вида на материала, тъй като различните материали са в различни глави, степента на преработка, вида на покритието, съдържанието на определени вещества при различните сплави, вида на изделието – тръби, пръти, профили, листове, рулони и т.н. Например несплавен никел е с код 75021000, а несплавен алуминий е с код 76011000.

При деклариране на сделки с машини и апарати е необходимо да се познава вида и предназначението на съответната машина, мощността, нейните технически характеристики за да се определи правилно кода. Ако е необходимо следва да се изиска допълнителна документация от съответните технически специалисти преди да се попълни декларацията. За повечето изделия се изисква да се посочва и количество по допълнителна мярка – брой.

При деклариране на превозни средства да де разграничават трактори, автобуси, камиони, леки коли, мотоциклети, велосипеди и т.н. Често допускана грешка е да се смесват превозни средства за транспорт на хора с тези за превоз на стоки. Задължително да се вземе предвид дали превозното средство е ново или употребявано, защото те се декларират под различни кодове.

При камионите задължително да се обърне внимание на теглото на превозното средство, защото съобразно теглото се използват различни кодове. Например ако са нови камиони с максимално общо тегло непревишаващо 5 тона кода е 87042131, ако е с общо тегло превишаващо 5 т., но непревишаващо 20 т. Кода е 87042291, а ако теглото превишава 20 т. Кода е 87042391. Ако е автомобил с бутален двигател с искрово запалване с работен обем непревишаващ 1000 м3 нов е с код 87032110, а употребяван – с  87032190.

В края на Наръчника са поместени примерни таблици за кодиране на транспортните средства, съобразно изискванията за ползване на отделните кодове.

При сделки с кораби да се провери за съответния плавателен съд каква е допълнителна мярка дали се изисква да се посочи бруто тонажа или капацитета на полезен товар.

При търговия с различни инструменти винаги да се вземе предвид тяхното предназначение, дали са механични или електронни, дали са ръчни или индустриални, за кои се изисква количество по допълнителна мярка и за кои не. Теглото на ръчните инструменти трябва да бъде съобразено с предназначението на инструмента, а именно да се ползва ръчно!

Абсолютно погрешно е ръчните инструменти от група 8467, като шлайфмашини например, да се кодират под кодовете на група, към която следва да се отнасят инструменталните машини. За Резервните части съществуват определени кодове и е груба грешка те да се кодират с кода на стоката, за която са предназначени. Трябва да се намери съответния код за резервите части от тази група, който обикновено съществува в същата глава, но с код от друга група.

При търговия със стоки ог глава 90 на КН, като фотоапарати, очила, бинокли, слухови апарати, зъбни протези и т.н. трябва да се обръща внимание на попълваните килограми и допълнителната мярка за съответната стока, за да не се получава, че един чифт лещи за очи тежат 2кг. или пък слухов апарат, който 5кг.

Друг специфичен момент при избора на код е вида на материала, особено когато се отнася до опаковки – от картон ( гл.48), от пластмаса (гл.39), от метал гл.73), от дърво гл.44), защото един и същи тип опаковки от различен материал са в различни глави.

Като обща препоръка- преди да се определи кой код ще се използва трябва внимателно да се изчете текстовото описание на съответния код, както и обяснителните записки към всяка глава. Ако е необходимо да се потърси и  съдействие от експерти в съответната област във фирмата или ако сте упълномощено лице от експертите на фирмата, която обслужвате. След избора на код да се провери изисква ли се информация за количество по допълнителна мярка.

 Да се има предвид: в съответната клетка за количество по допълнителна мярка никога не се посочват килограмите, те се декларират в клетката «нето тегло в килограми», а допълнителната мярка са бройки, метри, литри, кубици и т.н. в зависимост от стоката.
 При деклариране на стоки с ЕАД (митническа декларация) в кл.41 се посочва вида на допълнителната мярка и количеството, докато в Интрастат се посочва само количеството по допълнителна мярка.

Клетка 38 ”Нето тегло” от ЕАД и поле “нето тегло в килограми”  от Интрастат декларация

Нетното тегло е теглото на стоката изразено в килограми, без теглото на опаковката.
Информацията се посочва само в килограми и в никакъв случай в тонове!. Използването на десетичен знак се препоръчва само в случаи на деклариране на специфични стоки с малко тегло, за които е невъзможно количеството да се закръгли до 1 или закръгляването ще доведе до сериозно изкривяване на общата информация за конкретната стока – например за цената.

Пример:
Фирма внася или изнася 1000 бутилки вино. Теглото на всяка бутилка вино е 1,25 кг., а теглото на виното във всякя бутилка е 0,75кг. Следователно в кл.38 на ЕАД или съответното поле от Интрастат декларацията за нето тегло трябва да бъде записано 750кг.

Клетка 41 от ЕАД и поле “Количество по допълнителна мярка” от Интрастат декларация

Допълнителна мерна единица представлява съответната измервателна единица според действащата за календарната година КН. Тя се попълва само за стоките, за които се изискват данни за количество по допълнителна мярка. Декларира се в посочената в номенклатурата допълнителна мерна единица – литри, метри, бройки, чифтове и т.н.

 Начина на посочване на необходимата информация за количествата по допълнителна мярка в ЕАД и Интрастат се различава.
Например: ако се декларира сделка с един камион, в ЕАД следва да се посочи кода за брой съгласно приложение 12 от Наредба 17, разделител «/» и количеството на стоката – брой/1, докато в Интрастат декларацията ще се запише само количеството т.е. - 1.
Много често в Интрастат декларациите (вероятно ползвайки ЕАД от предходни години, когато се използваха цифрови кодове и когато в конкретния случай е използван цифровия код за бройка 796), се посочва погрешно 796/1, което системата възприема като 796 броя, а това е много различно от 1 камион и информацията се изкривява тотално.

Особено внимание следва да се обърне на съотношението тегло в килограми и количество по допълнителна мярка, особено за стоките, които съгласно Комбинираната номенклатура изискват точно определено тегло. Това се отнася за всички стоки, които в текстовото описание на конкретния код е зададено определено ограничение  - животни, текстил, машини, превозни средства и други. Трябва да се внимава и при попълването на количеството по допълнителна мярка за стоки изискващи преизчисляване.
Например квадратен метър при тъкани с широчина на плата по-малък или по-голям от един метър, 100% активно вещество или 100% чист алкохол и т.н.

Следва да се обръща внимание на тези видове стоки, където изискваната допълнителна мярка е за 1000 броя или 1000 литра, като например яйца от код по КН 04070030; пури, пурети и цигари от кодове: 24021000, 24022010, 24022090; бензини от кодове: 27101141, 27101145, 27101149, 27101151, 27101159, игли за шевни машини от  код 84523090 и т.н.
 
Един практически съвет за проверка:
Стойността на стоката следва да се раздели на теглото и да се прецени възможно ли е един килограм, например метали да е на цената, която е посочена. Същото правило е валидно и за количеството по допълнителна мярка – общата стойност се разделя на посоченото количество по допълнителна мярка и се преценява възможно ли е единица от даденото изделие да е в рамките на получената цена.
Друга проверка, която може да се извърши е да се раздели нето теглото в килограми на количеството по допълнителна мярка и да прецени дали е възможно единица от съответната стока да е с такова тегло.
Такива проверки се извършват от НСИ след получаване на масивите от митниците и НАП. С оглед осигуряване на добро качество на статистическите данни при установени драстични отклонения експертите осъществяват контакт с търговеца подал съответната декларация за изчистване на грешката в статистическите данни. Някои грешки - например посочването в клетката за количество по допълнителна мярка в декларацията по Интрастат на кода на допълнителна мярка вместо количеството, или посочването на съседен код несъобразен с теглото или квадратурата на стоката веднага подсказва каква корекция следва да се направи и някои от тези корекции са зададени като алгоритъм за автоматизиран контрол и корекция при проверка на данните в НСИ. В такива случаи обикновено се контактува с декларанта, когато системно се допуска една и съща грешка, за да се обърне внимание на пропуска и да се изиска в бъдеще да не се допускат грешки от подобен характер.

За някои по- особени по характер движения на стоки в Общонстта  е важно да се знае специалната наредба на МС за специфичните стоки и движения на стоки, съгласно която за  точно определени случаи може да се прилага опростено деклариране. В тази наредба има и списък от стоки, които поради едни или други причини не е необходимо да се декларира в месечните декларации по Интрастат. Тази наредба е налична за ползване както в сайта на НСИ, така и този на НАП.

За някои особености и най-често задавани въпроси:

Софтуер и разрешително (лиценз)
Софтуер и разрешително се отчитат под код от Комбинираната номенклатура съответстващ на  носители на информация.
Препоръчва се :
-Хардуер, който се продава заедно със софтуер и софтуерни разрешителни- в този случай трябва да се отчита общата стойност.
- Софтуер разработен за определен клиент от специализирана фирма.
Пример: Шведска софтуерна компания разработва за Българска фирма счетоводен софтуер.Такъв вид операция не трябва да се отчита, тъй като се счита , че цената е формирана от стойността на услугата по разработване на софтуера и изпращането на готовия продукт на 1-2 CD неможе да се счита за движение на стоки.
- Софтуер за масова употреба с материална поддръжка- отчитат се общата стойност на софтуера и поддръжката.
- Стоки, които се използват като допълнение към масово произведен софтуер.
Пример: обновяване, когато има физическо движение на стоки (доставка на дискове.).В този случай трабва да се декларира доставка.
 В случаите когато цената на доставката е включена в първоначалната покупка и не е използвана отделна фактура- то тогава не трябва да се подава декларация.
- Предлагане на софтуер, който не включва физическо движение на стоки. Пример: фактурирани допълнителни разрешителни или права за вече доставен софтуер; предлагане на софтуер , чрез Интернет . Този вид транзакции не трябва да се отчитат.
- Предлагане на софтуер заедно с договор за поддръжка- услугите по поддръжка на софтуер не трябва да се отчитат, когато те са обект на договор и са описани индивидуално във фактурата.

Лизинг и стоки под наем

На деклариране по Интрастат подлежи финансовия лизинг. Оперативния лизинг, когато е сключен договор за период по-кратък от 24 месеца не се декларира.
Оперативният лизинг се включва само ако периода на наемане е по-дълъг от 2 години.
При оперативният лизинг наемателят има право да използвува определена стока (дълготраен актив) за определен период от време и след изтичане на договора я връща обратно на наемодателя.

При финансовият лизинг след края на периода на  наемане, наемателят става законен собственик на стоката. При финансовият лизинг или при оперативен лизинг или наем с период на наемане по-дълъг от 2 години отчетният период е месеца, в който стоката пристига или се изпраща.  За стойност на стоката се посочва  реалната цена, а не стойността на  лизинговите вноски.

- Пристигания и изпращания на стоки по договор за финансов лизинг се декларират по системата Интрастат.  Референтен период  е месецът, през който стоката се пренася през границата на митническата територия на държавата членка. Кодът за деклариране вида на сделката при пристигания и изпращания  1.

- В случаите, в които договорът за оперативен лизинг е с продължителност под две години, но преди изтичането на срока държавите се договорят той да бъде продължен и общата продължителност на срока по договора е над две години, се декларират пристигания или изпращания.  Кодът за деклариране вида на сделката при пристигания и изпращания  е 9.1.  Референтния период е срокът, в който изтича 2 годишният срок.

Мостри и рекламни материали
Търговските мостри и рекламните материали се изключват от отчитане, ако самите те не са предназначени за продажба. Например: Доставени са рекламни химикалки, които се дават на клиенти на фирмата като бонус при покупката на дадена стока, то тези рекламни материали не следва да се декларират, но ако същите химикалки са обект на покупко продажба, тогава се нарушава изискването стоките да нямат търговски характер и следва да се декларират по системата Интрастат.
Ако една стока е доставена, за да се използва като мостра при  изработването на дадено изделие тя не се отчита, но ако същата стока се пусне на пазара, например за да се проучи търсенето на тази стока, т.е. потребителския интерес или цената, която може да се получи от евентуалната и продажба, тогава същата стока трябва да се декларира.
Дали рекламните материали трябва да се декларират или не зависи от тяхното последващо предназначение, същото е валидно и за мострите.

           
Кл. 37 – митнически режим:  
Допустими комбинации на кодове от първо подразделение с кодове от второ пордразделение според приложение 37 и 38 на ММКИП

 

Код от първо подразделение

Възможни комбинации с код от второ подразделение

ВНОС

 

01

0100

02

0200; 0271

05

0500

07

0700

40

4000; 4010; 4041; 4051; 4053; 4054; 4071; 4078; 4091; 4092

41

4100; 4121; 4141; 4151; 4153; 4154; 4171; 4178; 4191; 4192

42

4200; 4241; 4251; 4253; 4254; 4271; 4278; 4291;4292

43

4300; 4341; 4351; 4353; 4354; 4371; 4378; 4391; 4392

45

4500; 4541; 4551; 4553; 4554; 4571; 4578; 4591; 4592

48

4800; 4871; 4878

49

4900; 4910; 4901; 4971; 4978

51

5100; 5111; 5121; 5141; 5151; 5153; 5154; 5171; 5178; 5191; 5192

53

5300; 5341; 5351; 5353; 5354; 5371; 5378; 5391; 5392

55

5500

56

5600

61

6110; 6121; 6123; 6171; 6178

63

6310; 6321; 6323; 6371; 6378

68

6810; 6821; 6823; 6871; 6878

71

7100; 7101; 7110; 7121; 7123; 7140; 7141; 7142; 7145; 7151; 7153; 7154; 7171; 7178; 7191; 7192

78

7800; 7801; 7810; 7821; 7823; 7840; 7841; 7842; 7845; 7851; 7853; 7854; 7871; 7878; 7891; 7892

91

9100;9151; 9153; 9154; 9171; 9178; 9191; 9192

93

9300

 

 

ИЗНОС

 

10

1000; 1001; 1007; 1040; 1041; 1042; 1045; 1078;

11

1100

21

2100; 2101; 2107; 2141; 2145; 2148; 2151; 2154; 2178

23

2300; 2307; 2345; 2378

31

3100; 3141; 3151; 3153; 3154; 3171; 3178; 3191; 3192

 

 ВАЖНО Е ДА СЕ ЗНАЕ ЧЕ:

Кодове

Кодовете, посочени по-долу не могат да се ползват като кодове от първо подразделение! Тези кодове могат да се записват само във второ подразделение на кл. 37 и показват предшестващата процедура! 

00

Този код се използва, за да покаже, че липсва предшестваща процедура

 

54

Активно усъвършенстване по системата с отложено плащане в друга държава-членка (без да бъдат допуснати за свободно обращение в тази държава-членка)

Пояснение: 
Този код се използва за отчитане за статистика на вътреобщностната търговия със стоки.
Пример:
Стоки от трета държава са поставени под активно усъвършенстване в Румъния (5100). След като преминат активно усъвършенстване, те се изпращат в България за допускане за свободно обращение (4054) или по-нататъшно усъвършенстване (5154)

92

Обработка под митнически контрол в друга държава-членка (без да се допускат за свободно обращение в тази държава-членка)

Пояснение:      Този код се използва за отчитане за статистика на вътреобщностната търговия със стоки.

