Промени в ЗКПО за 2019 година

Публикувано от accountantbg on Ср., 12/19/2018 - 17:09

Правило за ограничаване приспадането на лихвите, с цел да се предотвратят практиките, водещи до свидане на данъчната основа и прехвърляне на печалби чрез прекомерни лихвени плащания. Запазва се прилагането на съществуващия режим за регулиране на слабата капитализация и се въвежда се ново правило за ограничаване на приспадането на лихви (чл.43а от ЗКПО).

Въвежда се нов режим за регулиране на разходите по заеми за данъчни цели. Той се прилага от данъчно задължени лица, които за съответната година имат превишение на разходи по заеми над левовата равностойност на 3 млн. евро. В такива случаи размерът на признатите разходи по заеми не може да е по-голям от разликата между превишението на разходите по заеми и 30 на сто от положителния данъчен финансов резултат преди лихви, данъци и амортизации. Разходите по заеми над този размер се третират като непризнати в годината на отчитането им.

НПРЗ = ПРЗ - 0,30 х ДФРЛДА, където:

НПРЗ е непризнатото превишение на разходи по заеми;
ПРЗ е превишението на разходите по заеми (сумата, с която общия размер на разходите по заеми превишава общия размер на признатите за данъчни цели лихви)
ДФРЛДА е данъчният финансов резултат преди лихви, данъци и амортизации, определен както следва:

ДФРЛДА = ДФР + ДА - ПЛ + РЗ, където:
ДФР е данъчният финансов резултат, формиран по общия ред на закона, преди приспадане на данъчни загуби и преди прилагането на чл. 43 и чл. 43а;
ДА е общият размер на годишните данъчни амортизации;
ПЛ е общият размер на признатите за данъчни цели лихви, представляващи приходи и/или суми, които водят до увеличение на данъчния финансов резултат, както и други приходи или суми, икономически еквивалентни на лихви;
РЗ е общият размер на разходите по заеми, посочени в чл.43а, ал. 4, преди прилагането на чл. 43 и чл.43а. Когато ДФРЛДА е отрицателна величина, той не участва при определяне на размера на непризнатото превишение на разходи по заеми.

Непризнатите разходи по заеми се признават до изчерпването им в следващи периоди без ограничение за броя години, в които да се извърши данъчно признаване. Размерът на признатите в конкретен период непризнати по-рано разходи по заеми се изчислява, като към 30 на сто от положителния данъчен финансов резултат преди лихви, данъци и амортизации се добавят приходите от лихви и се извадят разходите по заеми.

ППРЗ = 0,30 х ДФРЛДА + ПЛ - РЗ

Определен е неизчерпателен списък на видовете разходи по заеми, които подлежат на регулиране. Той е по-широк в сравнение с разходите за лихви, регулирани по правилата за слабата капитализация. Кредитните институции са изключени от кръга данъчно задължени лица, прилагащи новите правила за ограничаване на размера на разходи по заеми.

Предвидено e непризнатите след 1 януари 2014 г. разходи за лихви, подлежащи на приспадане и неприспаднати до края на 2018 г., да се приспадат съгласно изменените разпоредби за регулиране на слабата капитализация и съгласно новите разпоредби за ограничаване на размера на лихвите, когато последните са приложими.

Предвидено е регулирането на слабата капитализация да се прилага паралелно с новия режим за регулиране на разходите по заеми, когато са налице условията за това. Когато превишението на разходите по заеми, определено за текущата година, надвишава прага от 3 млн. евро и:
Ако НПРЗ по чл.43а>НРЛ по чл.43 => СФР се увеличава с НПРЗ, в този случай чл.43, ал.1 не се прилага.
Ако НПРЗ по чл.43а<НРЛ по чл.43 => СФР се увеличава с НПРЗ + разликата м/у НРЛ и НПРЗ.
.
Промени в чл.43 във връзка с новото правило за ограничаване приспадането на лихви:
- Отпада ограничението от 5 години, в които може да се признаят данъчно, те ще се признават до изчерпването им в следващи периоди без ограничение за броя на годините.
- В случай, че за текущата година се прилага чл.43а, признатите разходи по лихви по реда на чл.43 ал.2 се ограничават до размера на остатъка на признатото превишение на разходи по заеми след прилагането на чл.43а, ал.5

Въвеждат се изцяло нов раздел и нови правила за определяне на данъчния финансов резултат при наличието на контролирано чуждестранно дружество (КЧД). Въвежда се данък върху печалбата на български дъщерни компании и места на стопанска дейност в чужбина при определени условията (CFC Rules).

