Промени в ЗДДС за 2019 година

Публикувано от accountantbg on Вт., 12/20/2018 - 15:39

От 1 януари 2019 г. се въвежда праг от 10 000 евро при осъществяване на доставки:
- на далекосъобщителни услуги,
- на услуги за радио- и телевизионно излъчване и
- на услуги, извършвани по електронен път,
по които получатели са данъчно незадължени лица (чл. 21, ал. 8 от ЗДДС). Когато общата стойност без ДДС на тези доставки не надвишава през текущата календарна година и не е надвишавала през предходната календарна година 10 000 евро или равностойността им в националната валута на държавата членка, мястото на изпълнение на доставките ще е там, където доставчикът е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване при условие, че доставчикът е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване само на територията на една държава членка и че получатели са ДНЗЛ от държава членка, различна от ДЧ на доставчика.

Доставката, с която се надхвърля прага, ще е с място на изпълнение по сега действащия ред (чл. 21, ал. 6 от ЗДДС), т.е. там, където е установено данъчно незадълженото лице - получателят.

Дадена е възможност, дори прагът да не е надхвърлен, доставчикът да може да избере да определя мястото на доставка там, където е установено данъчно незадълженото лице - получател по услугата (чл. 21, ал. 10 от ЗДДС).

Въвеждат се нови разпоредби относно третирането на ваучери по ЗДДС – чл. 26, ал. 10, чл. 131а, чл. 131б и чл. 131в от ЗДДС, като се пояснява кога е налице доставка на стока или услуга.

Въведени са определения за ваучери в § 1 т. 88, т. 89 и т. 90, като се пояснява, че новите разпоредбите ще се прилагат за ваучери, издадени след 31.12.2018 г.

Чл. 131а от ЗДДС
- Продажбата на ваучер за конкретна цел от данъчно задължено лице, което действа от свое име, се смята за доставка на стоките или услугите, за които се отнася ваучерът.
- Фактическото предоставяне на стоки или извършване на услуги от доставчика към лицето, предоставило ваучер за конкретна цел като заплащане или част от заплащане за получаването на тези стоки или услуги, не се смята за доставка.
- Когато данъчно задължено лице, предоставило стоките или услугите срещу приемане на ваучер за конкретна цел като заплащане или част от заплащане, е лице, различно от издателя на ваучера, при предоставянето на стоките или услугите е налице доставка към издателя на ваучера.

Чл. 131б от ЗДДС
- Продажбата на многоцелеви ваучер от данъчно задължено лице, което действа от свое име, не се смята за доставка на стоките или услугите, за които се отнася ваучерът.
- Фактическото предоставяне на стоки или извършване на услуги от доставчика към лицето, предоставило многоцелеви ваучер като заплащане или част от заплащане за получаването на тези стоки или услуги, е доставка.
- Задържането на многоцелеви ваучер след изтичане на валидността му, без да е настъпило фактическо предоставяне на стоки или извършване на услуги, не се смята за доставка на стоката или услугата.

Следва да се има предвид, че правилата за ваучерите не се отнасят за:

- инструментите, които дават право на притежателя да получи отстъпка при получаване на стоките или услугите, но не дават правото на получаване на самите стоки и услуги;
- билетите за пътуване, кино, музей и други, пощенските марки и други подобни;
- ваучерите за храна, издадени от лице, получило разрешение от министъра на финансите по реда на чл. 209 от Закона за корпоративното подоходно облагане.

Въвежда се възможността, предвидена в чл. 211, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕO, за отложено начисляване на ДДС от вносител при внос на стоки на територията на страната – чл. 57, ал. 5 и ал. 6 от ЗДДС.
- Независимо от чл. 56, начисляването на данъка при внос по чл. 16 може да се извърши от вносителя, ако отговаря на условията на чл. 167а.
- По отношение на вноса, за който е упражнил правото си по ал. 5, вносителят начислява данъка за данъчния период, през който е възникнало данъчното събитие по чл. 54, върху данъчна основа, определена по реда на чл. 55, с протокол, като:
1. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период;
2. посочи митническия документ за внос и отрази размера на данъка в дневника за продажбите за съответния данъчен период.

Тази опция ще може да се прилага за определени видове стоки, които не са акцизни стоки и не са предназначени за крайно потребление и са посочени в Приложение № 3.

Разпоредбите, относно този специален режим на отложено начисляване на ДДС влизат в сила от 01.07.2019 г.

Лицата, които изпълняват предвидените в чл. 167а условия, ще могат да начисляват дължимия при внос данък в справката – декларация за ДДС, като отпада задължението за ефективно внасяне на данъка в съответното митническо учреждение.

- Отложено начисляване на данък при внос може да се прилага от лице, което към датата на вноса отговаря едновременно на следните условия:
1. извършва внос на стоки, посочени в приложение № 3;
2. всяка стока, декларирана в митническия документ за внос, е с митническа стойност, равна на или по-голяма от 50 000 лв.;
3. регистрирано е на основание чл. 96, 97 или чл. 100, ал. 1 не по-малко от 6 месеца преди извършване на вноса;
4. няма изискуеми и неизплатени публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите.