Пример:          
Стоки от трета държава са обработени под митнически контрол в Гърция (9100). След като са били подложени на обработка, те са изпратени в България за допускане за свободно обращение (4092) или за по-нататъшна обработка (9192).

 

 




Статистическа процедура използвана при попълване на Интрастат декларации

Статистическата процедура показва разграничението между различните видове пристигания/изпращания, което е необходимо за статистически цели.

 

Пристигания/ изпращания

 

1. транзакции със стоки, които се докладват като придобивания/ доставки по ЗДДС в същия референтен период

 

2. транзакции със стоки, които се докладват като придобивания/ доставки по ЗДДС в друг референтен период

 

3. транзакции за/след преработка на стоки по договор

 

Код 1 се посочва когато референтния период на деклариране на пристиганията/изпращанията  съвпада с периода, в който се докладват по ЗДДС.
Код 2 се посочва когато референтния период на деклариране на пристиганията/изпращанията не съвпада с периода, в който се докладват по ЗДДС.
Кодове 1 и 2 се съчетават обикновенно с вид на сделката 1.

Код 3 се посочва, когато се декларират пристиганията/изпращанията за/след преработка на стоки по договор.
Тези код се съчетават с вид на сделката 4 и 5.

 

Стойност и статистическа стойност

Екстрастат
В ЕАД се попълва информация за общата фактурна стойност - кл.22 второ подразделение и за цената на отделната стока кл.42, както и статистическа стойност – кл.46.

Интрастат
В Интрастат декларациите се попълва стойност и статистическа стойност – последните две колони на формуляра.

Клетка 42 ”Цена на стоката” от ЕАД

Конкретни примери за изчисляване на цената на стоката може да се намерят в Приложенията, поместени в края на този наръчник, чрез кликване с десен клавиш на мишката върху текста отгоре и избор на команда Open Hiperlink.

Цената за единица количество от дадена стока е част от общата фактурна стойност, посочена в кл.22 на ЕАД и е попълнена в кл.42 на ЕАД. Сумата от стойностите, които са попълнени в кл. 42 за всяка стока, трябва да бъде равна на общата стойност, попълнена във второ подразделение на кл.22.

 

Клетка 46 ”Статистическа стойност” от ЕАД и поле “статистическа стойност”  от Интрастат декларации

Екстрастат
При търговия с трети държави, когато движението на стоките се отчита с ЕАД и статистическата стойност се попълва задължително в кл.46.

Интрастат
Статистическата стойност се събира от част от икономическите оператори, в съответствие с определения за текущата календарна година  “праг за деклариране на статистическа стойност”. Фирмите, които не го надвишават не са задължени да предоставят данни за статистическа стойност. Те могат да декларират тази стойност по желание. Фирмите, които надвишават този праг попълват тази информация задължително.

При изпращания/износ статистическата стойнсот на стоката се декларира по цени FOB – продажната цена и разходите по транспортирането на стоката до националната граница на страната изпращач.

При пристигания/внос статистическата стойност на стоката се декларира по цени CIF – към продажната цена се включват  разходите за транспорт и застраховка за доставка на стоката от границата на държавата, която изпраща стоката до границата на държавата, която получава стоката.

Конкретни примери за изчисляване на статистическата стойност на стоката може да се намерят в Приложенията, поместени в края на този наръчник, чрез кликване с десен клавиш на мишката върху текста отгоре и избор на команда Open Hiperlink

 

Статистическа стойност при износ/изпращания
Статистическата стойност е стойността на стоките в момента и на мястото, където стоките напускат територията на държавата износител .

 

 Статистическа стойност при внос/пристигания

Статистическата стойност е стойността на стоките в момента и на мястото, където стоките влизат на територията на държавата вносител.

Статистическата стойност се изчислява в случай на покупка или продажба на базата на фактурната стойност на стоките. В останалите случаи, на базата на стойността, която би следвало да бъде фактурирана в случай на продажба или покупка. 

Статистическа стойност в случай на преработка (усъвършенстване)  
За стоки, предмет на действия по преработка (усъвършенстване), статистическата стойност трябва да бъде изчислена като се включат не само разходите по преработката, но и стойността на материалите, предмет на преработка, т.е. приема се, че стоките са изцяло произведени в държавата, където е извършена преработката.   

Статистическата стойност не трябва да включва експортните/импортни такси, ДДС-то, акцизите, държавни такси, вземания и други такси с подобен ефект. Статистическата стойност трябва да включва само допълнителните разходи като транспорт и застраховка.

В случай, че стойностите на транспортните разходи и застраховката не са известни, то те могат да бъдат взети от транспортните документи (н.р. ЧМР и др.), където тази стойност следва да е попълнена. При липса на всякакъв вид информация те могат да бъдат изчислени на базата на предшестващи разходи, който са плащани обикновено за този вид услуга, като задължително  се взема предвид видът на транспортното средство, с което стоките се превозват и страната партньор.

   Стойност при специфични търговски транзакции :

- стоки с безплатна доставка – стойността трябва да се декларира (тя трябва да се изчисли).
- Електричество и газ- позволени са изчисления на стойността, базирани на исторически данни, информация от търговци или наблюдения от статистика на цените.
- Софтуер- когато е заедно с хардуер , трябва да се декларира общата стойност. В случаите при които се разработва софтуер за даден клиент – не се включва.

Статистическата стойност се декларира в лева в цели числа, без десетичен знак. При деклариране с ЕАД се използва обявеният от митниците курс използван за митнически цели. При деклариране по Интрастат се препоръчва да се използва курса, по който съответната фактура е осчетоводена и стойността ще бъде посочена за данъчни цели, тъй като при Интрастат се прави връзка между обемите декларирани в клетките за вътрешнообщностни доставки и придобивания по ДДС и стойностните обеми декларирани в Интрастат декларацията.

 

Текстово поле: Като най-общо правило при попълването на Статистическата стойност, следва да се спазва и следното универсално условие:„Статистическа стойност”кл.46 от ЕАД и съответното поле от Интрастат декларацията и „Фактурна стойност” в зависимост от условията на доставка и държавата-партньор

  • Ако потокът е внос или пристигания:
  • и държавата изпращач е Гърция, Румъния, Турция, Македония или  Сърбия, то статистическата стойност при условия на доставка по договор CIF или FOB трябва да е равна на фактурната стойност, тъй като това са съседни на България държави и няма транспортни разходи от границата на едната държава до границата на другата държава;
  •  Ако условията на доставка са EXW то към статистическата стойност следва да се добавят разходите направени във вътрешността на страната от завода или склада на търговеца до границата на страната вносител. Ако условията на доставка са DАР или DDP, следва да се извадят разходите направени от границата на страната на внос до завода или склада на търговеца вносител.
  •  
  • ако условията на доставка са тип CIF и са CFR, CIF, CPT, CIP, DАТ,), това показва, че във фактурната стойност са включени разходите по доставката на стоката до границата на страната вносител и статистическата стойност следва да е близка или равна на фактурната стойност;
  • ако условията на доставка са тип FOB - FOB, FAS, FCA, това показва, че във фактурната е включена само цената на стоката без разходите по доставката й и тогава статистическата стойност се получава, като към фактурната стойност се прибави съответната стойност на транспортните разходи и застраховка до границата на страната вносител. В този случай статистическата стойност трябва да бъде по-голяма от фактурната;
  •  
  • 2.Ако потокът е износ или изпращания:
  • и държавата получател е Гърция, Румъния, Турция, Македония или  Сърбия при условия на доставка по договор CIF или FOB статистическата стойност трябва да е равна на фактурната стойност, тъй като това са съседни на България държави и няма транспортни разходи от границата на едната държава до границата на другата държава;
  •  Ако условията на доставка са EXW то към статистическата стойност следва да се добавят разходите направени във вътрешността на страната от завода или склада на търговеца до границата на страната износител. Ако условията на доставка са DАР или DDP, следва да се извадят разходите направени от границата на страната износител до завода или склада на търговеца вносител.
  • ако условията на доставка са тип FOB - FOB, FAS, FCA, фактурната стойност е без разходи по доставка и статистическата стойност е равна на фактурната стойност;
  • ако условията на доставка са тип CIF - CFR, CIF, CPT, CIP, DАТ, DDP във фактурната стойност са включени разходите по доставка на стоката и статистическата стойност се получава, като от фактурната стойност се приспадне съответната стойност на транспортните разходи и застраховка от границата на страната износител до границата на страната вносител. В този случай статистическата стойност трябва да бъде по-малка от фактурната.
  •  

 

Кредитни известия

При използването на кредитно известие за върнати или заменени стоки трябва да се подава Интрастат декларация.
Ако кредитното известие се отнася за отстъпка, намаление на цена, грешни стоки, които не се връщат, корекция на фактурни грешки търговските оператори трябва да направят корекция на техните търговски данни. Корекцията се отнася към стоката и периода, за които се отнася съответният документ.
Ако кредитното известие се отнася за бонуси, отстъпки получени в края на годината за добри резултати, кредитното известие няма да рефлектира в Интрастат декларацията, тъй като стойността на стоките трябва да бъде тази, която те са имали към момента на преминаването на границата.

  •  

Регион на произход при изпращания и регион на местоназначение при пристигания

В Интрастат декларацията са включени полета, в които се декларира стоката, която напуска държавата в кой район е произведена или стоката, която пристига в кой район ще бъде потребена.
- Регионът на произход при доставка означава регионът на държавите-членки на изпращане където стоките са произведени или изградени, сглобени, обработени или обслужвани; при невъзможност за това, регионът на произход е регионът, където стоките са изпратени или при невъзможност за това, регионът, където се е състоял търговският процес.
- Регионът на направление, при пристигане означава регионът на държавата-членка на получаване, където стоките ще се консумират или изграждат, сглобяват, обработват, поправят или обслужват; при невъзможност за това, регионът на направление е регионът в който стоките ще се изпращат, или при невъзможност за това, регионът, където се е състоял търговският процес.

 

 

 

 

ПРИЛОЖЕНИЯ

1. „Държава на фактически износ” и „Държава на местоназначение” в ЕАД според вида на потока

 

1.1 ПРИ ВНОС:

Дефиниция
Държава на изпращане/износ означава държавата, от която стоките първоначално са били изпратени за държавата на вноса, ако в междинна държава не е имало спиране  на физическото движение  на стоките или съдебни мерки, несвързани с транспорта. Ако е имало спирания или са предприемани мерки, последната маждинна държава се приема като държава на изпращане/износ.

Примери:

Попълване на Клетка 15а Държава на фактически износ
Държавата на изпращане/износ при внос е държавата, от която стоката или стоките последно са изпратени (СоС), без да има прекъсване на физическото движение, в съответствие с определеното с  чл.7, параграф 1-Б на Регламент (ЕС) 1917/2000.

  • Поставяне на стоки под режим/статистическа процедура Активно усъвършенстване по системата с отложено плащане(АУ/ОП).

2.Внос за Свободно обращение (СО)в България с предшестващ транзит (ТР)в България

3. Внос за Свободно обращение (СО)в България след предшестващ транзит (ТР) от Германия в България

4.Поставяне на стоки под режим Активно усъвършенстване по система с възстановяване (АУ/СВ) в България, след Митническо складиране (МС) в България, различно от това с цел преоформяне на транзит  

 

5. Внос за Свободно обращение (СО)в България след Митническо складиране (МС), различно от това с цел преоформяне на транзит в Холандия и Транзитна процедура (ТР) от Холандия доБългария:

 

 

 

6. Внос за свободно обращение (СО) в Холандия след Активно усъвършенстване по система с отложено плащане (АУ/ОП) в Словакия и Транзитна процедура (ТР) от Словакия до Холандия:

 

 

7. Внос за свободно обращение (СО) в България след Усъвършенстване под митнически контрол (УМК) в Гърция и Транзитна процедура (ТР) от Гърция до България:

 

 

 

 

 

8. Внос за свободно обращение (СО) в Гърция след след Митническо складиране (МС), различно от това с цел преоформяне на транзит в Холандия, Транзитна процедура (ТР) от Холандия в Румъния, Активно усъвършенстване по система с отложено плащане (АУ/ОП) в Румъния и Транзитна процедура (ТР) от Румъния до Гърция:

 

 

9. Внос за свободно обращение (СО) в България след Временен внос (ВВ) в Холандия, Транзитна процедура (ТР) от Холандия до Румъния, Митническо складиране, с цел преоформяне на транзит (МСТ) в Румъния и Транзитна процедура (ТР) от Румъния в България:

 

 

 

 

 


1.2.ПРИ ИЗНОС:

Дефиниция
За целите на формалностите по износа “Държава на фактическия износ” е Държавата, от която стоките първоначално са изпратени с цел износ, ако износителят не е с място на дейност в държавата на износа. Ако не участва друга държава, тогава държавата на износа ще бъде същата, която е и държава на фактическия износ.

Примери:

1. Окончателен износ (ОИ) от България за Норвегия през Швеция: Стоките са транспортирани от България с шосеен транспорт и ферибот до Швеция, след което до Норвегия с шосеен транспорт:

 

 

2.Окончателен износ (ОИ) от България за САЩ: Стоките са транспортирани от България до Холандия с шосеен транспорт и повторно натоварване на кораб за транспортиране да САЩ.

 

3.Реекспорт от България за САЩ след Активно усъвършенстване по система с отложено плащане (АУ/ОП): Стоките са транспортирани до Ротердам с ЖП транспорт за по-нататъшно транспортиране до САЩ с кораб.

 

4.Българска компания изпраща стоки в Италия за участие в изложба. Стоките са продадени на купувач от Турция. Декларация за извършения износ е подадена в Италия за сметка на Българския износител.

 

За да се върнете обратно в основния текст кликнете с десен клавиш на мишката върху този текст и изберете команда Open Hiperlink

 

 

 

2. Цена на стоката- кл.42 от ЕАД

Примери:

 

 

Вид изчисление
 

 

бройстоки

 

Фактурна цена

 

Попълване на кл.22

 

Попълване на кл.42

 

Допускане за свободно обращение

Условия на доставка  EXW.