Какво означава КЧД:
КЧД е чуждестранно образувание или място на стопанска дейност в чужбина, чиито печалби не подлежат на данъчно облагане или са освободени от облагане с данъци в Република България, когато са изпълнени следните условия:
1. в случай на чуждестранно образувание - данъчно задълженото лице самостоятелно или заедно със своите свързани предприятия има пряко или косвено участие в над 50 на сто от правата на глас, или има пряко или косвено участие в над 50 сто от капитала, или има право да получи над 50 на сто от печалбата на това образувание, и
2. действително платеният корпоративен данък върху печалбата от образуванието или мястото на стопанска дейност е два пъти по-нисък от корпоративния данък, който би бил начислен на образуванието или мястото на стопанска дейност по реда на ЗКПО.

Размерът на косвеното участие което ДЗЛ притежава в чуждестранно образувание, се определя като сбор от участията, които всяко от свързаните му предприятия притежава пряко в чуждестранното образувание.
Изключения:
- Не се счита за КЧД лице, което не подлежи на облагане с корпоративен данък върху печалбата в държавата, в която КЧД е местно лице за данъчни цели.
Пример: Дружество, което в държавата, в която е местно лице, подлежи на облагане с алтернативен данък – например данък върху хазартната дейност или върху дейността от опериране на кораби.
- Правилата за облагане на КЧД не се прилагат в случаите, когато КЧД извършва съществена стопанска дейност с помощта на персонал, оборудване, активи и помещения.

Определяне данъчният финансов резултат в случаите на КЧД.
Неразпределената данъчна печалба от текущата година на КЧД и печалбата, реализирана от място на стопанска дейност в чужбина за същата година, се включват в данъчния финансов резултат на местното ДЗЛ за тази година.

Данъчната печалба на КЧД се определя по реда на ЗКПО, а счетоводния резултат на КЧД се определя съгласно приложимите от местното ДЗЛ счетоводни стандарти.
Въведени са правила за определяне на размера на печалбата на КЧД, когато данъчните периоди на данъчно задълженото лице по ЗКПО и на КЧД не съвпадат, както и когато критериите за КЧД са били изпълнени не през целия данъчен период.
- Увеличава данъчния финансов резултат за данъчния период на ДЗЛ, в който приключва данъчния период на чуждестранното образование, в случаите, в които данъчните периоди са различни.
- Увеличава данъчния финансов резултат пропорционално на най-високото от участията в правата на глас, в капитала или в печалбата на чуждестранното образование, както пропорционално на периода от съответния данъчен период на чуждестранното образование, през който са били изпълнени условията чуждестранното образование да е КЧД.
Данъчна загуба, реализирана от КЧД за текущия период, определена по реда на ЗКПО, ще се приспада само от печалба на самото КЧД (или друго КЧД в същата държава) в рамките на следващите 5 години, но не се приспада от данъчните печалби на ДЗЛ от източник в страната или от източник други държави през текущата и следващи години.
При разпределяне от страна на КЧД на вече обложена при данъчно задълженото лице печалба последното следва да намали данъчния си финансов резултат с печалба в размер, ненадвишаващ размера на обложената в предходен период печалба на КЧД.

При определяне на прогнозната данъчна печалба за целите на авансовото облагане в нея не се включва прогнозната данъчна печалба на КЧД.
Недопускане на двойно данъчно облагане:
1. Когато чуждестранно образованеие разпредели печалба, която подлежи на облагане при ДЗЛ, данъчния финансов резултат на последното се намалява с печалбата, която вече е увеличила данъчния му финансов резултат за минала година. Намалението е до размера на разпределената печалба, но не повече от размера на печалбата с която вече е увеличила данъчния финансов резултат за минала година.