Променя се разпоредбата на чл. 176в от ЗДДС, при доставки с течни горива и премахване на изискването за минимален размер на обезпечението от 50 000 лв.
Като лицата ще са длъжни да предоставят обезпечение не по-малък от 20 на сто от данъчната основа на облагаемите доставки/вътреобщностните придобивания на течни горива или стойността на получените течни горива, освободени за потребление.
Предвидена е преходна норма за лицата, които са предоставили обезпечението от 50 000 лв (§59 от ПЗР на ЗИД на ЗКПО)
Особенни случае при определяне на данъчната основа в случаите на:
- извършване на безвъзмездна, приравнена на възмездна доставка на стока и
- трансвер на стоки в друга държава членка за целите на независимата икономическа дейсност на лицето, както гогато лицето е регистрирано, така и когато не е регистрирано за челите на ДДС в ДДЧ, като данъчната основа при придобиването на стоката, себестойността й или данъчната основа при вноса се намалява с разходите за изхабяване, предвид обичайния икономически живот на стоката.

Променя и въвежда разпоредби чл. 40, т. 4 и чл.46, ал.1, т.6 от ЗДДС , че освободена доставка е извършването на посредничество при международно осиновяване по Семейния кодекс и услугата, предоставена от обвързан агент на инвестиционен посредник във връзка с услугите и дейностите по чл. 33 от Закона за пазарите на финансови инструменти.

Не е налице основание за задължителна дерегистрация при прекратяване на юридическо лице – търговец с ликвидация, когато юридическото лице е избрало да остане регистрирано до датата на заличаването му от търговския регистър. Правото на избор се упражнява чрез подаване на декларация в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 14-дневен срок от настъпване на обстоятелството; в този случай ликвидаторът (ликвидаторите) отговаря солидарно за дължимия данък през периода на ликвидацията. - чл. 107, т.4, буква”а”, „бб” от ЗДДС.

Предвидена е и преходна норма за заварените случаи за които тече 14 дневния срок (§60 от ПЗР на ЗИД на ЗКПО)

Промяна при повторна регистрация по ЗДДС след дерегистрация, регистрираното лице има право да приспадне начисления данък при дерегистрацията му по този закон за обложените активи по чл. 111, ал. 1, т. 1, които са налични към датата на последващата му регистрация, когато начисленият данък при дерегистрацията е внесен ефективно или е прихванат от органа по приходите, с изключение на случаите, когато последващата регистрация на лицето е в срока за внасяне на данъка за последния данъчен период (чл. 76, ал. 2, т. 2 от ЗДДС).

Когато едно лице се дерегистрира (без значение от основанието) и повторно се регистрира по закона в рамките на един данъчен период - за стоките и услугите, които са били налични, както към датата на дерегистрацията, така и към датата на последващата регистрация не се начислява данък при дерегистрацията (чл. 111, ал. 2, т. 5 от ЗДДС).

Удължава се срокът за внасяне на данъка по справката декларация за последния данъчен период за всички дерегистрирани лица до края на календарния месец, следващ месеца, през който е следвало да бъде подадена справка-декларацията за този данъчен период (чл. 89, ал. 2 от ЗДДС).
Промени свързани с намаляване на административната тежест на данъчно задължените лица:

- От 1 януари влиза в сила разпоредбата, че лицата които искат могат да се заявят регистрация по избор по ЗДДС пред Агенцията по вписванията при заявяване за вписване на първоначална регистрация по реда на глава втора от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
- Намаляване на срока при който регистрираните по избор лица за целите на ЗДДС не могат да се дерегистрират. Срока се намалява от 24 на 12 месеца от началото на календарната година, следваща годината на доброволната регистрация (чл. 108, ал. 2 от ЗДДС).
- Предвижда се при продажби на стоки и услуги чрез електронен магазин фискалния/системния бон, регистриращ продажбата, може да се генериране в електронен вид и автоматично да се предостави на на електронен адрес на получателя, като не се издава хартиен документ (чл. 118, ал. 3 от ЗДДС).
- НАП да създаде и поддържа публичен електронен списък на електронните магазини, чрез които български задължени лица извършват търговска дейност в интернет (чл. 118, ал. 19 от ЗДДС).

- Регистърът за ВОД на нови превозни средства, по които получатели са нерегистрирани за целите на ДДС лица в други държави членки, който регистър водят регистрираните лица, извършили такива доставки през съответното календарно тримесечие да се подава по електронен път, вместо на технически носител (чл. 125, ал. 9 от ЗДДС).

Прецизиране на разпоредби:
Удължава се срокът на прилагане на механизма за обратно начисляване на ДДС при доставки на зърнени и технически култури до 30.06.2022 г. (§40, т.4 от ПЗР на ЗИД на ЗКПО)

За по голяма правна сигурност при извършване на корекция на ползван данъчен кредит за стоки, включително недвижими имоти и услуги, които са или биха били дълготрайни активи, в ЗДДС се пренасят разпоредби от ППЗДДС, които регламентират, че 5-годишният срок, съответно 20-годишният срок, спира да тече за всяка календарна година, през която дълготрайният актив не се използва. Изяснява се и възобновяването на този срок (чл. 79а, ал. 8 и чл. 79б, нова ал. 7 от ЗДДС).

Заличава се разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС която предвижда принудително запечатване на обект за срок 30 дни в случаите на неспазване на реда или начина на ежедневно отчитане на оборотите от продажби, когато това е задължително.