 

3

 

$2,500.50     (стока 1)
$1,000.00     (стока 2)
$1,500.00     (стока 3)
$5,000.50     (Общо)

 

$5,000.50

 

2,500.50     (стока 1)
1,000.00     (стока 2)
1,500.00     (стока 3)

 

Допускане за свободно обращение след пасивно усъвършенстване

Условия на доставка EXW

 

1

 

$1,000.50 (цена на преработката)

$980.00 (цена на вложения материал с произход извън ЕС)

$1,980.50 (Общо)

 

$1,980.50

 

1,980.50

 

Поставяне на стоки под режим митническо складиране в склад      тип D

Условия на доставка FOB за
(фактурната цена вкл. Допълнителните разходи)

 

3

 

¥10,000.00     (стока 1)
¥25,000.00     (стока 2)
¥7,600.00       (стока 3)

¥42,600.00     (Общо)

 

¥42,600.00

 

10,000.00     (стока 1)
25,000.00     (стока 2)
7,600.00     (стока 3)

 

Поставяне на стоки под режим активно усъвършенстване по системата с отложено плащане

Условия на доставка FOB (Допълнителните разходи са изчислени отделно)

 

3

 

£1,250.00   (стока 1 – 10кг)
£860.00      (стока 2 – 20 кг )
£3,000.00   (стока 3 – 30 кг)

£540.00      (Разходи за транспорт за 60 кг)

£5,650.00    (Общо)

 

 

£5,650.00   

 

1,340.00   (стока 1)
1,040.00   (стока 2)
3,270.00   (стока 3)

Изчислението на разходите за транспорт е пропорционално на относителния дял на теглото на  стоки 1,2 и 3 (1:2:3) т.е.
1/6 x 540 =90     (стока 1)
2/6 x 540 =180   (стока 2)
3/6 x 540 = 270  (стока 3)

 

Вид изчисление
 

 

бройстоки

 

Фактурна цена

 

Попълване на кл.22

 

Попълване на кл.42

 

 

 

 

 

 

 

Допускане за свободно обращение

 

Условия на доставка DАР

 

 

 

2

 

 

 

$2,000.00     (стока 1 – 100кг)
$1000.00      (стока 2 – 50кг )

$50.00          (Разходи за застраховка)

 

$500.00        (Разходи за транспорт на 150кг)

$3,550.00      (Общо)

 

 

 

 

$3,550.00       

 

 

 

2,366.67      (стока 1)  (2,000+333.333+33.333)     
1,183.33      (стока 1)  (1,000+16.667+166.667)

Изчислението на разходите за транспорт е пропорционално на относителния дял  на теглото на  стоки
1 и 2 (1:2). Пример

стока 1 :   100 x 500  = 
150
333.333

стока 2:     50 x 500   =  
150
166.667

Изчислението на разходите за застраховка е пропорционално на относителния дял на цената на стоки 1 и 2 (1:2). Пример
стока 1 :   2000 x 50 =  
3000
33.333

стока 2:  1000 x 500 =
3000
= 16..667

 

 

Допускане за свободно обращение

Условия на доставка DDP.

 

 

2

 

€3,000.00      (стока 1 100кг)
€60.00           (стока 1 мито)
€1,800.00      (стока 2  50кг)
€27.00           (стока 2 мито)

€48.00 (Разходи за астраховка)

€500.00 (Транспортни разходи 150кг)

€5,435.00      (Общо)

 

€5,435.00     

 

3,4233.33    (стока 1)  (3,000+60+30+333.333)     
2,011.67    (стока 2)  (2,000+27+18+166.667)

Изчислението на разходите за транспорт е пропорционално на относителния дял  на теглото на  стоки
1 and 2 (1:2). Пример:

 

стока 1 :   100 x 500  = 
150
333.333
стока 2:     50 x 500   =
150

166.667
Изчислението на разходите за застраховка е пропорционално на относителния дял на цената на стоки 1 и 2 (1:2). Пример

 

стока 1 :   3000 x 48   = 
4800
30

стока 2:     1800 x 48  = 
4800

18

 

 

За да се върнете обратно в основния текст кликнете с десен клавиш на мишката върху този текст и изберете команда Open Hiperlink

 

 

3. Статистическа стойност- кл.46 от ЕАД и поле “статистическа стойност”  от Интрастат декларации

Обяснения

3.1.Статистическа стойност – износ/изпращания

Примери за изчисление на статистическата стойност при износ/изпращания:

1. Условия на доставка EXWA(фактурната стойност не включва транспортните разходи и застраховката)


ст.стойн.=фс+трзAB

Пример   
При Условия на доставка “EXW”, за да се получи статистическа стойност при Условия на доставка FOB към фактурната стойност трябва да бъдат добавени транспортните разходи и застраховката платени до границата на държавата износител.    

 

Фактурна стойност =                                            € 2000,-

Транспортни разходи и застраховка [от A до B] =                             € 1000,-

Статистическа стойност =                                    € 3000,-

Статистическата стойност е € 3000

Обяснителни бележки: А= място на изпращане, В=национална граница на държавата износител, С=назначение (държава получател), ст.стойн.=статистическа стойност, фс=фактурна стойност, трз=фрахт(допълнителни разходи за транспорт и застраховка) от мястото на натоварване на стоката до границата на държавата износител.

2. Условия на доставка CIF  “D (фактурната стойност включва транспортните разходи и застраховката от мястото на изпращане до уговореното място на доставка)
         


ст.стойн.=фс-трзBD

Пример                 

  • Уговореното място на доставка D е извън границата на държавата-членка износител, тогава разходите от границата  “B”  до  мястото на доставка D, трябва да бъдат изключени от статистическата стойност.
  • В декларацията за износ има включени два вида стоки, тогава фрахта(транспортните разходи и застраховката) трябва да са разпределени пропорционално съобразно относителния дял на стока 1 и стока 2.

Фактурната стойност за 2 вида стоки е:  

Стока 1 (0,75m3)                                   € 3450,00

Стока 2 (2m3)                                        € 2780,20

Общо разстояние  = 1200 км, като разстоянието от А до В е 1000км, а от В до D е 200км.

Фрахт(транспортни разходи и застраховка) от А до D =  € 1200,00

 

Пропорционално разпределени транспортни разходи и застраховка от В до D =  € 200,00  за стока 1 и стока 2  

 

За статистическата стойност следва да се запише:

Стока 1       3396 (3450-54)
Стока 2       2634 (2780,20-1462634)

Транспортни разходи и застраховка за стока1 и стока 2 са в съотношение 8 към 3 според посочената допълнителна мярка – в случая това са кубични метри (виж по-горе)

 

Обяснителни бележки: А= място на изпращане, В=национална граница на държавата износител, С=назначение, D = уговорено място на доставка,  ст.стойн.=статистическа стойност, фс=фактурна стойност, трз=фрахт(допълнителни разходи за транспорт и застраховка) от границата на държавата износител до мястото на доставка.

 

3. Условия на доставка DАР “C (фактурната стойност включва транспортните разходи и застраховката от мястото на изпращане да мястото на назначение (държава получател)

ст.стойн.=фс-трзBC

Пример   С е извън територията на държавата износител, тогава разходите от границата до С трябва да бъдат изключени от статистическата стойност.

  • Държавата износител е България, фактурната стойност не е в национална валута, поради което трябва да бъде преизчислена

Фактурна стойност за Стока 1 = $ 5600,00

 

Изчислените транспортни разходи и застраховка от границата на България до С са $1200,00.

Официален обменен курс на БНБ: 1 $=1,25 BGN (Български лева)

 

 

USD $

Обменен курс

BGN

Фактурна стойност

 5 600,00

1,25

 7000,00

Транспортни разходи и застраховка

 1 200,00

1,25

 1500,00

 

 

 

8500,00

Статистическата стойност е 8500,00

Обяснителни бележки: А= място на изпращане, В=национална граница на държавата износител, С=назначение, ст.стойн.=статистическа стойност, фс=фактурна стойност, трз=фрахт(допълнителни разходи за транспорт и застраховка) от границата на държавата износител до мястото на назначение (държава получател).

 

3.2.Статистическа стойност при внос/пристигания

 

Примери за изчисление на статистическата стойност при внос/пристигания:


Условия на доставка EXW  “A(фактурната стойност не включва фрахта – транспортни разходи и застраховка)

ст.стойн.=фс+трзAB

 

Обяснителни бележки: А= място на изпращане, В=национална граница на държавата вносител, С=назначение (държава изпращач), ст.стойн.=статистическа стойност, фс=фактурна стойност, трз=фрахт(допълнителни разходи за транспорт и застраховка) от мястото на натоварване на стоката до границата на държавата вносител.

 

Пример
При Условия на доставка “EXW”, за да се получи статистическа стойност при Условия на доставка CIF към фактурната стойност трябва да бъдат добавени транспортните разходи и застраховката платени до границата на държавата вносител. 

  • Държавата-членка вносител е България и националната валута е български лева. Фактурната стойност не е в български лева и затова трябва да бъде преизчислена в национална валута.

      Фактурната стойност за стока 1 е =   $ 6000,00

      Изчислените транспортни разходи и застраховка до границата на държавата вносител (България) са $ 2000, 00.
Официален обменен курс на БНБ: 1 $=1,25 BGN (Български лева)

 

 

USD $

Обменен курс

BGN

Фактурна стойност

 6 000,00

1,25

 7500,00

Транспортни разходи и застраховка

 2 000,00

1,25

 2500,00

 

 

 

 10000,00

Статистическата стойност е BGN =10000,00

 

Пример 
Реимпорт след пасивно усъвършенстване – например Ризи за мъже и момчета. 

  • Статистическа стойност посочена при деклариране на платовете при режим временен износ = € 20000,00
  • + стойността на разходите по преработката                                  +  € 500,00
  • + допълнителни разходи напр. Копчета1                                           + € 80,30
  • + опаковка                                                                                                +€ 72,50
  • + разходи за транспорт и застраховка2                                                                               +  € 120,00

Статистическата стойност е:

Стока 1                                                                                                                             20773
20773

1 материали и т.н.  

2 Разходи за транспорт извън статистическата територия на държавата-членка вносител (от границата на държавата-членка износител до мястото на преработка и от там да границата на държавата – членка вносител).

Текстово поле: Фактът, че продуктите получени в резултат на пасивно усъвършенстване(преработка) подлежат на пълно или частично освобождаване от вносни мита не трябва да оказва никакво влияние при изчислението на статистическата стойност.

Пример  
Реимпорт след  ремонт

  • Статистическа стойност посочена при деклариране на стоката- напр. Машина  при режим временен износ=                                                        € 30000,00
  • + разходи за ремонт                                          € 1000,00
  • + транспортни разходи и застраховка  € 100,00

Статистическата стойност е:

Стока 1                                                                                       31100

 

2 Разходи за транспорт извън статистическата територия на държавата-членка вносител (от границата на държавата-членка износител до мястото на преработка и от там да границата на държавата – членка вносител).

 

Текстово поле: В този случай статистическата стойност е стойността на стоките, включително разходите за ремонт, транспортните разходи и застраховката както е определено с чл. 9, ал. 3 и 4 на Регламент на Европейската комисия 1917/2000.

Пример за изчисление на статистическата стойност на основата на митническата стойност.

 

Условия на доставка EXWA(фактурната стойност не включва фрахта – транспортни разходи и застраховка)


          ст.стойн.=мс+трз ECB

 

Обяснителни бележки: А= място на изпращане, ЕС = граница на ЕС, В=национална граница на държавата вносител, С=назначение (държава изпращач), ст.стойн.=статистическа стойност, мс=митническа стойност, трз=фрахт(допълнителни разходи за транспорт и застраховка) от мястото на влизане на стоката в ЕС до границата на държавата-членка вносител.

 

Пример

  • Фактурна стойност на стока 1 = € 3200,00    
  • Комисионни разходи (без комисионни при покупка)  = € 240,00
  • Общо транспортни разходи и застраховка от А до С = € 2000,00

Общо разстояние = 2000км        

(разстояние от А до ЕС . 1000км, от ЕС до В =500км, от В до D = 500км) 
(

Пропорционално разпределени транспортни разходи и застраховка от А до ЕС = € 1000,00(*)

Пропорционално разпределени транспортни разходи и застраховка от ЕС до В = € 500,00

 

Митническа стойност:     
Стока 1 =                                € 4440  (€ 3200+€240+€1000)

За статистическата стойност следва да се запише:

 

Стока 1     4940 (=митническа стойност  € 4440,00 + транспортни разфходи и застраховка от ЕС до В = €500,00


Условия на доставка FOBD(фактурната стойност включва транспортните разходи и застраховката от мястото на изпращане до мястото на доставка “D”)


ст.стойн.=фс+трз D-EC+трзEC-B

 

Фактурната стойност за Стоки 1 и 2 е както следва:  
Стока 1 (50kg)                       € 1200,00

  • Стока 2 (100kg)                        € 13500,00
  • застраховка Стока 1                 € 200,00
  • застраховка Стока 2 € 400,00
  • разходите за опаковка не са включени в цената платена за Стока 1= € 50,00  и за стока 2= € 89,00
  • разходите за комисионни не са включени в цената платена за Стока 2 = € 800
  • Общо =                     € 16239,00
  • Транспортните разходи и застраховка (D-EC) от мястото на доставка  “D” до границата на ЕС за Стока 1 са € 100,00  и за Стока 2  € 200,00
  • Транспортните разходи и застраховка (EC-B)  от границата на ЕС до границата на държавата-членка вносител “В” за Стока 1 са € 50,00  и за Стока 2 € 100,00

Митническа стойност:  
Стока 1 =                1550 (1200+200+50+100)

Стока 2 =                14989 (13500+400+89+800+200)

За статистическата стойност следва да се запише:

 

Стока 1                   1600 (митническа стойност + 50)  
Стока 2                   15089 (митническа стойност + 100)  

Обяснителни бележки: А= място на изпращане, ЕС = граница на ЕС, В=национална граница на държавата вносител, С=назначение (държава изпращач), D = уговорено място на доставка, ст.стойн.=статистическа стойност, фс=фактурна стойност, трзD-EC=фрахт(допълнителни разходи за транспорт и застраховка) от уговореното място за доставка до границата на ЕС, трзEC-B= фрахт(допълнителни разходи за транспорт и застраховка) от мястото на влизане на стоката в ЕС до границата на държавата-членка вносител.

 

Условия на доставка DАР “C( фактурната стойност включва транспортните разходи и застраховката от мястото на изпращане до мастото на назначение – държавата получател.

ст.стойн.=фс+трз BC

 

Пример  
Фактурната стойност за два вида стоки включва: 

  • цена на Стока 1 (100kg) =                        $ 1500,00
  • цена на Стока 2 (50kg) =          $ 2240,00
  • Общо =                                     $ 3740,00
  • Транспортни разходи и застраховка от границата на държавата-членка до мастото на назначение – държавата получател = $300.

Обменен курс 1,233 $=1€. Съотношението на транспортните разходи и застраховката за Стока 1 и Стока 2 е  2 към 1(2:1), изчислено според относителния дял на теглото на всека от тях в общото тегло на пратката. 

 

 

 

USD

Транспортни разходи и застраховка

Статистическа стойност в  USD

Обменен курс

Статистическа стойност в евро

Стока 1

1500,00

200,00

1300, 00

1.233

1054,34

Стока 2

2240,00

100,00

2140,00

1,233

1735,61

За статистическата стойност следва да се запише:
Стока 1                   1054

             Стока 2                      1736.