2. Когато ДЗЛ реализира приход, който подлежи на облагане, от разпореждане с участието си в чуждестранно образование или със стопанска дейност, извършвана чрез МСД в чужбина, данъчния резултат на ДЗЛ за текущата година се намалява с размера на печалбата от чуждестранното образование, която вече е увеличила данъчния му финансов резултат за минала година и за която не е приложена т.1, до размера на прихода от разпореждането.
Дава се право на данъчен кредит за платения от КЧД данък по чл.14, ал.4 от ЗКПО.
Въведено е изискване българските данъчно задължени лица да поддържат регистър на своите КЧД и да го представят на органите по приходите при поискване. При нарушение на изискванията, свързани с поддържане на регистъра, или при посочване на неверни данни е предвидена имуществена санкция.

Регистъра трябва да съдържа данни най-малко за:
1. размера на участията, в това число промяната им в рамките на данъчния период;
2. размера на печалбата на чуждестранно образувание, която не е разпределена, съответно печалбата на място на стопанска дейност, определени по реда на този закон и които са увеличили данъчния финансов резултат на данъчно задълженото лице за всеки данъчен период;
3. размера на загубата, определена по реда на ЗКПО за текущата и минали години във връзка с прилагане на ограничението за пренасяне на загуби на КЧД;
4. размера на данъчния финансов резултат за съответния данъчен период, определен по реда на ЗКПО, както и на действително платения корпоративен данък върху печалбата от контролирано чуждестранно дружество в държавата, в която чуждестранното образувание е местно лице за данъчни цели или в която е разположено мястото на стопанска дейност;
5. датата на разпределяне на печалба от контролирано чуждестранно дружество, дата на разпореждане с участие или със стопанска дейност, както и размер на разпределена печалба, съответно размер на прихода от разпореждане;
6. друга информация, необходима за определяне на данъчния финансов резултат на данъчно задълженото лице, в случаите на контролирано чуждестранно дружество.

Данъчно третиране при оперативен лизинг, при лизинго получатели прилагащи международните счетоводни стандарти като база за изготвяне на финансовите си отчети. Според новите правила данъчно задължените лица – лизингополучатели няма да признават за данъчни цели приходи и разходи по договори за оперативен лизинг съгласно международните счетоводни стандарти. Активи с право на ползване, признати на същата счетоводна база, по договори за оперативен лизинг също няма да се третират като данъчни амортизируеми активи.

За данъчни цели ДЗЛ ще признават приходи и разходи, определени съгласно правиата на Счетоводен стандарт 17 Лизинг, по отношение на експлоатационния лизинг, тоест ще се признават както разходи за наем.

Въведена е преходна разпоредба, според която правилата за корекции при промяна на счетоводната политика няма да се прилагат по отношение ефектите от преминаване към МСФО 16 Лизинг.

Изменят се съществуващите разпоредби за деклариране и плащане на данъци по ЗКПО при процедура по прекратяване/ликвидация на юридическо лице или прекратяване на дейността на място на стопанска дейност. Предвижда се последният данъчен период на данъчно задълженото лице да обхваща периода от 1 януари на годината, в която е извършено заличаването, до датата на самото заличаване. Уточнява се, че декларирането и внасянето на корпоративния данък и на другите данъци по този закон (данък при източника и алтернативните данъци) за последния данъчен период ще се извършва в 30-дневен срок от датата на заличаването.

Променят се разпоредбите относно подаването на годишна данъчна декларация по реда на чл. 92 от ЗКПО за данъчно задължени лица, които през данъчната година не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството, но за същите възникне задължение за деклариране на данък върху разходите или на данъчна загуба. Годишна декларация по реда на чл. 92 от закона може да бъде подадена и когато лицето желае да декларира други данни и обстоятелства.