Обяснителни бележки: А= място на изпращане, В=национална граница на държавата-членка вносител, С=назначение (държава изпращач), ст.стойн.=статистическа стойност, фс=фактурна стойност, трзBC = фрахт(допълнителни разходи за транспорт и застраховка) от границата на държавата-членка вносител до държавата на назначение (държава изпращач).

 

За да се върнете обратно в основния текст кликнете с десен клавиш на мишката върху този текст и изберете команда Open Hiperlink

 

 

4.Код на стоката кл.33 от ЕАД и поле Код на стока от Интрастат декларация

4.1. КОДИРАНЕ НА ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА В ЗАВИСИМОСТ ОТ НЕТНОТО ТЕГЛО ЗА ЕДИНИЦА ДОПЪЛНИТЕЛНА МЯРКА (В СЛУЧАЯ КИЛИГРАМИ ЗА БРОЙ)

Единично тегло Т.Е. нетно тегло, разделено на количеството по допълнителна мярка - БРОЙ

Код на стока по КН, който трябва да се попълни

От 5000 до  20000 кг

87042210

Над 20000 кг

87042310

До  5000 кг

87042110

Над 20000 кг

87042310

До  5000 кг

87042110

От 5000 до  20000 кг

87042210

От 5000 до  20000 кг

87042291

Над 20000 кг

87042391

До  2500 кг

87042191

От 2500 до 500 кг

87042131

Над 20000 кг

87042391

До  2500 кг

87042191

От 2500 до 500 кг

87042131

От 5000 до  20000 кг

87042291

От 5000 до  20000 кг

87042299

Над 20000 кг

87042399

До  2500 кг

87042199

От 2500 до 500 кг

87042139

Над 20000 кг

87042399

До  2500 кг

87042199

От 2500 до 500 кг

87042139

От 5000 до  20000 кг

87042299

Над 5000 кг

87043210

До  5000 кг

87043110

Над 5000 кг

87043291

До  2500 кг

87043191

От 2500 до 500 кг

87043131

Над 5000 кг

87043299

До  2500 кг

87043199

От 2500 до 500 кг

87043139

 

За да се върнете обратно в основния текст кликнете с десен клавиш на мишката върху този текст и изберете команда Open Hiperlink

 

4.2. КОДИРАНЕ НА платове В ЗАВИСИМОСТ ОТ НЕТНОТО ТЕГЛО ЗА ЕДИНИЦА ДОПЪЛНИТЕЛНА МЯРКА (В СЛУЧАЯ КИЛИГРАМИ ЗА квадратен метър)

 

Единично тегло т.е. нетно тегло в килограми, разделено на количеството по допълнителна мярка – квадратни метри

Код на стока по КН, който трябва да се попълни

От 0.300 до 0.450 кг

51111910

Над 0.450 кг

51111990

До  0.300 кг

51111100

Над 0.450 кг

51111990

До  0.300 кг

51111100

От 0.300 до 0.450 кг

5111191

От 0.300 до 0.450 кг

51113030

Над 0.450 кг

51113090

До  0.300 кг

51113010

Над 0.450 кг

51113090

До  0.300 кг

51113010

От 0.300 до 0.450 кг

51113030

От 0.300 до 0.450 кг

51119093

Над 0.450 кг

51119099

До  0.300 кг

51119091

Над 0.450 кг

51119099

До  0.300 кг

51119091

От 0.300 до 0.450 кг

51119093

От 0.200 до 0.375 кг

51121910

Над 0.375 кг

51121990

До  0.200 кг

51121100

Над 0.375 кг

51121990

До  0.200 кг

51121100

От 0.200 до 0.375 кг

51121910

От 0.200 до 0.375 кг

51123030

Над 0.375 кг

51123090

До  0.200 кг

51123010

Над 0.375 кг

51123090

До  0.200 кг

51123010

От 0.200 до 0.375 кг

51123030

От 0.200 до 0.375 кг

51129093

Над 0.375 кг

51129099

До  0.200 кг

51129091

Над 0.375 кг

51129099

До  0.200 кг

51129091

От 0.200 до 0.375 кг

51129093

 Над 0.130 кг

52081296

Над 0.130 кг

52081299

 От 0.100 до 0.130 кг

52081216

От 0.100 до 0.130 кг

52081219

Над 0.130 кг

52082296

Над 0.130 кг

52082299

От 0.100 до 0.130 кг

52082216

От 0.100 до 0.130 кг

52082219

Над 0.130 кг

52083296

Над 0.130 кг

52083299

От 0.100 до 0.130 кг

52083216

От 0.100 до 0.130 кг

52083219

Над 0.100кг

52084200

До  0.100 кг

52084100

Над 0.100кг

52085200

До  0.100 кг

52085100

 

За да се върнете обратно в основния текст кликнете с десен клавиш на мишката върху този текст и изберете команда Open Hiperlink

6. ОПИСАНИЕ НА ОБХВАТА НА ДВУЗНАЧНИТЕ КОДОВЕ ОТ КОМБИНИРАНАТА НОМЕНКЛАТУРА

 

 

 

 

 

 

 

 

Код по КН

описание на обхвата

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

01

ЖИBИ ЖИBOTHИ

 

 

 

коне, магарета,мулета,катъри,едър рогат добитък, говеда, крави, свине, овце, кози, домашни петли,кокошки, патици,гъски, пуйки ,токачки,други птици, влечуги, бозайници,китове,делфини, зайци

 

 

02

MECA И KAPAHTИИ, ГOДHИ ЗA KOНСУМАЦИЯ

 

 

 

меса от животни от рода на едрия рогат добитък ,преснии охладени, замразени меса , меса от рода на свинете, пресни, и охладени , меса от рода на овцете или козите, меса от рода на конете, магарета, мулета,карантии за консумация,сланина

 

 

03

PИБИ И PAKOOБPAЗHИ, MEKOTEЛИ

 

 

 

живи риби, пресни, охладени и замлазени, филета, черен дроб, хайвер,раци,стриди,калмари,октоподи

 

 

04

MЛЯKO И MЛEЧHИ ПPOДУKTИ; ПTИЧИ ЯЙЦА;МЕД

 

 

 

мляко,сметана,млека за кърмачета,масло,мътеница,суроватка,сирена,извара,птичи яйца,естествен мед

 

 

05

ДPУГИ ПPOДУKTИ OT ЖИBOTИHCKИ ПРОИЗХОД, НЕУПОМЕНАТИ, НИТО ВКЛЮЧЕНИ ДРУГАДЕ

 

 

 

необработена човешка коса,четина от свине или глигани ,конски косми и отпадъци от тях,черва, пикочни мехури и стомаси,кожи и други части  от птици покрити с пера или пух,кости и сърцевина от рога, слонова кост,черупки и обвивки от мекотели, корали и подобни материали,субстанции от животински произход използвани във фармацевтичната промишленост, мъртви животни.

 

 

06

ЖИBИ PACTEHИЯ И ЦBETAPCKИ ПPОДУКТИ

 

 

 

грудки,луковици,живи растения,цветя и цветни пъпки,листа и клони,други живи растения

 

 

07

ЗEЛEHЧУЦИ, PACTEHИЯ, KOPEHИ И ГРУДКИ, ГОДНИ ЗА КОНСУМАЦИЯ

 

 

 

картофи,лук,чесън,праз,марули,моркови,бобови зеленчуци, краставици, целина, маслини, пресни, охладени,замразени, сушени зеленчуци, гъби,карфиол,зеле,сухи бобови зеленчуци,корени от земни ябълки,

 

 

08

ПЛOДOBE, ГOДHИ ЗA KOHCУMAЦИЯ;ЦИТРУСОВИ ИЛИ ПЪПЕШОВИ КОРИ

 

 

 

черупкови плодове,кокосови орехи,бразилски орехи, кашу,банани,фурми,смокини, ананаси,цитрусови плодове,грозде прясно или сушено,пъпеши, ябълки,круши,дюли,дини, малини, боровинки, круши,череши,сливи,ягоди и др. Консервирани плодове

 

 

09

KAФE, ЧAЙ, MATE И ПOДПPABKИ

 

 

 

кафе,заместители на кафе,мате,чай,пипер,ванилия,канела,семена от анасон,джинджифил,куркума,и други подправки

 

 

10

ЖИTHИ PACTEHИЯ

 

 

 

пшеница,ръж,ечемик,овес,царевица,ориз,елда,просо и семе за птици и др.житни растения

 

 

11

MEЛHИЧAPCKИ ПPOДУKTИ; MAЛЦ;СКОРБЯЛА И НИШЕСТЕ;ИНУЛИН;ПШЕНИЧЕН ГЛУТЕН

 

 

 

брашно,едрозърнест и дребнозърнест грис,малц,нишесте,скорбяла,глутен

 

 

12

MACЛOДAЙHИ CEMEHA И ПЛOДOBE;РАЗНИ ВИДОВЕ СЕМЕНА,СЕМЕНА ЗА ПОСЕВ И ПЛОДОВЕ;ИНДУСТРИАЛНИ И МЕДИЦИНСКИ РАСТЕНИЯ;СЛАМА И ФУРАЖИ

 

 

 

всякъкви видове семена, рожкови, водорасли, захарно цвекло, слама, плява, фуражни корени,, фий

 

 

13

KЛEЙOBE, CMOЛИ И ДPУГИ PACTИТЕЛНИ СОКОВЕ И ЕКСТРАКТИ

 

 

 

естествени лакове смоли и клейове, растителни сокове и екстракти,

 

14

MATEPИAЛИ ЗA CПЛИTAHE И ДPУГИ ПРОДУКТИ ОТ РАСТИТЕЛЕН ПРОИЗХОД, НЕУПОМЕНАТИ, НИТО ВЛЮЧЕНИ ДРУГАДЕ

 

 

 

материали от растителен произход, използвани главно в кошничарството и за изплитане на рогозки, материали за пълнене,продукти от растителен произход неупоменати другаде

 

 

15

MAЗHИHИ И MACЛA OT ЖИBOTИHCKИ ИЛИ РАСТИТЕЛЕН ПРОИЗХОД; ПРОДУКТИ ОТ ТЯХНОТО РАЗПАДАНЕ;ОБРАБОТЕНИ МАЗНИНИ ЗА ХРАНИТЕЛНИ ЦЕЛИ;ВОСЪЦИ ОТ ЖИВОТИНСКИ ИЛИ РАСТИТЕЛЕН ПРОИЗХОД

 

 

 

мазнини от свине,птици, рогат добитък, от риби и морски бозайници, соево, рапично, синапено, ленено,сусамово, фъстъчено,маслиново ,кокосово масло , маргарин и др.

 

 

16

ПPOДУKTИ OT MECO, PИБA ИЛИ PАКООБРАЗНИ, МЕКОТЕЛИ ИЛИ ДРУГИ ВОДНИ БЕЗГРАБНАЧНИ

 

 

 

колбаси и подобни продукти от месо,карантии или кръв,други приготвени храни и  консерви от месо,екстракти и сокове от месо и риби, ракообразни и миди,мекотели и други водни безграбначни , приготвени или консервирани;

 

 

17

ЗAXAP И ЗAXAPHИ ИЗДEЛИЯ

 

 

 

захар от захарна тръстика или от  цвекло и химически чиста захароза в твърдо състояние, други видове захар, включително лактоза, малтоза,глюкоза,и фруктоза меласи, дъвка, бонбони, фруктоза, заместители на мед,захарни изделия без какао

 

 

18

KAKAO И ПPOДУKTИ OT KAKAO

 

 

 

какао на зърна, цели или натрошени, сурови или печени, черупки, обелки, люспи и други отпадъци от какао ,какаова маса, масло, мазнина и течно от какао, какао на прах,шоколад и др.продукти съдържащи какао

 

 

19

XPAHИTEЛHИ ПPOДУKTИ, ПPИГOTBЕНИ НА БАЗАТА НА ЖИТНИ РАСТЕНИЯ, БРАШНА,СКОРБЯЛА,НИШЕСТЕ ИЛИ МЛЯКО.ТЕСТЕНИ СЛАДКАРСКИ ИЗДЕЛИЯ;

 

 

 

екстракти от малц,хранителни продукти от брашна, макаронени изделия,хлебарски ,тестени, сладкарски изделия,сухари,бисквити, екстракти от малц, детски храни

 

 

20

XPAHИTEЛHИ ПPOДУKTИ OT ЗEЛEHЧУЦИ, ПЛОДОВЕ ИЛИ ДРУГИ ЧАСТИ ОТ РАСТЕНИЯ

 

 

 

консервирани зеленчуци и плодове,конфитюри,желета, мармелади, плодови и зеленчукови сокове, консервирани гъби, компоти

 

 

21

PAЗHИ BИДOBE XPAHИTEЛHИ ПPOДУКТИ

 

 

 

екстракти,есенции и конценрати от кафе и чай,препарати за сосове, комбинирани подправки, синапено брашно, горчица,бульони, сладолед

 

 

22

БEЗAЛKOXOЛHИ И AЛKOXOЛHИ HAПИТКИ И ВИДОВЕ ОЦЕТ

 

 

 

води, вина,бири от малц, вермути, ликьори, уиски, джин, оцет

 

 

23

OCTATЬЦИ И OTПAДЬЦИ OT XPAHИТЕЛНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ; ПРИГОТВЕНИ ХРАНИ ЗА ЖИВОТНИ

 

 

 

брашна, прахове и агломерати под формата на гранули, трици, кюспета, винени утайки, храни за кучета и котки

 

 

24

TЮTЮH И OБPAБOTEHИ ЗAMECTИTEЛИ НА ТЮТЮНА

 

 

 

тютюн,пури,пурети,цигари,заместители на тютюна, тютюневи екстракти и сокове

 

 

25

COЛ; CЯPA; ПPЬCT И KAMЬHИ; ГИПС,ВАР И ЦИМЕНТ

 

 

 

готварска сол,сяра, естествен графит, пясък, кварц, глини, креда, пемза, мрамор, чакъл, гипс, вар, минерални продукти

 

 

26

PУДИ, ШЛAKИ И ПEПEЛИ

 

 

 

железни руди и техните концентрати,манганови руди и техните концентрати, медни руди и техните концентрати,никелови, кобалтови ,алуминиеви, волфрамови,уранови, ториеви, оловни, хромови, цинкови и др.руди, пепели и остатъци

 

 

27

MИHEPAЛHИ ГOPИBA, MИHEPAЛHИ МАСЛА И ПРОДУКТИ ОТ ТЯХНАТА ДЕСТИЛАЦИЯ;БИТУМИНОЗНИ МАТЕРИАЛИ;МИНЕРАЛНИ ВОСЪЦИ

 

 

 

каменни въглища, торф,  брикети, лигнити, коксове, воден газ, катрани, смола, суров нефт, нефтени масла (бензини), нефтен газ, вазелин , парафин, нефтен кокс, нефтен битум, природни битуми, битумни смеси, електрическа енергия

 

 

28

HEOPГAHИЧHИ XИMИЧHИ ПPOДУKTИ; НЕОРГАНИЧНИ ИЛИ ОРГАНИЧНИ СЪЕДИНЕНИЯ НА БЛАГОРОДНИ МЕТАЛИ, НА РАДИОАКТИВНИ ЕЛЕМЕНТИ, НА РЕДКОЗЕМНИ МЕТАЛИ ИЛИ НА ИЗОТОПИ

 

 

 

химични елементи, неорганични киселини и неорганични кислородни съединения на неметалните елементи, халогенопроизводни, оксихалогенопроизводни и сулфопроизводни на неметелните елементи,  неорганични основи и оксиди,  хидроксиди и пероксиди на металите, метални соли и пероксосоли на неорганичните киселини, радиоактивни химични елементи

 

 

29

OPГAHИЧHИ XИMИЧHИ ПPOДУKTИ

 

 

 

 въглеводороди и техните халогено-, сулфо-, нитро- или нитрозопроизводни; алкохоли и техните халогено-, сулфо-, нитро- или нитрозопроизводни; феноли и фенолни алкохоли и техните халогено-, сулфо-, нитро- или нитрозопроизводни; етери, алкохолни пероксиди, етерни пероксиди, кетонни пероксиди, епоксиди с три атома в пръстена, ацетали и хемиацетали и техните халогено-, сулфо-, нитро- или нитрозопороизводни; съединения с  алдехидна функционална група, съединения с кетонна или хинонна функционална група; карбоксилни киселини, техните анхидриди, халогениди, пероксиди и пероксикиселини; техните халогено-, сулфо-, нитро или нитрозопроизводни; естери и неорганични киселини на неметалните елементи и техните соли; съединения с азотни функционални групи; органоминерални съединения, хетероциклени съединения, нуклеинови киселини и техните соли и сулфонамиди; провитамини, витамини и хормони; гликозиди и растителни алкалоиди, естествени ли възпроизведени чрез синтез, техните соли, етери естери и други производни; други органични съединения                                                                                                                                                                                                                                                

 

 

30

ФAPMAЦEBTИЧHИ ПPOДУKTИ

 

 

 

жлези и други органи за органотерапевтични цели, човешка и животинска кръв, медикаменти,  фармацевтични препарати, бинтове и марли, реактиви, зъболекарски цимент, цимент за възстановяване на костите, противозачатъчни химически продукти, фармацевтични отпадъци

 

 

31

TOPOBE

 

 

 

торове от животински или растителен произход,торове получени в резултат на смесване или химична обработка на продукти от животински или растителен произход; минерални или химични азотни  торове;минерални или химични фосфорни торове,минерални или химични калиеви торове;

 

 

32

ДЬБИЛHИ ИЛИ БAГPИЛHИ EKCTPAKТИ

 

 

 

дъбилни екстракти от растителен произход;танини и техните соли, етери,естери, и други производни; органични синтетични дъбилни продукти; неорганични дъбилни продукти; дъбилни препарати, дори съдържащи естествени дъбилни продукти; ензиммни препарати за предварително дъбени;багрилни вещества от растителен или животински произход; синтетични органични багрилни вещества оцветителни лакове, готови пигменти, бои, оцветителни лакове, кит за прозорци, печатарски мастила,мастила за писане или чертане и други мастила                                   

 

 

33

ETEPИЧHИ MACЛA И PEЗИHOИДИ; ГОТОВИ ПАРФЮМЕРИЙНИ ИЛИ ТОАЛЕТНИ ПРОДУКТИ И КОЗМЕТИЧНИ ПРЕПАРАТИ

 

 

 

етерични масла,смеси от ароматични вещества и смеси на базата  на едно или повече от тези вещества,използвани като суровини в промишлеността; други препарати на базата на ароматични вещества, парфюми и тоалетни води,готови козметични продукти козметични продукти, гримове, препарати за поддържане на кожата, препарати за предпазване от слънце, препарати за коса, препарати за устната хигиена, конци за зъби, препарати за и след бръснене, разтвори за лещи

 

 

34

CAПУHИ,ПOBЬPXHOCTHO AKTИBHИ ОРГАНИЧНИ ПРОДУКТИ, ПРЕПАРАТИ ЗА ПРАНЕ, СМАЗОЧНИ ПРЕПАРАТИ, ИЗКУСТВЕНИ ВОСЪЦИ, ВОСЪЧНИ ПРЕПАРАТИ, ПРЕПАРАТИ ЗА ЛЪСКАНЕ И ПОЧИСТВАНЕ, СВЕЩИ И ПОДОБНИ АРТИКУЛИ, ПАСТИ ЗА МОДЕЛИРАНЕ, ЗЪБОЛЕКАРСКИ ВОСЪЦИ И СЪСТАВИ ЗА ЗЪБОЛЕКАРСТВОТО НА БАЗАТА НА ГИПС

 

 

 

сапуни, повърхностноактивни органични продукти и препарати, почистващи препарати съдържащи сапун, смазочни препарати,  изкуствени восъци и восъчни препарати,вакси и кремове за обувки, свещи и вощеници, пасти за моделиране

 

 

35

БEЛTЬЧHИ  BEЩECTBA; ПPOДУKTИ НА БАЗАТА НА МОДИФИЦИРАНИ СКОРБЯЛА ИЛИ НИШЕСТЕ ;ЛЕПИЛА; ЕНЗИМИ

 

 

 

казеини, казеинати и други казеинови производни;казеинови лепила,албумини, албуминати и други производни на албумините, желатини и техните производни; ихтиокол;други лепила от животински произход,пептони и техните производни , други протеинови вещества и техните производни ,неупоменати, нито включени другаде ; стрити на прах кожи, обработени или не с хром; декстрин и други модифицирани скорбяла и нишесте,лепила на базата на скорбяла или нишесте; готови лепила , ензими ; ензимни препарати нупоменати другаде

 

 

36

БAPУTИ И EKCПЛOЗИBИ; ПИPOTEXНИЧЕСКИ АРТИКУЛИ; КИБРИТИ ПИРОФОРНИ СПЛАВИ; ВЪЗПЛАМЕНИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ

 

 

 

барути, експлозиви, бикфордови фитили, артикули за фойерверки,кибрити, пирофорни сплави под всякъкви форми

 

 

37

ФOTOГPAФCKИ ИЛИ KИHEMATOГPAФСКИ ПРОДУКТИ

 

 

 

фотографски плаки, фотоленти, плоскоформатни филми, чуствителни, неекспонирани фотоленти на рула,  неекспонирана фотографска хартия, картон и текстил, фотографски плаки, кинематографски филми, химически препарати за фотографски цели

 

 

38

PAЗЛИЧHИ BИДOBE ПPOДУKTИ HA ХИМИЧЕСКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ

 

 

 

изкуствен графит, активен въглен, талово масло,отпадъчни луги от производството на целулозна маса, терпантинови масла, колофони и смолни киселини, дървесен катран, инсектициди,  фунгициди, хербициди, дезинфекционни средства,  препарати за апретура или дообработка, препарати за декапиране на метали,антидетонаторни препарати, смеси и заряди за пожарогасители, ускорители на реакции, сложни органични разтворители и разредители,строителни разтвори, легирани химически елементи, диагностични или лабораторни реактиви, промишлени монокарбоксилни мастни киселини, свързващи препарати за леярски форми, отпадъчни продукти от химическата промишленост

 

 

39

ПЛACTMACИ И ПЛACTMACOBИ ИЗДEЛИЯ

 

 

 

полимери на етилена, пропилена  и стирена в първични форми; полимери на винилхлорида, винилацетата в първични  форми; акрилови полимери в първична форма; полиацетали,  други полиетери и епоксидни смоли в първична форма; полиамиди,  аминосмоли, фенолни смоли и полиуретани в първични форми; силикони, целулоза й нейните химически производни, естествени полимери, отпадъци, изрезки и остатъци, пластмасови едножични влакна, пластмасови тръби и маркучи, пластмасови подови настилки,пластмасови вани, душове, мивки, пластмасови транспортни или опаковъчни артикули, пластмасови съдове и прибори за сервиране, пластмасови артикули за оборудване в строителството, канцеларски и училищни артикули, пласдтмасови облекла, гарнитури,

 

 

40

KAУЧУK И KAУЧУKOBИ ИЗДEЛИЯ

 

 

 

естествен и синтетичен каучук, регенериран каучук, отпадъци от невтвърден каучук, нишки и въжета от вулканизиран каучук, плочи, ленти и листове от невтвърден каучук, транспортни ленти от каучук, пневматични гуми от каучук, втвърден каучук

 

 

41

KOЖИ /PAЗЛИЧHИ OT KOЖУXAPCKИ

 

 

 

сурови кожи от едър рогат добитък или кожи от еднокопитни, сурови дори обезкосмени или цепени овчи кожи, дъбени кожи, замшеви кожи, възстановена кожа на базата на кожа или кожени влакна, на плочи, листа или ленти

 

 

42

KOЖEHИ ИЗДEЛИЯ; CEДЛAPCKИ ИЛИ САРАШКИ АРТИКУЛИ;ПЪТНИЧЕСКИ АРТИКУЛИ, РЪЧНИ ЧАНТИ И ДРУГИ ПОДОБНИ, ИЗДЕЛИЯ ОТ ЧЕРВА

 

сарашки или седларски артикули за всякакви животни, куфари, тоалетни куфарчета , куфарчета за документи и папки,облекла и допълнения към облеклото от естествена или въстановена  кожа, артикули от естествена или въстановена кожа за технически цели,други изделия от естествена или въстановена кожа, изделия от черва, от ципи ,от дебели черва, от покочни мехури или от сухожилия

 

 

43

KOЖУXAPCKИ KOЖИ И OБЛEKЛA OT ТЯХ;ИЗКУСТВЕНИ КОЖУХАРСКИ КОЖИ

 

сурови кожухарски кожи,дъбени или апретирани кожухарски кожи, облекла , допълнения към облеклото и артикули от кожухарски кожи, изкуствени кожухарски кожи и артикули

 

 

44

ДЬPBEH MATEPИAЛ И ИЗДEЛИЯ OT ДЪРВЕН МАТЕРИАЛ;ДЪРВЕНИ ВЪГЛИЩА

 

дърва за горене под формата на трупчета, цепеници ,клони,дървени въглища,дървесен талаш, фурнирни листове, дървесни частици,шперплат, фурнировани плоскости, дървени рамки за картини, фотографии, огледала;,бъчви, каци, щайги, съдове и прибори от дървен материал, мозайки върху дърво и инкрустиран дървен материал; ковчежета,кутии и калъфи за бижута или за златарски изделия от дървен материал;статуетки и други изделия за украса от дървен материал; артикули за вътрешно обзавеждане от дървен материал;

 

 

45

KOPK И KOPKOBИ ИЗДEЛИЯ

 

 

 

естествен корк необработен  или само почистен; отпадъци от корк;натрошен, гранулиран или пулверизиран корк, агломериран корк и изделия от агломериран корк,

 

 

46

TPЬCTИKOBИ ИЛИ KOШHИЧAPCKИ ИЗДЕЛИЯ

 

 

 

сплитки и подобни артикули от материали за плетене, кошничарски изделия изработени директно във форма от материалите за плетене или конфекционирани , изделия от луфа

 

 

47

ДЬPBECHA MACA ИЛИ MACA OT ДPУГИ ВЛАКНЕСТИ ЦЕЛУЛОЗНИ МАТЕРИАЛИ;ХАРТИЯ ИЛИ КАРТОН ЗА РЕЦИКЛИРАНЕ

 

 

 

механична дървесна маса, химична дървесна маса за разтваряне, химична дървесна маса натронова или сулфатна, различна от масата за разтваряне,  дървесна маса , получена при съчетанието на механична и химична обработка, влакнести маси получени от  хартии или картони за рециклиране или други влакнести целулозни материали, хартии или картони за рециклиране;

 

 

48

XAPTИИ И KAPTOHИ; ИЗДEЛИЯ OT ЦЕЛУЛОЗНА МАСА,ОТ ХАРТИЯ ИЛИ ОТ КАРТОН

 

вестникарска хартия на роли или листа, хартии и картони , непокрити, от видовете използвани за писане и печатане или други графични цели и хартии и картони за карти или за ленти за перфориране,неперфорирани , на роли или на листа с квадратна или правоъгълна форма; хартии за направа на тоалетна хартия и салфетки, за почистване на грим, на хартии за подсушаване на ръцете,хартии за домакинска , хигиенна или тоалетна употреба; целулозна вата и платна от целулозни влакна , дори крепирани, плисирани, релефно щамповани, перфорирани, повърхностно оцветени,декорирани, напечатани; крафтхартии и крафткартони, непокрити нито намазани, на роли или на листа;, други хартии и картони непретърпели допълнителна преработка; растителен пергамент,малоустойчиви хартии, паус,хартия, и други каландрирани хартии, прозрачни или полупрозрачни, на роли или на листа; композитни хартии и картони, плоско съединени чрез слепване , непокрити, нито импрегнирани , дори вътрешно подсилени, на роли или на листа;цигарена хартия, етикети

 

 

49

ПPOИЗBEДEHИЯ HA ИЗДATEЛCTBA,НА ПРЕСАТА ИЛИ НА ОСТАНАЛАТА ГРАФИЧЕСКА ПРОМИШЛЕНОСТ;РЪКОПИСНИ ИЛИ МАШИНОПИСНИ ТЕКСТОВЕ И ЧЕРТЕЖИ

 

 

 

книги, брошури и подобни печатни издания, дори на отделни листа, вестници и печатни периодични издания, дори илюстровани или съдържащи рекламни материали,албуми или книги с картинки и албуми за рисуване или оцветяване за деца ,ноти в ръкопис или отпечатани, илюстровани или не,дори подвързани;картографски изделия от всякакъв вид,стенни карти, топографски планове и глобуси;архитектурни и инженерни планове и чертежи, копия получени с индиго; пощенски и таксови марки и картички, банкноти, чекове, акции или  облигации;превадки от всякакъв вид; календари от всякакъв вид и други печатни произведения, включително картини , гравюри и фотографии;

 

 

50

KOПPИHA

 

 

 

пашкули от копринени буби, годни за свилоточене ;сурова коприна; отпадъци от естествена коприна,прежди от естествена коприна,прежди от отпадъци от естествена коприна, непригодени за продажба на дребно;прежди от естествена коприна или отпадъци от естествена коприна, пригодена за продажби на дребно;косми от месина;тъкани от прежди от естествена коприна или отпадъци от естествена коприна

 

 

51

BЬЛHA, ФИHИ И ГPУБИ ЖИВОТИНСКИ KOCMИ;ПРЕЖДИ И ТЪКАНИ ОТ КОНСКИ КОСМИ

 

вълни,нещрайхгарни, нито камгарни; фини или груби животински косми, нещрайхгарни, нито камгарни; отпадъци от вълна или от фини или груби животински косми, прежди от камгарна вълна, тъкани от щрайхгарна вълна, прежди от фини животински косми, щрайхгарни или камгарни, непригодени за продажба на дребно;тъкани от груби животински косми или конски косми

 

 

52

ПAMУK

 

 

 

памук кардиран , нито пениран; отпадъци от памук; памук , кардиран или пениран; шевни конци от памук, пригодени за продажба на дребно; памучни прежди,памучни тъкани

 

 

53

ДPУГИ PACTИTEЛHИ TEKCTИЛHИ BЛАКНА;ХАРТИЕНА ПРЕЖДА И ТЪКАНИ ОТ ХАРТИЕНА ПРЕЖДА

 

необработен или обработен лен, но непредан; дреб и отпадъци от лен ;коноп,необработен или обработен, но непредан; дреб и отпадъци от коноп;юта и други текстилни ликови влакна обработени и необработени но непредани; сизал и други текстилни влакна ,кокосово влакно,абака,рами и други растителни влакна;прежди от юта или от други текстилни ликови влакна;тъкани от лен, тъкани от юта и други растителни текстилни влакна; тъкани от хартиени прежди

 

 

54

CИHTETИЧHИ ИЛИ ИЗKУCTBEHИ HИШКИ

 

 

 

шевни конци от синтетични или изкуствени нишки, дори пригодени за продажба на дребно;, прежди от синтетични нишки,непригодени за продажба на дребно;прежди от изкуствени нишки ,непригодени за продажба на дребно;синтетични монофиламенти с линейна плътност от синтетични текстилни материали; изкуствени монофиламенти от изкуствени текстилни материали;прежди от синтетични или изкуствени нишки, пригодени за продажба на дребно;тъкани от синтетични и изкуствени нишки;

 

 

55

ЩAПEЛHИ CИHTETИЧHИ ИЛИ ИЗKУCТВЕНИ ВЛАКНА

 

 

 

кабели от синтетични влакна, кабели от изкуствени влакна ,синтетични щапелни влакна, некардирани, нито пенирани, нито обработени по друг начин за предене;изкуствени щапелни влакна , некардирани, нито пенирани, нито обработени по друг начин, за предене;отпадъци от синтетичнви или изкуствени влакна; шевни конци от синтетични или изкуствени щапелни влакна;прежди от изкуствени и синтетични щапелни влакна; тъкани от синтетични или изкуствени щапелни влакна;

 

 

56

BATИ, ФИЛЦOBE И HETЬKAHИ TEKСТИЛНИ МАТЕРИАЛИ;СПЕЦИАЛНИ ПРЕЖДИ;КАНАПИ, ВЪЖЕТА И ДЕБЕЛИ ВЪЖЕТА;АРТИКУЛИ НА ВЪЖАРСТВОТО

 

 

 

вати от текстилни материали и артикули от тези вати;възли и пъпки от текстилни материали; филцове, дори импрегнирани, промазани,покрити или ламинирани; нетъкани текстилни материали ,дори импрегнирани, промазани,покрити или ламинирани;, нишки и въжета от каучук, покрити с текстил, текстилни прежди, ленти и подобни форми, импрегнирани, промазани, покрити или обвити с каучук или пластмаси; метални и метализирани прежди, комбинирани с метал под формата на конци, ленти или прах или покрити с метал; обвити прежди, обвити ленти, различни от обвитите прежди от конски косми, шенилна прежда; канапи и въжета и дебели въжета плетени или не , дори импрегнирани или промазани, покрити или обвити с каучук или с пластмаси;мрежи с завързани бримки, на платна или на части, изработени от канапи, въжета или дебели въжета, конфекционирани мрежи за риболов;артикули от прежди, канапи, въжета или дебели въжета;

 

 

57

KИЛИMИ И ДPУГИ ПOДOBИ HACTИЛКИ

 

 

 

килими от текстилни материали с навързан или ненавързан влас, дори конфекционирани; тъкани килими и други тъкани подови настилки от текстилни материали, нито тъфтинг, нито флок; ръчно тъкани килими;килими и подови настилки от филц;

 

 

58

CПEЦИAЛHИ TЬKAHИ; TЬФTИHГ ИЗДЕЛИЯ,ДАНТЕЛИ,ГОБЛЕНИ,ПАСМАНТЕРИЯ,БРОДЕРИИ

 

изтъкани кадифета и плюшове и тъкани от шенилна прежда;хавлиени тъкани; тъкани със сплитка гаце; тюлове и фини мрежести тъкани, дантели на парче , на ленти или на мотиви;ръчно тъкани гоблени, тъкани от метални нишки, бродерии, ватирани текстилни изделия на парче

 

 

59

ИMПPEГHИPAHИ, ПPOMAЗAHИ, ПOKРИТИ ИЛИ ЛАМИНИРАНИ ТЪКАНИ ;ТЕХНИЧЕСКИ АРТИКУЛИ ОТ ТЕКСТИЛНИ МАТЕРИАЛИ

 

 

 

тъкани промазани с лепило или нишестени материали от видовете , употребявани за подвързване на книги или или в картонажното производство, производството на кълъфи или за подобни приложения,копирни платна, или транспаранти за рисуване, гумирани платна; платна за пневматични гуми получени на основата на прежди с висока здравина, от найлон или от други полиамиди, от полиестери, или от вискозна коприна; тъкани импрегнирани, промазани, покрити или ламинирани с пластмаси;линолеуми, дори изрязани , подови настилки от един слой или от едно покритие, нанесено върху текстилна основа, дори изрязани; стенни облицовки от текстилни материали,гумирани тъкани,фитили, маркучи за помпи и подобни маркучи от текстилни материали, дори армирани или с допълнения от други материали; транспортни ленти или трансмисионни ремъци от текстилни материали, дори импрегнирани, промазани ,покрити или ламинирани с пластмаси или подсилени с метал или с други материали;текстилни продукти и артикули за техническо приложение;

 

 

60

TPИKOTAЖHИ ПЛATOBE

 

 

 

кадифета и плюшове и хавлиени платове,трикотажни;,основно-плетени платове, други трикотажни платове

 

 

61

ОБЛЕКЛА И ДOПЬЛHEHИЯ ЗA ОБЛЕКЛА;ТРИКОТАЖНИ ИЛИ ПЛЕТЕНИ

 

 

палта, пелерини,  анораци, якета,блузони и подобни артикули трикотажни или плетени за мъже или момчета;палта, пелерини,  анораци, якета,блузони и подобни артикули трикотажни или плетени за жени или момичета; костюми, ансамбли, сака, панталони, панталони с пластрон и презрамки , панталони до под коляното, къси панталони и шорти, трикотажни или плетени , за мъже или момчета ;костюми, ансамбли, сака, панталони, панталони с пластрон и презрамки , панталони до под коляното, къси панталони и шорти, трикотажни или плетени , за жени и момичета; ризи, трикотажни или плетени , за мъже или момчета; ,ризи ,блузи, слипове,фланелки,жилетки,елечета,чоропогащи

 

 

62

ОБЛЕКЛА И ДOПЬЛHEHИЯ ЗA ОБЛЕкЛА;РАЗЛИЧНИ ОТ ТРИКОТАЖНИ ИЛИ ПЛЕТЕНИ

 

палта, пелерини,анораци,  якета,блузони и подобни артикули за мъже или момчета, палта, пелерини,анораци,  якета,блузони и подобни артикули за за жени или момичета; костюми, ансамбли сака, панталони , панталони до под коляното , къси панталони и шорти за мъже или момчета; костюми, ансамбли сака, панталони , панталони до под коляното , къси панталони и шорти за за жени или момичета; ризи за мъже или момчета; , ризи,блузи, блузи - ризи и шемизетки за жени или момичета;долни фланели, слипове,долни гащи, нощници, пижами, хавлии за баня, халати и подобни артикули за мъже или момчета; долни фланели и ризи, комбенизони, фусти, пликчета , нощници, пижами, халати, хавлии за баня, домашни роби и подобни артикули за жени или момичета; облекла и допълнения за облеклата за бебета; горни спортни облекла, комбенизони и ансамбли за ски и бански костюми; сутиени , ластични колани, корсети,тиранти, жартиери, ластици за чорапи и подобни артикули; носни кърпи и джобни кърпички ;шалове, ешарпи, кърпи за глава, шалчета, мантили, була, и воалетки; вратовръзки, , папийонки, шалчета- вратовръзки; ръкавици, ръкавици без пръсти, и ръкавици с един пръст; други конфекционирани допълнения за облекла;

 

 

63

ДPУГИ KOHФEKЦИOHИPAHИ TEKCTИЛНИ АРТИКУЛИ;АСОРТИМЕНТИ;ПАРЦАЛИ И УПОТРЕБЯВАНИ ОБЛЕКЛА И ТЕКСТИЛНИ АРТИКУЛИ

 

 

 

спално бельо, покривки и кърпи за маса, за тоалет или за кухня; завеси,пердета, щори за вътрешно обзавеждане , драпирии и волани за легла; амбалажни чували и торбички; покривала и външни щори, палатки , платна за лодки, сърфове или сухопътни ветроходи, артикули за къмпинг; парцали и употребявани облекла и артикули;

 

 

64

OБУBKИ, ГETИ И ПOДOБHИ APTИKУЛИ

 

 

 

непромокаеми обувки с външни ходила и горна част от каучук или пластмаси; други обувки с външни ходила и горна част от каучук или пластмаси;обувки от естествена или възстановена кожа и горна част от естествена кожа или от текстилни материали;,пантофи,части за обувки,подвижни вътрешни ходила, табан хастари и подобни подвижни артикули, гети , гамаши и подобни артикули и техните части;

 

 

65

ШAПKИ И ЧACTИ ЗA ШAПKИ

 

 

 

щумпи, неоформени нито фасонирани дискове, цилиндри, от филц за, шапки; шапки от филц, изработени с помощта на щумпи или дискове; шапки, плетени или изработени чрез съединяване на ленти от всякъкви материали, дори гарнирани;други шапки; ленти за вътрешни гарнитури, подплати, външни гарнитури, вътрешни предпазни приспособления, козирки и подбрадници за шапкарството;

 

 

66

ЧAДЬPИ, CEHHИЦИ, CЛЬHЧOБPAHИ

 

 

 

чадъри, сенници и слънчобрани; бастуни , бастуни-столове, камшици, бичове и подобни артикули;

 

 

67

AПPETИPAHИ ПEPA И ПУX И APTИКУЛИ ОТ ПЕРА И ПУХ;ИЗКУСТВЕНИ ЦВЯТА;ИЗДЕЛИЯ ОТ ЧОВЕШКИ КОСИ

 

 

 

кожи и  други части от птици , покрити с перата или пуха им , пера , частици от пера, пух и артикули от тези материали; изкуствени цветя, листа  и плодове и техните части, артикули изработени от изкуствени цветя, листа или плодове;,перуки , изкуствени бради, вежди, мигли, кичури

 

 

68

ИЗДEЛИЯ OT KAMЬHИ, ГИПC, ЦИMЕНТ, АЗБЕСТ,СЛЮДА ИЛИ АНАЛОГИЧНИ МАТЕРИАЛИ;КЕРАМИЧНИ ПРОДУКТИ;СТЪКЛО И ИЗДЕЛИЯ ОТ СТЪКЛО

 

 

 

павета,бордюри за тротоари и плочи за паваж от естествени камъни;обработени дялани или строителни камъни и изделия от тези камъни , гранули, отломки и прах от естествени камъни; обработени естествени шисти и изделия от естествени и агломерирани шисти;,мелнични камъни,изделия от асфалт,изделия от цимент и бетон, изделия от камъни, обработен азбест и слюда

 

 

69

KEPAMИЧHИ ПPOДУKTИ

 

 

 

тухли, плочи, плочки и други керамични изделия от инфузорна силикатна пръст или от аналогична силикатна пръст;огнеупорни тухли, плочи, плочки и аналогични керамични изделия за строителството;други огнеупорни керамични изделия, различни от тези от инфузорна силикатна пръст или от аналогична силикатна пръст; строителни тухли, подови блокчета, кахли и подобни артикули от керамика; керемиди , елементи за комини; плочки за настилане,кухненски мивки,съдове и прибори за сервиране,статуетки

 

 

70

CTЬKЛO И ИЗДEЛИЯ OT CTЬKЛO

 

 

 

натрошено стъкло  и други отпадъци и остатъци от стъкло, стъклена маса;, стъкло на топчета, пръчки или тръби , необработено; отлято стъкло;изтеглено или издухано стъкло,предпазно стъкло,огледала от стъкло,дамаджани,бутилки,буркани,стъклени влакна,други изделия от стъкло; часовникарски стъкла, стъкла за медицински очила, кухи топки и сегментите им;павета, плочи, тухли, керемиди и други артикули от пресовано  или излято на калъпи тесто, кубчета, парчета и други стъкларски артикули;

 

 

71

ECTECTBEHИ ИЛИ KУЛTИBИPAHИ ПЕРЛИ,СКЪПОЦЕННИ ИЛИ ПОЛУСКЪНОЦЕННИ КАМЪНИ,БЛАГОРОДНИ МЕТАЛИ, ПЛАКЕТА ИЛИ ДУБЛЕТИ ОТ БЛАГОРОДНИ МЕТАЛИ, И ИЗДЕЛИЯ ОТ ТЕЗИ МАТЕРИАЛИ;БИЖУТЕРИЙНА ИМИТАЦИЯ;МОНЕТИ

 

 

 

естествени или култивирани перли обработени или подбрани, но ненанизани, нито монтирани , нито обковани; ,диаманти , дори обработени, но немонтирани, нито обковани; скъпоценни и полускъпоценни камъни,обработени или подбрани, но ненанизани, нито монтирани , нито обковани; диамантен прах и прах от естествени или синтетични скъпоценни или полускъпоценни камъни; сребро в необработени  или полуобработени фирми или на прах; плакета или дублета от сребро; злато и златни артикули; плакета или дублета от злато ; платина в необработени или полуобработени форми или на прах ;изделия от благородни метали,бижутерийна имитация,монети

 

 

72

ЧУГУH, ЖEЛЯЗO И CTOMAHA

 

 

 

необработени чугуни и огледални шпигел чугуни във вид на отливки , слитъци или други първични форми;феросплави; железни продукти получени чрез пряка редукция на желязна руда и други железни порести продукти , на парчета, топчета или подобни форми; отпадъци и отломки  от чугун, желязо или стомана ; гранули и прахове от необработен чугун, от огледален шпигел чугун , от желязо или стомана; желязо или от нелегирани стомани на блокове или други първични форми ; полупродукти от желязо или от нелегирани стомани; плосковалцувани продукти от желязо или от нелегирани стомани горещовалцувани и студеновалцувани; валцдрат от желязо или от нелегирани стомани;пръти от от желязо или от нелегирани стомани горещовалцувани, горещоизковани, горещо изтеглени , както и тези, които са усукани след валцуване;други  пръти от  желязо или от нелегирани стомани; профили от  желязо или от нелегирани стомани; телове от  желязо или от нелегирани стомани;, неръждаеми стомани

 

 

73

ИЗДEЛИЯ OT ЧУГУH, ЖEЛЯЗO ИЛИ СТОМАНА

 

 

 

шпунтови прегради  от желязо или стомана, профили , получени чрез заваряване, от желязо или стомана;  елементи за железопътни линии, от чугун , желязо или стомана; тръби и профили от чугун;безшевни тръби и кухи профили от желязо или стомана;други тръби с кръгло сечение; принадлежности за тръбоповоди,конструкции и части за конструкции; резервоари, цистерни, вани и подобни съдове за всякакви материали от чугун , желязо или стомана; варели, барабани, бидони кутии и подобни съдове от чугун,желязо или стомана;съдове за сгъстени или втечнени газове  от чугун,желязо или стомана;въжета, кабели, сплитки и подобни артикули от стомана , желязо, без електрическа изолация;бодлива тел от желязо или от стомана; метални платна , мрежи и решетки , разтеглени ламарини и ленти от желязо или от стомана;вериги, верижки и техните части от чугун, желязо или от стомана;  котви, котвички и техните части от чугун, желязо или от стомана; клинове, гвоздеи, кабарчета, куки от чугун, желязо или от стомана;винтове, болтове , гайки ;шевни игли, игли за плетене , шила, ; пружини и ресори от желязо или стомана; печки, готварски печки, скари,газови котлони;домакински артикули, домашни потреби и техните части от чугун, желязо или от стомана;хигиенни и тоалетни артикули от чугун , желязо или стомана;

 

 

74

MEД И ИЗДEЛИЯ OT MEД

 

 

 

меден камък,циментна мед;нерафинирана мед; аноди от мед за електролитно рафиниране;рафинирана мед и медни сплави в необработен вид;отпадъции и отломки от мед;матерни медни сплави ;прахове и люспи от мед; пръти и профили от мед;телове от тел; медно фолио, ламарини и ленти от мед; медно фолио ;принадлежности за тръбопроводи от мед; кабели, въжета , сплитки и подобни артикули от мед , без електрическа изолация; метални платна , мрежи и решетки от медна тел, разтеглени ламарини, и ленти от мед; клинове, гвоздей , кабари, куки и скоби от мед ; пружини и ресори от мед; домакински артикули и домашни потреби от мед;други изделия от мед

 

 

75

HИKEЛ И ИЗДEЛИЯ OT HИKEЛ

 

 

 

никелов камък,шлаки  от никелови оксиди и други междинни продукти на никеловата металургия; необработен никел; отпадъци и отломки от никел; прахове и люспи от никел; пръти и профили от никел, ламарини и листове, ленти от никел, тръби и принадлежности за тръбоповоди от никел ;др.изделия от никел

 

 

76

AЛУMИHИЙ И ИЗДEЛИЯ OT AЛУMИHИЙ

 

 

 

необработен алуминий,отпадъци от алуминий, пръти и профили от алуминий, ламарини, ленти и листове от алуминий, алуминиево фолио, телове от алуминий, тръби от алуминий, съдове от алуминий за сгъстени или втечнени газове

 

 

78

OЛOBO И ИЗДEЛИЯ OT OЛOBO

 

 

 

необработено олово, отпадъци и отломки от олово,пръти и профили  и телове от олово;плочи, листове, ленти, и фолио от олово , прахове и люспи от олово; тръби и принадлежности за тръбопроводи от  олово;други изделия от олово;

 

 

79

ЦИHK И ИЗДEЛИЯ OT ЦИHK

 

 

 

необработен цинк, отпадъци и отломки от цинк, пудра и прахове от цинк ;пръти и профили от цинк, пудра и люспи от цинк, тръби и принадлежности за тръбопроводи от цинк; други изделия от цинк

 

 

80

KAЛAЙ И ИЗДEЛИЯ OT KAЛAЙ

 

 

 

необработен калай, отпадъци и отломки от калай,пръти и профили от калай,фолио от калай,тръби и принадлежности за тръбопроводи от калай

 

 

81

ДPУГИ HEБЛAГOPOДHИ METAЛИ; MЕТАЛОКЕРАМИКИ;ИЗДЕЛИЯ ОТ ТЕЗИ МАТЕРИАЛИ

 

волфрам и изделия от волфрам,молибден и изделия от молибден,тантал и изделия от тантал,бисмут и изделия от бисмут,антимон и изделия от антимон, металокерамики и изделия от металокерамики

 

 

82

ИHCTPУMEHTИ И CEЧИBA,HOЖAPCKИ АРТИКУЛИ И ПРИБОРИ ЗА ХРАНЕНЕ ОТ НЕБЛАГОРОДНИ МЕТАЛИ, ЧАСТИ ЗА ТЕЗИ АРТИКУЛИ ОТ НЕБЛАГОРОДНИ МЕТАЛИ

 

 

 

белове, лопати, кирки, мотики, ръчни триони,пили , рашпили, клещи,тръборезачки,ръчни гаечни ключове, ножове, бръсначи,лъжици, вилици, черпаци, решетести лъжици за обиране на пяна , лопатки за торти, специални ножове за риба и за масло,щипки за захар,подобни артикули

 

 

83

PAЗЛИЧHИ ИЗДEЛИЯ OT HEБЛAГOPОДНИ МЕТАЛИ

 

 

 

катинари,брави,резета от неблагородни метали, ключалки с обков, ключове от неблагородни метали; гарнитури, обкови и подобни артикули от неблагородни метали за мебели, врати , стълбища, прозорци, куфари и сандъци; огнеупорни каси,блиндирани врати  и клетки за подсилени помещения, секретни ковчежета и касетки за съхранение на подобни артикули от неблагородни метали; класьори, картотеки, кутии за класиране и сортиране, стойки за печати и др. канцеларски артикули от неблагородни метали ; машинки за събиране на подвижни листа или за класьори, щипки, кламери,телчета за телбод от неблагородни метали;камбани, звънчета, гонгове,закопчалки,запушалки,указателни табели, адресни табели;

 

 

84

ЯДPEHИ PEAKTOPИ, KOTЛИ, MAШИНИ,АПАРАТИ И МЕХАНИЗМИ,ЧАСТИ ЗА ТЕЗИ МАШИНИ ИЛИ АПАРАТИ

 

ядрени реактори, парни котли, въдушни или водни газгенератори,парни турбини,бутални двигатели,хидравлични турбини,турбореактивни двигатели,помпи за течности,въдушни помпи или вакум помпи,горелки за огнища,хладилници и фризери,каландри и валци,центрофуги,миялни машини,полипасти, лебедки,самоходни булдозери,други машини и устройства,земеделски машини, печатарски машини,машини за трикотаж,шевни машини,стругове, стъргателни машини,инструментални машини,сметачни машини,части за машини или апарати

 

 

85

EЛEKTPИЧECKИ MAШИHИ И AПAPATИ

 

 

 

електрически двигатели и генератори,електроагрегиращи агрегати,електрически трансформатори,електромагнити,електрически акумулатори,електромеханични уреди,машини за бръснене,електрически осветителни апарати, портативни електрически лампи,индустриални електрически пещи ,микрофони,грамофони,магнетофони,плочи,телевизионни апарати,електрически кондезатори,диоди,жици,кабели,

 

 

86

ПPEBOЗHИ CPEДCTBA И OБOPУДBAНЕ ЗА ЖЕЛЕЗОПЪТНИ ИЛИ ПОДОБНИ ЛИНИИ И ТЕХНИТЕ ЧАСТИ;МЕХАНИЧНИ СИГНАЛИЗАЦИОННИ УСТРОЙСТВА(ВКЛЮЧИТЕЛНО ЕЛЕКТРОМЕХАНИЧНИТЕ) ЗА КОМУНИКАЦИОННИ ПЪТИЩА

 

 

 

електрически локомотиви,мотриси и моторни платформи,пътнически вагони,части за превозни средства,неподвижни съоражения за железопътни линии, контейнери

 

 

87

ABTOMOБИЛИ, TPAKTOPИ, MOTOЦИКЛЕТИ И ВЕЛОСИПЕДИ И ДРУГИ СУХОПЪТНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА, ТЕХНИ ЧАСТИ И ПРИНАДЛЕЖНОСТИ

 

трактори,автомобилни превозни средства,пътнически превозни средства,шасита за автомобили,части и принадлежности за автомобили,танкове, мотоциклети,велосипеди,инвалидни колички,бебешки и детски колички, ремаркета

 

 

88

BЬЗДУXOПЛABAHE И  KOCMOHABTИКА

 

 

 

балони и дирижабли; безмоторни самолети, делтапланери и други въздухоплавателни превозни средства, предназначени за придвижване без двигател;други въздухоплавателни превозни средства, хеликоптери, самолети, космически превозни средства и ракетите им за изстрелване и подорбиталните въздухоплавателни средства; парашути,ротошути, техните части и принадлежности;апарати и устройства за изстрелване на въздухоплавателни средства; спирачни апарати и устройства за улусняване приземяването на въздухоплавателни превозни средства, наземни авиотренажори и техните части;

 

 

89

MOPCKO ИЛИ PEЧHO KOPAБOПЛABAНЕ

 

 

 

пътнически и туристически кораби, фериботи, товарни кораби,шлепове и подобни кораби за транспорт на хора или стоки; риболовни кораби,кораби-заводи, и други кораби за обработка или за консервиране на продуктите от риболова; яхти,други кораби и лодки за развлечение и спорт, лодки с гребла и канута; влекачи и тласкачи; кораби-фарове, кораби-помпи, кораби-драги, плаващи кранове и други кораби, за които корабоплаването има второстепенно значение по отношение на главното им предназначение, плащави докове, сондажни или производствени платформи , ,плаващи съоръжения; бойни плавателни съдове, и спасителни лодки; други плаващи съоръжения;

 

 

90

OПTИЧHИ, ФOTOГPAФCKИ ИЛИ KИHЕМАТОГРАФСКИ , ИЗМЕРИТЕЛНИ, КОНТРОЛИРАЩИ ИЛИ ПРЕЦИЗИРАЩИ ИНСТРУМЕНТИ И АПАРАТИ,МЕДИКО-ХИРУРГИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТИ И АПАРАТИ;ЧАСОВНИКАРСКИ ИЗДЕЛИЯ;МУЗИКАЛНИ ИНСТРУМЕНТИ;ЧАСТИ И ПРИНАДЛЕЖНОСТИ ЗА ТЕЗИ ИНСТРУМЕНТИ ИЛИ АПАРАТИ

 

 

 

оптични влакна и снопове,лещи,очила, бинокли,фотоапарати,кинокамери,фотокопирни апарати, оптични микроскопи,компаси,инструменти за чертане,медицински, хирургически,зъболекарски, ветеринарни инструменти,дихателни апарати,ортопедични апарати,гъстомери,броячи за газове,

 

 

91

ЧACOBHИKAPCKИ ИЗДEЛИЯ

 

 

 

ръчни часовници , джобни часовници и подобни часовници с корпуси от благородни метали или плакета или от дублета от благородни метали; будилници,часовникови механизми,часовници за командни и часовници за автомобили ;корпуси за часовници,верижки и каишки за ръчни часовници,други принадлежности за часовници; апарати за контролиране на времето и хронометри с часовников механизъм или синхронен двигател;

 

 

92

MУЗИKAЛHИ ИHCTPУMEHTИ;ЧACTИ И ПРИНАДЛЕЖНОСТИ ЗА ТЕЗИ ИНСТРУМЕНТИ

 

пиана, органи, акордеони, духови музикални инструменти,музикални кутии,

 

 

93

OPЬЖИЯ, MУHИЦИИ И TEXHИTE ЧAСТИ И ПРИНАДЛЕЖНОСТИ

 

 

 

 

 

94

MEБEЛИ,MEДИЦИHCKA И XИPУPГИЧЕСКА МЕБЕЛИРОВКА;СПАЛНИ АРТИКУЛИ И ДРУГИ ПОДОБНИ;ОСВЕТИТЕЛНИ ТЕЛА , НЕУПОМЕНАТИ, НИТО ВКЛЮЧЕНИ ДРУГАДЕ;РЕКЛАМНИ ЛАМПИ, СВЕТЛИННИ НАДПИСИ , СВЕТЛИННИ УКАЗАТЕЛНИ ТАБЕЛИ И ПОДОБНИ АРТИКУЛИ;СГЛОБЯЕМИ АРТИКУЛИ

 

 

 

столове и седалки,пружини за легла и поставки за матраци,осветителни тела и техните части, сглобяеми конструкции

 

 

95

ИГPAЧKИ, ИГPИ,  APTИKУЛИ  ЗA ЗАБАВЛЕНИЕ ИЛИ ЗА СПОРТ;ТЕХНИТЕ ЧАСТИ И ПРИНАДЛЕЖНОСТИ

 

играчки на колела,пъзели,върталежки, люлки, стрелбища,въдичарски пръти и кукички

 

 

96

PAЗHИ BИДOBE ИЗДEЛИЯ

 

 

 

обработени слонова кост, кости, черупки на костенурки, метли и четкиръчни сита,пътнически комплекти за личен тоалет,копчета,химикалки , маркери, флумастри,моливи, плочи и дъски за писане,запалки,лули,гребени,термоси,тоалетни пулверизатори,манекени и подобни артикули

 

 

97

ПPOИЗBEДEHИЯ HA ИЗKУCTBOTO,

 

 

99

картини, рисунки,графики,гравиюри,щампи,пощенски и таксови марки,статуи,антични предмети на повече от 100 години

 

 

За да се върнете обратно в основния текст кликнете с десен клавиш на мишката върху този текст и изберете команда Open Hiperlink

               
7. За Интрастат операторите

       Какво, кога и как да декларират по Интрастат

                               
                               ЛЕГЕНДА  ЗА ИЗПОЛЗВАНИТЕ ЗНАЦИ В ПРИМЕРИТЕ:

                  1. Буквените кодове указват държавата-членка на ЕС в съответствие с  използваната официална кодировка на държавите и териториите.
                  2. BG1, BG2, GR1, GR2 и други подобни съкращения носещи двузначния буквен квен код на държавата и число след това указват броя на различните Интрастат оператори в дадена държава-членка, която според съответния пример се явява държава-партньор.
                 
                  3. В примерите:
                
                

                   4.Таблицата поместена под всяка диаграма показва кой трябва да подаде Интрастат декларация във всяка една от посочените в дадения пример държави и дали трябва да се попълнят двете клетки на ДДС декларацията

                   I.  Стоки за преработка, които се връщат обратно в държавата на изпращане
                      Еднократна преработка на стоки:
              Пример 1  Стоките се изпращат от фирма Б1 в BG в друга държава-членка, например RO до фирмата Р1, която ще извърши преработката, след което стоките ще бъдат върнати обратно в България. Преработката ще бъде извършена за сметка на фирма Б1.

                       Б1 изпраща временно до Р1 в Румъния стоки с намерение те да бъдат подложени на преработка там. След завършване на преработката стоките се връщат на Б1 в България. Преработката се извършва за сметка на фирма Б1.
В този случай фирма Р1 изпраща фактура за стойността на извършената услуга по преработката на фирма Б1.

                                България                                                                              Румъния

В този случай се попълват Интрастат декларации за движението между двете държави както следва:            деклариране по Интрастат                                  деклариране за ДДС

                        Б1 в BG      - Изпращане  за RO ( вид на сделката – 4,                нищо в 2-те клетки на ДДС
стойността на стоките преди преработката)           декларацията
- Пристигане от  RO ( вид на сделката – 5,
стойността на стоките след преработката)
Р1 в RO     - Пристигане от BG  ( вид на сделката – 4,                  нищо в 2-те клетки на ДДС 
стойността на стоките преди преработката)             декларацията  
- Изпращане  за BG  ( вид на сделката – 5,
стойността на стоките след преработката)

                      Пример 2  Стоките се изпращат от фирма Б1 в BG в друга държава-членка, например RO до фирмата Р1, която ще извърши преработката. След преработката стоките ще бъдат изпратени в България до фирма купувач Б2. Преработката ще бъде извършена за сметка на фирма Б1.
                       В този случай фирма Р1 изпраща фактура за стойността на извършената услуга по преработката на фирма Б1.
България                                                                              Румъния
                        
В този случай се попълват Интрастат декларации за движението между двете държави както следва:            деклариране по Интрастат                                  деклариране за ДДС
 Б1 в BG      - Изпращане  за RO ( вид на сделката – 4,                нищо в 2-те клетки на ДДС
стойността на стоките преди преработката)           декларацията;
- Пристигане от  RO ( вид на сделката – 5,
стойността на стоките след преработката);

                        Б2 в BG       НЕ ДЕКЛАРИРА НИЩО;                                               нищо в 2-те клетки на ДДС 
Декларацията;
Р1 в RO     - Пристигане от BG  ( вид на сделката – 4,                  нищо в 2-те клетки на ДДС 
стойността на стоките преди преработката)             декларацията  
- Изпращане  за BG  ( вид на сделката – 5,
стойността на стоките след преработката)

 

Двукратна преработка на стоки:

Пример 1  Стоките се изпращат от фирма Б1 в BG в друга държава-членка, например RO до фирмата Р1, която ще извърши първата преработка на стоките, след което стоките ще бъдат изпратени на друга фирма - Р2 в Румъния за следваща преработка или дообработка, след което стоките ще върнати обратно в България на фирма Б1 от Р2.

 

 

 

                България                                                                              Румъния


В този случай се попълват Интрастат декларации за движението между двете държави както следва:            деклариране по Интрастат                                  деклариране за ДДС
                       Б1 в BG      - Изпращане  за RO ( вид на сделката – 4,                нищо в 2-те клетки на ДДС
стойността на стоките преди преработката)           декларацията;
- Пристигане от  RO ( вид на сделката – 5,
стойността на стоките след преработката);

                        Р1 в RO     - Пристигане от BG  ( вид на сделката – 4,                  нищо в 2-те клетки на ДДС 
стойността на стоките преди преработката)             декларацията                         
Р2 в RO    - Изпращане  за BG  ( вид на сделката – 5,                  нищо в 2-те клетки на ДДС
стойността на стоките след преработката)               декларацията

Пример 2  Едната от фирмите, които участват в преработката на стоките е подизпълнител /субконтрактор/ на другата.
Случаят е както описания по-горе, с тази разлика, че фирмата Р2 в Румъния, която ще извърши последващата преработка е подизпълнител на фирмата Р1 извършила първата преработка. Т.е. тя ще извърши втората преработка за сметка на Р1 и ще изпрати готовите стоки директно на българската фирма Б1

                      

 

 

                                  България                                                                              Румъния
                         
                      В този случай се попълват Интрастат декларации за движението между двете държави както следва:            деклариране по Интрастат                                  деклариране за ДДС
                       Б1 в BG      - Изпращане  за RO ( вид на сделката – 4,                нищо в 2-те клетки на ДДС
стойността на стоките преди преработката)           декларацията;
- Пристигане от  RO ( вид на сделката – 5,
стойността на стоките след преработката);

                        Р1 в RO     - Пристигане от BG  ( вид на сделката – 4,                  нищо в 2-те клетки на ДДС 
стойността на стоките преди преработката)             декларацията                         
- Изпращане  за BG  ( вид на сделката – 5,                 
стойността на стоките след преработката);              
                        Р2 в RO       НЕ ДЕКЛАРИРА НИЩО;                                              нищо в 2-те клетки на ДДС
                                                                                                                                    декларацията

IІ.  Стоки за преработка, които не се връщат обратно в държавата на изпращане

А. Преработката е за сметка на продавача

А.1. Преработка в държава – членка, различна от държавата-членка на продавача и купувача.
Пример:   Стоките се продават от фирма Г1 в Германия на купувача фирма Ф1 във Франция. Продавачът Г1 първо изпраща стоките до фирмата Б1в България, която ще извърши преработката на стоките, след което стоките ще бъдат изпратени на фирма – Ф1 във Франция. Преработката е за сметка на продавача – фирма Г1.

 

        Германия                                България                                  Франция

 

                        В този случай се попълват Интрастат декларации за движението на стоките както следва:    
деклариране по Интрастат                                  деклариране за ДДС
Г1 в DE  - Изпращане за BG ( вид на сделката – 1,       клетка изпращания (стойността
стойността на стоките преди преработката);   на стоките след преработка)

Б1 в BG  - Пристигане от DE ( вид на сделката – 4,          нищо в 2-те клетки на ДДС
стойността на стоките преди преработката)     декларацията
- Изпращане за FR ( вид на сделката – 5,                 
стойността на стоките след преработката);

                    Ф1 във FR – Пристигане от BG ( вид на сделката – 1,  клетка пристигания (стойността      
Текстово поле: Обърнете внимание! Декларациите, които Г1 и Ф1 попълват, се попълват с код за Вид на сделката 1, а не с код 4 или 5, които са предназначени за стоки за преработка, тъй като тук има трансфер на собствеността и Ф1 става собственик на преработените стоки.

стойността на стоките след преработката);     на стоките след преработка)

 

А.2. Преработка в държавата на продавача
Пример: Българска фирма Б1 продава стоки на Румънска фирма Р1. Преди    това Б1 изпраща тези стоки с цел преработка до Б2, която се намира в България. След преработката Б2 изпраща стоките до Р1 в Румъния. Преработката е за сметка на Б1.   Изпращането на стоките от Б1 до Б2 в България е национална транзакция и не се декларира по Интрастат.  

 

 

                      България                             Румъния
 

                        В този случай се попълват Интрастат декларации за движението на стоките както следва:    
деклариране по Интрастат                                  деклариране за ДДС
Б1 в BG   - Изпращане за RO ( вид на сделката – 1,    клетка изпращания (стойността
стойността на стоките след преработката);   на стоките след преработка)

Б2 в BG  - НИЩО                                                                   нищо в клетките по ДДС

Р1 в RO – Пристигане от  BG ( вид на сделката – 1,    клетка пристигания (стойността
Текстово поле: Обърнете внимание! Декларациите, които Б1 и Р1 попълват, се попълват с код за Вид на сделката 1, а не с код 4 или 5, които са предназначени за стоки за преработка, тъй като тук има трансфер на собствеността и Р1 става собственик на преработените стоки.

стойността на стоките след преработката);   на стоките след преработка)

 

А.3. Преработка в държавата на купувача
Пример:  Българска фирма Б1 продава стоки на Румънска фирма Р2. Преди    това Б1 изпраща тези стоки с цел преработка до Р1, която се намира в Румъния. След преработката Р1 изпраща стоките до Р2 в Румъния. Преработката е за сметка на Б1.  
В този случай Б1 трябва да е регистрирана по ДДС в Румъния /държавата-членка, където услугата действително се извършва/. Данъчният представител или регистрираното по ДДС лице в Румъния е Б1*. Транзакциите между Р1, Б1* и Р2 са от национален характер.

                    

 

                  България                                               Румъния

В този случай се попълват Интрастат декларации за движението на стоките както следва:        деклариране по Интрастат                                  деклариране за ДДС

Б1 в BG   - Изпращане за RO ( вид на сделката – 1,    клетка изпращания (стойността
стойността на стоките преди преработката);   на стоките преди преработка)

Б1* в RO - Пристигане от BG ( вид на сделката – 1,   клетка пристигания (стойността
стойността на стоките преди преработката);   на стоките преди преработка)

Р1 в RO - НИЩО                                                            нищо в клетките по ДДС    

Р2 в RO - НИЩО                                                            нищо в клетките по ДДС                                                                                   

                                                                               
Текстово поле: Обърнете внимание! Декларациите, които Б1 и Б1*  попълват, се попълват с код за Вид на сделката 1, а не с код 4 или 5, които са предназначени за стоки за преработка, тъй като тук има трансфер на собствеността и Р2 става собственик на преработените стоки.

Б. Преработката е за сметка на куповача

Б.1. Преработка в държава – членка, различна от държавата-членка на продавача и купувача.
Пример: Фирма Г1 в Германия купува стоки от фирма ГР1 в Гърция. Г1 иска от ГР1 да изпрати стоките за преработка на фирма Б1, която се намира в България. След прералотката стоките се изпращат на Г1 в Германия. Прералотката се извършва за сметка на Г1.

                Гърция                            България                              Германия


В този случай се попълват Интрастат декларации за движението на стоките както следва:        деклариране по Интрастат                                  деклариране за ДДС

ГР1 в GR – Изпращане за BG ( вид на сделката – 1,    клетка изпращания (стойността
стойността на стоките преди преработката);   на стоките преди преработка)

Б1 в BG  - Пристигане от GR ( вид на сделката – 4,         нищо в клетките по ДДС
стойността на стоките преди преработката)
-  Изпращане за DE ( вид на сделката – 5,
стойността на стоките след преработката);

Г1 в DE – Пристигане от BG ( вид на сделката – 1,     клетка пристигания (стойността    
стойността на стоките след преработката);   на стоките преди преработката)

Текстово поле: Обърнете внимание! Декларациите, които ГР1 и Г1  попълват, се попълват с код за Вид на сделката 1, а не с код 4 или 5, които са предназначени за стоки за преработка, тъй като тук има трансфер на собствеността и Г1 става собственик на преработените стоки.


Б.2. Преработка в държавата на продавача
Пример: Румънската фирма Р1 купува стоки от фирма Б1, която е в България. Р1 иска от Б1 да изпрати тези стоки до фирма Б2, която също осъществява дейност в България  за преработка. След преработката Б2 изпраща стоките на Р1 в Румъния. Преработката е за сметка на Румънската фирма Р1.

                

 

 

 

 

                           България                                                        Румъния


В този случай се попълват Интрастат декларации за движението на стоките както следва:        деклариране по Интрастат                                  деклариране за ДДС

Б1 в BG  - НИЩО;                                                          клетка изпращания (стойността     
                                                                                         на стоките преди преработка)
Б2 в BG – Изпращане за RO ( вид на сделката – 1,
                стойността на стоките след преработката);     нищо в клетките по ДДС

Р1 в RO – Пристигане от BG ( вид на сделката – 1,     клетка пристигания (стойността    
стойността на стоките след преработката);   на стоките преди преработката)

                   
Текстово поле: Обърнете внимание! Декларациите, които Б2 и Р1  попълват, се попълват с код за Вид на сделката 1, а не с код 4 или 5, които са предназначени за стоки за преработка, тъй като тук има трансфер на собствеността и Р1 става собственик на преработените стоки.


Б.3. Преработка в държавата на купувача
Пример: Румънската фирма Р2 купува стоки от българстата фирма Б1. Р2 иска от Б1 да изпрати тези стоки за преработка до фирма Р1, която осъществява дейност в Румъния. След преработката Р1 изпраща стаките до фирма Р2. Преработката се извършва за сметка на Р2.

               

 

                               България                                         Румъния


В този случай се попълват Интрастат декларации за движението на стоките както следва:        деклариране по Интрастат                                  деклариране за ДДС

Б1 в BG – Изпращане за RO ( вид на сделката – 1,    клетка изпращания (стойността
              стойността на стоките преди преработката);  на стоките преди преработка)

Р1 в RO - НИЩО;                                                          нищо в клетките по ДДС

Р2 в RO - Пристигане от BG ( вид на сделката – 1,   клетка пристигания (стойността    
стойността на стоките преди преработката);   на стоките преди преработката)

Текстово поле: Обърнете внимание! Декларациите, които Б1 и Р2  попълват, се попълват с код за Вид на сделката 1, а не с код 4 или 5, които са предназначени за стоки за преработка, тъй като тук има трансфер на собствеността и Р2 става собственик на преработените стоки.

 

Текстово поле: Триъгълната търговия е сделка със стоки, при която участват три фирми развиващи дейност в две или три страни.

III. Триъгълна търговия

 

Обикновена триъгълна търговия между три държави-членки

Пример: Българската фирма Б1 купува стоки от фирма ГР1 в Гърция фирма и ги продава на фирма Р1 в Румъния. Стоките се изпращат директно от Гърция за Румъния.

 

                           Гърция                        България                      Румъния

 

Обикновено междинната държава /в дадения случай България/ трябва да бъде регистрирана по ДДС в държавата-членка на получаване на стоките или в държавата-членка на изпращане на стоките. В коя от двете държави следва да бъде регистрирана по ДДС междинната държава от контракта зависи от уговорените по договора условия за транспорта между трите държави /ГР1-Б1 или Б1-Р1/.

В този случай се попълват Интрастат декларации за движението на стоките както следва:        деклариране по Интрастат                                  деклариране за ДДС

ГР1 в GR – Изпращане за RO;

Б1 в BG - НИЩО;  

Р1 в RO – Пристигане от GR;

Триъгълна търговия между две държави-членки

А. С осъществяване на движение на стоките между две държави-членки

А.1.Национална доставка с последващо изпращане
Пример1: Фирма Б2 купува стоки от фирма Б1 в България. След това Б2 продава тези стоки на фирма ГР1 в Гърция. Б1 изпраща директно стоките до ГР1.

            

 

                               България                                       Гърция


В този случай се попълват Интрастат декларации за движението на стоките както следва:        деклариране по Интрастат                                  деклариране за ДДС

 

За да се върнете обратно в основния текст кликнете с десен клавиш на мишката върху този текст и изберете команда Open Hiperlink